Мотиви към Присъда
№ 10 от 16.08.2019г. по НОХД № 180/2019г. по описа на районен съд – Бяла
Производството
е по реда на чл.371, т.2 от НПК.
С обвинителен
акт от 09.07.2019г., Районна прокуратура – Бяла е внесла материалите по
досъдебно производство ДП № 1150/18г. по описа на РП – Бяла, с който е повдигнала
обвинение срещу лицето Р.Г. от гр.И., Р. Т., за това, че:
В периода от
03.11.2018 г. - 04.11.2018г., от ГКПП „Капитан Андреево” – до път Русе
/RSE/1005, км.2+450, в землището на с.Б., обл.Р., пренесъл през държавната граница
– ГКПП „Капитан Андреево”, от Р. Т. в Р. Б., с товарен автомобил марка
„Мерцедес Бенц“ и турски регистрационен номер на влекача № ………. и полуремарке
марка „Фроенхоф“ с турски регистрационен номер № ………., стока – 218 бр. нови
автомобилни гуми, на обща стойност 145 161 лева, с документи за транзитен пренос
– международна товарителница /CMR/ от 31.10.2018г. с изпращач - „Г. л. Т.“ – Т.
/G. L. Т./, превозвач „К. л.“ – Т. /K. L. А.S./ и получател –
„Г. Д. Т. О. CA /G. T. O. SA/ и ТИР карнет № ………., и в нарушение на установения
ред в:
Конвенция ТИР
от 1975г. - чл.1, б.г) „завършване на операцията ТИР“ означава, че пътното
превозно средство, съставът от пътни превозни средства или контейнерът са били
представени в получаващото или изходното (транзитното) митническо учреждение за
целите на контрола заедно със стоките и отнасящия се до тях карнет ТИР; б.о)
„....Титулярят е отговорен за представянето на пътното превозно средство,
състава от пътни превозни средства или контейнера заедно със стоката и
съответния карнет ТИР в отправното митническо учреждение, транзитното
митническо учреждение и получаващото митническо учреждение, като надлежно
спазва съответните разпоредби на конвенцията“;
Регламент /ЕС/
№ 952/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 9.10.2013г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза: чл. 215, пар.2. „Режим транзит се приключва от
митническите органи, когато те са в състояние да установят, сравнявайки
данните, с които разполага отправното митническо учреждение, и данните, с които
разполага получаващото митническо учреждение, че режимът е завършил коректно.“
и пар.4. „Приключването на режима се извършва в определен срок, освен ако не е
предвидено друго“; чл.233, пар.1 „Титулярят на режим съюзен транзит е отговорен
за всяко едно от следните: а) представянето на стоките в непроменено състояние
и на изискваната информация на получаващото митническо учреждение в определения
срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за
идентифициране на стоките; б) спазването на митническите разпоредби за режима; пар.2.
Задълженията на титуляря на режима са изпълнени и режимът транзит завършва,
когато стоките, поставени под режима, и изискваната информация са на и разположение
в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото
законодателство“, пар.З. „Превозвач или получател на стоки, който приема стоки
и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за
представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо
учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от
митническите органи за тяхното идентифициране“ – разтоварил стоката на
територията на страната /Република България/, престъпление по чл.242а от НК.
В периода от
03.11.2018 г. – 04.11.2018г., от ГКПП
„Капитан Андреево” – до път Русе /RSE/1005, км.2+450, в землището на с.Б., обл.
Р., като длъжностно лице – шофьор във фирма „К. л. А.С.“ – Т. /K. L. A.S./
присвоил чужди движими вещи – 218 бр. нови автомобилни гуми, собственост на „Г.
л. Т.“ – Т. /G. L. T./, на обща стойност 145 161 лева, връчени в това му
качество и поверени му да ги пази, като длъжностното присвояване е в големи размери
– престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201 от НК.
В съдебно
заседание, представителя на РП – Бяла поддържа обвинението.
Подсъдимият Г.
се признава за виновен и признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
След като се
запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Р.Г.
е роден на ***г. в гр.М., Р. Т., турски гражданин, средно образование,
неосъждан, разведен, работи като шофьор в „К. Л.” – Т., с адрес: Р. Т., гр.И.,
ж.к.„Ф. П.”, ул.”Т. ч.” № …..
От около 6-7
години подсъдимият работел по трудово правоотношение на длъжност „шофьор” във
фирма „К. л.” АД, Т., с управител св. О. К. – турски гражданин и с упълномощен представител
- св.М. М. М. От фирмата работодател било възложено на подс. Г. да управлява
товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с турски регистрационен номер на
влекача - № ……. и полуремарке марка „Фроенхоф“ с турски регистрационен № ……..,
собственост на „К. л.” АД. Работата на обвиняемия се състояла в извършване на превози
на стоки и товари по указан от работодателя маршрут.
На 31.10.2018г.
в изпълнение на служебните му задължения, съответно на дадените му указания от
работодателя, подсъдимият отишъл с поверения му товарен автомобил в гр.И., Т.
Там в негово присъствие в превозното средство била натоварена стока – 218 бр.
нови автомобилни гуми с общо тегло 14 963.970 кг., собственост на „Г. л. Т.“.
Стоката била предмет на международен договор за превоз, сключен между собственика
на товара и търговско дружество „К. л.” – Т. – в качеството му на превозвач, за
което била съставена международна товарителница /CMR/ от 31.10.2018г. Съгласно
договора, товарът трябвало да бъде превозен до П. и доставен на фирмата получател
- „Г. Д. Т. О. СА”, осъществяването на което било възложено на подс. Г.. От
страна на товародателя - „Г. л. Т.“ за стоката била издадена търговска фактура
- № IH………70 със срок на плащане на дължимата сума от получателя до 29.01.2019г.
След
приключване на товаренето от фирма „Г. л. Т.“ в гр.И., Т., подс. Г. се върнал
със същия товарен автомобил в гр.И., където във фирмата-работодател получил всички
необходими документи и сумата от 600 евро в брой. Наред с това, за зареждането
на автомобила с гориво, подсъдимият разполагал и със служебна карта.
В изпълнение на
възложения му курс до П., на 02.11.2018г. подс. Г. потеглил от гр.И., Т. с
посочения товарен автомобил, като посоката му на движение била към ГКПП
„Капитан Андреево”, през който следвало да премине на територията на Р. Б. На
02.11.2018г., около полунощ пристигнал при ГКПП „Капитан Андреево”, където му била
извършена проверка, вкл. на автомобила, превозвания в него товар и
съпътстващите го документи. При осъществената митническа проверка, в ГКПП „Капитан
Андреево“, явяващ се отправен митнически пункт превозваният от обвиняемия товар
- 218 бр. нови автомобилни гуми, бил поставен под „транзитен режим”, за което
бил издаден TIR карнет № ХК…….9. Бил определен и срок за приключването на
режима до 10.11.2018г., за което водачът /подс. Г./ бил информиран. Във връзка
с това и вменените му служебни задължения, свързани с превоза на товара до
получателя, подсъдимият бил задължен да завърши митническия режим, като представи
пред съответните органи в приемателен митнически пункт в Румъния с инициали -
ROIS8200 товарния автомобил и стоката в непроменено състояние, с ненарушени митнически
пломби, поставени на отделението с товара, както и документите за товара, в това
число съставения TIR карнет № ХК……9. Това следвало да стори при спазване на разпоредбите
на Конвенция ТИР от 1975г. и Регламент /ЕС/ № 952/2013г. на Европейския
парламент и на съвета от 9.10.201Зг. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Проверката в
ГКПП „Капитан Андреево“ и свързаните с нея процедури била финализирана на 03.11.2018г.
около 00.36 часа, след което обвиняемият преминал с товарния автомобил и
превозвания в него товар на територията на Р. Б. Непосредствено след това спрял
и платил необходимата пътна такса, както и поставил в дигиталния тахограф на
автомобила издадената на негово име тахографска карта. В автомобила било активно
и монтираното устройство за „джи-пи-ес“ проследяване на неговото местонахождение
чрез интернет програма „Арвенто”, до което достъп имал и св. М. М.
Преди влизането
в България и на територията на страната подс. Г. ползвал СИМ карти с номера 0………..7,
0……6 и 0……..1, както и два мобилни телефона. Единият телефон бил марка
„Самсунг“, посредством, който ползвал и интернет приложения за комуникация -
„фейсбук“, „месинджър“ и „уотс ап“. Другият телефон бил марка „ZTE“.
След
преминаването на граничния пункт, подсъдимият продължил движението си с
товарния автомобил на територията на Б. в посока гр.В. Т., където възнамерявал
да направи почивка. В този период имал намерение да се срещне и със св. Р. И. С.
в квартирата ѝ на ул.’’Д. Б.” № .., за което я уведомил в разговор по телефона.
Двамата се запознали през 2016г. на ТИР паркинг в гр.В. Т., където св.С. проституирала.
По инициатива на подс. Г., от пролетта на 2018г. отношенията им станали
по-близки и решили да заживеят на семейни начала в квартирата на св. С. в гр.В.
Т., на ул.’’Д. Б.” № .., където тя вече съжителствала с нейна позната - св. И.
В. И. Подсъдимият се ангажирал и с разходите за квартира, като освен това периодично
изпращал пари на С. за ежедневните ѝ потребности.
През последните
4-5 години, поради честите пътувания и преминаване през Б., подс. Г. се
запознал и поддържал контакти със св. М. Б. К. от гр.В. Т. Контактите с него
осъществявал посредством социалните мрежи, които ползвал или по телефона, като
по това време К. ползвал СИМ карта с номер 0…….8. Малко преди да премине на територията
на Б., се свързал със св. К. по телефона и контактите му с него продължили
докато пътувал на територията на страната.
Въпреки
задължението му да осъществи превоза на стоката до фирмата получател в П., както
и да завърши транзитния режим, под който била поставена с представянето му пред
съответните органи в приемателния митнически пункт /описани по-горе/, подсъдимият
решил след като внесе стоката в България, да разтовари цялото количество на
територията на страната, след което да я продаде. По този начин целял да набави
за себе си парични средства. За осъществяване на замисленото при проведената
комуникация по телефона, той поискал съдействие от св. К., на когото не били
известни условията на митническия режим, и въобще всички обстоятелства по превозването
на стоката и неправомерното разпореждане с нея.
На 03.11.2018г.
подсъдимият пристигнал в гр.В. Т. и оставил товарния автомобил на съхранение на
ТИР паркинг срещу бензиностанция „Ромпетрол“. Свързал се със С. по телефона,
която го взела от там с такси и заедно отишли в квартирата ѝ, където по
това време била и св. Й. На следващия ден - 4.11.2018г., подсъдимият тръгнал от
жилището на С., като ѝ казал измислена от него причина, а именно, че
трябвало да предаде камиона на друг водач от фирмата. След това отишъл на ТИР
паркинга, където се намирал товарния автомобил. Междувременно провел
комуникация по телефона със св. К., по време на която се уговорили да се
срещнат на същия ТИР паркинг. До там св. К. отишъл с л.а. марка „Сеат Толедо“ с
рег.№ ………, който наел от фирма „К. – к. 2“ ООД. От посоченото място двамата
потеглили в посока с.П., обл.В. Т., като подсъдимият привел товарния автомобил
в движение в 17,27 часа. Двамата пътували самостоятелно с управляваните от тях
автомобили, като се следвали по пътя. След пристигането в с.П., подс. Г. спрял
за кратко, след което преместил автомобила до база, ползвана от земеделски производител
„Р. Т.“, където имал престой от 2 часа и 47 минути. В 20,46 часа отново тръгнал
с товарния автомобил, като се движил в посока гр.Б., обл.Р. По това време в
същата посока пътувал и св. К. с посочения лек автомобил. Двамата преминали
през гр.Бяла, обл.Русе и продължили в посока гр.Русе по път „RSE - 1005”. В
21,46 часа обвиняемият стигнал при км. 2+450, попадащ в землището на с.Б.,
общ.Б., обл.Р., където спрял товарния автомобил от южната страна на пътя в посока
гр.Р., на 750 м. западно от разклона за с.Батишница, след което преустановил управлението
на автомобила. На същото място спрял и св. К.
В изпълнение на
намисленото, в периода от влизането му в Б. от 3.11.2018г. до 4.11.2018г., на
неустановено място на територията на страната по маршрута му на движение – К. А.,
С., Л., Х., С., С., С. З., З., М., Г., К., В. Т., П. Т., Б., отклонение от маршрута
към с.Б., подс. Г. разтоварил превозваната от него стока, а именно - 218 бр.
