Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 21.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  966/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от Б.А.И., чрез процесуален представител, до  Русенския  Районен съд против наказателно постановление № 38-0000565/02.06.2020 г. на Директора на  РД ”АА” гр.Русе,в която се иска съдът да го отмени,като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят управлявал  автобус категория М 2 „Мерцедес Спринтер“ с ДК № *** с маршрутно разписание  по автобусна линия гр.Русе – с.Батин. На 14.05.2020 г. около 07,25 часа непосредствено преди да потегли по разписание в 07,30 ч. по тази линия му била извършена проверка от служители на РД “АА“ гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. Управляваният от жалбоподателя автобус бил оборудван с аналогов тахограф, като жалбоподателят не представил  тахографски листи деня на проверката и за предходните 28 дни. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.М.К.. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложено административно наказание за нарушение по чл.36 § 1 т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. вр.чл.93в ал.17 т.1 от ЗАПр глоба в размер на 1 500 лв.

        

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

   

         Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти, които приети за осъществили се факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя.

         Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.

         Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

         Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като при извършената проверка от контролни органи, същият не е представил тахографски листи за периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г., който период е в обхвата на предходните 28 дни.

         Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета от 4 февруари 2014 година 1. Когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни;

         Еднозначно и безспорно е установено, че жалбоподателят не е представил същите в хода на извършената му проверка, който факт не се и оспорва от него. Правилно е издирена и приложена и санкционната разпоредба. Съгласно  чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАПр се наказва с глоба 1500 лева водач, който при проверка от контролните органи не представи тахографските листи от предходните 28 календарни дни.

         Налице са обаче предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за предходни нарушения по ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Отделно от това в хода на проверката не са били открити никакви други нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на автобус по маршрутна линия. Едновременно с това ноторно известен факт е, че през периода на обявеното в страната извънредно положение не са били извършвани автобусни превози. Всички тези обстоятелства сочат на извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид и целите на наказанието по отношение на този жалбоподател биха били постигнати като същият бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

         Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при наличието на материалните предпоставки за това, административнонаказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на материалния закон, поради и което същото следва да бъде отменено.

         Разноски не са претендирани, нито с жалбата, нито в съдебно заседание, поради и което такива не следва да бъдат присъждани в полза на жалбоподателя.

 

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно  постановление № 38 – 0000565/02.06.2020г. на Директора на  РД ”АА” гр.Русе с което на Б.А.И. му е наложено  административно наказани “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                        

 

 

Районен съдия :