Р Е Ш
Е Н И Е №52
гр. Сливен, 06.03.2015г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: М.
БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря М.Т., като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №64 по описа за 2015год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение
№1034/12.12.2014г. по гр.д.№3281/2014г. на Сливенски районен съд, с което е
признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД,
гр.Пловдив, че Н.Г.К., Т.Б.К. и С.Б.К. не дължат сумата от 561,79лв.,
представляваща начислена електроенергия, обективирана във фактура №********** за
консумирана електроенергия за отчетен период от 16.01.2014г. до 16.04.2014г. и
на ищците са присъдени разноски по делото. С въззивната жалба се атакува
решението изцяло.
В жалбата си въззивникът –
ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване”
АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не
съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът
изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира изводите на районния съд
за извършване на преизчисляването на сметката на клиента по реда на Общите
условия на дружеството, т.е. на договорно основание за неправилни. Посочва, че
едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с
ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи
условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения
по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване
на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на
документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено
безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната
уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от
12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените
количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител
обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим
принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на
договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна.
Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция
установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице.
Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали
вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано
неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това
неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на
потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за
търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното
дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна
намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на
по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката
на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска
отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се
отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите Н.Г.К., Т.Б.К. и С.Б.К.
чрез пълномощника адв. М., които оспорват
жалбата като неоснователна. Намират първоинстанционното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано и молят за потвърждаването му. Считат, че
електроснабдителното дружество не е спазило разпоредбите на ПИКЕЕ при
извършване на проверката на електромера, при изготвянето и връчването на
съответните книжа и не доказало правилното и законосъобразно начисляване на
сумите за допълнителна ел. енергия. Претендират присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски.
С
въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., въззивното
дружество, редовно призовано, не се представлява.
В с.з. въззиваемите въззиваемите Н.Г.К., Т.Б.К.
и С.Б.К., редовно
призовани, не се явяват. Представляват се от пълномощника адв. М., която оспорва
въззивната жалба, като неоснователна и поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли
същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата
инстанция разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира,
че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ
правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата
им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Искът, с който
първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост
на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който
доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане
се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.
В тежест на ответника е да
докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия
или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или
ЕВН ЕС/ достъп до уреда за измерване на
ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличие
на виновно поведение.
На първо място следва да се посочи, че ищците имат
качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.С.,
ул. „С. П.“ №*, като наследници по закон на собственика и титуляр на партидата Б.И.К.,
починал на 13.08.2007г. Това обстоятелство е безспорно установено по делото.
В случая се касае
за оспорване от страна на ищците в първоинстанционното производство на
допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 16.01.2014г.
до 16.04.2014г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на
електроснабдителното дружество.
Към настоящия
случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия,обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление
на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към
които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е
нормативно установена процедура.
Правилно и
законосъобразно районният съд е приложил именно тези нови ПИКЕЕ и всички
оплаквания в тази насока на въззивника са изцяло неоснователани и
некореспондиращи с обжалваното съдебно решение, като показват една бланкетност
на жалбата, несъобразена с обжалвания съдебен акт и с оспорваните правни изводи
и констатации на първоинстанционния съд.
Твърденията на въззивника – ответник в
първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за
спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката,
съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на
сметката.
Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник
не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката,
съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.
Проверката на
средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите
на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а
установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен
протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната
мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при
съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са
служители на оператора на съответната мрежа.
В конкретния случай, ответното дружество, носещо
доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищците в
качеството им на наследници на починалия абонат Б.К. или техен представител да са
били търсени и поканени да присъстват при извършване на проверката и при
съставяне на констативния протокол.
Констативният протокол е подписан от двама свидетели,
посочени с три имена и като служители на РУП – Сливен. Във връзка с това обаче,
по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по
чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна
разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от
двама свидетели.
Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния
протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ.
При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в
случая – ищците, защото представлява само неподписан от тях частен
свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти,
които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за
коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ
документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него
факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е
проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното
дружество.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
ищците не дължат исковата сума, като предявения от тях отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд е присъдил на ищците в пълен размер направените от тях
разноски в първоинстанционното производство.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява
неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на
въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да
заплати на въззиваемите направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 400лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1034/12.12.2014г. по гр.д.№3281/2014г. на
Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК *********
да заплати на Н.Г.К. с ЕГН **********, Т.Б.К.
с ЕГН ********** и С.Б.К. с ЕГН **********,*** сумата
от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
нормата на чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.