РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
гр.Пловдив, 09 . 03
. 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и трета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 23 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
ТРАНС ОЙЛ - 2008
ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.Брегалница № 2, ет.1, представлявано от управителя
И.Х. с пълномощник адв.Т.К. обжалва Заповед № ФК - 399 - 0379433 от 06.12.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност и неправилност на заповедта, несъответна на целта
на чл.22 ЗАНН с искане за отмяната й. Заявено е, че не се оспорват фактическите
положения, изложени в обстоятелствената част на заповедта, като възраженията са
свързани с мотивираността на акта и съответствието му с процесуалния и
материалния закон. Изтъкнато е, че с уведомление от 30.11.2022г. управителят на
оспорващото дружество е уведомил приходните органи затова, че на 29.11.2022г. е
закупил ново, отговарящо на нормативните изисквания фискално устройство –
Тремол S – 25 с
регистрационен номер 4601932, индивидуален номер ФУ ZK168258 и номер на ФП 5021844,
регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 4601932 от
29.11.2022г. Счита се, че оспорената заповед не е мотивирана в достатъчна
степен, тъй като е посочено, че е настъпила вреда за фиска, без да е вписано
конкретно в какво се изразяват вредите, съответно – налице ли е избягване на
данъчно облагане и ако да – в какъв размер. Изложените мотиви са бланкетни
според жалбоподателя, което ограничава правото му на защита. Мотивите за срокът
на действие от 14 дни също са бланкетни, тъй като посочените място на
търговския обект, площ, посещаемост, работно време – нямат отношение към
конкретното твърдяно нарушение. В случая нарушението е отстранено много преди
предвидената дата за запечатване на търговския обект чрез закупуване и надлежно
регистриране на отговарящо на нормативните изисквания фискално устройство. Правата
на дружеството се считат за ограничени и във вр. с чл.187 ал.4 ЗДДС, тъй като
принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена преди да е приключило
административнонаказателното производство срещу търговеца с издаване на НП, в
което да бъде доказано административното нарушение и да бъде определена
съответна санкция. По този начин е отнета възможността от ползване разпоредбата
на чл.187 ал.4 ЗДДС, тъй като към дата на връчване на заповедта няма издадено
НП, в което да е определена санкцията за нарушението. По твърдението за
нарушение на чл.22 ЗАНН при издаване на заповедта е заявено, че непосредствено
след извършената проверка констатираното от приходните органи нарушение е било
отстранено – на 29.11.2022г. е закупено и регистрирано по нормативно
установения ред ФУ, отговарящо на всички законови изисквания. В тази вр.
заповедта не съдържа мотиви и е издадена на 06.12.2022г., като
административният орган е имал възможност да зачете този факт, но не го е
направил. С позоваване на чл.142 ал.1 АПК се твърди, че административният акт е
неправилен, тъй като вече е постигната целта – промяна на начина на извършване
дейността в обекта. Временното спиране на дейността на търговеца неминуемо ще
доведе до намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащане на
публичните задължения. Доколкото извършването на нарушението е било преустановено
– дейността на дружеството е приведена към законовите изисквания и не е нужен
допълнителен срок за това. В контекста на закупено вече ново ФУ жалбоподателят
се позовава на съдебна практика – Решение № 607 / 2022г. по адм.д.№ 697/2021г,
АС – Пловдив ; Решение № 4745/2021г. по адм.д.№ 389/2021г., ВАС, постановена по
идентични казуси. Поддържа се, че всяка административна мярка в този случай
според съдебната практика би била неоправдана и непропорционална, доколкото
фактическото основание на административното нарушение е отстранено и вредни
последици не са налице. Извън това се счита, че определеният срок на
административна принуда се явява прекомерен, тъй като не са налице данни за
извършени от търговеца предходни нарушения на изискванията за отчитане на
продажбите, поради което срокът от 14 дни не е съразмерен по см. на чл.6 АПК. Доколкото
съдът не може самостоятелно да промени размера на срока на административната
мярка, следва че заповедта подлежи на отмяна. Поискано е да бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт В.Р. и оспорва жалбата. По
същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложени писмени
съображения с представяне на преписката /л.11-14/. Заявено е, че нарушение
действително е извършено, като отстраняването му не е по инициатива на лицето,
а вследствие на проверката, при която е открито. В случая продължителността на
нарушението е повече от година. Заявено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение при преценка за основателност на жалбата.
В писмено
становище на представител на ответника е описана фактическата обстановка – при
проверка на 28.11.2022г. на търговски обект /офис и склад/, стопанисван от
жалбоподателя, е констатирано, че същия в качеството на задължено лице по чл.3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е допуснал нарушение – използва
фискално устройство от неодобрен тип, тъй като не отговаря на функционалните
изисквания съгласно чл.8 ал.1 т.1 от наредбата : в обекта е монтирано и
въведено в експлоатация ФУ, за което е представено свидетелство за регистрация
от 02.04.2021г., одобрено със свидетелство на БИМ № 536 от 08.02.2011г.
Проверяващите извели контролен фискален бон с № 003353/28.11.2022г. на стойност
0,01лв., от който се констатирало, че не съдържа двумерен бар код / QR код /
съгласно Приложение № 1 към чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18813.12.2006г. –
задължителен реквизит съгласно чл.26 ал.1 т.16 от наредбата. В допълнение са
изведени периодични отчети от фискалната памет за периода 01.01.2021г. до
31.12.2021г. с регистриран общ оборот в размер на 9 257,74лв. и за периода
01.01.2022г. до 28.11.2022г. с регистриран общ оборот в размер на 10 020,23лв.
В тази вр. била извършена проверка в ИС на НАП /модул фискални устройства с
дистанционна връзка, данни за документи за продажби за ФУ в обекта/, при която
се установило, че за периода 01.01.2021г. до 28.11.2022г. /начална и крайна
дата на двата отчета/ - липсват данни от документи за продажби, тоест – данни
от всяка фискална бележка не се предават автоматично от ФУ по дистанционна
връзка към НАП съгл. Приложение № 17 към чл.10 ал.10 и чл.25 ал.9 от наредба №
Н-18/2006г. Предвид фактическата установеност е прието, че безспорно са налице
материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. С позоваване на чл.8
ал.2 вр. с чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с Приложение № 1, раздел
IIIб, е посочено изискването за наличие на дистанционна връзка между ФУ и НАП и
е вписано, че в случая за всеки фискален бон за периода 01.01.2021г. до
28.11.2022г. не са подавани към агенцията данни на всеки 5 минути, считано от
часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи
продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН в този времеви интервал.
Освен това, съгл. чл.26 ал.1 т.16 от наредбата, фискалната касова бележка
трябва да съдържа задължително двумерен баркод /QR код/, като такъв не се
съдържа във фискалната бележка, изведена от монтираното в проверявания
търговски обект ФУ – видно от фб № 003353/28.11.2022г. Направен е извод, че при
осъществяване на търговската си дейност дружеството използва ФУ, което не
отговаря на функционалните изисквания съгл. Приложение № 1 от наредба №
Н-18/2006г., въпреки разпоредбата на § 75, ал.6 ПЗР на наредбата /най-късно в
срок до 31.12.2020г. лицата по ал.1-5 привеждат дейността си с всички
изисквания на наредбата по отношение на ФУ:/. Описани са събраните в тази
насока доказателства /протокол от извършена проверка; периодични отчети;
справка в ИС на НАП/ и е отразено, че жалбоподателят не оспорва факта на
извършеното нарушение. В заповедта е посочено, че при извършено нарушение на
чл.8 ал.1 т.1 вр. с чл.8 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. административният орган
е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект
и забрана за достъп до него, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, както и да отнеме използваното ФУ /действа при условията на обвързана
компетенция/. Следователно, наложената мярка съответства на закона, както и на
целта му. Посочено е, че в случая налагането на ПАМ има превантивен ефект, тъй
като лишава търговеца от възможността да извърши ново нарушение от вида на
процесното за срока на мярката и за коригиране на незаконосъобразната практика
в обекта. Доводите на жалбоподателя, че непосредствено след проверката
констатираното нарушение е отстранено се считат за ирелевантни, тъй като именно
проверката е причина дружеството да въведе в експлоатация ново ФУ след почти
двугодишен период на незаконосъобразно поведение. Отстраняването на нарушението
своевременно след проверката се счита за относимо в производство по ЗАНН.
Относно срок на действие на мярката се поддържа наличие на съображения,
обосновали продължителност на срок под средната продължителност по см. на чл.186
ал.1 ЗДДС /характер на нарушението – води до неправилно определяне на дължимите
налози и препятства проследяването на реализирания оборот в обекта; особености
на обекта – големина, местоположение, работно време и характер на осъществявана
дейност – склад и офис с обща площ 400 кв.м., на пътна артерия в гр.Пловдив, от
9 до 18ч., с предлагани разнообразни стоки на достъпни цени – масла за
индустрията, масла за тежкотоварни автомобили, синтетични масла, антифриз; в
период от почти две години търговецът осъществява продажби посредством ФУ,
което не е от одобрен тип, не отговаря на законовите изисквания/. Счита се, че
срокът е съобразен както с личния, така и с обществения интерес.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
Заповедта е
връчена на 08.12.2022г. на представляващ търговското дружество. Жалбата е с
вх.номер от 23.12.2022г., но подадена на 21.12.2022г., видно от дата на
пощенско клеймо, л.7. Оспорването е допустимо – осъществено в срок от адресат
на ограничителен административен акт.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 399 - 0379433 /
06.12.2022г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, Д.Р.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, отразена в оспорената
заповед, с която в т.1 са определени /л.9/ : Директорите на дирекции „Контрол“
в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ –
запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. В
хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на който са делегирани
съответни правомощия. Възможността за
делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не
може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани
правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като
цитираната заповед е основана на чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено. Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален
административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – офис в гр.Пловдив, бул.Кукленско шосе № 17, стопанисван от ТРАНС ОЙЛ -
2008 ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
е издадена след извършена проверка на 28.11.2022г. в търговски
обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – офис в гр.Пловдив, бул.Кукленско
шосе № 17, стопанисван от жалбоподателя, при която е установено, че дружеството
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата, като използва фискално устройство /ФУ/ от неодобрен
тип, тъй като не отговаря на функционалните изисквания, съгласно чл.8 ал.1 т.1
от Наредбата. Цитирани са чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г. : „Фискалните
устройства трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно
приложение № 1.” и чл.8 ал.2 от същата наредба : „Фискално устройство от
одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано
в регистъра по чл. 10, ал. 9.”, както и §
75 /изм. – ДВ бр.68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г./ от ПЗР към наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г., ал.6 : „Лицата по ал. 1 – 5
привеждат дейността си с всички изисквания на наредбата по отношение на
фискалните устройства в срок до 31 декември 2020 г.”. Посочено е, че срокът е
преклузивен, след изтичане на който наредбата вменява задължение за търговците
да са регистрирали и да употребяват само фискални устройства, отговарящи на
новите изисквания. При проверката е установено, че в търговския обект е
въведено в експлоатация и работи ФУ модел TREMOL ZM - KL с ИН на ФУ ZK044713 и ИН на ФП
50050438, с рег.№ 3403157/03.10.2012г. След легитимация на проверяващите лица е
изведен от ФУ контролен фискален касов бон № 003353/28.11.2022г. на стойност
0,01лв., от който е видно, че същият не съдържа двумерен баркод /QR код/ съгласно Приложение
№ 1 към чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г., който е задължителен реквизит
съгласно чл.26 ал.1 т.16 от Наредба № Н-18/2006г. В хода на проверката са
изведени и периодични отчети фискална памет : № 003354/28.11.2022г. за периода
01.01.2021г. до 31.12.2021г. с регистриран общ оборот в размер на 9 257,74лв. и
№ 003355/28.11.2022г. за периода 01.01.2022г. до 28.11.2022г. с регистриран общ
оборот в размер на 10 020,23лв. Извършена е и проверка в ИС на НАП – модул
Фискални устройства с дистанционна връзка, данни от документи за продажби за
посоченото ФУ / FDRID 3403157/, при
която се установило, че за периода 01.01.2021г. до 28.11.2022г. липсват данни
от документи за продажби, тоест – данни от всяка фискална касова бележка не се
предават автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП съгласно Приложение
№ 17 към чл.10 ал.10 и чл.25 ал.9 от Наредба № Н-18/2006г. На приходните органи
е представено Свидетелство за регистрация на описаното ФУ от дата 02.04.2021г.,
от което е видно, че ФУ е одобрено със свидетелство на БИМ № 536 от
08.02.2011г., във вр. с което е посочено, че чл.12 ал.1 от наредба №
Н-18/2006г. предвижда, че Свидетелството за одобряване се издава за срок от 10
години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ,
произтичащи по силата на закон, а съгласно чл.12 ал.2 от наредбата – след
изтичане на този срок или при промяна в техническите и/или функционалните
изисквания към ФУ, устройствата от съответния тип не са от одобрен тип. В
случая използваното в обекта ФУ е от тип, който е одобрен преди изменението на
наредбата, респект. до промяна в техническите и/или функционалните изисквания
към ФУ, вкл. и с изтекъл 10 – годишен срок от издаване на свидетелството за
одобряването му.
