№ 4125
гр. В., 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.418, ал.4, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №37865/18.10.2021г. от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ №37, против
Разпореждане № 19462/09.10.2021г., по ч.гр.д. № 13560/2021г. по описа на
ВРС, 51 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с
вх. №31639/17.09.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, срещу
длъжника КР. ХР. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., местн. ***, ул.
***, е отхвърлено за следните суми: сумата от 344,96 лв., представляваща
наказателна лихва по раздел II, т. 10 от договор за банков кредит №
014LD[1]R-007332 от 19.09.2017 г., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
14.09.2021 г., вкл., както и сумата от 64 лв., представляваща разноски за
връчване на покани за предсрочна изискуемост.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно. По повод наказателната лихва се сочи, че искането на
банката е на основание изпълнение на договорно задължение. Излага се, че
плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения лихвен процент по договора, плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва. Поддържа се, че така уговорената
лихва, има характер на предварително договорена неустоечна клауза, като
обезщетителен характер има само надбавката над договорната лихва за
продължаващо ползване на кредита, респективно размерът на допълнителното
обезщетение за вреди от забава, не надхвърля законната лихва. Счита се, че
клаузата няма неравноправен характер. В евентуалност се сочи, че съдът е
следвало да издаде заповед за изпълнение до размера на законната лихва за
претендирания период. По отношение на разноските за връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, се излага, че кредитополучателят
е длъжен да заплати всички разходи, произтичащи от неизпълнение на
договора и разпоредбата на чл.33 ЗПК е неприложима по отношение на тези
1
разноски. Сочи се в жалбата, че в Общите условия е предвидено задължение
кредитополучателят да заплати такси и комисиони, свързани с
предоставянето, отпускането, обезпечаването и погасяването на кредита.
Моли се за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочените суми.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – В. е образувано по заявление, подадено от
„Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл. 417 ГПК за парични вземания, основани на извлечение от счетоводните
книги на банката, срещу длъжника КР. ХР. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. В., местн. ***, ул. ***, за следните суми: сумата от 37593,17 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 014LD-
R-007332 от 19.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.09.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 2349,08 лв., представляваща договорна лихва по
раздел II, т. 4.1-4.2 от договора, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
14.09.2021 г., вкл., сумата от 344,96 лв., представляваща наказателна лихва по
раздел II, т. 10 от договора, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
14.09.2021 г., вкл., сумата от 20,89 лв., представляваща законна лихва,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 16.09.2021 г., вкл., както и сумата от
64 лв., представляваща разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост.
С разпореждане от 20.09.2021г. на заявителя са дадени надлежни
указания по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, касаещи именно сумите, за които
впоследствие заявлението е отхвърлено.
Видно е от изложените в уточняващата молба на заявителя пред
първоинстанционния съд твърдения и приложената таблица, както и от
твърденията, наведени в частната жалба, че заявената и посочена в
извлечението от счетоводни книги сума от 344.96лв., представляваща
наказателна лихва за забава, е в размер, надхвърлящ размера на законната
лихва за периода на забавата на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит, като към размера на законната лихва е кумулиран и
допълнителен размер на възнаградителна лихва на посочено от заявителя
договорно основание. Същевременно, видно от заявлението и извлечението
от счетоводни книги, за същия период се претендира и договорна лихва на
самостоятелно основание. Така заявената претенция е в пряко противоречие с
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, въвеждаща забрана обезщетението за забава
да надхвърля размера на законната лихва. Респективно, на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК заповед за изпълнение за тази сума не следва да бъде издавана,
тъй като искането противоречи на закона. Размерът на претендираната сума
не може да бъде редуциран до размера на законната лихва поради
обстоятелството, че обезщетението е заявено на конкретно договорно
2
основание, което се възприема като недействително и което не може да бъде
подменено от съда.
По отношение на сумата от 64 лв., представляваща разноски за
връчване на покани за предсрочна изискуемост, заявителят нито в
заявлението си, нито в извлечението от счетоводни книги, нито в отговор на
указанията на заповедния съд, не е посочил на какво основание претендира
тази сума. По този начин заявлението е нередовно и подлежи на отхвърляне
на осн. чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Цитираната едва в частната жалба клауза от
общи условия за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, не касае
процесния кредит, който няма данни да е обезпечен с ипотека. Наред с
изложеното, към заявлението е представено само уведомление до банката от
частен съдебен изпълнител за определяне на такси, но липсва доказателство
за реалното им заплащане от страна на банката, което да съставлява документ
по чл.418, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че процесното
заявление подлежи на отхвърляне за сумите от 344,96 лв., представляваща
наказателна лихва по раздел II, т. 10 от договор за банков кредит №
014LD[1]R-007332 от 19.09.2017г., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
14.09.2021 г., вкл., както и сумата от 64 лв., представляваща разноски за
връчване на покани за предсрочна изискуемост.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 19462/09.10.2021г., по ч.гр.д. №
13560/2021г. по описа на РС - В., 51 състав, в частта, с която подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. № 31639/17.09.2021г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист, срещу длъжника КР. ХР. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. В., местн. ***, ул. ***, е отхвърлено за следните суми: сумата от
344,96 лв., представляваща наказателна лихва по раздел II, т. 10 от договор за
банков кредит № 014LD[1]R-007332 от 19.09.2017 г., начислена за периода от
15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., вкл., както и сумата от 64 лв., представляваща
разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3