О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 27.07.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІІІ
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет
и първа година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА частно административно дело № 1612 по
описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 41 от ДОПК, вр. чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Изток инвест 3000“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, срещу действия, с които е извършен фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол № 48519/17.07.2021 г. на органи от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че извършеното поставяне на техническо средство за контрол на превозно средство, обективирано в посочения протокол, представлява действие по обезпечаване на доказателства, което е нищожно поради липса на компетентност и поради естеството на превозваната в товарния автомобил стока, която не е от списъка на стоки с висок фискален риск. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на действията. Иска се отмяна на мерките и присъждане на направените в производството разноски.
След запознаване с жалбата и административната преписка, Административен съд – Варна намира, че не е местно компетентен да разгледа жалбата.
Чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК предвижда обжалването на действията при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, каквото действие се явява поставянето на ТСК съгласно чл. 127б, ал. 3 от ДОПК, да се извършва по реда на чл. 41 от същия кодекс. В чл. 41 от ДОПК е предвидена местна компетентност на директора на ТД на НАП по местонахождение на обекта и на административния съд по местоизвършване на действията.
Препратката на чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК е единствено към реда за разглеждане на жалбите по чл. 41 от ДОПК, но не и към органите, компетентни по тази разпоредба. Това е логично, тъй като чл. 41, ал. 1 от ДОПК се отнася до обжалването на действия за обезпечаване на доказателства, изрично изброени в чл. 40, ал. 1 от кодекса, които се извършват в конкретен обект с трайно местоположение в пространството. Това не се отнася до поставянето на ТСК върху превозно средство, което се движи в и извън територията на Република България, и както е в конкретния случай, поставянето е извършено на ГКПП Дунав мост, получател на стоката е жалбоподателят със седалище в гр. София, а жалбата срещу действията е подадена пред Административен съд – Варна, на чиято територия ТСК е премахнато, което действие е предмет на жалбата.
Ето защо настоящият състав намира, че компетентен да разгледа жалбата на дружеството срещу действия, изразяващи се в поставянето на ТСК съгласно Протокол № 48519/17.07.2021 г., е съдът, определен съгласно общите правила за местна компетентност по чл. 156, ал. 1, вр. чл. 144 от ДОПК, или Административен съд – София град, предвид факта, че седалището на жалбоподателя е в гр. София.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА по компетентност на Административен съд – София град жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, срещу действия, с които е извършен фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол № 48519/17.07.2021 г. на органи от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението не
подлежи на обжалване.
Съдия: