Решение по дело №175/2023 на Окръжен съд - Кърджали

МОТИВИ: ч.н.175/2023г.

Представената Европейска заповед за арест № 5 от 29.03.2023год.
издадена по дело № 473/108/2022 от съдия при Окръжен съд- Арад, Румъния,
с която се иска предаване на българския гражданин Ф. Х. М., с ЕГН
**********, на компетентните съдебни власти на Румъния, с цел изпълнение
на наложено наказание „лишаване от свобода“ с Наказателна присъда № 36
от 02.02.2023 г., произнесена от Окръжен съд Арад, окончателна /влязла в
сила/ на 06.03.2023 г., отговаря на всички формални изисквания по чл.37 от
ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което принципно подлежи на
изпълнение.
Същата е издадена с оглед изтърпяване на наложеното с посочената
влязла в сила присъда наказание "лишаване от свобода” за престъпление,
квалифицирано по чл.263 ал.1 от НК на Румъния, а именно „трафик с
мигранти“. В разглежданата европейска заповед за арест е посочено, че
исканото лице на 22.01.2022 г., около 04.40 ч., в качеството на шофьор на
МПС, регистрирано в България с ДК№ *****, придружен от българския
rpaжданин- обв. К.М. С., са представили за извършване на граничен контрол,
посока излизане от Румъния към България, горното МПС в което при
проверка били открити 11 индийски граждани, влезли незаконно в страната и
непритежаващи документи, позволяващи им законно влизане или излизане от
страната.
Що се отнася до предвиденото наказание съдът съобрази, че в ЕЗА е
посочено, че за това деяние се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 до 7 години, като на исканото лице е определено наказание
"лишаване от свобода” за срок от 2 години. Изрично е посочено в ЕЗА, че от
това наказание са останали за изтърпяване - 2 години.
Така представеното в заповедта фактическо изложение сочи, че
издаващата държава е дала в необходимата за целите на изпълнението степен
описание на деянието, на времето и мястото на неговото извършване, както на
участието на поисканото за предаване лице в него. В заповедта е посочена и
правната квалификация на престъплението, за което Ф. Х. М. е бил признат за
виновен, като е цитирана разпоредбата от приложимия материален
наказателен закон, както и нейното пълно текстово съдържание, включващо
вида и размера на предвиденото наказание.За извършеното от Ф. Х. М.,
квалифицирано от чуждия съд като „трафик с мигранти“, се изисква двойна
наказуемост, и то е наказуемо и по българския Наказателен кодекс, тъй като
описаните в заповедта обстоятелства покриват признаците от престъпния
състав на чл.280 от НК, а именно „Който преведе през границата на страната
отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на
1

властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се
наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди
до двадесет хиляди лева ”
В този смисъл за деянието посочено в ЕЗА, за което Ф. М. е бил
признат за виновен и осъден в издаващата държава, са налице условията на
чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, а доколкото и наложеното наказание "лишаване от
свобода", за чието изтърпяване се иска предаването, отговоря на условието по
чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА, формални пречки за уважаване на искането, не се
констатират.
На следващо място, съдът е длъжен да обсъди и прецени освен
условията на чл. 36, така и основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от същия
закон. Абсолютните основания за отказ да бъде изпълнена заповедта в случая
очевидно липсват – престъплението не е амнистирано в Република България
/същото попада под нейната юрисдикция, тъй като лицето е български
гражданин/, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е
уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, което е
предмет на заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда
на трета държава-член на ЕС. Отсъстват по делото данни Ф. М. да е
привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди
получаването на заповедта и то за същото престъпление, за което тази
заповед е издадена. В представените справки от ОП К. се установява, че към
11.05.2023 година, в Република България срещу Ф. Х. М. не са образувани и
няма неприключили към настоящия момент наказателни производства.
Следователно, преди получаването на разглежданата европейска заповед за
арест в Република България не е било образувано наказателно производство
за престъплението, предмет на същата и в този смисъл относителните
основания за отказ по т.1 и 1а на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА не са налице. Освен
това, не е налице и хипотезата на т.2 от ал.1 на същата разпоредба, тъй като
макар престъплението да е подсъдно и на българския съд съгласно чл.4.ал.1
от НК /поисканият за предаване е български гражданин/, давностният срок за
изпълнение на наказанията не е изтекъл съгласно законодателството ни. На
следващо място, макар и трансгранично по своя характер, визираното в
заповедта престъпление не е извършено нито изцяло, нито частично на
територията на Република България, нито на територия, извън тази на
издаващата държава, което да поставя въпроса за отказ от изпълнение,
основан на регламентираното в т.5 на чл.40 от ЗЕЕЗА основание. Видно е от
обстоятелствата, описани в заповедта, инкриминираната дейност е
осъществена на територията на издаващата държава, а от друга страна в
законодателството на РБългария не е предвидена забрана за наказателно
преследване на такова деяние, извършено извън нейната територия.
Съдът установи предпоставки за приложение на хипотезата, уредена в
разпоредбата на т.4 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА , във връзка с което прецени
следното:
2

Европейската заповед за арест е издадена за изпълнение на наказание
"лишаване от свобода", наложено с влязла в сила осъдителна присъда на съд
в Румъния. Поисканото за предаване лице е български гражданин, живеещ
постоянно в Република България, в това число и към момента на задържането
му за изпълнението на заповедите. Същото лице, както и защитникът,
отправят искане за приложение на хипотезата в т.4 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА, а
именно българският съд да приеме привеждане в изпълнение чрез
компетентния български прокурор наложеното от чуждия съд наказание
"лишаване от свобода". Това искане съдът прецени като основателно поради
следното: Осъдения е български гражданин, декларира, че местоживеенето
му е в Република България, където живее на семейни начала и има две деца.
Всичко това сочи, че поисканото за предаване лице няма никаква социална,
културна, езикова или друг вид обвързаност с издаващата държава. Това,
преценено на фона на неговата възраст, на личния и на семейството му
социален статус, аргументира извода, че изтърпяването на наказанието в
чуждата държава би рефлектирало в негативна степен, много по-висока от
тази, която предполага тежестта на наложената санкция. Изолирането на Ф.
М. не само от обществото, но и от родината му, би довело да поставянето му
в чужда езикова и културна среда и би създало силно и нежелано за целите на
наказанието лишаване от социално общуване, срещи с роднини, а и до
сериозно и нежелано ограничаване на възможностите му за полагане на труд
в затворническите условия. Всички тези нетипични и в същото време силно
отрицателни последици от наказанието "лишаване от свобода" биха били
избегнати, ако последното бъде изтърпяно в затвор на територията на
Република България. В същото време изпълнението на наказанието в
България по никакъв начин не бил намалило неговия респектиращ и
поправителен ефект и не би застрашило постигането на преследваните
санкционни цели, дори напротив – това изпълнение по-ефективно би
гарантирало тези цели доколкото изолирането на осъденото лице от
обществото за определен срок не е самоцел, а мярка, предполагаща
превъзпитателно въздействие чрез прилагане на индивидуални подходи,
чиято реализация в достъпна културна и езикова атмосфера безспорно би
било много по-постижимо.
Ето защо с оглед изложеното по-горе съдът намира, че следва:
- да откаже изпълнението на Европейска заповед за арест № 5 от
29.03.2023год. издадена по дело № 473/108/2022 от съдия при Окръжен съд-
Арад, Румъния, с която се иска предаване на българския гражданин Ф. Х. М.,
с ЕГН **********, на компетентните съдебни власти на Румъния, с цел
изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ с Наказателна
присъда № 36 от 02.02.2023 г., произнесена от Окръжен съд Арад,
окончателна /влязла в сила/ на 06.03.2023 г., и
-да приеме да се приведе в изпълнение от ОП- К., наказанието
"лишаване от свобода” за срок от 2 години, наложено с Наказателна присъда
№ 36 от 02.02.2023 г., произнесена от Окръжен съд Арад, окончателна /влязла
3

в сила/ на 06.03.2023 г.
Мотивиран от изложеното, съдът обяви решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/

2/
4

Номер на акта:	63
Дата:	11 май 2023 г. (в сила от 17 май 2023 г.)
Съдия:	Георги Стоянов Милушев

Дело:	20235100200175
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 април 2023 г.

Решение по дело №175/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите