№ 162
гр. Варна, 18.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500131 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна и частна жалба, подадени от
К. И. Б. от гр. Добрич, насочени съответно против решение и определение,
постановени по гр. д. № 602/23г. на ОС-Добрич, както следва:
1.Въззивна жалба, насочена против решение № 221/02.08.24г., в
частта му, с която въззивницата е осъдена да заплати на А. С. А. от гр.
Варна, сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически
преживявания и състояние на емоционален стрес от смъртта на детето му
С.А.С., настъпила поради виновното и противоправно поведение на
ответницата – оставяне без постоянен надзор на посоченото дете, в качеството
си на негов родител, и с това е причинила смъртта му по непредпазливост,
като ответницата е призната за виновна за това деяние с присъда по НОХД №
1056/2020г. по описа на Добричкия районен съд, ведно със законната лихва,
считано от 22.09.2021г. до окончателното плащане. Изложено е, че не са
оспорени фактите, че ищецът е неин бивш съпруг и баща на детето им и в това
си качество е претърпял болки и страдания от неговата смърт. Разбира
неговата болка, защото по-голяма болка изпитва и тя като майка. Счита, че в
случая претендираното от ищеца обезщетение се използва като средство за
наказание на ответницата и поради това при определянето на размера съдът е
подходил твърде формално. Излага, че събраните по делото свидетелски
показания не са обективни. Освен това не са били отчетени изявленията на
ищеца, отразени в проведените от вещите лица интервюта, от които може да
се установи, че ищецът е бил психически нестабилен още по време на брака
между страните, което го е принудило да посещава психолози. Освен това не е
било съобразено, че ищецът е правил снимки на телефона си веднага след
инцидента с детето им, очевидно с цел да бъдат използвани против
1
ответницата. В споделеното пред вещото лице д-р Ж. Николова ищецът е
посочил, че понастоящем той съжителства с друга жена и има две деца.
Всички тези факти е следвало да бъдат съобразени, за да се прецени
обективно състоянието на ищеца и претърпените от него вреди след смъртта
на детето им. Наведени са и твърдения от въззивницата, че през периода на
2020г.-2021г. ищецът е предявил срещу нея искове за уреждане на
имуществени отношения – за обезщетение за ползване на съсобствени имоти,
за прогласяване нищожността на договор за дарение на имоти и за делба на
съсобствени имоти. Според нея, с действията си ищецът е целял да я унищожи
финансово, емоционално и психически, което опровергава твърденията му, че
е изпаднал в дълбока скръб и нямал адекватно възприятие на живота. Счита,
че настоящото дело е проява на стремежа на ищеца да лиши ответницата от
имущество и да я накара „да си плати“, но не за смъртта на детето им, а заради
изпитваната от ищеца омраза и неприязън към нея, поради която е искал „да я
изкара луда“ (според изявление отново пред вещото лице). Поради
изложеното се счита, че предявеният иск е в необосновано висок размер.
Отделно от това се навежда оплакване, че съдът не е преценил формата на
вината при извършване на вредоносното деяние, за да определи размера на
обезщетението, поради което последното е било определено в необосновано
завишен размер. Претендира се отмяна на решението и след съобразяване на
всички правнорелевантни факти, на ищеца да се присъди обезщетение в
справедлив размер. Отправено е и доказателствено искане – да бъдат
допуснати двама свидетели, с които да се установят какви са били
действителните отношения между ответницата, ищеца и сина им; относно
състоянието на ищеца след смъртта на детето и за периода до подаване на
исковата молба. Сочи се, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като
разпитът на свидетел е бил поискан още с отговора на исковата молба, но
първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна А. С. А. чрез адв. Е. С. от АК-Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че жалбата е бланкетна и се прави
опит ответницата да се представи като жертва на действията на ищеца.
Уточнен е предметът на всяко едно от заведените от ищеца против
ответницата дела за периода от 2020г.-2021г., за да се обоснове тезата, че е
налице предприета от него защита на имуществените му права поради
действия на ответницата, които ги накърняват – неплащане на отдаваните под
наем съсобствени имоти, за делба на последните и за разкриване на
симулацията на договор, сключен от ответницата и целящ да заобиколи
нормата на чл. 32 от ЗС. Освен това въззивницата е преиначила изявленията
на ищеца при направените от вещите лица интервюта. Отрича да е бил
психически нестабилен по време на брака с ответницата, а семейството е
посещавало брачен терапевт, за да запазят брака. Отрича се да е било
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като на
ответницата е бил допуснат до разпит едни свидетел, от което тя не се е
2
възползвала. Ответницата е шиканирала процеса пред първоинстанционния
съд като е отлагала многократно провеждането на насрочените открити
съдебни заседания. Счита се, че формата на вината има значение за
наказателния съд, но не и при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Поради това се поддържа, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, тъй като е основано на събраните по делото
доказателства, които установяват вида, характера, интензивността и
продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта
на детето му. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
2. Частна жалба, насочена против определение № 714/17.09.24г., с
което по реда на чл. 77 от ГПК ответницата е осъдена да заплати на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – Добрич, дължимата държавна такса по гр. дело № 602/2023 г.
по описа на ДОС в размер на 6 000 лв., съобразно уважената част от
предявения иск. Счита се, че осъждането на ответницата за заплащане на ДТ е
следвало да стане с постановеното по делото решение, а като не го е сторил –
само по реда на чл. 248 от ГПК, при което определението би подлежало на
обжалване, ведно с решението. При липсата на искане на страна,
постановяването на определение по реда на чл. 77 от ГПК е допустимо само
след влизане в сила на съдебния акт, с който се решава основателността на
предявения иск. В противен случай би се стигнало до ситуация, в която
определението по чл. 77 от ГПК ще влезе в сила преди да е решен спора по
съществото на делото, от който резултат зависи възлагането на заплащането
на държавната такса. Освен това се счита, че определението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с чл. 77 от ГПК.
Препис от частната жалба е бил връчен на А. С. А., който чрез адв. С. е
депозирал отговор. В последния частната жалба се счита за неоснователна.
Сочи се, че на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК именно ответницата дължи
заплащането на таксата, но изискуемостта й е след влизането в сила на
решението по делото. Ако въз основа на подадената от ответницата въззивна
жалба решението бъде отменено, то тя няма да дължи разноски по делото, а
ако бъде изменено – ще бъде определена държавната такса съобразно
осъдителната част. Освен това произнасянето със съдебен акт по реда на чл.
77 от ГПК не е ограничено във времето и това може да стане по време на
решаване на спора, но и след това. Допълва се, че подадената частна жалба е
недопустима поради липсата на правен интерес от обжалването, тъй като при
всеки изход на правния спор ответницата ще бъде задължена да заплати
държавната такса за първоинстанционното производство. Претендира се
потвърждаване на обжалваното определение.
Решението не е обжалвано от ищеца и поради това е влязло в сила в
частта му, с която е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 150 000 лв. до
претендирания размер от 180 000 лв., както и в частта, с която не е присъдена
3
законна лихва върху обезщетението за периода от 22.09.18г. до 21.09.21г. (по
това искане е формиран мотив в решението, но не е изрично отразен с
отхвърлителен диспозитив в съдебния акт).
Настоящият състав на съда намира, че искането на въззивницата да
бъдат допуснати двама свидетели, с които да се установят: какви са били
действителните отношения между нея, ищеца и сина им; относно състоянието
на ищеца след смъртта на детето и за периода до подаване на исковата молба, е
неоснователно. На първо място следва да се посочи, че действително в
отговора на исковата молба ответницата е отправила искане да се разпита
един свидетел при условията на водене от страната, който да разкаже за
отношенията на детето с неговите родители и дълбочината на изградената
връзка с всеки един от тях. По това искане съдът с определението си по реда
на чл. 140 от ГПК се е произнесъл, допускайки един свидетел на ответницата
при условията на водене (определение № 918/28.10.23г.). Ответницата не се е
възползвала от дадената й възможност и не е ангажирала свидетел в
проведените открити съдебни заседания. Страната не е искала разпит на
свидетел за установяване на състоянието на ищеца след смъртта на детето им
и за периода до подаване на исковата молба, поради което и съдът не се е
произнасял по такова искане. Поради изложеното следва да се приеме, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. От друга
страна, липсват твърдения за наличието на факти от хипотезата на правната
норма на чл. 266, ал. 2 от ГПК, тъй като наведените твърдения за създадено
ново семейство от ищеца и наличието на две деца от друга жена, както и
завеждането на имуществени спорове против ответницата за периода 2020г.-
2021г., не са били въведени в първоинстанционното производство, а освен
това са за факти, които не са новоузнати или нововъзникнали. Поради това е
налице забраната за посочване на нови факти и доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 1 от ГПК – такива, които страната е могла да посочи и да
представи в срок в първоинстанционното производство.
Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Б. да бъдат
допуснати двама свидетели, с които да се установят: какви са били
действителните отношения между нея, ищеца и сина им; относно състоянието
на ищеца след смъртта на детето и за периода до подаване на исковата молба.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 16.04.25г. от 09:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители
(въззивницата Б. – чрез адв. И. С., въззиваемият А. – чрез адв. Е. С.).
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5