Решение по дело №248/2023 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 201
Дата: 24 октомври 2023 г. (в сила от 24 октомври 2023 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20237070700248
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 201

гр. Видин, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

втори октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Касационно АНД №

248

по описа за

2023

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба , подадена от Директора на РДГ Берковица, против Решение №62/22.06.2023г., постановено по АНД № 127/2023г. по описа на РС-Белоградчик, с което е отменено Наказателно постановление №578/22.02.2023г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Р.С.И. за нарушение на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ във вр. с чл.108,ал.3 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв .

В жалбата се развиват съображения, сочещи на неправилност на решението на Районен съд Белоградчик поради нарушение на материалния закон. Твърди се от касатора , че е установена по несъмнен начин фактическата обстановка, както и извършеното нарушение . Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна не е взела становище по делото.   

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице , за което е налице интерес да обжалва оспореното решение, и в законоустановения срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установено е от районния съд , че ответникът по касация в качеството му на лицензиран лесовъд е получил като нает лесовъд ПС № 645082/06.01.2022г. за добив на дървесина в имот с кад.№38995.107.22  в землището на с.Костичовци . От същия в периода 13.01.2022г.-10.02.2022г. са издадени превозни билети за добита от имота дървесина общо 43,45 куб.м. При извършена проверка на 06.05.2022г. в имота от служители на РДГ-Берковица е установено , че в имота не е извършвана сеч. Констатациите си проверяващите обективирали в Констативен протокол  от 19.05.2022г.  , в който са изложили всички установени от тях обстоятелства. Въз основа на констативния протокол е издаден АУАН 19.05.2022г. и материалите са изпратени на Прокуратурата на РБ за проверка за извършено престъпление от общ характер. Въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.02.2023г. спрямо ответника по касация на 22.02.2023г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е посочено , че лицето като нает регистриран лесовъд е експедирал като е издал превозни билети , описани в наказателното постановление , 43,45 куб.м. дървесина , които не са добити в имота, за който е издадено позволителното за сеч. Посочено е нарушение на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ.

Районен съд Белоградчик , като е установил фактическата обстановка, е отменил наказателното постановление. Прието е от съда , че наказателното постановление е незаконосъобразно , тъй като са описани 14 отделни деяния , всяко от което осъществява отделно нарушение , тъй като в административно-наказателното право продължаваното престъпление е неприложимо . Прието е , че ангажирането на отговорността на наказаното лице само за едно нарушение и налагането на едно наказание , при извършени множество нарушения , макар и при еднотипност на деянията ,  води до неправилно прилагане на материалния закон-неправилна правна квалификация и до нарушаване на процедурата по санкционирането на наказаното лице , тъй като същият е лишен от възможността да разбере за кое от всички деяния е наказан и как да организира защитата си. Приел е , че посоченото представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Посочил е , че е налице и непълнота на обвинението , тъй като едва в наказателното постановление са конкретизирани превозните билети, което пак е ограничило правото на защита на наказаното лице и то не е могло да разбере какво точно е обвинението му .

Изложените от районния съд съображения не се споделят от настоящата инстанция , но изводът му за незаконосъобразност на наказателното постановление като краен резултат е правилен.  Действително в административно-наказателното производство не се прилагат правилата на чл.23-25 от НК и съобразно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като са неприложими и правилата от НК за продължавано престъпление /чл.26 от НК/ , но трайно установена е практиката на Административен съд Видин, че в случаите , когато административно-наказателната отговорност на нарушителя за няколко деяния е ангажирана с налагане на наказание за едно нарушение , горното не влече незаконосъобразност на наказателното постановление като по-благоприятно за нарушителя. Не се касае нито за неправилна правна квалификация на нарушението , в случите , когато се касае за еднородност на деянията , както е в случая , нито за ограничаване на правото на защита на наказаното лице , когато е наложено едно наказание при многобройност на деянията.

Налице е обаче непълнота и неяснота на обвинението , в какъвто смисъл има изложени доводи и от районния съд , но не с оглед липсата на описание на издадените позволителни в предхождащите издаването на наказателното постановление актове.  Същите са детайлно описани в наказателното постановление , като с оглед разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН тази нередовност в акта следва да се счита санирана. Налице е обаче порок на самото наказателно постановление. Същото е незаконосъобразно като постановено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, съобразно която разпоредба наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата , при които е извършено/т.5/ и законните разпоредби , които са били нарушени виновно/т.6/. Изискването за форма на наказателното постановление, в частност на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, е императивно, поради което неспазването ѝ е основание за отмяна на наказателното постановление без съдът да разглежда спора по същество.  Наказателното постановление е обвинението /обвинителният акт/ в извършване на определено нарушение , поради което нарушението следва да бъде достатъчно конкретизирано, ясно и недвусмислено , а не установимо от събраните доказателства. В този смисъл са разпоредбите на ЗАНН , тъй като противно на нередовността на АУАНа, за която чл.53,ал.2 ЗАНН, изрично предвижда възможност нередовността на акта да бъде санирана, когато е безспорно извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, за съдържанието на наказателното постановление не е предвидена такава законова възможност.

Видно от наказателното постановление, отговорността на ответника по касация е ангажирана на основание чл. 257,ал.1,т.2 от ЗГ. Същата предвижда административно-наказателна отговорност за посоченото в разпоредбата лице , което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ е бланкетна и е необходимо в наказателното постановление да бъде посочено в нарушение на кой закон, подзаконов нормативен акт, одобрен горскостопански план или програма е издаден съответния документ-визираните превозни билети. В този смисъл е ТР №2/2002г. на ВКС, съобразно което когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби.

Безспорно чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ е бланкетен, като в съответствие с посочената необходимост административно-наказващият орган е посочил като нарушена разпоредба на чл.108,ал.3 от ЗГ . Съобразно същата лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Видно от установените по делото обстоятелства в имота , за който е издадено позволително за сеч , не е извършвана сеч и добив на дървесина , поради което посочената разопредаб-чл.108,ал.3 от ЗГ по отношения на имота , за който е издадено ПС, не е нарушена. Не могат да бъдат споделени доводите , че изпълнителното деяние се изразява в неизвършен контрол от ответника по касация , тъй като е издал описаните превозни билети. Такова нарушение не е вменено в наказателното постановление /липсва описание за неосъществен контрол/ от една страна , а от друга страна такова нарушение се осъществява чрез бездействие-неосъществен контрол или непредприети мерки , а не чрез действие, каквото се изисква съобразно административно-наказателния състав на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ и каквото е издаването на превозните билети, за което деяние е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Предвид гореизложеното е налице непълно обвинение с оглед изложените обстоятелства , въз основа на които е ангажирана отговорността на наказаното лице, и административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността му. Горното не сочи на извършено нарушение на чл.108,ал.3 от ЗГ , а друга нарушена разпоредба на е посочена. Предвид горното наказателното постановление е незаконосъобразно като издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН , в който смисъл е и ТР № 2/2002г. на ВКС. Непопълването на бланкетната правна норма с необходимото съдържание, каквото в случая не е разпоредбата на чл.108,ал.3 от ЗГ,  ограничава правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението на Районния съд , с което е отменено наказателното постановление, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 от АПК Административен съд-Видин

 

                                    РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №62/22.06.2023г., постановено по АНД №127/2023г. по описа на РС-Белоградчик, с което е отменено Наказателно постановление №578/22.02.2023г. на Директора на РДГ-Берковица.

Решението е окончателно .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                               2.