Установените
факти и обстоятелства са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0379433/28.11.2022г. /л.21 и сл./, съставен на основание чл.110 ал.4
вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от П.Н.Г. на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция
Оперативни дейности – Пловдив, ГД „ФК”, ЦУ на НАП, към който са приложени
събраните при проверката доказателства. Присъствалата при проверката М.С.У. на
длъжност специалист логистика и администрация е подписала протокола без
възражения. За обезпечаване на доказателства е съставен протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателствата серия АА № 0014653/28.11.2022г., на
основание чл.40 ал.3 ДОПК.
Предвид
констатациите от фактическа страна е направен извод, че Транс Ойл – 2008 ЕООД
използва фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип
и не е одобрено от БИМ.
Правни основания
: Фактическата установеност е квалифицирана правно за нарушение по чл.8 ал.1
т.1 вр. с чл.8 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с § 75 ал.6 от ПЗР
към наредба за изменение и допълнение на Наредба 0 Н-18/2006г. вр. с чл.118
ал.4 т.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.2 вр. с чл.186 ал.2 ЗДДС за
налагане на принудителна административна мярка, при което с позоваване на
чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0379433/28.11.2022г.,
към който са приложени събраните при проверката доказателства,
което изрично е отразено в обстоятелствената й част – първи абзац, вкл. във вр.
с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства. По
отношение мотивите като фактически основания се съобрази, че може да се
съдържат и в документи или актове от административната преписка, на които органът
се е позовал / ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на срока при
отчитане определеният от законодателя срок за запечатване на търговски обект
/до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са
предвид - тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото –
използването на фискално устройство, което не отговаря на изискванията за
одобрен тип препятства извършването на данъчна проверка и не позволява да се
определят реализираните от лицето приходи, като наличието на работещо в обекта
ФУ от одобрен тип, отговарящо на функционалните изисквания съгласно наредбата е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти,
което следва да се изпълнява при съответните предпоставки; Прилагането на ПАМ е
необходимо, тъй като установеното нарушение – използването на ФУ, неприведено в
съответствие с изискванията за одобрен тип, се възприема като абсолютна липса
на такова, доколкото се изключва възможността за законосъобразно отчитане на
приходите от продажба на стоките, предлагани в обекта. Ежедневната употреба на
неодобрен тип ФУ накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика в
страната и причинява значителни и трудно поправими вреди и като последица се
явява неправилното определяне на дължимите налози. Липсата на изпълнение на
това задължение препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализираният оборот от проверяваното лице.;
- локацията на търговския обект – на главна пътна артерия в гр.Пловдив, което
предполага висока посещаемост и множество потенциални клиенти, с възможност за
реализиране на значителни обороти; големина на обекта, състоящ се от склад с
площ 380 кв.м. и офис 20 кв.м.; - характер на дейността – търговия със смазочни
продукти /разнообразни видове масла – PVD, за индустрията, за тежкотоварни
камиони, синтетични/, на различни цени; - работно време на обекта – от 9 до
18ч.; - продължителният период на бездействие на лицето –
близо две години, през които извършва продажби и използва ФУ от неодобрен тип. Преценено
е, че всички изложени обстоятелства определят поведението на проверяваното лице
като накърняващо съществено фискалната политика, тъй като в контролния орган
НАП се създава невярна представа за извършваните продажби на стоки в търговския
оборот като цяло, поради липса на необходимите данни за начина на осъществяване
на търговската дейност и като последица – неправилно определяне на дължимите
данъци. Изложеното обосновава налагането на ПАМ за предотвратяване възможността
за извършване на нови нарушения и за превъзпитаване на нарушителя, че за в
бъдеще следва да осъществява търговска дейност с ФУ от одобрен тип, което да
отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. Отразено е, че с нарушението
се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация. Установеното
конкретно поведение показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазване на данъчното законодателство. В случая е прието, че ако не бъде
наложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, водещо до
неотразяване на реално извършените продажби и до неправилно определяне на
дължимите налози. При определяне на срока е счетено, че е съобразен принципът
на съразмерност, тъй като срокът е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността.
2. С жалбата е
представено и прието по делото – уведомление до директор ГДФК, ЦУ на НАП
относно извършена проверка на Транс Ойл 2008 ЕООД на 28.11.2022г. и вр. с
иззето ФУ Тремол ZM-KL : в същото е посочено, че на 29.11.2022г. дружеството е
закупило ново, отговарящо на изискванията ФУ – Тремол S – 25, с рег. номер
4601932, със сервизен договор номер 207162 от 29.11.2022г., регистрирано в
приходната администрация с потвърждение номер 4601932/29.11.2022г.
В жалбата изрично
е посочено, че не се оспорва фактическата установеност, съответно – извършеното
нарушение. Предвид това изявление следва, че не са оспорени и приобщените при
проверката доказателства, приложени в преписката /касова бележка сторно № 30 от
14.06.2021г.; регистър наличности към 28.11.2022г.; декларация на лицето,
присъствало при проверката – М.У. – специалист логистика и администрация;
декларации и от други работници/служители в оспорващото дружество; справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори; изведеният от
проверяващите фискален касов бон № 003355 от 28.11.2022г.; дневен финансов отчет
и отчети фискална памет; свидетелство за регистрация на ФУ от 02.04.2021г., в
което е отразено, че ФУ е одобрено със свидетелство на БИМ № 536/08.02.2011г. –
л.35; протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства;
извлечения от данни, събрани посредством проверки в ИС на НАП – дистанционна
връзка между сървър на НАП и ФУ; л.24 и сл./.
При тези данни следва извод - истинността на
приетите за установени факти, обосновали налагане на ПАМ, не е разколебана. Обстоятелствената
част на заповедта се основава на събраните при проверката доказателства, които
не са оспорени. Както бе посочено, жалбоподателят не оспорва фактическата
установеност, а поддържа несъразмерност на срока на ПАМ с твърдение, че в
случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на
заповедта поради отстранено нарушение преди дата на постановяване на
административния акт, вкл. при несъразмерна продължителност на срока спрямо
своевременно отстраненото нарушение – заповедта е незаконосъобразна, тъй като
съдът не може да променя срок, определен при оперативна самостоятелност на
административния орган. Не е спорна и квалификацията на допуснатото нарушение
по см. на чл.186 ал.1 т.2 ЗДДС – „използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология;”.
Цитираните от приходните органи
норми в обстоятелствената част на заповедта са приложими за конкретиката на
случая и коректно са обвързани с фактическата установеност, която не е спорна.
В свидетелство за регистрация на ФУ от 02.04.2021г. е отразено, че ФУ е
одобрено със свидетелство на БИМ № 536/08.02.2011г. Същото е с изтекъл срок във
вр. с чл.12 ал.2 вр.с ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Не е спазена разпоредбата
на § 75 ал.6 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
Н-18/2006г. Оспорващото дружество е използвало ФУ, което не отговаря на
изискванията за одобрен тип и не е одобрено от БИМ в продължителен период от
време – близо 2 години.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции.
