№ 668
гр. Пазарджик, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201117 по описа за 2021 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. П. от гр.П., ЕГН ********** против НП
№ 20-1006-003152 от 30.10.2020 год. на началник група в Сектор „ПП” при
ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба
в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
В жалбата се навеждат доводи за наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Принципно не
се оспорва фактът на извършеното административно нарушение, но се
изтъква нарушение на материалния закон във връзка с правната
квалификация на нарушението, която следвало да бъде по чл.638 ал.1, т.1, вр.
с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ. Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по
съществото на спора.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
1
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят П. е санкционирана с обжалваното НП затова, че на
02.10.2020 год., в 12:15 часа, на 73 км на АМ „Тракия”, в района на
бензиностанция „ОМВ“, в посока към гр.П., управлява л.а. ... с рег. № ...,
собственост на С.А.Щ., ЕГН ********** от с.Я., обл.П., което било
регистрирано на територията на Р България и не било спряно от движение,
във връзка с чието притежание и използване не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ 196715
от 02.10.2020 год., който й бил предявен и връчен срещу подпис и без
възражения по фактическите констатации в него. Въз основа на акта било
издадено атакуваното НП. То било връчено на нарушителя по реда на чл.58
ал.2 от ЗАНН на 16.07.21 година, а жалбата против него била подадена
директно в съда чрез куриер на 20.07.21г., при което е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите
писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя – св.С.В..
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви и не се опровергават от никое друго доказателство.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество,
жалбата против НП е неоснователна.
Безспорно бе установено по делото, че на посочените в НП дата, час и
място жалбоподателят П. е извършила описаното по-горе административно
нарушение, т.е. използвала е, като е управлявала гореописания лек автомобил,
който не е бил нейна собственост и за който в същото време не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Това по същество не се оспорва и в
подадената въззивна жалба.
В този смисъл е неоснователно възражението за допуснато нарушение на
материалния закон във връзка с правната квалификация на нарушението,
която следвало да бъде по чл.638 ал.1, т.1, вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, а не по
2
чл.638 ал.3 от КЗ /в жалбата погрешно е изписано „чл.638 ал.1, т.3 от КЗ“, но
е несъмнено, че става дума за чл.638 ал.3 от КЗ, която норма е цитирана в НП,
а отделно в чл.638 ал.1 от КЗ няма разписана т.3/.
Това възражение на би било направено ако се държеше сметка, че
глобата от 250 лева, предвидена в разпоредбата на чл.638 ал.1, т.1 от КЗ може
да се наложи само на лицата по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, а това са
притежателите, в смисъл на собствениците на МПС, каквато
жалбоподателката не е, т.к. от справката за собственост на МПС е несъмнено,
че такъв е С.А.Щ., ЕГН **********.
Ето защо правилно административното нарушение е квалифицирано като
такова по чл.638 ал.3 от КЗ, доколкото на посочените в НП дата, час и място,
жалбоподателката, която не е била собственик, е управлявала процесното
МПС, във връзка с чието притежаване и използване не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
От показанията на актосъставителя В. се установи, че той е бил пряк
очевидец на факта на управлението на автомобила от страна на
жалбоподателката, т.к. той е бил в състав на автопатрул на процесния участък
на АМ „Тракия”, когато автомобилът с водачът му Н.П. били спрени и
проверени, при което се установила липсата на задължителната застраховка
„ГО“.
Съдът напълно кредитира като обективни и безпристрастни показанията
на горепосочения полицейски служител, т.к. макар и в служебна връзка с
АНО, той няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя П., като й
приписва поведение или нарушение, което обективно да не е било
извършено.
Отделно от това фактът на липсата на валидна застраховка „ГО” към
момента на проверката се установява и при извършване на елементарна
справка в електронния публичен сайт на Гаранционния фонд на Р България,
от който може да се установи, че към инкриминираната дата, за процесният
автомобил не е имало сключена и действаща застраховка „ГО”.
При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ. Вече се изтъкна, че тази
правна норма императивно предвижда, че се налага глоба в размер на 400
3
лева на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обобщено казано, за да е осъществен съставът на това
нарушение е необходимо на първо място да се управлява МПС, за което няма
сключен и действащ договор за застраховка „ГО“, а на второ място –
управлението да се извършва от лице, което не е собственик, както е било и в
настоящия казус.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и НП регистрационният
номер на процесното МПС е бил изписан по два пъти и се е различавал. В
самото начало на обстоятелствената част на АУАН и на НП е посочено, че
нарушението е било извършено с МПС – л.а. ... с рег. № ..., а малко по-надолу,
при текстовото описване на нарушението и в двата документа е посочено, че
същият лек автомобил е бил с рег. № ... и че е собственост на С.А.Щ., ЕГН
********** от с.Я., обл.П.. Съдът констатира, че при повторното изписване
на регистрационния номер е била допусната техническа грешка, като вместо
правилния такъв - ..., погрешно е изписан - .... Тази техническа грешка обаче
не може да се възприеме като съществено процесуално нарушение,
накърняващо правото на защита на санкционираното лице, респ. да обоснове
отмяна на НП. Това е така, защото на първо място самата жалбоподателка е
била наясно, че на процесната дата, когато е била спряна за проверка, по АМ
„Тракия“ е управлявала МПС - л.а. ..., чийто действителен номер е бил ...,
който е бил изписан и на регистрационните табели, поставени на автомобила.
На второ място - останалите данни отразени в АУАН и НП за въпросното
МПС, а именно, че негов собственик е лицето С.А.Щ., ЕГН ********** от
с.Я., обл.П., са абсолютно верни, а от справката за собственост на МПС е
категорично ясно, че това лице е собственикът на л.а. ... с рег. № ....
Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателката не е била наясно
кое МПС точно е управлявала в деня, когато е извършила вмененото й
нарушение, още повече, че възражение в този смисъл не се прави с въззивната
жалба.
При определяне на размера на глобата АНО е спазил изискванията на
чл.27 от ЗАНН, като я е определил законосъобразно в абсолютно установения
от закона размер от 400 лева, което е съответно на извършеното и с което ще
4
се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателката,
искането във въззивната жалба за присъждане на разноски в нейна полза е
неоснователно.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-003152 от 30.10.2020 год. на
началник група в Сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик , с което на Н. П.
П. от гр.П., ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба
в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5