№ 1503
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4249945, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.В.Г. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнение се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради което не
може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще
се счита за подадена в срок. Нещо повече – съгласно справката АИС-АНД,
приложена към административно-наказателната преписка, електронният фиш
е бил връчен на 09.04.2021г., а жалбата е подадена на 20.04.2021г. Доколкото
от въззиваемата страна не е представена разписка за връчване и с оглед
1
гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена
в срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.11.2020 г. в 11:31 часа на
Път II-64 км. 49+500, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с
пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег.
№ ****, се движел с установена наказуема скорост- 92 км/ч., тоест с
превишаване на скоростта от 32 км/ч. като собственик е бил А.В.Г..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 95 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 92 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
2
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак
B26 от страна на жалбоподателя, поради което и същият не е извършил
вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
3
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
На първо място съдът съобрази представената снимка на МПС-то, с
което е бил осъществен видеоконтролът – л.а. Опел с рег. № ****. Същият
видно от снимката е бил разположен на 1000 метра от разклонението за АМ
„Тракия“ (съгласно пътеуказателната табела Ж1 – предварителен указател).
На същата снимка се наблюдава при посока от гр. Пловдив към с. Труд, вляво
на пътя, автосалонът на автокъща Хенге (с табела Hengge.bg), който би
следвало да се намира след автомобила, чрез който се осъществява
видеоконтролът. Ноторно известно е, че автокъщата е разположена срещу
бензиностанция Газпром, която се намира вдясно на пътното платно в посока
от гр. Пловдив към с. Труд.
Видно от представеното статично изображение, заснетият автомобил се
движи в посока гр. Пловдив – с. Труд. На горните две снимки обаче – при t=-
0,9s и при t=0s се наблюдава автокъщата Хенге (видно от табелата Hengge.bg)
и по-конкретно, че автомобилът на жалбоподателя вече е преминал покрай
нея, при това заснаменато му е извършено непосредствено след като е
задминал автокъщата.
Така при режим на измерване – приближаващ, какъвто е бил режимът в
настоящия случай, е налице противоречие между снимката на автомобила,
към който е било прикрепено АТСС, и направеното статично изображение,
тъй като в единия случай процесното МПС е следвало все още да не е
преминало покрай автокъщата към момента на заснемането му, а в другия
случай автомобилът се явява преминал обекта.
Единственият знак, съгласно справката от ОПУ-Пловдив, който е
поставен преди бензиностанция „Газпром“, където реално е бил осъществен
видеоконтролът при така представеното статично изображение, е пътният
знак, въвеждащ ограничение на скоростта, който се намира на км 50+590. В
същата справка е посочено, че заустването на ССП /селскостопански път/ е
при км 50+566 ляво. Без използваният от ОПУ-Пловдив термин „заустване“
да е легално дефиниран (а съгласно дефиницията на „заустване“ в Речника на
българския език да представлява „Място на вливане на река, канал или
дренаж във водоприемник“), същият безспорно касае наличното разклонение
4
на пътя, онагледено от представените от ОПУ-Пловдив снимки на л. 25 от
съдебното производство. Видно от тях, непосредствено след процесния знак
B26 на път II-64, следва знак Г1 „Движение само направо след знака“, след
което е и мястото, при което селскостопанския път се „зауства“/„влива“ в
главния път II-64.
Въз основа на гореизложеното, безспорно се установява, че т. нар. от
ОПУ-Пловдив „заустване“ представлява кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от
ДР на ЗДвП и § 1, т. 15 от ДР на ППЗДвП - място, където два или повече пътя
се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Налице е събиране на
едно ниво на селскостопанския път и главния път II-64, при което, съгласно
пътната сигнализация, движещите се по път II-64 са длъжни да продължат
движението си направо по пътя, без да имат възможност да завият надясно и
да продължат движението си по селскостопанския път.
Съгласно чл. 49 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се
поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се
отнася тази забрана. Съгласно чл. 50 от ППЗДвП забраните, въведени с пътен
знак B26, важат до следващото кръстовище. Не е налице допълнителна табела
Т2, нито предупредителен пътен знак за опасност. Така, въз основа на
гореизложеното, забраната на пътния знак, находящ се на км 50+590 от път
II-64, следва да важи до км 50+566 от същия път (кръстовището между път II-
64 и селскостопанския път).
Нещо повече, от пътния знак на км 50+566 до бензиностанцията
„Газпром“, където е било осъществено видеонаблюдението, е ноторно
известно, че са налични и още други разклонения, каквито са входът и
изходът на бензиностанцията „Шел“, находяща се непосредствено преди
бензиностанцията „Газпром“.
Така съдът намира, че дължимото поведение на жалбоподателя в
конкретния случай е било да се движи със скорост, ненадвишаваща общото
ограничение на скоростта от 90 км/ч, а не въведено с пътен знак ограничение
от 60 км/ч.
Следва да се посочи и че посоченото в електронния фиш място на
извършване на нарушението – км 49+500 на път II-64, посока Пловдив-Труд,
представлява коренно различно място от мястото, на което е бил осъществен
видеоконтролът, съгласно статичното изображение. Непосредствено до
5
посочения във фиша километър от републиканския път е находяща се
сградата на фирмата за козметика „Рефан“, като същата се намира
непосредствено преди разклонението на пътя в посока от гр. Пловдив към с.
Труд за АМ-Тракия, на близо километър от мястото на реално осъществения
видеоконтрол. Разминаването в мястото на посочване на нарушението и
мястото на извършения видеоконтрол води до различие между съществен
реквизит и установено от фактическа страна, което в случаите, когато се
проверявява контрол на въведено със знак за ограничение за скорост място,
неминуемо води до незаконосъобразност на електронния фиш, доколкото се
явява неспазен чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
С оглед на гореизложеното, от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не се доказа по несъмнен начин, че мястото за разполагане на
АТСС е било определено така, че контролът на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да гарантира
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта. Дори напротив, от събраните доказателства съдът достигна до
извод, че на мястото на заснемането на нарушението на автомобила не е
действал знак за ограничение на скоростта, а е важало общото ограничение от
90 км/ч.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че
жалбоподателят е бил наказан по административен ред за нарушение, което
не е извършвал, поради което и обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
По разноските:
Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, нито има
доказателства такива да са били извършени, поради което и не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4249945, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.В.Г. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
6
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7