Според чл. 187
ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
В
съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС,
ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ – чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води разпоредбата
на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за
виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при
издадено и отменено НП с влязло в сила съдебно решение,
не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува
хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича
осъществяването на административно нарушение.
2.2. Нормата на чл.186 ЗДДС не
разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и местоположение/
и предлаганите стоки, както и стойност на контролна покупка, когато е извършена
- предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на
ал.1 т.1-5 ЗДДС. Нарушението е установено посредством редовен способ –извеждане
на контролен фискален касов бон с № 003353/28.11.2022г. на стойност 0,01лв. –
след легитимация.
При определяне срок на мярката в
рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този
случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа -
с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на
наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът
следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д.
№ 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №
2526/2020г., I о. и др./.
При определяне на срока на
запечатване на търговския обект административният орган е необходимо да се
ръководи от ясни критерии, които при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да
могат да бъдат обсъдени. Според съдебната практика /Решение № 7955/2021г.,
Решение № 10184/2021г., Решение № 11167/2022г., ВАС и др./ - мотиви свързани с
вид дейност, местоположение и предлагани в обекта стоки/услуги, са достатъчно
конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В
случая от значение за определяне на срока е установения
продължителен период на бездействие на търговеца – близо две години, през които
е извършвал продажби и е използвал ФУ от неодобрен тип.
2.3. Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение - установяването на
нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ, но във всички случаи
мярката следва да съответства на целите на закона. Според целите на
принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е
необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато
нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото изискване е съобразено в конкретния
случай, предвид установяване на факт, квалифициран за осъществено нарушение на
28.11.2022г. и издаване на оспорената заповед на 06.12.2022г. ПАМ е наложена по
отношение на обекта, където е констатирано нарушението.
2.4. Извън посоченото, при нарушение
по чл. 186 ал. 1 ЗДДС /т.2 в случая/, съдебната практика приема, че налагането
на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването на други
нарушения от същия вид - предупредителна, както и преустановителна. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН.
С жалбата е представено уведомление
до директор ГДФК, ЦУ на НАП, в което е посочено, че на 29.11.2022г. – на
следващия ден след проверката, дружеството е закупило ново ФУ, съответстващо на
изискванията, което е регистрирано в приходната администрация с потвърждение №
4601932/29.11.2022г. Фактът не е оспорен от ответника. В ход по същество
процесуалният представител на ответния административен орган поддържа, че
отстраняване на нарушението не е по инициатива на лицето, а вследствие на
проверката, при която е открито нарушението. Действително, не е спорно
извършването на нарушението, нито периодът, в който е продължило, но от
съществено значение за законосъобразността на ПАМ е издаването й в съответствие
с целите на чл.22 ЗАНН и проверката на административния акт е по правилото на
чл.142 ал.1 АПК. Към момента, тоест дата на издаване на заповедта, не е спорен
фактът на отстранено нарушение. Отсъстват данни преди издаване на
административния акт да е осъществена проверка в системата на НАП, при която да
се удостовери има ли промяна в обстоятелствата, констатирани при проверката на
28.11.2022г., с цел – прилагане на ограничителната мярка при изяснени факти. В
тази вр. се съобрази, че действието на наложената административна мярка е обосновано
до момента, до който има за последица - предотвратяване и преустановяване на
нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици
от същото. От момента, в който не съществува вероятност материалното правило за
поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е
преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано, като след този
момент прилагането на ограничението ще е в пряко нарушение на принципа за
съразмерност по см. на чл. 6 ал. 2 АПК, тъй като не само административният акт,
но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което
показва, че когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да
бъде преустановено.
В случая нарушението е било
преустановено на 29.11.2022г. - преди дата на издаване на оспорения
административен акт - 06.12.2022г. При тези обстоятелства следва извод, че
налагането на принудителната административна мярка не съответства на целта на
закона - чл. 22 ЗАНН. В съдебната практика е възприето, че когато мярката е
наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя
има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват
такава функция, тъй като нямат санкционен характер. За административното
нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели -
за да се предупреди и превъзпита нарушителя /в този смисъл е Решение №
4227/01.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 11824/2020г.; Решение № 4745/2021г. по адм.д.№
389/2021г. На ВАС; и др./. Възприето
е още, че действително принудителната административна мярка по чл. 186 ал.1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната
стопанска дейност, но когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението,
както е в случая, тя има характер на санкция / Решения по адм. дела №
9493/2020г., № 9492/2020г., № 5056/2020г., № 5363/2018г. и др. на ВАС, Първо
отделение.; Решение № 15445/2020г. - адм. дело № 9493/2020г. ; Решение № 9541/14.07.2020г.
на ВАС, първо отделение по адм. д. № 5056/2020г., Решение № 7796/18.06.2020г.
на ВАС, първо отделение по адм. д. № 2008/2020г., Решение № 7198/14.05.2019г.
на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019г. и Решение № 13189/30.10.2018г.
на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018г. /. Отстраняването на
нарушението непосредствено след установяването му прави налагането на ПАМ
неоправдано, тъй като същата би имала характер в този случай на санкция и по
този начин с нея вече не се търси нито преустановителния, нито превантивния
ефект на мярката / Решение № 15317/20г. по д. № 9492/2020г., ВАС/.
От значение в случая е, че на
следващия ден след извършената проверка констатираното нарушение е било
отстранено от дружеството – закупено е и е регистрирано по нормативно установения
ред ФУ, отговарящо на законовите изисквания, който факт не се оспорва от
ответния административен орган и е налице номер на потвърждение за
регистрацията му /№ 4601932 от 29.11.2022г./. Следователно, доколкото административното
нарушение, въз основа на което е приложена административната принуда е
преустановено окончателно преди издаване на заповедта, крайната цел, изрично
посочена в оспорената заповед за налагане на ПАМ, а именно „…за да се осигури
защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителя, че следва за в
бъдеще да осъществява търговска дейност с фискално устройство от одобрен тип…целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от лицето…промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект…“ - е постигната.
Съгласно чл. 142
ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Предвид това - отстраняването на
констатираното от приходна администрация нарушение на чл. 8 ал. 1 т. 1 вр. с
чл.8 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г., преди издаване на заповедта е факт, който
следва да бъде съобразен от съда. Според принципа за съразмерност по см. на чл.
6 ал.1 и ал.2 АПК преценката за съответствието на принудителната мярка с целта
на закона следва да се извършва във всеки един момент, а не само към момента на
издаване на заповедта, както и във всеки конкретен случай, така че да се
избегне възможността налагането на ПАМ да ограничи правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел. В конкретния случай налагането
на ПАМ за вече отстранено нарушение по чл. 8 ал. 1 т. 1 вр. с ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г., изразяваща се в запечатване на търговския обект, не съответства на
нито една от целите на ПАМ посочени в закона - чл. 22 от ЗАНН. Следва да бъде
отбелязано, че характерът на конкретното нарушение е такъв, че веднъж
преустановено, много малка е вероятността да бъде извършено повторно
/евентуално в случай на нова промяна на функционални изисквания/, доколкото
отстраняването му е свързано със закупуване на ново фискално устройство,
съответстващо на изискванията на приложение № 1 от Наредба № Н-18/2006г. С отстраняване на нарушението по чл. 8 ал. 1 т. 1 вр. с
ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ от страна на жалбоподателя, необходимостта
от налагане на ПАМ е отпаднала, защото нейните цели на практика са постигнати
преди налагането ѝ. Посоченото позволява да бъде прието, че оспорената
заповед е несъразмерна, тъй като е наложена след преустановяване на нарушението
и в този случай има характер на санкция, а принудителните административни мерки
не изпълняват такава функция. Осъщественото нарушение попада в обхвата на
чл.185 ал.2 ЗДДС /”Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”/.
Жалбата се приема
за основателна с присъждане на разноски в размер на 50 лв. – държавна такса.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Заповед № ФК
- 399 - 0379433 от 06.12.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда НАП да
заплати на ТРАНС ОЙЛ - 2008 ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.Брегалница № 2,
ет.1, представлявано от управителя И.Х., съдебни разноски в размер на 50 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :