и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 110/14.11.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 1218/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Сезгин Али Мюмюн от гр.Кърджали за виновен в това, че на 10.10.2007 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Корса”, с ДК № К 3928 АР, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1,84% на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1250 лв. Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Кърджали, с която присъдата се протестира като неправилна. Твърди се в протеста, че не са налице основанията по чл.78а НК за освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като според императивната разпоредба на ал.6 на същия член алинеи 1-5 не се прилагат, ако … деецът е бил в пияно състояние". Подс.Сегзин Али Мюмюн бил в пияно състояние, извършвайки процесното деяние, видно от Постановление № 1/1983 год. По Н.д.№8/82г. на Пленума на ВС на РБ. С оглед на изложеното налице били условията Кърджалийският окръжен съд да измени присъдата на КРС от 14.11.2007 г. по НОХД № 1218/2007 год., в частта й относно приложението на чл. 78а НК, като вместо това наложи на подс.Сезгин Али Мюмюн наказание „Пробация” с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по 6 месеца. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура - Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Ответника по протеста – подс.Сезгин Али Мюмюн в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен, като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна. Заявява, че работил в гр.София и ако му бъде наложено наказание „пробация” щял да си загуби работата. Моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Не сочи нови доказателства. Въззивната инстанция, на основание чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивния протест, приема за установено следното: Протеста е основателен. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички необходими за доказване на предявеното на Сезгин Мюмюн обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК доказателства, които са подложени на подробен и точен анализ от първоинстанционния съд. Нови доказателства не се сочат от страните, като не се е наложило провеждането процесуално- следствени действия по реда на чл. 327 НПК от въззивната инстанция. Така от фактическа страна е безспорно следното: Подсъдимият Сезгин Али Мюмюн от гр.Кърджали не притежава свидетелство за управление на МПС, ползва се с добри характеристични данни по местоживеене. На 10.10.2007 год. подс.Сезгин Али Мюмюн след полунощ – около 3.00 ч., след като употребил алкохол се качил в лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с ДК № К 3928 АР, предоставен му за управление, собственост на Павел Иванов Павлов, и го привел в движение. На ул.”Булаир” /моста над р.Арда/ автомобила бил спрян за проверка от полицейските служители – свидетелите Янчо Димитров и Емил Ванев. Последните поискали документите на водача за проверка, но подсъдимият им обяснил, че не притежава свидетелство за правоуправление. След извършена справка с ОДЧ при РПУ-Кърджали полицейските служители установели, че подс.Сегзин Мюмюн не притежава свидетелство за управление и не е придобил никаква категория. Свидетелите установили, че подсъдимият им лъха на алкохол и поискали съдействие от техни колеги от Пътен контрол. При проверка на водача с техническо средство „Дрегер 0090", било отчетено наличие на алкохол – 1,84 на хиляда. На подсъдимия му бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта, но същият отказал да даде кръв, като обяснил, че се страхува от игли. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Мюмюн, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които прави пълни самопризнания за извършеното деяние по време, място и начÞн, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от показанията на свидетелите Димитров и Ванев, разпитани от първоинстанционния съд, които са логични, последователни и непротиворечиви, и на които следва да бъде дадена вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствените материали от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Сезгин Али Мюмюн е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343б ал.1 от НК - на 10.10.2007 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Корса”, с ДК № К 3928 АР, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1,84% на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционния съд. Изложените от същия доводи относно съставомерността на деянието, обективните и субективните му признаци и умисъла на подсъдимия за извършването му, са изцяло обосновани, подробни и правилни, и се споделят от въззивния съд, поради което не се налага преповтарянето им, като спор относно осъществяването на деянието от подсъдимия от обективна страна, както и относно формата на вината, не е налице между страните. При определяне наказанието на подсъдимия Мюмюн за извършеното деяние по чл. 343б ал.1 от НК, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1250 лева. Прилагайки института на чл.78а от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като според ТР № 2/2007 година на ОСНК при ВКС „при наличието на ограничението по чл.78а ал.6 НК (ДВ бр. 75/2006 год.) „деецът е бил в пияно състояние”, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл.343б ал.1 НК и когато законовите предпоставки в чл.78а, ал.1-5 НК са налице”. И това е така, тъй като макар и формулирано по друг начин в сравнение с допълнителния квалифициращ признак в резултатните престъпления по чл. 343 ал.3, чл.123 ал.3 и др., „пияното състояние” на дееца се съдържа имплицитно като елемент от обективната страна на деянието, съгласно количествения критерий за определяне на съдържанието на това понятие, въведен в Постановление № 1/83 год. на Пленума на ВС, без значение дали е обективен признак от състав, който сам по себе си обуславя наличието на самото престъпление, или е допълнителен квалифициращ признак към основен състав, обуславящ по-тежка наказуемост. При това положение, и с оглед неприложимостта на разпоредбите на чл.78а от НК по отношение на подс.Сезгин Мюмюн, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на основание чл. 78а от НК Сезгин Мюмюн е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1250 лева, като следва да бъде отменено освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, и следва да му бъде наложено наказание от вида на предвидените в НК, съобразно правомощията на въззивния съд при постъпил протест срещу невлязлата в сила първоинстанционна присъда При определяне на наказанието на подсъдимия Мюмюн настоящата инстанция прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства: чисто съдебно минало, пълни самопризнания и съдействието за разкриването на обективната истина, критичното отношение към извършеното и добри характеристични данни. Всички тези обстоятелства сочат, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко на извършеното деяние по чл.343б ал.1 от НК. Ето защо, следва наказанието на подс.Мюмюн да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.2, б.”б” от НК, като предвиденото наказание „лишаване от свобода” до една година следва да бъде заменено с наказание „пробация”. На основание чл. 42а ал.2 т.1 и т.2, във вр. с ал.1 от НК, следва да бъде определена за изтърпяване от подсъдимия следната съвкупност от пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, така както е поискано от държавното обвинение. Съдът намира, че чрез налагане на наказания в посочените вид и размери, целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо подс.Мюмюн биха били постигнати в пълна мяра. С оглед на изложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК подс.Сезгин Мюмюн е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1250 лева, като следва да бъде отменено освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагането на административно наказание „глоба” в размер на 1250 лева и му се наложи наказание „пробация”, като на основание чл. 42а ал.2 т.1 и т.2, във вр. с ал.1 от НК, следва да бъде определена за изтърпяване от подсъдимия следната съвкупност от пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. В останалата й част присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.337 ал.2 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл.338, във вр. с чл.334 т.6 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 110/14.11.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 1218/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК СЕЗГИН АЛИ МЮМЮН от гр.Кърджали, с ЕГН **********, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като ОТМЕНЯВА освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание „глоба” в размер на 1250 лева по реда на чл.78а от НК и му НАЛАГА наказание „пробация”, като на основание чл. 42а ал.2 т.1 и т.2, във вр. с ал.1 ¯т НК, определя следната съвкупност от пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |