Решение по дело №848/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 31
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20215200500848
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. П., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500848 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено по гр. д. № 328 по описа за
2021 година е обявен за недействителен, на основание чл, 42 ал. 2 ЗЗД
договор за покупко-продажба на 1/2 ид. част самостоятелен обект в сграда на
втори жилищен етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със
съответните ид. части от общите части на сградата и 1/4 ид. част от правото
на собственост върху поземлен имот, в който е построена сградата,
съставляващ УПИ IX-5361, отреден за имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП на гр.
В., одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС В., при граници и съседи на
имота: от север-УПИ Х-7234, от изток-УПИ XXI-6793 и УПИ ХІІ-5338,6808,
от юг- УПИ VІІІ-5360 и от запад-улица, сключен с нотариален акт № 21 том I
дело 20 от 2012 г. на нотариус с per. № 646 при Нотариалната камара, с район
на действие Районен съд В., сключен между ЛЮДМ. ПЛ. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. В., ул. М.С.“ № 38, ет. 4, ап. 15 и ЕЛ. Д. П., ЕГН:
**********, от гр. П., ул. „Г.Г.“ № 1, ет.1, ап. 4.
Присъдени са разноски.
В срок постановеното решение е обжалвано от Е.П..
В жалбата се сочи, че решението не е връчено на ответницата ,като
очевидно се подържа , че обжалването му е в срок съобразно указанието ,че
срокът тече от момента на връчването му.
1
Излагат се оплаквания за неправилност на решението , като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на
материално-правните предпоставки.
В исковата молба, дала основание за образуване на
първоинстанционното производство било направено искане до съда за
прогласяване нищожността на Нотариален акт № 21 , том I, дело 20 от 2012
г. на нотариус Ю.К.. Жалбоподателят счита , че е предявен иск за нищожност
на сделката, вероятно обективирана в този нотариален акт, като не били
посочени основания за нищожност, съобразно разпоредбите на ЗЗД.
С разпореждане от 9.6.2020 г. съдията е оставила без движение исковата
молба, като дал указания, както относно установяване на правния интерес ,
така и с оглед конституиране на страните.
С постъпилата молба на 29.6.2020 г. ищеца не изпълнил тези указания и
му били дадени такива повторно в разрез с чл. 59 от ГПК. В тази молба се
сочело за „имота, който ми е отнет чрез измама", както и че исковата
претенция е чл. 27 от ЗЗД.
С Разпореждане № 806 от 29.6.2020 г. съдията на практика констатирал,
че указанията не са изпълнени, като отново се дават указания. С тези
действия съдът насочил страната към определен изход, което предпоставяло
съмнение за предубеденост и заинтересованост от развитието и изхода на
делото.
И тези указания не били изпълнени.
С молба от 24.7.2020 г. ведно с указаните от съда удостоверение за
данъчна оценка и скица на имота, били представени писмени документи
извън преклузивния срок, за внушение на съда, които били неотносими и не
следвало да бъдат приемани по делото, тъй като са съставени за друго
производство, други цели и тяхната достоверност е съмнителна.
С Определение № 521 от 3.8.2020 г. съдията неправилно приел
неизпълнение на указанията за обосноваване на правен интерес спрямо
ответника П.В., въпреки наведените доводи от ищеца и прекратил
производството по отношение на него.
С Определение от 29.12.2020 г. съдът е приел доклад по делото, който
не отговарял по никакъв начин на исковата претенция. Приетото от съда
правно основание не представлявало основание за обявяване на
недействителност.
Докладът по делото бил приет на съдебно заседание с дата 11.3.2020 г.,
което е невъзможно с оглед на исковата молба, която е входирана в съда на
5.6.2020 г. Извършените процесуални действия от съда били невалидни
Моли решението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от
друг състав.
Доводи по съществото на спора не се съдържат и съдът следва да съобрази
2
това обстоятелство , с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Едва в писмените бележки се излагат доводи и коментари на събраните
доказателства , като дори се оспорва заключението на представената по
делото графична експертиза. Излагат се още доводи, че жалбоподателката е
била лишена от право на участие в процеса .Следва да се посочи, че при
липса на доказателствени искания , тези доводи , дори и направени надлежно
пред въззивната инстанция, не се отразяват на валидността и допустимостта
на решението. При такива доводи съдът би могъл да направи преценка за
евентуална основателност на доказателствени искания , ако има такива, и да
събере доказателствата , които страната не е могла да посочи, като не могла
да участва в първоинстанционното производство. Изложени са доводи по
съществото на спора , каквито не са излагани във въззивната жалба.
Съдържанието на жалбата всъщност е такова , касаещо срочността и са
изложени доводи ,част от които имат отношение към допустимостта на
съдебното решение.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата Л.Д. я намира за недопустима ,като подадена след
срока.
Ответницата П. в отговора на исковата молба посочила адрес в гр. П.,
ул. “Г.Г.“ № 1.
В молбата с Вх.№ 260729/09.02.2021г. отново посочила адреса си в гр.
П., ул. “Г.Г.“ № 1, уточнявайки вх. С, ет.1, ап.4;
Този адрес бил посочен и при упълномощаване на адвокат.
От длъжностното лице била направена констатация по сведения ,че
ответницата не живее на този адрес от 4 години. Тъй като ответницата не
изпълнила задължението си по чл.41 ,ал.1 и ал.2 от ГПК, то съобщенията
следвало да се прилагат по делото и считат за връчени.
Ответникът по жалбата я намира за просрочена.
Въззивният съд следва да се произнесе на първо място по
допустимостта на жалбата. За да направи преценка за това , съдът съобрази
следното:
В исковата молба е посочен адрес на ответницата гр. П. ул.“Ген Гурко“
№ 1 ет.1 ап.4.На този адрес е направен опит за връчване на исковата молба.
3
Длъжностното лице е посочило ,че при многократни посещения лицето не е
открито и въпреки оставяния телефонен номер никой не се е свързал.
Съдът е разпоредил извършване на справка за настоящ и постоянен
адрес на ответницата. Такава е извършена и видно от нея ,именно това е и
постоянния и настоящия адрес на лицето. Съдът е разпоредил залепване на
уведомление и разпоредил и връчване на книжа чрез работодател – ОУ в
с.Мокрище. По местоработата на ответницата е връчена искова молба с
приложения на 14.10.2020 година.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор ,в който не съдържат доводи
относими към основателността на претенцията , но е посочен отново адреса в
гр. П..
За насроченото съдебно заседание ответницата е призована отново по
месторабота, като призовката и е връчена лично.
С молба от 9.02.2021 година е поискала отлагане на делото ,като отново е
посочила адреса си в гр. П.. Съдът е уважил искането и.
В проведените три съдебни заседание , в които са събирани
доказателства и производството по делото приключило ответницата не се е
явила.
Съдът е постановил решението си ,като връчването е предприето на
адреса в гр. П.. Не е извършено , поради отбелязване от длъжностното лице
,че ответницата не живее на този адрес. С разпореждане на 8.07.2021 година е
разпоредено прилагане на книжата по делото и съдът е приел, че връчването
е редовно.
На 14.07.2021 година е направено искане за предоставяне на заверен
препис от решението от адв. В. К., който на 27.07.2021 година е получил
такъв. Представено е пълномощно от П. за изготвяне на въззивна жалба и
представителство пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е постъпила на 22.07.2021 година.
Тази жалба е постъпила в двуседмичния срок , отчетен от резолюцита на
съдията , приложил нормата на чл.41 ал.2 от ГПК и дори от този най-ранен
момент , от който следва да бъде отчитан срока - тя е допустима.
Отделен е въпроса ,че за първоинстанционното производство
ответницата е била призовавана по местоработата си и е било възможно
4
връчване на решението също по този начин. Вярно е ,че
първоинстанционният съд е допуснал известно смесване на реда и начина на
призоваване и връчване на книжа, но това не е довело до ограничаване на
правото на П. за участие в производството.
Следва да се посочи, че въпреки изявленията на ищцата , че живее на
посочения адрес в гр. П. и въззивната инстанция е имала затруднения при
призоваването и на този адрес.
След залепването на уведомление ответницата не е се явила да поучи
книжата по делото , но уведомена по месторабота е предприела действия по
участието си в производството, поради което не е имало основание за
назначаване на особен представител. Въпреки, че адреса на който е търсено
лицето е регистриран като постоянен и настоящ адрес и постоянно се сочи
като адрес по делото , то и за връчване на решението ,лицето не е открито на
адреса и длъжностното лице изрично е посочило източника на сведения, че П.
не живее на този адрес. Неуспешно е било и връчването на разпореждането, с
което е оставена без движение въззивната жалба поради недостатъци ,
касаещи упълномощаването. Въпреки , че молбата за продължаване на срока
за изпълнение на указанията в този смисъл е подадения именно от
упълномощения от нея адвокат то съдът е продължил срока с две седмици и
приел за изпълнени указанията , чрез представяне оригинал на пълномощно.
Поради изложеното , съдът намира въззивната жалба за допустима, като
подадена в срок ,но я обсъжда в съответствие с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Тоест приема ,че са изложени доводи ,касаещи в известна степен
допустимостта на решението и ще отговори подробно на тях. Що се отнася до
съществото на спора , то ще извърши проверка ,доколко е налице нарушение
на императивни норми на закона.
Въззивният съд , за да се произнесе , взе предвид следното:
Л.Д. е предявил първоначално иск срещу П.В. и Е.П..
В исковата си молба той твърди, че с нот. акт № 21 т.1 н.д.№20/2012
година на нотариус К. с район на действие РС В., 8.03.2012 година била
сключена сделка , с която В. ,използвайки неистинско пълномощно от негово
име продал от негово име на ответницата П. 1/4 ид. част от дворно място ,
представляващо УПИ ІХ-5361 в кв.351 по плана на гр. В. , ведно с 1/2 ид.
част от самостоятелен обект – втори етаж в сграда с площ от 108 кв. м.
5
Ответницата на свой ред продала имота на М.Ш. на 10.04.2012 година.
По повод извършената измама през 2012 година било образувано
наказателно производство срещу В. ,което до предявяване на иска не било
приключено.
Продажбата била извършена чрез заобикаляне на закона и представяне на
неистинско пълномощно.
Направено е искане за прогласяване нищожността на нотариалния акт №
21 и относителната недействителност на последващата сделка , извършена с
нотариален акт № 37.
Направено е искане за привличане на М.Ш. като трето лице – помагач.
Тази искова молба е оставена без движение , като съдът е посочил ,че
липсва интерес от предявяване на иск срещу пълномощника , като е счел , че
първия от предявените искове е за нищожност на първата сделка.
Констатирал е още ,че не са изложени обстоятелства , обосноваващи
неистинност на пълномощното.
Останалите съображения на съда , касаят сделката , извършена с
нотариален акт № 37.
В постъпилата молба в изпълнение указанията по това разпореждане от
26.06.2020 година ищецът е посочил , че пълномощното по силата на което е
бил представляван от В. при сключване на сделката не е подписана от него и
това било установено чрез експертиза в наказателното производство.
В тази молба е направено недопустимо смесване основания за
нищожност и унищожаемост на сделка и акт на охранително производство.
Говори се за унищожаемост поради измама на нотариалния акт и поради това
нищожност на последващата сделка.
Съдът не е обърнал внимание точно на това смесване , продължавайки
да иска изложение на обстоятелства относно неистинността на
пълномощното, въпреки ,че в молбата се съдържат твърдения ,че
пълномощното не е подписано от ищеца.Дал е указания за правилното
конституиране на страните по отношение на втората претенция – посочил е
,че е необходимо участието като ответници на всички страни по сделката.
В молба от 8.07.2020 година ищецът е изложил твърденията , че
пълномощното, по силата на което В. като негов представител е сключил
6
сделката подписано от друго лице.С тази молба е оттеглено искането за
прогласяване недействителност на втората сключена сделка.
След тази молба съдът не е изложил изрично становище относно
редовността на исковата молба ,като е дал указания за други нейни
нередовности , касаещи цената на иска и вписване на исковата молба.
С нарочно определение производството против П.В. е прекратено, като
съдът е изложил доводи за липса на интерес иска да бъде насочен срещу него.
Прекратено е производството и по иск за прогласяване недействителност на
сделката , сключена с нотариален акт № 37 том 1 дело № 34 от 10.04.2012
година на Нотариус К..
След всичките тези действия , съдът е пристъпил към размяна на книжа.
Както вече беше обсъдено ,след връчване на исковата молба е постъпил
писмен отговор от ответницата, в който не е изразено становище по
съществото на спора/възразява се по допустимостта на иска от гледна точка
на правен интерес/, като такова не е изразено и в хода на производството ,
тъй като ответницата не е участвала лично , въпреки ,че са положени всички
усилия и е осигурена тази възможност , тоест своевременно е била
уведомявана.
Съдът е постановил определение по реда на чл.140 от ГПК ,в което е дал
правна квалификация на иска – чл.42 ал.2 от ЗЗД и е приел,че е надлежното
искане е прогласяване недействителност на договора , сключен с нотариален
акт № 21,тъй като не е учредил надлежна представителна власт на В.,
действащ при сключване на сделката от негово име, като не е подписал
пълномощното. Вярно е ,че е проведено съдебно заседание ,в което е
извършване докладване на делото ,като в протокола е вписана дата 11.03.2020
година , с думи е изписана вярната година 2021 година. Това разминаване не
се отразява по никакъв начин на надлежното провеждане на производството.
Въззивната инстанция намира , че не се касае за недопустимо решение,
тъй като не постановено по недопустим иск.
Съдът е положил всички усилия, макар и исковата молба действително да
е била хаотична и да е допуснато сместване на претенции за нищожност на
сделки и актове на охранително производство.
От изложените обстоятелства , съдът е извел съответното искане и дал
7
вярната правна квалификация.
В жалбата се възразява , че посочената норма на закона - чл.42 ал.2 от ЗЗД
е неотносима към претенцията,което е носнователен довод,тъй като е
съобразен със съдебната практика.На този въпрос е даден отговор в т.2 на ТР
№ 5 от 12.12.2016 година на ВКС по т.д.№ 5/2014 година на ОСГТК.
По изложените съображения , съдът намира ,че иска е допустим ,
постановено е допустимо решение по надлежно предявения иск , поради
което следва да се занимае с неговата правилност и то при спазване
разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Установено е от представените по делото доказателства, че на
08.03.2012 г. между ищецът ЛЮДМ. ПЛ. Д. и ответницата ЕЛ. Д. П. е
сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот с Нотариален акт
№21, том I, дело № 20/2012 г. на Нотариус с район на действие PC В., по
силата на който Д. продава на П. притежаваните от него 1/2 ид. част от
самостоятелен обект в сграда на втори жилищен етаж от двуетажна
полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. части от общите
части на сградата и 1/4 ид. част от правото на собственост върху поземлен
имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ IX-5361, отреден за
имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП на гр. В., одобрен с Решение №
292/04Д0.2005г. на ОС В., при граници и съседи на имота: от север-УПИ Х-
7234, от изток-УПИ XXI-6793 и УПИ ХХІІ-5338,6808, от юг- УПИ VIII-5360
и от запад-улица. При сключване на сделката продавачът е бил представляван
от Петър Василев В., който се е легитимирал се с пълномощно от 02.03.2012
г. с нотариална заверка на подписа № 335 и съдържанието № 336, извършени
едновременно от помощник-нотариус И.М.-Г..Тя е разпитана като свидетел и
е дала показания относно обстоятелствата , при които е извършена
нотариалната заверка.
По делото е приета съдебно- почеркова експертиза, като заключението
на експерта е категорично - подписът и ръкописно изписаните три имена в
пълномощното от 02.03.2012 г. с нотариална заверка на подписа и
съдържанието, с което на представителя В. е учредена представителна власт
да се разпорежда с имота, предмет на атакуваната сделка, не са положени от
упълномощителя Л.П.. Има данни по делото , че е налице висящо наказателно
производство.
При така установеното, съдът ,давайки вярната правна квалификация и
обсъждайки всички относими към спора доводи, е приел иска за основателен.
Въззивният съд се присъединява към мотивите му.
8
Ищеца е използвал предоставената му от закона възможност за защита ,
като атакува сделката ,в която е бил мнимо представляван.
Той е доказал твърденията си , очевидно е ,че не може да се санира
порока , поради което сделката следва да бъде прогласена за недействителна.
Поради изложеното , съдът намира , че първоинстанционното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски в размер на 500 лева – заплатен адвокатски хонорар.З а
претендираните 20 лева като транспортни разходи не са представени
доказателства , поради което и съдът не присъжда такива.
По изложените съображения Пазарджишки и окръжен съд



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В. , постановено по гр. д. №
328 по описа за 2021 година ,с което е обявен за недействителен, на
основание чл, 42 ал. 2 ЗЗД, договор за покупко-продажба на 1/2 ид. част
самостоятелен обект в сграда на втори жилищен етаж от двуетажна
полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. части от общите
части на сградата и 1/4 ид. част от правото на собственост върху поземлен
имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ IX-5361, отреден за
имот пл. № 5361 в кв. 351 по РП на гр. В., одобрен с Решение №
292/04.10.2005г. на ОС В., при граници и съседи на имота: от север-УПИ Х-
7234, от изток-УПИ XXI-6793 и УПИ ХІІ-5338,6808, от юг- УПИ VІІІ-5360 и
от запад-улица, сключен с нотариален акт № 21 том I дело 20 от 2012 г. на
нотариус с per. № 646 при Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд В., сключен между ЛЮДМ. ПЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул.
М.С.“ № 38, ет. 4, ап. 15 и ЕЛ. Д. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Г.Г.“ №
1, ет.1, ап. 4.
Осъжда ЕЛ. Д. П., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Г.Г.“ № 1, ет.1, ап. 4
да заплати на ЛЮДМ. ПЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. М.С.“ №
38, ет. 4, ап. 15 сумата 500 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
9







Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10