Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 5084 по описа на съда за 2019 г., констатира
следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Образувано е по
подадена от С.К.В. жалба срещу постановление от 18.03.2019 г. на ЧСИ рег. № 847
на Камарата на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изп.д. № 20198470400026.
Твърди се в
частната жалба, че взискателят не посочил банкова сметка, ***. Въпреки това В.
твърди да е изпратила пощенски запис на името на кредитора си А.Д.А., но той
умишлено не го получил. Твърди, че не дължи разноски по изпълнителното дело,
включително адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
Взискателят А.А.счита
жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока. Счита
за преклудирана възможността длъжникът да оспорва размера на направените от
взискателя разноски.
В депозираните по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са
налице основания за прекратяване на изпълнителното производство, а възражението
срещу адвокатския хонорар е просрочено.
Софийски градски
съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в
изпълнителното производство, в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащо на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ да прекрати принудителното
изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и за разноските по изпълнението – чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай, на
13.02.2019 г. по изп.д. № 20198470400026 е постъпила молба от С.К.В., в която
сочи, че дължимата от нея сума в размер на 500 лева по гр.д. № 277/2011 г. е
изплатена доброволно на 14.01.2019 г. с пощенски запис, както и 200 лева за
вещо лице. Към молбата са приложени доказателства за приемане на паричния
превод от „Български пощи“ ЕАД.
Доказателства за
изпълнение на задължението си към А.А.жалбоподателят С.В. е представила и по гр.д.
№ 277/2011 г. по описа на СРС, 27 състав и по в.гр.д. № 4505/2016 г. по описа
на СГС, ІV Д състав.
Налага се безспорният
извод, че към момента на образуване на изпълнителното производство длъжникът С.В.
е положила усилия да изпълни задължението си, но по неясни причини взискателят
не е приел плащането.
Независимо от това,
че по делото са представени доказателства, че длъжникът е извършил плащане и е
представил документ, който съобразно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК удостоверява
плащане, не са налице основания за отмяна на постановлението, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство. Причината се корени в липса
на данни преведената сума да е получена от взискателя. Не се установява, че към
настоящия момент сумата все още е внесена за взискателя и е налице възможност
той да я получи, нито че преведената сума от 800 лева по сметка на съдебния
изпълнител на 05.03.2019 г. е получена от взискателя.
Предвид на
изложеното, жалбата в частта, с която е направено искане да бъде отменен отказ
за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставена без
уважение.
В частта, с която е
направено искане да бъде отменено постановление от 18.03.2019 г. в частта, с
която е отказано да бъде намалено възнаграждението за адвокат жалбата, освен
допустима, е и основателна.
След като в молбата
за прекратяване от 13.02.2019 г. длъжникът твърди да е превел всички дължими от
него суми, волеизявлението му следва да се тълкува в смисъл, че не дължи повече
от това, което е заплатил и съответно не дължи разноски за изпълнението.
С.В. е положила усилия
да изпълни задължението си преди издаване на изпълнителния лист, като е
представила доказателства за това, но не е получила нужното съдействие от
кредитора. Следователно тя не е станала повод за завеждане на изпълнителното
производство и не дължи плащане на разноските, направени от взискателя, нито
дължимите такси на ЧСИ. Те следва да бъдат възложени именно в тежест на А.Д.А..
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 18.03.2019 г. по изпълнително дело № 20198470400026
по описа на ЧСИ, рег. № 847 на Камарата на ЧСИ в частта, в която е отказано
намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното производство и вместо него
постановява, че С.К.В., длъжник по изпълнително дело № 20198470400026 не дължи разноски
по изпълнителното дело, включително адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
ВЪЗЛАГА на взискателя
А.Д.А. разноските по изпълнението в изпълнително дело № 20198470400026 по описа на ЧСИ, рег. № 847 на Камарата на
ЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата срещу постановление от 18.03.2019 г. по
изпълнително дело № 20198470400026 по описа на ЧСИ, рег. № 847 на Камарата на
ЧСИ в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство
като неоснователна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.