МОТИВИ
по н.о.х.д. №366/2020 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви
състав
Врачанска районна прокуратура e повдигнала обвинение срещу С.Ф.Б. за извършено престъпление по чл.211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А НК, а именно за това, че при условията на
опасен рецидив, на 12.08.2015 г., в гр. Враца, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил у Т.Г.Б. *** заблуждение, че ще му достави от Република
Италия в гр. Враца 2 бр. леки автомобила - марка „Мерцедес“, модел „А180“ и
марка „Мерцедес“, модел „С-класа“, и с това му причинил имотна вреда в общ
размер на 2600.00 евро.
В хода на съдебните прении представителят на ВрРП
поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност по безспорен и категоричен начин се установява
виновната деятелност на подсъдимия. При това прави искане съдът да признае Б.
за виновен по повдигнатото му обвинение и да му определи наказание при превес
на отегчаващите отговорността наказание.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв. Д. К. – ВрАК, пледира за недоказаност на обвинението и излагайки собствен анализ на
доказателствената съвкупност, моли подзащитния му да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение. Алтернативно на това прави искане, в случай, че съдът
приеме обвинението за доказано с необходимия интезитет, на Б. да бъде
определено наказание по реда на чл.55 НК.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият С.Ф.Б. е роден на *** ***,
неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН:**********
С.Ф.Б. е многократно осъждан за престъпления
против собствеността. С присъда по НОХД №81/2007 г. от 17.04.2008 г. на PC Лом, в сила от
04.05.2008 г., на Б. е определено наказание от три години лишаване от свобода
при първоначален общ режим за извършено престъпление по чл.211, пр.1, вр.
чл.209, ал.1 НК. Впоследствие, с влязла в сила присъда на 03.02.2012 г. по НОХД
№837/2011 г. от 19.01.2012 г., по описа на РС Лом, на Б. е определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ (общо по НОХД №60/2003 г., НОХД №81/2007 г.,
НОХД №773/2010 г. и НОХД №837/2011 г., всички по описа на РС Лом) за срок от 3
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“. За изпълнение на
наказанието в РП Лом е образувана изпълнителна преписка П-129/2008 г., като началната
дата на изтърпяване на наказанието по НОХД №81/2007 г. е 13.12.2013 г.
На 10.09.2014 г. Б. избягал от Затвора -
Враца и е обявен за ОДИ с телеграма №100/10.09.2014 г. Задържан е на 06.09.2017
г. в Р Италия и е приведен в РП Враца на основание издадена ЕЗА с оглед
извършено престъпление по чл.297, ал.1 НК.
На неустановена по безспорен начин дата през
месец октомври 2014 г. подсъдимият се качил на от жп гара в с. Долно Царовене
във влак от гр. Видин за гр. София. В същия влак за гр. София по това време
пътувал и св. С.Г. ***, с който подсъдимият се познавал от дете. По време на
пътуването до гр. София подсъдимият успял да вземе личната карта на св. С.Г.Б.,
като след това заминал за Р Италия, слагайки своя снимка на личната карта на
своя познат - св. С.Г.Б..
Установявайки липсата на личната си карта, св.
С.Г.Б. веднага подал сигнал до органите на полицията и съответно на 05.11.2014 г.
му бил издаден нов документ за самоличност. Няколко месеца след издаването на
новата му лична карта, св. С.Г.Б. бил информиран по телефона от св. С.П. *** -
негов приятел, че подсъдимият му е на гости в Р Италия и че неговата лична
карта се намира у подсъдимия заедно с шофьорската му книжка.
Междувременно подсъдимият се представял за
св. С.Г.Б.. В началото на лятото на 2015 г., в Р Италия, подсъдимият се
запознал със св. Т.Г.Б. ***, който се занимавал с търговия на автомобили.
Подсъдимият се представил с името на св. С.Г.Б.. Той предложил на св. Б. да му продаде
л.а марка „Хонда“ за сравнително ниската сума от 1000.00 евро, който автомобил
да му достави от Р Италия в Р България. Св. Б. се съгласил на това предложение,
изпратил на подсъдимият поисканата му парична сума чрез техен общ познат и след
около 2 седмици получил договорения автомобил в Р България.
След това подсъдимият изпратил на св. Б.
снимки чрез „Вайбър“ на два автомобила – л.а. марка „Мерцедес“, модел „А 180“ и
л.а. марка „Мерцедес“, модел „С-класа“. На 12.08.2015 г. подсъдимият се обадил
по телефона на св. Т.Г.Б. отново представяйки се с името С.Г.Б. и му казал, че
двата автомобила могат да бъдат доставени от Р Италия в гр. Враца за сума от 2600
евро. Св. Т.Г.Б. проявил интерес към предложението и още същия ден изпратил на подсъдимия,
но под името С.Г.Б., сумата от 1000 евро по „Western Union“, която била
изтеглена от подсъдимия, за което е подписан документ MTCN488-159-2654/12.08.2015 г. На следващия ден -
13.08.2015 г., св. Б. предал на св. М.А.З. сумата от 600 евро, за да може
последният да ги занесе до Р Италия и да ги предаде на подсъдимия, а няколко
дни по-късно - през месец август 2015 г., със същата уговорка (парите да бъдат
предадени на подсъдимия) св. Б. изпратил по св. В.Х.Н. сумата от 1000 евро.
Така изпратените от св. Б. пари били предадени на подсъдимия от св. З. и св. Н..
Подсъдимият и св. Б. се договорили, че св. В.Х.Н., който управлявал автовоз, ще
натовари договорените и вече платени два леки автомобила, като подсъдимият
обяснил, че местонахождението им е в гр. Акри в Р. Италия. Св. Н. отишъл на
договореното място, но не открил обещаните автомобили, за което уведомил св. Б.
и започнал да търси по мобилния телефон подсъдимият, който обаче не отговарял. Св.
Б. също започнал да търси подсъдимия по мобилния телефон, но и на него
подсъдимият не вдигнал. При това на 08.09.2015 г. св. Б. ***.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, а именно: гласни - показанията
на свидетелите Б. Б., М. З., Б. Б., В. Н. и Т. Б.; писмени - заключението на почеркова експертиза, характеристични данни,
свидетелство за съдимост и другите събрани по реда на НПК
доказателства.
От показанията на св. Б. Б., М. З., Б. Б., В. Н. и Т. Б.
категорично се установява, че подсъдимият се е представял с личната карта и
имената на св. Б. Б., с която карта се е сдобил през октомври 2014 г.
Установява се също, че подсъдимият е обещал на св. Т. Б., че ще му осигури два
автомобила от Р Италия за сумата от 2600 евро, която последният е изпратил по „Western
Union“ и по свидетелите В. Н. и М. З.. Доказателсевната съвкупност установява и
това, че подсъдимият не е изпълнил поетия към св. Т. Б. ангажимент да му
осигури обещаните и вече патени автомобили, а след получаването на паричните
средства е изключил телефона си и е преустановил контактите си както със св. Т.
Б., така и със св. В. Н., който фактически е трябвало да получи автомобилите.
Съдът се довери на показанията на свидители и считайки, че същите не съдържат съществени
противоречия и последователно установяват релевантните за доказване факти, ги
кредитири изцяло.
Съдът кредитира заключението на почерковата експертиза,
от което се установява, че трите подписа под обозначенията „Firma del Cliente“ l в документ с номер MTCN488-159-2654/12.08.2015 г.
Съдът кредитира и съдържащите се по ДП протокол за
разпознаване, както и останалите приложени по делото, но необсъдени до момента
писмени доказателства като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на
подлежащите на доказване факти.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б. е осъществил състава на
престъплението по чл.211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.А НК както от
обективна, така и субективна страна.
От обективна
страна, доказателствено обезпечената фактология
сочи, че на 12.08.2015 г. в гр. Враца, с цел да набави за себе си имотна
облага, подсъдимият е възбудил заблуждение у Т.Г.Б.
***, че ще му достави от Република Италия в гр. Враца 2 бр. леки автомобила - марка „Мерцедес“, модел „А180“ и марка „Мерцедес“,
модел „С-класа“ и с това му причинил
имотна вреда в общ размер на 2600 евро. Установява
се също, че деянието Б. е извършил след като с присъда по
НОХД №81/2007 г. от 17.04.2008 г. на PC Лом, в
сила от 04.05.2008 г., му е определено наказание от три години лишаване от
свобода при първоначален общ режим, а впоследствие
с влязла в сила присъда на 03.02.2012 г. по НОХД №837/2011 г. от 19.01.2012 г.,
по описа на РС Лом, му е
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“за срок от 3 години, което
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим по
НОХД №60/2003 г., НОХД №81/2007 г., НОХД №773/2010 г. и НОХД №837/2011 г.,
всички по описа на РС Лом. При това деятелността на
Б. се явява извършена в условията на опасен рецидив, при което от обективна
страна е извършил престъпление по чл.211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.А НК.
От субективна страна подсъдимият Б. е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл - същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК). Подсъдимият е знаел, че не възнамерява да изпълни поетите
към св. Б. задължения и че единствената му цел е да се облагодетелства от
уговорената и след това платена сума от 2600 евро. Имал е съзнанието и за това,
че с тези си действия нарушава обществените отношения, уреждащи правото на
собственост. Въпреки това той е въвел св. Б. в заблуждение, че ще му предостави
платените от него 2 броя автомобила. Затова съдът прие, че когато подсъдимият е
извършил деянието, е съзнавал неговата обществена опасност и последиците му и е
искал настъпването на тези последици.
При горните си изводи съдът съобрази наведените от
защитата доводи за недоказаност на обвинението. Прие обаче, че същото е
доказано от кредитираната доказателствена съвкупност, като поради излагането на
доводите му в тази насока по-горе, приповтарянето им е ненужно. Не се споделя и
тезата за липсата на субективна съставомерност, както и за липсата на причинена
вреда. Очевидно е, че св. Б. е претърпял вреда, като обстоятелството, че не е
предявил граждански иск за същата не може да обоснове липсата на ведни
последици. Доказана е и субективната страна на престъпното посегателство, но
съдът вече изложи съображенията си по този въпрос.
По изложените съображения настоящият съдебен състав прие,
че подсъдимият Б. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по
смисъла на чл.211, ал.1 пр.2, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А НК, поради което го
призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.211, ал.1, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.А НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия Б.
съдебният състав съобрази степента на обществена
опасност на деянието и тази на дееца. Съдът прие, че обществената опасност на
разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на извършването му от
страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на правото на собственост.
При преценка на обществената опасност на дееца съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите
характеристични данни за подсъдимия, обремененото му съдебно минало, високата
стойност на причинената с деятелността вреда, както и механизма на извършване
на същата - подсъдимият предварително е обмислил и планирал деятелността си, а
това показва наличието на упорита и трайна престъпна нагласа у дееца. Като
смекчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете продължителността на разглеждане
на производсвтото, като прие, че същото не може да се приеме за изклюячително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като причината за тази продължитеност е именно
поведението на подсъдимия.
Отчитайки броя и значимостта на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че на Б. следва да се
определи наказание при условията на чл.54 НК, като прие, че най-подходящо е
определянето на наказание Лишаване от свобода за срок от 6 години.
Действително, така определеното наказание е под предвидения от законодателя
среден размер, макар по делото да се изведе наличието на повече отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът обаче счете, че наказание Лишаване от свобода
за срок от 6 години, което да се изтърпи ефективно, би било адекватно, съразмерно
на извършеното и способстващо за поправянето и превъзпитанието на Б..
Така определеното наказание Лишаване от свобода за срок
от 6 години съдът постанови да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК от така определеното
наказание се приспадна времето през което подсъдимият Б. е бил задържан, а
именно от 25.03.2019 г. до 11.12.2019 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия Б. да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК в полза на
Държавата по сметка на ОДМВР Враца сумата от 170,26 лв., представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски, по сметка на РС Враца сумата от 30,00 лв., представляваща
направени в хода на съдебното производство разноски, както и сумата от 5,00 лв.
за издаването на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: