Решение по дело №2655/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 911
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100902655
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………….

 

гр.София, 30.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

при секретаря Весела Станчева

като разгледа докладваното от  съдията т. д. № 1957 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).

Производството е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „К.“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че след смъртта на управляващата и представляваща дружеството С.А., починала на 19.06.2015 г., дружеството е останало без управител.

Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК не изпраща представител.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – прокурор Стефанов, поддържа иска.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От вписаните по партидата на „К.“ ЕООД обстоятелства се установява, че на 22.10.2014 г. е заличен вписаният до момента управител на дружеството. Не се установява да е вписан нов управител на дружеството както в предписания от закона тримесечен срок, така и към датата на приключване на устните състезания.

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Търговското дружество е възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност, чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и функционирането му предпоставя изрично поет ангажимент от физическо лице и огласяване на това обстоятелство в търговския регистър. Липсата на вписан управител, притежаващ посочените вече характеристики за период по-дълъг от три месеца, овластява прокурора да поиска прекратяване на търговското дружество. Наличието на това състояние и към датата на приключване на устните състезания ангажира съда да наложи прекратяването.

Невъзможността дружеството да формира и изразява правновалидна воля лишава създадения от закона правен субект от безусловно необходимото му качество – да формира и изразява воля. От друга страна липсата на надлежна представителна власт спрямо дружеството при ангажиране на неговата отговорност пряко засяга законните интереси на кредиторите на дружеството. Едноличният собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност са овластени, но и обществено задължени да обезпечат функционирането на създадения от тях правен субект. Ето защо бездействието му да стори това е необходимо, но и достатъчно обстоятелство, за бъде постановено прекратяване на дружеството. Балансът между честния интерес на едноличния собственик на капитала – да реализира стопанския си проект чрез притежаваното от него дружество и публичния – да бъде обезпечена жизнеспособност на всеки участник в стопанския живот, намира проявление в нормата на чл. 274 ТЗ.

Администрирането на процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично определя длъжностното лице за компетентно да определи ликвидатор при все, че основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в частност при определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ТЗ. От друга страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по регистрация. По тези съображения настоящият състав приема, че назначаването на ликвидатор е в правомощията на регистърната администрация.

 

По разноските

Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена дължимата в случая държавна такса.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „К.“ ЕООД, ЕИК ********.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „К.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 30,00 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен  съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за администриране на производство по ликвидация.

 

                                                                        Съдия: