РЕШЕНИЕ
№…
19.07. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на пети юли през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №29 по описа за 2017 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.625 и сл. от ТЗ.
Ищецът „*********“ООД с ЕИК********* твърди, че по силата на търговска сделка Договор за доставка № 114/ 2015 г. от 22.01.2015 г. ищецът е доставил на ответника „****“АД с ЕИК********* стоманени горещо поцинковани решетъчни скари, стъпала и закрепващи елементи на обща стойност 44 948, 50 лева с ДДС.Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на доставените стоки, за което е подписан от страните Договор за спогодба от 04.02.2016 г. за условията за плащане на дължимата цена.Ищецът твърди, че въпреки договореното в спогодбата ответникът отново не е изпълнил дължимото окончателно плащане, за което ищецът е предявил иск пред Международния арбитражен съд при Института по международно частно право и с решение от16.07.2016 г. по вътрешно арбитражно дело №0004/ 2016 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 40 911, 17 лева.Твърди се, че въз основа на решението е издаден изпълнителен лист за дължимата сума и за разноските по делото, които са в размер на 1 229, 12 лева.
Ищецът твърди, че е извършил справка в търговския регистър по партидата на ответника, като е установил, че за 2013, 2014 и 2015 г. ответникът е реализирал загуби в значителни размери, които всяка една последваща година са нараствали значително.Твърди се, че срещу ответника е имало образувано производство по чл.625 и сл. от ТЗ( т.д.№ 156/ 2015 г. по описа на ПОС), което е прекратено поради оттегляне на молбите от подалите молбата по чл.625 от ТЗ кредитори.Ищецът твърди, че срещу ответника има висящи 31 изпълнителни дела въз основа на справка от образувани изпълнителни дела от Регистъра на длъжниците към КЧСИ, актуална към 22.02.2017 г.
Ищецът твърди,че ответникът е изпаднал в неплатежоспособност, поради което е отправил искане да бъде постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на ответника поради неплатежоспособност, като бъде определена началната й дата и ответникът на основание чл.630, ал.2 от ТЗ да бъде обявен в несъстоятелност, същият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ пред съда е подадена молба от „***“АД с ЕИК********* срещу ответника, която е приета от съда като допустима.В молбата се твърди, че ищецът е сключил Договор за банков кредит овърдрафт № RC-242/ 23.01.2009 г. И 15 анекса към него, като банката е предоставила на ответника кредит в размер на 1 000 000 евро.Банката – кредитор твърди , че главницата и лихвите не са изплатени от ответника на падежа на 28.02.2015 г., като задължението е в размер на 974 058, 19 евро главница и 95 101, 42 евро договорен лихвен процент за редовен дълг.Твърди се, че от момента на спиране на плащанията на ответника към банката – кредитор на 28.02.2015 г. и до 17.03.2017 г. задължението е нараснало общо на 1 167 315, 41 евро, като ответникът не е изпълнил и частично изискуемото парично задължение.
Ищецът е отправил искане съдът да
постанови решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността на ответника с
начална дата 28.02.2015 г., да бъде открито производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадължнялост.
Ответникът „****“АД не е изразил становище по молбите.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.01.2015 г. между „*********“ООД и ответника е сключен договор за доставка № 114/ 2015 г. на стоки, подробно описани в договора с определени единични цени на вид стока, които следва да бъдат заплатени в срок от 30 дни от датата на подписване на приемо- предавателния протокол.
На 04.02.2016 г. страните по договора за доставка са сключили договор за спогодба, по силата на който приемат, че ответникът има задължение към доставчика на стоките в размер на 22 618, 19 лева с ДДС, като дължи и неустойка за забавено плащане в размер на 7 759 лева.
С решение от 16.07.2016 г. на Международен арбитражен съд при сдружение „Институт по международно частно право“ по арбитражно дело № 0004/ 2016 г. ответникът е осъден да заплати на доставчика главница в размер на 27 118, 19 лева неизплатена сума по спогодбата от 04.02.2016 г. ,неустойка в размер на 9 998, 04 лева за забавено плащане, договорна неустойка в размер на 0, 1% върху сумата от 22 628, 19 лева за периода от 11.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 3 794, 94 лева.Въз основа на арбитражното решение е издаден изпълнителен лист на 03.10. 2016 г. по т.д.№ 6576/ 2016 г. по описа на СГС.
По делото е представена справка за образувани изпълнителни дела на КЧСИ, от която е видно, че срещу ответника има образувани и висящи 31 изпълнителни производства.
Ищецът „*********“ООД е подал уведомление по чл.78 от ДОПК за молбата по чл.625 от ТЗ пред ТД на НАП, офис Плевен вх.№ 154291700316763/ 24.02.2017 г.
Ищецът „***“АД е подал уведомление по чл.78 от ДОПК до ТД на НАП- Плевен вх.№154291700431391/ 15.03.2017 г.
Банката е сключила договор за банков кредит – овърдрафт №RC- 242/ 23.01.2009 г. с ответника и впоследствие са сключени 15 анекси към договора, като крайният срок на издължаване на главницата е 28.02.2015 г.
За изясняване на въпроса относно икономическото и финансовото състояние на ответника е допусната съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че задълженията на ответника към „***“АД е в размер на 1 167 314, 41 евро към 17.03.2017 г.( когато е подадена молбата по чл.629, ал.4 от ТЗ за присъединяване на банката като кредитор в производството по несъстоятелност).Експертът е посочил, че задълженията на ответника към 31.03.2017 г. са по търговски сделки и персонал в размер на 6 184 333, 68 лева и публични - към държавата в размер на 586 215, 79 лева.
При проверката на активите от вещото лице се установява, че задълженията на ответника към 31.03.2017 г. е в размер общо на 6 770 549, 47 лева, а стойността на придобиване на всички ДМА и НА е 1 922 292, 13 лева.Балансовата стойност на КМА към 31.12.2016 г. е в размер на 4 753 000 лева, от които суровини и материали – 395 000 лева, вземания в размер на 5 394 000 лева и парични средства 9 000 лева.Вещото лице е посочило, че изчислението на периода на събиране на вземанията показва висок риск от невъзможност дружеството да събере вземанията си и да погаси с тях част от задълженията си . Единствените бързоликвидни активи са парични средства, които са в размер на 9 000 лева.Посочено е, че ДМА и КМА, с които разполага длъжника не са в състояние да удовлетворят кредиторите на ответника.Посочено е , че балансовата стойност на ДМА и стойността на КМА( без вземанията, за които експертизата счита, че са несъбираеми) е 9, 47% от стойността на задълженията на ответника.
По въпроса за показателите за ликвидност вещото лице при направения анализ е установило, че за отчетните 2013, 2014, 2015 г. и 2016 г. се наблюдава трайна тенденция на задлъжнялост и невъзможност без достатъчно налични КМА предприятието да изплаща текущите си задължения.През посочените отчетни години показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, което показва, че дружеството е в трайно състояние на неплатежоспособност.
По отношение на показателите за рентабилност вещото лице е установило, че за същите отчетни години коефициентите са нулеви и отрицателни величини, тъй като финансовият резултат за трите поредни години е отрицателен – загуба, което показва, чуе ответникът е декапитализиран.
По въпроса за коефициентите на финансова автономност експертът е установил, че съществуващите задължения на ответника не са обезпечени със собствен капитал, липсва финансова автономност на ответника.Коефициентите на задлъжнялост показват, че липсва достатъчно по размер собствен капитал и ответникът не е в състояние да покрие пасивите.Вещото лице е посочило, че показателите на задлъжнялост показват, че ответникът е в изключително висока зависимост от своите кредитори и не е в състояние да погаси задълженията си.
Вещото лице е посочило, че анализът на показателите за ликвидност насочват към установяване на трайна тенденция на задлъжнялост към 31.12.2015 г., невъзможност без достатъчно налични КМА предприятието да изплаща текущите си задължения.Посочено е, че към 31.12.2015 г. коефициентите на задлъжнялост бележат рязък скок, което показва трайна тенденция на финансовата зависимост на ответника към кредиторите си е не е в състояние да погаси задълженията си.
Вещото лице е посочило, че ДМА и КМА на ответника не са в състояние да удовлетворят кредиторите на ответника, поради което вещото лице приема, че интересите на кредиторите му са в риск.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ответникът е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 и 2 от ТЗ – не е в състояние да изпълни парични задължения по търговски сделки и публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност.От доказателствата по делото става ясно, че размерът на задълженията към 31.03.2017 г. по търговски сделки и персонал е 6 184 333, 68 лева и публични към държавата в размер на 586 215, 79 лева.От заключението на съдебно. счетоводната експертиза се установява, че тези задължения не са обслужвани от ответника трайно, като особено рязко се променят отрицателните показатели за ликвидност, рентабилност и задлъжнялост считано от 31.12.2015 г., към който момент се установява, че ответникът не е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите и съответно не разполага с активи, които да покрият задълженията му към кредиторите без да бъдат поставени в опасност.
Въз основа на доказателствата по делото и направения анализ на същите съдът приема за установено, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2015 г., от който момент се наблюдава трайното състояние на задлъжнялост, липса на финансова автономност и ниски показатели на ликвидност, както и липса на каквито и да са действия по обслужване на задълженията на ответника към кредиторите.От друга страна се установява, че за същия период дружеството е отчело загуба, което продължава и за предходната 2014 г. и последващата 2016 г. , което също е допълнително обстоятелство, доказващо наличието на трайно и неотменимо състояние на ответника в неплатежоспособност.Съдът не възприема доводите на „***“АД за начална дата на неплатежоспособността 28.02.2015 г., когато е настъпила изискуемостта на задължението по договора за банков кредит на ответника, тъй като това спиране на плащанията по този договор или липсата на плащания по този договор е част от комплексната оценка за обективната невъзможност на ответника да изпълнява задълженията си към кредиторите по търговски сделки , към работници и служители и към държавата по публичните задължения.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, а именно, че при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети пред вид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност.( Решение № 25 от 21.03.2014 г. на ВКД по т.д.№ 4356/ 2013 г., ІІ т.о., ТК).Касационната инстанция приема, че началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най- ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността но и като обективна невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си към кредиторите, а не спиране на плащанията по своя воля към някои от кредиторите.( Решение № 202 от 10.02.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1453/ 2013 г., ІІ т.о., ТК и Решение № 115 от 25.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 169/ 2010 г., ІІ т.о.,ТК).