нови автомобилни гуми. За целта били премахнати и митническите пломби, поставени
на вратите на полуремаркето. Поради обема на товара, за разтоварването му на подсъдимия
помогнал св. К., за което подсъдимия се уговорил с него по-рано при разговорите
им, както и други лица с неустановена по делото самоличност. След разтоварването,
цялото количество стока било предадено на неустановени по делото лица, които я
откарали с други превозни средства на неустановено по делото място. За стоката подс.
Г. получил сумата от 5000 евро, които му били предадени от св. К. на
04.11.2018г.
След като
изоставил управлявания от него товарен автомобил на описаното място в землището
на с.Б., подс. Г. решил да се върне в гр.В. Т. със св. К., където да изчака
получаването на остатъка от обещаната му сума от 50 000 евро. Преди да тръгне, подсъдимият
събрал личните си вещи от кабината на камиона, шофьорската врата оставил
отключена, а ключа оставил в стартера. След това се качил в автомобила на св. К.
и двамата отпътували за гр.В. Т.. Там подс. Г. отседнал при св. С., където останал
през следващите 15 дни, но не съобщил за местонахождението си на никого, вкл.
на работодателя си и на роднините си в Т.
С първоначално
получената сума, на 12.11.2018г. подсъдимият купил на св. С. лек автомобил
марка „Ситроен С4“ за сумата от 6 000 лева. Той не казал на С. за действително
извършеното от него. Вместо това, относно парите, с които разполагал я излъгал,
че напуснал фирмата, в която работел и от там му било платено обезщетение. Купеният
автомобил бил регистриран на името на С. на 9.01.2018г. в гр.В., където бил и
постоянният ѝ адрес. На 08.02.2019г. тя го продала на друго лице – К. Н.
Р. с нотариално заверен договор за покупко-продажба от 8.02.2019г., който го
регистрирал на свое име на 12.02.2019г. чрез пълномощник И. И. с рег.№ ….. Впоследствие
Р. продал автомобила отново на С.
По данните от
устройството за „джи-пи-ес“ проследяване на поверения на подс. Г. товарен
автомобил, на 06.11.2018г. св. М. М. установил, че той престоявал на необичайно
за маршрута му място. Неуспешни били и опитите за връзка с водача - подс. Г..
Поради това, на 06.11.2018г. било възложено на друг шофьор на фирмата – М. Д.,
който преминавал през Б. да отиде в района, където товарния автомобил бил
локализиран, за да установи точното му местонахождение и причината, поради
която се намирал там. В изпълнение на указаното, М. Д. установил изоставения от
подсъдимия камион, както и липсата на целия товар, за което уведомил св. М. За
това бил подаден сигнал в РУ – Две могили, където по случая било образувано
досъдебното производство. В хода на разследването, на 06.11.2018г. бил извършен
оглед на местопроизшествие и на изоставения товарен автомобил, при който по
превозното средство не били установени следи от взлом. След приключване на
огледа автомобилът бил откаран до ТИР паркинг, находящ се в с.В., обл.Р.,
откъдето на 08.11.2018г. бил иззет като веществено доказателство по делото и
откаран на съхранение в база на Митница - Русе.
Поради все още
неустановеното му местонахождение, подс. Г. бил обявен за издирване с мярка
„принудително довеждане”. В резултат на предприетите издирвателни действия той
бил открит на 19.11.2018г. в жилището на св. С. в гр.В. Т., където бил
задържан. На следващия ден - 20.11.2018г. бил конвоиран до РУ - Две могили.
Във връзка с
неприключения транзитния режим, активиран в ГКПП „Капитан Андреево“ били
информирани и съответните митнически органи. По този повод на 17.11.2018г. в ТД
„Южна морска” при Агенция „Митници” стартирала процедура по запитване до
декларирания приемателен митнически пункт, откъдето бил предоставен отговор
„непознат превоз в ПМУ” и транзитната операция била поставена в състояние
„Процедура по издирване” в митническата система за транзит. За отклонената от
митническия режим стока било издадено Решение № 32-95567/29.03.2019г., с което
бил определен размера на възникналото въз основа на Митническия кодекс
митническо задължение, дължимо от фирмата превозвач на товара, в размер на:
мито - 2 610,00 лева и ДДС - 12 123,00 лева.
От заключението
на комплексната съдебна ценова - икономическа и автотехническа експертиза се
установява, че общата пазарна стойност на товарен автомобил с марка „Мерцедес
Бенц“ и полуремарке марка „Фроенхоф“ е 97 791,50 лева - 78 233,20
лева /за влекача/ и 19 558,30 лева /за полуремаркето/.
От заключението
на автотехническа оценителна експертиза се установява, че общата пазарна стойност
на превозваните от подсъдимия 218 бр. нови автомобилни гуми е в размер на 145
161 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за напълно непротиворечиво доказана от
признанията на подсъдимия, от материалите по ДП № 1150/2018г. по описа на
Районна прокуратура – Бяла, а именно показанията на свидетелите И. В. Й., Р. И.
С., М. М. М., Е. М. Ж., О. К., О. Й. Г., М. Б. К. и С. Н. И.; протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоснимки към него; протокол за оглед на веществени доказателства
и фотоалбум; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към
него; протокол за претърсване и изземване /иззет е товарен автомобил/; протоколи
за претърсвани и изземване; протокол за доброволно предаване на мобилни телефони
от подсъдимия; протокол за доброволно предаване на тахограф от О. Д.; протокол
за доброволно предаване и CD /видеозаписи/; протокол за доброволно предаване на
документи от М. М.; приемо-предавателен протокол на Митница Русе; писмо от Митница
гр.Русе с приложен към него протокол за извършена митническа проверка; писмо до Митница – Хасково; писмо от и до
„АПИ”; писмо до Агенция „ГАРД ЕЙЧ ЕМ ЕС”; писмо до ръководителя на Отдел ОПДНГ
- София и отговор до РУ – Бяла; писмо от Сектор „ПП” – Русе; писмо от Сектор
„ПП” - Велико Търново и приложения към него; справки от мобилните оператори в
страната и приложени към тях CD: от мобилен оператор „Теленор”, от мобилен оператор
„А1”, от мобилен оператор „Виваком”; справка, съдържаща анализ на предоставените
данни по реда на чл.159а от НПК; справка -анализ на справки от мобилни оператори;
справка за кореспонденция по ел. поща с „Г. л. Т.“ – Т.; протокол за проведен
разговор по телефона със служител на „Г. л. Т.“ – Т.; справка от АИС „АПИ”; докладна
записка, съдържаща данни от АИС „АПИ” от приложените документи: документи от МП
- Капитан Андреево, писмо и документи от „К. К.” ЕООД, договор за превоз
/предаден от О. К./, пълномощно на турски език и в превод на български език,
международна товарителница /CMR/ и превод на български, карнет ТИР ХК…..9 на
чужд език и превод на български език, е - фактура на чужд език и превод на
български език, сертификат за движение на чужд език и превод на български език,
митническа декларация на чужд език и превод на български език, превод на документи,
предадени от М., превод на документи /Forwarding order № .../Т/2018 DATE
26-10-2918 (IMR) и част от пълномощно от 8.11.2018г., съдържащо текст на
английски език, превод от турски език на български език на аудиофайлове от фейсбук комуникация,
съдържащи се на CD, обозначен с № 3 и приложен към техническа експертиза от
5.05.2019г.; техническа експертиза на 1 бр. дигитален тахограф от т.а. „МАН” с
рег.№…. ; техническа експертиза - Протокол № 89/15.02.2019г.; техническа
експертиза на DVD - Протокол № 74/6.02.2019г.; автотехническа - оценителна
експертиза; техническа експертиза /мобилни телефони/, ведно с приложени оптични
носители; техническа експертиза № 262/13.05.2019г.; комплексна съдебно ценова -
икономическа и автотехническа експертиза; съдебно автотехническа експертиза и
техническа експертиза на мобилни телефони; справка за съдимост; декларация за
семейно, материално и имотно състояние и автобиография.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С даденото във
фактическата обстановка деяние, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.242а от НК, тъй
като в
периода от 03.11.2018г. – 04.11.2018г., от ГКПП „Капитан
Андреево“ – до път Русе /RSE/ 1005, км.2+450, в землището на село Б., обл.Р.,
пренесъл през държавната граница – ГКПП „Капитан Андреево“ от Р. Т. в Р. Б., с
товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“ и полуремарке марка „Фроенхоф“, стока –
218бр. нови автомобилни гуми, на обща стойност 145 161 лева, с документи
за транзитен пренос – международна товарителница /CMR/ от 31.10.2018г. с изпращач
– „Г. Л.“ Т.. – Т. /G. L. T./, превозвач „К. Л.“ – Т. /K. L. A.S./ и получател
– „Г. И. Д. Т. О. СА“ – П. /G. T. O. SA/ и ТИР карнет № ХК……..9, и в нарушение
на установения ред в чл.1, б.г) и б.о) от Конвенция ТИР от 1975г.; чл.215,
пар.2, пар.4, чл.233, пар.1 и пар.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. на
Европейския парламент и на съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, разтоварил стоката на територията на страната /Р. Б./. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпване на общественоопасните
последици. Деецът е бил наясно с всички елементи на състава на престъплението и
следствие на предварително оформено у него решение, да се разпореди с превозваната
от него стока, въпреки че знае, че същата е за транзитен пренос, я разтоварил
на територията на страната в нарушение на установения режим. Подсъдимият е бил
наясно със задължението си да завърши митническия режим, като представи пред съответните
органи в приемателен митнически пункт в Р. с инициали – R…..0 товарния автомобил
и стоката в непроменено състояние, с ненарушени митнически пломби, поставени на
отделението с товара, както и документите за товара, в това число съставения
TIR карнет № ХК…….9, но въпреки това не го е строил, като е бил наясно с настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
С даденото във
фактическата обстановка деяние, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава и на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201 от НК, тъй
като в периода от 03.11.2018г. – 04.11.2018г., от ГКПП „Капитан Андреево“ – до
път Русе /RSE/ 1005, км.2+450, в землището на село Б., обл.Р., като длъжностно лице
– шофьор във фирма „К. Л.“ – Т. /K. L. A.S./, присвоил чужди движими вещи –
218бр. нови автомобилни гуми, собственост на „Г. Л.“ Т.А.С. – Т. /G. L. T./, на
обща стойност 145 161 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги
пази, като длъжностното присвояване е в големи размери. Подсъдимият е бил
назначен в дружеството превозвач на длъжност, която е свързана с пазене и
управление на чуждо имущество, и има качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл.93, т.1, б.“б“ от НК. Същият се е разпоредил с така повереното му
имущество като със свое, следствие на предварително оформено у него решение. Установеният
размер на стоката – 145 161лв. надхвърля 70 пъти установената минимална
работна заплата в страната за 2018г. в размер на 510лв., което обуславя и квалифицирания
състав на длъжностното присвояване. От субективна страна, деянието е извършено
при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него деяние и е целял настъпването на противоправния
резултат. Подсъдимият е извършил деянието след предварително оформено у него
решение и след като е бил наясно със задължението си да пази повереното му
имущество. В нарушение на това свое задължение, той се е разпоредил с така поверената
му стока, като своя и в свой интерес, чийто резултат пряко е целял и желаел
неговото настъпване.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.242а от НК, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното
съжаление за извършеното, чистото съдебно минало и направеното самопризнание на
досъдебното производство и оказаното съдействие при провеждането на разследването.
Като отегчаващо обстоятелство съдът приема високия размер на стоката /145
161лв./, разтоварена в нарушение на установения ред. Съдът намира, че не се
налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства за определяне на
наказанието по правилата на чл.55 от НК, поради което при определяне на
наказанието се ръководи от правилото на чл.54 от НК. Налице е превес на
смекчаващите обстоятелства, поради което съдът счита, че това обуславя
налагането на по-леко наказание. За престъплението по чл.242а от НК се
предвижда лишаване от свобода до шест години и глоба от петдесет хиляди до
петстотин хиляди лева. Като съобрази степента на обществената опасност на дееца
и на извършеното от него деяние, подбудите за извършеното от него престъпление
и наличието на превес на смекчаващите обстоятелства, съдът счита, че
наказанието следва да бъде две години лишаване от свобода и глоба в минималния
размер на петдесет хиляди лева. На основание чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК и във връзка с чл.58а от НК така определеното наказание лишаване от свобода
следва да бъде намалено с една трета, като наказанието за това престъпление
следва да бъде лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,
както и наказание глоба в размер на петдесет хиляди лева. Съгласно разпоредбата
на чл.58а, ал.4 от НК, правилата за намаляване на наказанието не намират
приложение по отношение на определеното наказание глоба.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 от НК, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
изразеното съжаление за извършеното, чистото съдебно минало и направеното
самопризнание на досъдебното производство, както и оказаното съдействие при
провеждането на разследването. Като отегчаващо обстоятелство съдът приема
високия размер на причинените с деянието щети, значително надвишаващи
стойността обуславяща квалифициращия признак „големи размери“. Съдът намира, че
не се налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства за определяне
на наказанието по правилата на чл.55 от НК, поради което при определяне на
наказанието се ръководи от правилото на чл.54 от НК. Налице е превес на
смекчаващите обстоятелства, поради което съдът счита, че това обуславя
налагането на по-леко наказание. За престъплението по чл.202, ал.2, т.1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а
съгласно чл.202, ал.3 от НК лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 , като
е предвидена и възможност съдът да постанови конфискация на част или на цялото
имущество на виновния. Като съобрази степента на обществената опасност на дееца
и на извършеното от него деяние, подбудите за извършеното от него престъпление
и наличието на превес на смекчаващите обстоятелства, съдът счита, че
наказанието следва да бъде ориентирано към минимума, а именно три години и шест
месеца лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37, ал1, т.7 да заема определена длъжност, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество за срок от три години. На основание
чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК и във връзка с чл.58а от НК така
определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с една
трета, като наказанието за това престъпление следва да бъде лишаване от свобода
за срок от две години и четири месеца. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, правилата за намаляване на наказанието не намират приложение по отношение
на определеното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съдът намира, че не следва
да постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния,
предвидена в чл.202, ал.3, изр.второ, пр.2 от НК.
Налице са
предпоставките на чл.23 от НК, доколкото е налице съвкупност от престъпления по
настоящата присъда, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено
най-тежкото от така определените наказания, а именно лишаване от свобода за
срок от две години и четири месеца. Съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи
наказанието и като взе предвид, че наложеното наказание е до три години и
подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
са налице предпоставките за отлагане на изпълнението на наказанието на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. Към така определеното
наказание следва да бъде присъединено на основание чл.23, ал.2 от НК наложеното
наказание лишаване от право да заема определена длъжност, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното
наказание следва да бъде присъединено изцяло наложеното наказание глоба в
размер на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/.
На основание
чл.242а, изр. второ от НК, следва да се отнеме в полза на държавата превозното
средство послужило за пренасяне на стоката – товарен автомобил марка „Мерцедес
Бенц“ и турски регистрационен номер на влекача № …….. и полуремарке марка
„Фроенхоф“ с турски регистрационен номер № ……, оставено на съхранение на паркинг
за задържани МПС на РД „Дунавска“ на ГКПП „Дунав мост“, ведно с два броя талони
за МПС, два броя документи за технически преглед, два броя калъфи за документи,
един брой контактен ключ с емблема на „Мерцедес“, един брой дистанционно
управление за МПС с надпис „Актрос“.
По отношение на
веществените доказателства съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл.53 от НК за отнемането им в полза на държавата и същите следва да бъдат
върнати на техните собственици, както следва:
- Един брой
дигитален тахограф марка „Сименс ВДО“ със сериен номер А…….6 се върна на „К. Л.“
– Т. /K. L. A.S./
- Един брой
дигитален тахограф марка “EFKON”, модел EFAS-3 с номер 0………5 се върна на „Е. И.
Т.“, гр.Н., ул.“Д.“ № .
- Един брой
мобилен телефон марка „SAMSUNG“, модел “Galaxy J7 (2016)” с IMEI 3………..7 и един
брой мобилен телефон марка „ZTE“, модел „Z222“ с IMEI 8…………..9 и СИМ-карта със
сериен № 8…………..3 на мобилния оператор „VIVACOM“ се върна на подсъдимия Р.Г..
С оглед на
постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
Р.Г. беше осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на ОДМВР – Русе
сумата от 1 889,51 лева – разноски в досъдебното производство.
Мотивиран така съдът
произнесе присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/