№ 358
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200651 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-011607, издадено
от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
В.Г. С. е наложена глоба в размер на 150 лв за нарушение на чл. 37, ал.1
ЗДвП.
С жалбата се оспорва приетата за установена в НП фактическа
обстановка и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:
-полицейските служители нямали добра видимост към пътния
инцидент;
-завоят наляво не бил към паркинг на ДКЦ 1, а към ул. „Раковски“;
-жалбоподателят не бил отнел предимството на насрещно движещия се
автомобил, доколкото той се намирал на разстояние около 10 метра;
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
На 19.11.2021 г., в 09:53 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил
Рено Клио, с регистрационен № *******, чужда собственост, в гр. Пловдив,
по ул. „Света Гора“. Като достигнал отбивката за паркинга на Първо ДКЦ,
същият направил завой на ляво за навлизане на паркинга, като не
пропуснал и отнел предимството на насрещно движещо се МПС, с
останал неустановен по делото регистрационен номер, като по този начин
създал опасност за останалите участници в движението и по- конкретно за
насрещно движещия се автомобил, чието предимство било отнето, като
същият бил принуден да предприеме екстрено спиране, за да избегне
ПТП с жалбоподателя.
Въпросният инцидент бил наблюдаван от полицейските служители К.Ц.
и Н.Я., които се движели с управлявания от тях патрулен автомобил, след
жалбоподателя по ул. „Света Гора“. След като жалбоподателят освободил
лентата за насрещно движение, автомобилът, чието предимство било
отнето, продължил движението си, поради което останал неустановен от
полицейските органи. Същите от своя страна, също извършили завой на ляво,
спрели зад жалбоподателя и извършили полицейската проверка, при която
бил издаден АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива
на съда доказателства- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които с
2
категоричност потвърдиха отразеното в акта, а освен това
актосъставителят с подробности описа пътния инцидент.
Следва да се отбележи и че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за опровергаване показанията на полицейските служители и
на презумптивната доказателствена стойност на АУАН
Допълнителен аргумент за кредитиране на показанията на двамата
полицейски служители е тяхното качество на длъжностни лица, които са
незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е
включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина
относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им
биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.
Изцяло неоснователни са възраженията в жалбата срещу приетата за
установена фактическа обстановка и по-конкретно, че:
-полицейските служители нямали добра видимост към пътния
инцидент;
-завоят наляво не бил към паркинг на ДКЦ 1, а към ул. „Раковски“,
доколкото се опровергават от подробните показания на актосъставителя
и показанията на свидетеля по акта, който макар и да нямаше конкретни
спомени, потвърди констатациите в АУАН.
Следва да се отбележи и че всъщност дали жалбоподателят е предприел
завой на ляво за навлизане в паркинга на първо ДКЦ (както е отбелязано в
АУАН и НП) или завой на ляво за навлизане в ул. „Раковски“ е изцяло без
правно значение, доколкото единственото релевантно обстоятелство е самата
извършена маневра- завой на ляво:
-чието извършване не се оспорва от жалбоподателя
-и който завой е поставял безусловно задължение пред жалбоподателя
да съобрази поведението си с насрещно движещите се МПС.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган,
3
по конкретно:
-компетентността на наказващия орган произтича от т.2.11 от заповедта;
-компетентността на актосъставителя произтича от т. 1.3 от заповедта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
извършване и установяване на нарушението- 19.11.2021г., а НП - на
13.12.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя, като същият е изложил
възражения срещу него, поради което в максимална степен е гарантирано
правото му на защита.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
действително в АУАН и НП не е посочен регистрационен номер на
автомобила, чието предимство е било отнето. Това обаче не представлява
съществен процесуален порок и по никакъв начин не накърнява правото на
защита на наказаното лице, доколкото:
от показанията на разпитаните полицейски служители се доказа, че
невъзможността за установяване на процесния автомобил се дължи на
обективните особености на пътната обстановка;
обективното наличие на такъв автомобил не само е доказано от
показанията на полицейските служители, но и се признава от самия
жалбоподател, като по собствените му твърдения той се е намирал
на 10 метра от него;
видно от изложеното в жалбата и в пренията, жалбоподателят е бил
изцяло наясно за отнемане предимството на кой автомобил е наказан,
въпреки че регистрационния му номер е останал неустановен по делото;
видно от справката за нарушител водач- на жалбоподателя на същия ден
4
не е издаван друг акт за нарушение на ЗДвП , поради което не възниква
каквото и да било съмнение за накърняване на принципа не бис ин идем.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 37, ал.1 ЗДвП.
Както вече се спомена, не са спорни по делото:
-извършването на маневра завой на ляво от жалбоподателя и
-наличието на друг автомобил, движещ се в лентата за насрещно
движение, която жалбоподателят е пресякъл при предприетата маневра завой
на ляво.
Спорният въпрос е дали жалбоподателят е отнел предимството на
този автомобил.
В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, според
която под „пропускане на МПС, движещо се с предимство“ се разбира
осигуряване на възможност на ползващото се с предимство МПС да
продължи безпрепятствено движението си, без да се налага да намалява
скоростта, да променя посоката си на движение или да спира.
В процесния случай от показанията на актосъставителя се установи, че
насрещно движещият се автомобил е бил принуден да предприеме
екстрено спиране, за да пропусне извършващият маневра жалбоподател,
което е ясно свидетелство, че предимството му е било отнето.
Горният извод не се опровергава от твърденията на жалбоподателя, че
забелязал насрещно движещия се автомобил, който бил на около 10 метра
отстояние, като това разстояние било според жалбоподателя достатъчно,
за да предприеме безопасно маневрата.
В случая се касае до една субективна преценка на жалбоподателя,
която предвид установеното екстрено спиране на движещия се с предимство
автомобил, е била очевидно неправилна и несъобразена.
Всъщност процесният случай е азбучен пример за нарушение
извършено при самонадеяност, като разновидност на непредпазливостта по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Посоченото обаче не може да бъде основание за несъставомерност на
5
деянието, доколкото съгласно чл. 7 от ЗАНН като административни
нарушения се наказват както умишлените, така и непредпазливите
деяния.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС по наказателни дела,
според която погрешната преценка на водача за скоростта и разстоянието,
на което се намира движещото се по пътя с предимство МПС и погрешните
субективни очаквания, че водачът ще може да предприеме безопасно
маневрата, без да отнеме предимството- по никакъв начин не могат да
доведат до освобождаване от отговорност.
Така Решение № 486 от 04.12.2009 г. по н.д. № 508/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение №21/13.04.2020 по дело №1170/2019, Решение
№21/13.04.2020 по дело №1170/2019.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 179, ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП , доколкото принуждаването на движещото се с предимство МПС
да спре екстрено, за да се избегне ПТП, само по себе си представлява
създадена опасност за останалите участници в движението.
Санкцията е в абсолютно определен размер, като наложеният по
конкретното дело кореспондира с предвижданията на законовата норма.
От жалбоподателя не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства процесният случай да разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от нарушения с подобна правна квалификация, поради което чл. 28
ЗАНН се явява неприложим. Необходимостта за реално санкциониране на
дееца произтича и от данните, черпени от справката му за нарушител-водач,
от която произтича, че същият е системен нарушител на ЗДвП.
Предвид горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
6
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началник на
сектор Пътна полиция -Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-011607,
издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
с което на В.Г. С. е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл.
37, ал.1 ЗДвП
7
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8