В молбата на кредитора „***“АД е поставен и въпросът за свръхзадължеността като основание за откриване на производство по несъстоятелност на ответника.Съгласно чл.742 от ТЗ свръхзадълженост е налице, ако имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните му задължения.Видно от заключението на счетоводната експертиза се установява, че длъжникът може да покрие с имуществото си само 9, 47 % от задълженията си към кредиторите.Вещото лице е посочило, че длъжникът не разполага с активи, с които да покрие задълженията си и поставя в риск кредиторите си, които не могат да получат изпълнение на задълженията си.Тази невъзможност за ответника е настъпила и по отношение на активите към 31.12.2015 г., което означава , че и началната дата на свръхзадължеността е именно към 31.12.2015 г.
При проверката на документацията вещото лице е констатирало, че необходимата издръжка в производството по несъстоятелност е 6 000 лева за шест месеца, като вещото лице е посочило, че липсват парични средства за тази издръжка и липсват бързоликвидни активи, с които да се покрие необходимостта от този размер издръжка.В заключението са отразени активите на дружеството, като бързоликвидните са с нулева балансова стойност, тъй като е изтекъл амортизационният срок.В структурата на КМА вещото лице е посочило суровини и материали 395 000 лева, вземания в размер на 4 394 000 лева, за които е посочило, че те са несъбираеми и парични средства от 9 000 лева.Тези активи вещото лице е установило към 31.12.2016 г. по баланс на ответното дружество.Към датата на изготвяне на заключението и докладване на същото пред съда вещото лице е посочило, че няма налични парични средства и съответно бързоликвидни средства, които да бъдат осребрени, за да покрият разноските в производството по несъстоятелност.
Въз основа на заключението на вещото лице и констатациите за липса на средства за първоначални разноски в производството по несъстоятелност съдът е уведомил по реда на чл.629б, ал.1 от ТЗ кредиторите по търговските книги на ответника да предплатят до 05.07.2017 г. сумата от 6000 лева за първоначални разноски в производството по несъстоятелност.До приключване на съдебното дирене и към настоящия момент сумата не е внесена за първоначални разноски, поради което съдът счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ, като ответникът бъде обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност бъде спряно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.620, ал.3 от ТЗ ответникът следва да заплати на ищеца „*********“ООД деловодни разноски в размер на 2150 лева, от които държавна такса в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева и депозит за вещо лице в размер на 400 лева, като тези разноски да бъдат от масата на несъстоятелността на ответника.
Ответникът следва да заплати и на ищеца „***“ООД деловодни разноски в размер на 600 лева, от които 250 лева държавна такса и 350 лева изплатен депозит за вещо лице, като тези разноски да се изплатят от масата на несъстоятелността на ответника на основание чл.620, ал.3 от ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА на основание чл.608, ал.1, т.1 и т. 2 и чл.742, ал.1 от ТЗ в неплатежоспособност
и свръхзадълженост „****“АД с ЕИК*********
с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по несъстоятелност на„****“АД с ЕИК*********.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото
на „****“АД с ЕИК*********.
ОБЯВЯВА „****“АД с ЕИК********* в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на „****“АД с ЕИК*********.
СПИРА производството по несъстоятелност на „****“АД с ЕИК*********.
ОСЪЖДА на основание чл.620, ал.3 от ТЗ„****“АД с ЕИК********* да заплати деловодни разноски на „*********“ООД
с ЕИК********* в размер на 2150
лева, от които държавна такса в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лева и депозит за вещо лице в размер на 400 лева, като тези
разноски да бъдат от масата на несъстоятелността на „****“АД с ЕИК*********.
ОСЪЖДА на основание чл.620, ал.3 от ТЗ„****“АД с ЕИК********* да заплати деловодни разноски на „***“АД с ЕИК********* в размер на 600 лева, от които 250 лева
държавна такса и 350 лева изплатен депозит за вещо лице, като тези разноски да
се изплатят от масата на несъстоятелността на „****“АД с ЕИК*********.
ПРЕПИС от решението незабавно да се изпрати за
обявяване в търговския регистър на Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обявяване в търговския регистър и на
въззивно обжалване в едноседмичен срок от обявяването в регистъра пред ВТАС.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: