№ 4716
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100108473 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ч. Г. Т. от 25.07.2023 г.,
уточнена с молба от 05.02.2024г. и заявление от 12.03.2024г., с които срещу
Прокуратурата на Р. България са предявени искове с правно основание чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 13 500 000
(тринадесет милиона и петстотин хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждащото събитие - 24.04.2009 г., а при условията на
евентуалност от 24.10.2009 г., като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен
срок на разследването по прокурорска преписка № 557/2010 г. по описа на
Районна прокуратура – гр. Ботевград, осъществено чрез бавно и неефективно
разследване, довело до изтичане на давностния срок.
Ищецът твърди, че счита себе си за пострадал от престъпление, което не
е разследвано в продължение на повече от 13 години. Твърди, че на 24.04.2009
г. в гр. Ботевград служители на МВР-ОПП, РПУ-гр. Ботевград, са отнели
противозаконно от автомобила му сума в размер на 1750 лева. За тези
действия ищецът депозирал жалба в Районна прокуратура – гр. Ботевград, въз
основа на която била образувана прокурорска преписка № 557/2010 г.,
производството по която е било спряно през 2011 г. Ищецът е навежда доводи,
че представители на прокуратурата на Република България умишлено са
забавяли и не са приключили в срок образуваните досъдебни производства,
като са си правили отводи, задържали са преписката по досъдебното
производство неоправдано дълго, не са съобразявали представените от него
доказателства или умишлено са ги игнорирали. С уточнителна молба ищецът
пояснява, че претенцията му е за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
1
неразглеждането и неприключването в разумен срок на образуваното по
случая досъдебно производство, продължило 12 години. Неимуществените
вреди се изразяват във влошаване на здравословното състояние - астматични
припадъци и стрес, вследствие на който ищецът е получил мозъчно
заболяване, станало причина да бъде инвалидизиран, изпитано силно
страдание, тежки смущения и непрекъсната душевна болка. Ето защо,
предявява претенции за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди,
които оценява на сума в размер на 13 500 000 (тринадесет милиона и
петстотин хиляди) лева. Претендира разноски.
Ответникът - Прокуратурата на Република България, в подадения в срок
отговор, оспорва исковата претенция. Счита исковата молба за нередовна,
поради неспазени законови изисквания, регламентирани в чл. 127 от ГПК и
по-конкретно: липса на ясно изложени обстоятелства, на които се основава
иска и които да подлежат на доказване, неясна формулировка на искането,
непосочване на банкова сметка или друг начин наплащане от страна на ищеца
с оглед осъдителния характер на предявения иск. Навежда доводи за
недопустимост на иска с аргументите, че ищецът не е ангажирал и представил
доказателства за сочените факти и не е доказал правен интерес от предявяване
на исковата претенция. Твърди, че не е проведено предходно административно
производство за вреди по глава трета „ а“ от ЗСВ, което е процесуалната
предпоставка за допустимост на предявения иск. Не оспорва качеството
„пострадал“ на ищеца, съобразно изложеното в исковата молба, но излага
доводи за неоснователност на иска и оспорва претенцията по размер като
прекомерно завишена, несъобразена с икономическия стандарт в страната и в
разрез с принципа на обезвреда по смисъла на закона. Счита за недоказани
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в увредено
здравословно състояние на ищеца вследствие на преживените болки и
страдания, силен стрес, психически и емоционален срив, както и пряката
причинно-следствена връзка между тях и продължително провежданото
наказателно производство. Оспорва като неоснователна акцесорната искова
претенция за присъждане на законна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото пр. пр. № 2231/2019 г. по описа на РП-Враца,
съдържаща материалите по ДП № 66/2020 г. по описа на РУП – Враца, ДП №
197/2018 г. по описа на РП - Етрополе и по ДП № 557/2010 г. по описа на РП –
Ботевград, пр. пр. № 864/2010 г., както и Постановление от 26.03.2020 г. за
прекратяване на производството по пр.пр. № 2231/2019 г. по описа на РП -
Враца и Постановление от 28.06.2022 г на ОП-Враца, се установява следното:
На 28.04.2009 г. Ч. Г. Т. е подал жалба до Министъра на вътрешните
работи за полицейски произвол. На 20.05.2009 г. е образувана преписка
17426/2009 г. по описа на 01 РУ СДВР, във връзка с постъпил сигнал от Ч. Т..
На 08.06.2009 г. е образувана пр.пр. № 38219/2009 г. по описа на СРП във
2
връзка с подадена нова жалба от Ч. Т. до Министъра на вътрешните работи за
бездействие по преписка № 17426/2009 г. по описа на 01 РУ-СДВР. С
постановление от 16.07.2009 г. СРП е възложила на 05 РУ-СДВР
извършването на проверка. С постановление от 19.01.2010 г. наблюдаващият
прокурор отказал образуване на наказателно производство по материалите,
съдържащи се в пр. пр. № 38219/2009 г. по описа на СРП. На 12.02.2010 г. Т.
подал жалба срещу постановения отказ, но с постановление от 10.05.2010 г.
СГП оставила без уважение жалбата и потвърдила постановлението от
19.01.2010 г. на СРП. Разпоредено е преписката да се върне на СРП, с копие до
РП-Ботевград за сведение и преценка за образуване на ДП.
Във връзка с постъпилите материали от СГП е образувана пр.пр. №
864/2010 г. по описа на РП-Ботевград. С постановление от 19.05.2010 г. на
прокурор при РП-Ботевград е възложено извършването проверка, а на
22.06.2010 г. са взети писмени обяснения от Ч. Т.. С постановление от
13.09.2010 г. на наблюдаващия прокурор е образувано ДП № 557/2010 г. по
описа на РУП-Ботевград срещу неизвестен извършител за това, че на
24.04.2009 г. в гр. Ботевград, обл. Софийска, от лек автомобил марка „Сузуки
Марути“ с рег. № *********, е отнел чужди движими вещи – пари - сума в
размер на 1750,00 лв. от владението и без съгласието на Ч. Г. Т., с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Били
извършени разпити на свидетелите Ч. Т. и на служителите на РУП- гр.
Ботевград Хр. Х., Г. Б., А.В., които на 24.04.2010 г. в близост до транспортния
вход на общинската болница в гр. Ботевград спрели и извършили проверка на
управлявания от ищеца л.а. „Сузуки Марути“. По възлагане на разследващия
орган на 03.12.2010 г. от 01 РУ-СДВР е извършен оглед на процесното МПС.
Приложени са огледен протокол, иззето е веществено доказателство – „стикер
„Спрян от движение“. Съгласно Постановление на разследващия полицай при
РУП – Ботевград за възлагане на действия по разследване по делегация от
29.10.2010г., е възложено и снемането на дактилоскопни следи от
вътрешността на купето на автомобила, както и от посочения стикер преди
изземването му, като по преписката няма данни така възложените действия да
са били извършени.
На 11.01.2011 г. срока на разследване е удължен с 2 месеца, считано от
14.01.2010 г. На 09.03.2011 г. разследването е предявено на пострадалото лице
Т., който е направил допълнителни искания по ДП по реда на чл. 229, ал.1
НПК, с твърдението, че разследването умишлено е лишено от важни факти и
официални документи и е настоял да бъдат изискани и приобщени към
досъдебното производство протоколите за разпит на полицейските служители,
извършени пред съдия от PC-Ботевград, както и разпитите им по НАХД
921/2010 г. на PC-Ботевград, поради разминавания на тези показания и
показанията им, дадени по ДП 557/2010 г. на РУП-Ботевград. С
Постановление от 11.03.2011 г. наблюдаващият прокурор оставил без
уважение направените искания за допълнителни следствени действия. По
преписката се намира план за допълнителни действия с цел установяване
3
извършителя от 14.03.2011г., съгласно който съвместно с ПИ и мл. ПИ,
отговарящ за района, следва да се проведат беседи с лица, живущи в близост
до адреса, с цел установяване на евентуални очевидци на деянието, да се
използват оперативно издирвателни способи за откриване на извършителите,
да се извършват проверки на лицата, склонни и установявани като
извършители на подобен род престъпления. Планът е утвърден от началника
на група КП при РУП – Ботевград, но по преписката няма конкретни данни за
извършването на действия по изпълнението му.
На 23.03.2011 г. Т. депозирал в РП-Ботевград изявление, в което отново
настоял за приобщаване на протоколите от разпитите пред съдия на тримата
полицейски служители, участвали в проверките на 24.04.2009 г., с
твърдението, че същите са лъжесвидетелствали. С постановление от
29.03.2011 г. на наблюдаващият прокурор е отделил изявлението на Т. от
пр.пр. № 864/2010 г. на РП-Ботевград в отделна преписка под нов номер №
824/2011 г. по описа на РП-Ботевград, спрял е ДП № 557/2010 г. по описа на
РУП-Ботевград на осн. чл. 244, ал.1 , т.2 от НПК, тъй като извършителят на
престъплението не е разкрит, и го е изпратил на РУП-Ботевград с указания за
провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия. Постановлението за
спиране е връчено на ищеца на 01.04.2011 г.
На 28.12.2017 г. ищецът е депозирал във Върховна касационна
прокуратура напомнително писмо с оплаквания за извършени престъпления
от служители на РУ - Ботевград, без да се сочат имена, но се твърди, че са
извършили престъпление с изключителна дързост, злоупотреба със служебно
положение, заявяване на неистини, като два пъти те са били осъществени в
разпити пред съдия.
Чрез Апелативна прокуратура-София писмото е получено в Окръжна
прокуратура на 26.02.2018 г. и е образувана пр.пр. № 609/2018 г. по описа на
СОП. С разпореждане от 06.03.2018 г. на прокурор от СОП е възложено
извършването на проверка.
В постановление от 28.05.2018 г. прокурорът от СОП е посочил: „В
снетото обяснение по преписката Ч. Г. Т. е изразил становище, че по
провелото се разследване по досъдебно производство № 557/2010 г. по описа
на РУ-Ботевград са били събрани доказателства за авторите на
престъплението, но въпреки това няма повдигнати и предявени обвинения. В
заключение е посочил, че събраните доказателства сочат за извършено
престъпление, което се прикрива. С оглед изложеното, материалите по
преписката следва да се изпратят на РП-Ботевград по компетентност, тъй като
касаят разследване по досъдебно производство № 557/2010 г. по описа на РУ-
Ботевград, което към настоящия момент е спряно. В дадения случай
наблюдаващият прокурор на досъдебно производство № 557/2010 г. по описа
на РУ-Ботевград може да се произнесе с прокурорски акт за възобновяване на
наказателното производство.“ Прокурорът от СОП е изпратил пр. пр. №
609/2018 г. по описа на СОП по компетентност на РП-Ботевград, където са
4
заведени под нов номер - пр. пр. № 822/2018 г. по описа на РП-Ботевград. По
новообразуваната преписка всички прокурори от РП-Ботевград са
постановили самоотводи, аргументирайки се с обстоятелствата по ДП №
557/2010 г. на РУП-Ботевград и със съществуващите професионални и
колегиални отношения между полицейските служители от РУ-Ботевград - Б.,
В. и Х., от една страна и прокурорите от РП-Ботевград от друга. Видно от
текста на самоотводите, прокурорите от РП - Ботевград молят да бъдат
отведени освен от пр.пр. 822/2018 г. и от работата по ДП № 557/2010 г. на
РУП-Ботевград, поради това, че се сочат като евентуални извършители на
кражбата поименно посочените трима полицейски служители от РУП-
Ботевград, с които прокурорите са в ежедневни контакти. С постановление от
24.07.2018 г. по образуваната пр.пр. № 1971/18 г. са уважени самоотводите на
всички прокурори от състава на РП- Ботевград по пр.пр. № 822/2018г.
С постановление от 07.08.2018 г. на зам.-главен прокурор се сочи, че
материалите по пр. пр. № 609/20178 г. по описа на СОП са били изпратени на
РП-Ботевград за преценка за възобновяване на досъдебно производство
№557/2010 г. по описа на РУП-Ботевград, преписка №864/2010 г. на РП-
Ботевград. С посоченото постановление е определено наблюдението по пр.пр.
№ 822/2018 г. по описа на РП-Ботевград да се извърши от Районна
прокуратура - Етрополе.
С постановление от 08.10.2018 г. по пр.пр. № 197/2018 г. по описа на РП-
Етрополе прокурорът, след като се е запознал с получените от ВКП материали
по пр.пр. № 822/2018 г. по описа на РП-Ботевград и с материалите по ДП №
557/2010 г. на РУП-Ботевград, е констатирал, че материалите по пр.пр. №
822/2018 г. на РП-Ботевград касаят именно ДП № 557/2010 г. по описа на
РУП-Ботевград и е преценил, че РП - Етрополе не е функционално
компетентна да се произнесе. С посоченото постановление преписка №
197/2018 г. по описа на РП–Етрополе, съдържаща материалите по пр.пр. №
822/2018 г. на РП-Ботевград и ДП № 557/2010 г. по описа на РУ-Ботевград, е
изпратена на Специализираната прокуратура по компетентност, където е
образувана пр.пр. № 1647/2018 г. По повдигнат от Специализираната
прокуратура спор за компетентност, с постановление от 06.11.2018 г. на ВКП е
отменено постановлението от 08.10.2018 г. по пр.пр. № 197/2018 г. на РП-
Етрополе, като пр.пр. № 864/2010 г. на РП-Ботевград, ведно с ДП № 557/2010
г. по описа на РУ Ботевград, са изпратени по компетентност на РП-Етрополе за
изпълнение на постановлението от 07.08.2018 г. на зам.главния прокурор.
С постановление от 03.12.2018 г. по пр. пр. № 197/2018 г. РП-Етрополе е
отказала да образува наказателно производство за престъпление от общ
характер по чл. 194, ал.1 от НК и на 05.12.2018 г. ДП № 557/2010 г. е върнато
на РУП-Ботевград, като препис от постановлението е връчен на ищеца Т. на
12.12.2018 г.
С постановление от 10.06.2019 г. ОП-София е отменен отказа на РП-
Етрополе да образува наказателно производство и са дадени указания да се
5
възобнови ДП № 557/2010 г. по описа на РУП-Ботевград, да се присъедини
към него пр.пр. № 822/2018 г. по описа на РП-Ботевград и ДП да се реши в
законоустановения срок.
След самоотвод на двама наблюдаващи прокурори при РП-Етрополе, с
постановление от 28.10.2019 г. Главния прокурор на Р.България е определил
наблюдението по пр.пр. № 197/2019 г. по описа на РП-Етрополе, ДП №
557/2010 г. по описа на РУП-Ботевград, да се извърши от РП-Враца.
В РП-Враца е образувана пр.пр. № 2231/2019 г. като с протокол от
01.11.2019 г. е определен наблюдаващ прокурор. На 25.11.2019 г.
наблюдаващият прокурор е отправил питане до Главен прокурор за обхвата на
пр.пр. № 197/2019 по описа на РП-Етрополе, дали включва и ДП № 557/2010 г.
по описа на РУП-Ботевград. На 11.12.2019 г. е получен отговор от ВКП че РП-
Враца е компетентна да се произнесе по всички въпроси свързани с ДП №
557/2010 г. по описа на РУП-Ботевград и за преценка правната квалификация
на деянието. На 18.12.2019 г. наблюдаващият прокурор е изискал ДП №
557/2010 г. по описа на РУП-Ботевград и с постановление от 20.01.2020 г. е
възобновил ДП № 557/2010 г. по описа на РУП-Ботевград и го е присъединил
към пр.пр. № 2231//2019 г. по описа на РП-Враца.
С постановление от 21.01.2020 г. на зам.-районен прокурор на РП-Враца
срока за разследване е продължен с 2 месеца, считано от 20.01.2020 г., а на
12.03.2020 г. срока за разследване е удължен с още 1 месец, считано от
20.03.2020 г.
По преписката са налице данни, че въпреки редовното си призоваване,
ищецът не се е явил за разпит, след възобновяването. В протокол за
призоваване по телефона от 23.02.2020г. се сочи, че разследващият полицай е
установил контакт с него, но ищецът е заявил, че няма да се яви, че вече е
обяснил случая и „казал как да станат нещата и толкова“, след което линията
била прекъсната.
С постановление от 26.03.2020 г. наблюдаващият прокурор е прекратил
ДП № 557/2010 г. по описа на РУП-Ботевград по пр.пр. № 2231/2019 г. по
описа на РП-Враца. По жалба на ищеца Т. срещу постановлението за
прекратяване е образувана нова пр.пр. № 949/2022 г. по описа на ОП-Враца,
която с постановление от 28.06.2022 г. е потвърдила постановлението от
26.03.2020 г. на РП-Враца за прекратяване на наказателното производство.
Препис от постановлението за прекратяване на процесното ДП е получено от
Ч. Т. на 04.07.2022 г.
С Констативен протокол от 06.12.2022 г. на Инспектората към ВСС е
отхвърлено като неоснователно заявление с peг. № РС-22-368/19.09.2022 г. по
описа на ИВСС, депозирано от ищеца Т. по реда на чл. 60а и сл. от ЗСВ за
изплащане на компенсация - парично обезщетение в размер на 13 000 000 лева
за нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП №
557/2010 г. на РП-Ботевград, пр.пр. № 197/2019 г. на РП-Етрополе, пр.пр. №
2231/2019 г. на РП-Враца и пр.пр. № 949/2022 г. на ОП-Враца, приключило с
6
постановление за прекратяване от 28.06.2022 г.
От приложената по делото Справка за съдимост с peг. №
240327005000138911/27.03.2024 г. е видно, че с решение, в сила от 14.07.2011
г. по НАХД № 913/2010 г. на Районен съд – гр. Ботевград, на Ч. Г. Т. е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 800 лева за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1от НК, като на осн.
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а от НК, е освободен от наказателна
отговорност по така повдигнатото му и предявено обвинение за извършеното
и описано по-горе престъпление по пр.пр. № 1282/2009г. на РП-Ботевград и
ДП № 422/2009 г. по описа на РУ на МВР – Ботевград.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
К.Д.П. и Г.И.Н..
Свидетелят П. (познат на ищеца от над 25 г.) излага, че му е известно от
самия ищец, че същият е бил обект на полицейски произвол. Знае за събитие
отпреди повече от 12 години за откраднати от ищеца пари, за което последният
водел преписки години наред. Ищецът винаги повдигал темата и разказвал за
събитието при срещи със свидетеля, споделял за неприятностите и
проблемите, които имал с тази преписка, чувствал се унизен и омерзен.
Казвал, че при спомена за това вдигал кръвно и изпитвал желание да напусне
адвокатската професия. Свидетелят заявява, че всичко това се отразило зле на
здравето на ищеца през годините – получил нервни сривове, посещавал
болници и претърпял операции на тумор в мозъка. При последващи срещи
ищецът споделял, че не може да работи, нито да се фокусира върху каквато и
да е работа, имал проблеми с мисленето. Посещавал психолози и психиатри за
консултации. Променил се и външния вид на ищеца - имал тремор, заеквал и
говорел несвързано.
Свидетелят Н. излага, че познава ищеца от 2003 г. Знае за инцидент, при
който, по твърдения на самия ищец, при рутинна проверка от служители на
КАТ в гр. Ботевград(не помни годината) от ищеца били отнети 1700 лв.,
предназначени за закупуване на автомобил, по повод на който инцидент
ищецът заявил, че ще предприеме действия. Известно време свидетелят не
проявявал интерес относно случката, но на един семинар попитал ищеца как
се проточва цялата преписка, тъй като случаят се коментирал с други колеги.
Свидетелят си спомня, че представители на прокуратурата от Ботевград са си
правили отводи, когато им е разпределяно ДП, тъй като е ставало въпрос за
служители от Ботевград, но оттам нататък започнала една сага с
прокуратурата от Враца. Ищецът сериозно се фиксирал върху случката, не се
интересувал от други неща извън този казус и заявил, че такова унижение
няма да преживее, докато не се реши въпросът по същество. Започнал да
получава астматични припадъци, на които свидетелят е очевидец. В периода
от 2003 г. до 2011 г. – 2012 г. свидетелят не е виждал ищеца да получава
такива, докато на семинар през 2012 г. - 2013 г. ищецът получил астматичен
7
пристъп – задух. В последствие свидетелят научил, че ищецът е приет в
болница с тумор и му е извършена операция, след което бил инвалидизиран и
през тези години ищецът неколкократно е бил на лечение в болница.
От приетото по делото заключение на допуснатата Комплексна съдебно-
медицинска, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвено въз
основа на проведени изследвания на ищеца, анализ на представената по
делото медицинска документация и свидетелските показания, се установява,
че с експертно решение ТЕЛК от 30.01.2020 г. при УМБАЛ „СВ. Иван
Рилски‘‘ на ищеца е определена 100% инвалидност без чужда помощ, с дата
на инвалидизацията - 04.02.2020 г. с водеща диагноза: D32.0 - доброкачествено
заболяване на мозъчните обвивки /менинги/. Определено е като общо
заболяване – състояние след операция през м. 06.2018 г. по повод на ТУ -
менингиом – сфеноорбиталис вляво атипичен по СЗО. Състояние след
лъчелечение /м.09.2018г./. Левостранна амблиопия. Лезия на 6-ти ЧМН вляво.
Десностранна централна резидуална хемипареза. Бронхиална астма - средно
тежка, персистираща с ОВС - 1 ст. Рецидивиращ полипозен риносинуит и
ХОББ. Други спондилози. Хемороидална болест. Хроничен
еритемоексудативен гастрит. През периода 03.04.2017 - 09.04.2017г. Ч. Т. е
лекуван и в болница “Токуда“ по КП 42.1: Диагностика и лечение на гнойно-
възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система при лица над 18
години, с окончателна диагноза: J47 Бронхиектатична болест - възпалителен
тласък. J45.1 Бронхиална астма неатопична форма – екзацербация и с
придружаващи заболявания: остър максиларен синуит в дясно, носна
полипоза, хипертонично сърце без ЗСН.
При анализа на резултатите от проведеното изследване, анализа на
медицинската документация и свидетелските показания, при Ч. Т. не са
установени симптоми, които да покриват критериите за психоза в смисъла на
МКБ – 10. Не са установени психопатологични болестни симптоми
/налудности и халюцинации/, които да променят качествено съзнанието му и
да удовлетворяват критериите за продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Установен е подчертан стремеж към собствена
значимост, честолюбие, целеустременост, с пълноценна адаптация при
благоприятни условия за реализиране на потребностите, в противен случай
реагира с повишено ниво на стрес и насоченост към отстраняване на
фрустриращите обстоятелства, за да се върне към балансирано справяне. Не е
установена личностова дисхармония, която да достига до степен на
личностово разстройство, няма данни за патопсихологични характеристики
свързани с психично разтройство. Установено е, че личностният профил на
ищеца е високо разположен с пик на скалата „хипохондрия“ 109 т. /при норма
до 65 т. и широка норма до 70 т./, което е информативно за настойчиво
акцентиране на здравословни неблагополучия, следван от втори пик на скала
„хистерия“ - 93 т., характерен за лица с екстравертна нагласа, активни при
постигане на целите си, с обилни телесни оплаквания, демонстративност,
фиксация към болестната симптоматика, тенденция към агравация и рентни
8
нагласи. Следва висок подем на скалите „шизоидия“, „психастения“,
„депресия“ и „психопатия“. Високото ниво на профила е възможно да бъде
признак на невротична симптоматика - потиснатост, безпокойство,
напрежение, тревожност, депресивитет.
От споделеното от ищеца по време на изследването са установени
негативни емоции на напрежение, гняв, недоволство, чувство за
неоправданост и възмущение от извършена според него злоупотреба с правата
му и отлагане на очаквания резултат от страна на съответните институции.
Водещи в клиничната картина при Т. по време на изследването са тревожност,
раздразнителност, ограничени контакти, данни за проблеми със съня
(трудности при заспиване, чувство, че не се наспал, чести събуждания,
преработка на психотравмени обстоятелства), умора, неудовлетвореност,
допълнително усложнени от задълбочаващите се здравословни проблеми.
Анализът на медицинската документация е показал данни за наличие на
хронични заболявания, попадащи в рубриката психосоматични заболявания
според СЗО: бронхиална астма, артериална хипертония, заболявания на
стомашно-чревния тракт. Вещите лица отбелязват, че в основата на
психосоматичните заболявания стоят не стреса и конфликтите сами по себе
си, а начина, по който човек реагира на тях. Различните хора, преживяващи
едни и същи въздействия и ситуации, реагират, преодоляват и ги осмислят по
различен начин. По правило, в стресови ситуации човек реагира по един и същ
мисловно/емоционално/поведенчески модел. Този модел предизвиква
определен физиологичен отговор – стресова реакция, която при определена
продължителност и интензивност изтощава организма и формира
физиологично заболяване. В случая е заключено, че наличните симптоми на
висока тревожност са следствие от хроничното и продължаващо с години
въздействие на стресогенни фактори. Ищецът е изпитал емоционални
преживявания в тревожно-депресивния регистър, като безнадеждност,
депресивна оценка на живота си, мисли за безперспективност. Описаните
симптоми усложняват и задълбочават съпътстващи соматични заболявания и
ищецът все още не е преработил психологически преживяванията си от
водените съдебни дела. Емоционалните преживявания са свързани с
диапазона на негативните емоции като гняв, тревожност, депресивност, със
съпътстваща психовегетативни реакции на тези емоции.
В отговор на поставените задачи, вещите лица са дали заключение, че
астмата е хронично заболяване, което попада в рубриката на
психосоматичните заболявания според СЗО. При психосоматичното
разстройство (психо - психика, съзнание; сома - тяло) е състояние, при което
психическото напрежение (дистрес) води до нарушение на здравето,
изразяващо се с поява на физически симптоми или влошаване на вече налични
такива. Продължителността на съдебните процедури поддържа постоянно
ниво на безпокойство, потиснатост и тревожност и свързаните с тях негативни
емоции на гняв, недоволство, безпомощност, които утежняват соматичното
състояние на ищеца Т.. Заключено е също, че Ч. Т. страда от: бронхиектатична
9
болест - възпалителен тласък, бронхиална астма, неатопична форма –
екзацербация, остър максиларен синуит в дясно, носна полипоза,
хипертонично сърце без ЗСН.
Наличните симптоми на повишена тревожност, безпокойство и
потиснатост са следствие от хроничното и продължаващо с години
въздействие на стресогенни фактори. Екзацербациите на белодробното
заболяване, въпреки провежданото лечение, колебанията на стойностите на
артериалното налягане, наличие на астматични пристъпи на задух и кашлица
при нервно психическо натоварване /проявени и по време на експертното
изследване/ се дължи на хронично въздействие на стресогенни фактори и
развитието на дистрес в резултат на водените през годините производства, без
да могат напълно да се изключат и други съпътстващи житейски
обстоятелства.
Останалите събрани по делото доказателства не се обсъждат от съда,
като неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Ищецът е легитимиран да търси обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
По този текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. В съдебната практика последователно се
приема, че в обхвата на разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС попадат както
страните в едно наказателно производство, така и всеки гражданин, чиито
права и задължения се засягат пряко и решаващо от производството.
С Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ІІІ г.о. на
ВКС са дадени разрешения по правни въпроси, свързани с активната
легитимация по иска с правно основание чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ. Според
изложеното в цитираното решение, понятието "граждански права и
задължения" по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, към която препраща и чл. 2 б от
ЗОДОВ, не следва да се стеснява само до страните по гражданското или
наказателното производство. То следва да обхваща и пострадалите, които са
претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението, и
техните наследници при смърт на пострадалото лице/чл. 74 от НК/, както и
други лица, чиито права и задължения се засягат пряко от производството./в
т.см и Определение № 362 от 13.07.2015 г. по ч.гр. д. № 675/2015 г. на І г.о. на
ВКС/. В този смисъл надлежната процесуална легитимация по иска с правна
квалификация чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ, принадлежи на лицето, което
претендира че е претърпяло имуществени или неимуществени вреди, от
нарушеното право на разглеждане и решаване на наказателното дело в
разумен срок, какъвто е и настоящият случай.
Налице са и предпоставките по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ – „Гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за
10
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт,
по която няма постигнато споразумение.“. От ангажирания по делото
констативен протокол на ИВСС се установява, че ищецът е заявил искане за
обезщетение по реда на глава трета "а“ от ЗСВ, но заявлението му е
преценено като неоснователно на осн. чл.60е, ал.1, т.4 от ЗСВ, а именно –
„Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на
установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля
заявлението като неоснователно, когато: т.4. по досъдебни производства,
въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на
престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение.
Така посоченото настоящият съдебен състав не намира да се явява
пречка за разглеждане на претенцията с пр. осн. чл.2б от ЗОДОВ, нито
самостоятелно основание за нейното отхвърляне /в т.см Определение
№2547/20.05.2025г. на ВКС по гр.д. №4641/2024г./ Именно при преценката за
наличие на посочените по-горе факти, имащи отношение към извода за
допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, съдът следва да прецени дали в
конкретния случай са проведени адекватни и достатъчни и по вид и обем
действия по издирване и разследване, въпреки което извършителят е останал
неразкрит или последното е в резултат на неефективно разследване, с такава
продължителност, че в крайна сметка е погасено по давност правото на
държавата изобщо да осъществи наказателно преследване.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а от там и за
обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
От събраните по делото и подробно обсъдени по-горе доказателства се
установява, че в хода на наказателното производство не са извършени
необходимите процесуални действия, чрез които да се направи опит да се
преодолее причината за неговото спиране, а именно – липсата на установен
извършител, което логично е довело до погасяване по давност на
наказателното преследване за извършеното престъпление.
Досъдебното производство необосновано е продължило дванадесет
години, през по-голямата част от който период същото е било спряно. След
първоначалните действия по разследването – разпит на свидетели, оглед на
лекия автомобил - други не са извършвани. Няма данни за снети
дактилоскопни следи от вътрешността на автомобила и иззетия стикер, в
който смисъл са били възложени действия по делегация още през 2010г., няма
данни за изпълнение на плана за извършване на допълнителни действия от
11
14.03.2011г., нито за конкретно предприетите мерки от наблюдаващия
прокурор по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК след спиране на досъдебното
производство да осъществи надзор за своевременното му провеждане,
включително и да изиска информация за предприетите мерки по издирване на
извършителя на престъплението. Множеството отводи, направени по
преписката и довели до изпращането й в друга, еднаква по степен
прокуратура, също са допринесли за общата продължителност на
производството.
Дали периодът, през който дадено наказателно производство е било
спряно, ще се включи в общата продължителност на производството и ще се
счете за забавяне, за което е отговорна държавата, зависи от това, каква е
причината за спирането и какво са направили компетентните органи, за да се
преодолеят пречките, довели до спирането. По въпроса е налице установена
съдебна практика, съгласно която спиране на наказателното производство не
оправдава забавата, допусната от Прокуратурата по наказателното
производство, тъй като, през времете през което производството е било
спряно, разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да
извършват активни действия с цел отстраняване пречките по движение на
делото./Решение № 362/2013 г. по гр. д. № 92/2013 г. на IV г. отд. на ВКС на
РБ и др./.
В настоящия случай, за необосновано голям период от време не са
извършвани никакви действия по разследване за установяване на
извършителя. Макар по време на спирането на производството да не текат
срокове, висящността на производството е продължила, като по него няма
данни да са били взети някакви конкретни мерки за разкриване на
извършителя на престъплението, въпреки задължението за предприемането им
от прокурора и разследващите органи по чл. 245, ал. 1 НПК. В крайна сметка,
след изтичане на съответния период от време, възможността за наказателно
преследване на извършителя се е погасила по давност, което е довело до
прекратяване на производството.
Съдът отчита и поведението на ищеца – отказал да се яви за разпит пред
РП-Враца през 2020г., което поведение обаче не намира да е в причинна
връзка със забавяне на наказателното производство, доколкото към посочения
момент същото вече е продължавало много над разумните срокове за
провеждането си, а ищецът вече е бил разпитан още в началото на
разследването.
Делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност,
поради което съдът приема от правна страна, че неритмичното и неефективно
разследване от страна на компетентните органи е основната причина за
извънредната му продължителност.
При така установените факти и правни изводи, съдът намира, че по
отношение на претенцията на ищеца за неимуществени вреди, се е
осъществил фактическият състав на чл. 2б, ал. 1, от ЗОДОВ, а именно: в полза
12
на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от нарушаване
правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на разследването по
посочените по-горе прокурорски преписки, осъществено чрез бавно и
неефективно разследване, довело до изтичане на давностния срок.
В редица свои решения ЕСПЧ приема, че относно неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да
се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги
се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото (в
т. см. Скордино срещу Италия пар. 203-204; Смирнова срещу Русия, пар.100 и
др. решения на ЕСПЧ, а също и решение № 306/22.10.2019г. по гр.д. №
4482/2017г., решение № 272 от 27.01.2020г. по гр.д. № 924/2019г. и решение №
48/06.04.2020г. по гр.д. №1610/2019г., и трите на IV г.о. на ВКС).
С оглед на това, а и предвид събраните по делото свидетелски показания,
съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на
безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в
институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните
лица за извършеното спрямо него няма да бъдат наказани.
Наред с горното, съдът съобразява и заключението на изслушаната по
делото комплексна експертиза, съгласно която ищецът не е преработил
психологически преживяванията си, намиращи се в диапазона на негативните
емоции като гняв, тревожност, депресивност. Същевременно, личностният му
профил е високо разположен с пик на ск. Хипохондрия, характерен за
екстраветни лица, активни при постигане на целите си, с обилни телесни
оплаквания, демонстративност и фиксасация към болестна симптоматика.
Констатираните при ищеца заболявания, подробно описани в заключението и
по-конкретно белодробното заболяване са, ако не самостоятелно
предизвикани, то усложнени от преживения от ищеца дистрес. Не може да се
изключи въздействието и на други съпътстващи обстоятелства.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ следва да бъде
определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде
съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето
му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при
определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, вредните последици, както и
икономическите условия в държавата.
С оглед на обстоятелствата на конкретния случай, като съобрази
изложеното по-горе при установяването на спора от фактическа страна,
13
икономическата обстановка в страната, и като съобрази установената съдебна
практика по сходни казуси, съдът намира, че справедливото обезщетяване на
моралните вреди следва да бъде определено на 6 000 лева. Обезщетение в
този размер би репарирало претърпените от ищеца неимуществени вреди,
доколкото те изобщо могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят
с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно не
води до неоснователно обогатяване. При определяне на този размер съдът
взема предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата има основно
репариращо действие, предвид моралния, а не имуществения характер на
подлежащите на обезщетяване вреди /реш. от 30.11.2018г. по гр. д.
№125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, реш. № 50031 от 22.02.2023 Г. по
гр.д. № 1077/2022 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен за тази сума, като за разликата над нея до пълния му
предявен размер от 13 500 000 лева, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за лихва:
По въпроса от кой момент се дължи законна лихва върху определението
на осн. чл.2б от ЗОДОВ обезщетение, е формирана трайна съдебна практика.
Същата приема, че тъй като определеното от съда парично обезщетение се
дължи от ответника за репарирането на всички процесни неимуществени
вреди, причинени от разглеждания деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6,
§ 1 от КЗПЧОС - за целия процесен период до датата на исковата молба, то
макар и да не е необходима покана за изпадането на ответника в забава за
плащането му (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), тази забава не би могла да настъпи преди
изтичането на целия процесен период, за който се дължи главното парично
задължение (решение № 50030 от 9.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., IV г.
о.; решение № 50038 от 01.03.2023 г. по гр. д. № 2093/2022 г., IV г. о.; решение
№ 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г., III г.о.; решение №
50240/16.12.2022 г. по гр. д. № 4654/2021 г., IV г.о.; решение № 50060 от
31.03.2023 г. по гр. д. № 2528/2022 г., IV г. о.; определение № 916 от 02.05.2023
г. по гр. д. № 4593/2022 г., ІV г.о.). Следвателно, предявената по делото
акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава, е основателна за законната лихва върху главницата от 6
000 лв., считано от 25.07.2023 г., а не от претендираната с исковата молба по-
ранна дата.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, които съгласно
доказателствата по делото възлизат на 10 лв. - заплатена държавна такса,
както и адвокатски хонорар, определен от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените по делото разноски за държавна такса в цялост,
а за адвокатско възнаграждение – съразмерно с уважената част от иска. Ето
14
защо, претенцията в частта й касателно държавната такса е основателна и
следва да бъде уважена.
В частта относно адвокатското възнаграждение на адв. М., съдът намира
искането за неоснователно. Това е така, защото при определяне размера на
адвокатското възнаграждение на осъществилия безплатна правна помощ по
делото адвокат, съдът, наред с вида на делото и материалния му интерес,
следва да съобрази обема на свършената работа. По делото няма данни адв. М.
да е извършвала каквито и да било действия по процесуално представителство
и защита /с изключение на депозирана писмена защита, каквато е представил
и ищецът лично/. Всички писмени изявления по делото, вкл. исковата молба,
са подписани от ищеца лично, в о.с.з. същият се е явявал и защитавал лично,
без адвокат, и макар договор за правна защита и съдействие, както и
пълномощно да са представени в последното проведено по делото о.с.з.,
упълномощеният адвокат не е осъществил по конкретното дело никакви
действия, обуславящи правото му на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
На осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата следва да заплати по
сметка на СГС и разноските в производството, а именно - 1 800 лв. за
изготвяне на комплексната експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Ч. Г. Т. с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, следните суми:
6 000 лв. по иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от нарушаване правото му на
разглеждане и приключване в разумен срок на ДП № 557/2010 г. на РП-
Ботевград, пр.пр. № 197/2019 г. на РП-Етрополе, пр.пр. № 2231/2019 г. на
РП-Враца и пр.пр. № 949/2022 г. на ОП-Враца, приключило с
постановление за прекратяване от 28.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.07.2023г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение от 6 000 лв.
до предявения размер от 13 500 000 лева.
10 лв. – разноски за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати по сметка на СГС на основание чл.10,
15
ал.3 от ЗОДОВ сумата от 1800 лв. – разноски за изготвяне на комплексна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16