№ 777
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100900735 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на С.-** ЕООД, ЕИК: ****, с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ, на
основание неплатежоспособност/свръхзадълженост на дружеството.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал консултантска дейност,
търговия на дребно с хранителни продукти.
Молителят е посочил в молбата си и двете основания за откриване производството по
несъстоятелност, без да уточни предпочитано, което налага разглеждане и на двете – по чл.
608 ТЗ и по чл. 742 ТЗ.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
1
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че
длъжникът е спрял плащанията по единствените непогасени задължения, които са публични,
през 2023 година. А именно - за изискуеми публични задължения към НАП за данъци и
осигурителни вноски и лихви върху тях. Според установеното от вещото лице, най –
старите, непогасени задължения на молителя са за данъци и задължителни осигурителни
вноски, са с падеж през м. 05.2023 година година и същите имат характер на публични
задължения /по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК/ към Национална агенция по приходите.
Тези задължения, обективно са свързани с търговската дейност на дружеството и са
изискуеми /изискуемостта настъпва след датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задължения, посочен конкретно в Приложение 1 към заключението/.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид и данните от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза относно стойностите на коефициентите за ликвидност,
определени от вещото лице пера, съобразно данни от баланса на дружеството, съобразно
доказателствата по делото и счетоводните документи и данни, предоставени от НАП.
Установява се, че за периода от 01.01.2022 г. до 30.03.2024 г. всички показатели
/коефициенти на ликвидност/ са на стойност 0.000, тъй като дружеството няма активи, а
само задължения, при собствен капитал от 2, като за отчетните 2023 година и 2024 година –
са отрицателна величина /тъй като дружеството е осъществявало дейност на загуба, тоест, с
отрицателен собствено капитал/. Съответно, показателите за автономност сочат на липса на
такава. В предходните периоди от 2019 година и до 2022 година дружеството не е
реализирало стопанска дейност.
За целия изследван период вещото лице не е констатирало наличие на активи в
дружеството – нито дълготрайни, нито нито краткотрайни-такива, които биха били източник
на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
Едновременно с това, в структурата на пасивите за същия период през 2023 и 2024
година се включват публични задължения за главници и лихви за данъци и осигурителни
вноски, съответно от 53 хил. лева за 2023 година, които нарастват до 74 хил. лева през 2024
година, които имат характер на краткосрочни задължения.
В закючение, в изследвания период /2019 година – 2024 година/ и понастоящем се
констатира лошо финансовото състояние на търговеца, пълна зависимост и липса на
финансова автономност, коефициенти за ликвидност под референтните стойности и
съответно – пълна невъзможност за дружеството да покрива своите краткосрочни
задължения, липса на активи и съответно - трайна тенденция в тази насока. Установява се,
че дружеството няма наети по трудов договор лица и понастоящем не извършва търговска
дейност.
Следователно, съвкупната преценка на данните, към датата на която е прието
2
заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочи на извод за трайно
влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на
неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания –
липса на средства. По делото няма доказателства за това до края на устните състезания
дружеството да е придобило други бързо ликвидни активи или да е намалило своите
краткосрочни задължения. Липсата на извършвана стопанска дейност, доказани свободни
налични средства по банковите сметки на търговеца или друго бързоликвидно /или каквото
и да е/ имущество също е индиция за лошото финансовото състояние. При горните мотиви,
съдът намира, че дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на
зависимост от своя основен кредитор, което състояние не е временно.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към всички
кредитори, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Напротив, няма никакви данни дружеството да участва в стопанския оборот и да извършва,
каквато и да е дейност. Липсата на заети по трудови договори лица /в който смисъл е
изводът на вещото лице/ и спиране на търговската дейност от страна на дружеството, сочи
на трайност и необратимост на влошеното финансово състояние на дружеството.
В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
Едновременно с това, установява се молителят да е и в състояние на свръхзадълженост
по чл. 607а, вр чл. 742 ТЗ, което несъмнено произтича от липсата на имущество на
дружеството, достатъчно, за да покрие задълженията му /лпсват, както дълготрайни, така и
краткотрайни активи/.
Следва, съответно, да се определи началната дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността, която в конкретния случай съвпада /налице е
поради това възможност за откриване на производство по несъстоятелност и на двете
основания/.
В установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната
дата съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения
по причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността/
неплатежоспособността. Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне
на най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е спряно плащането на
изискуемите парични задължения не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори
/Решение № 220/07.02.2018 година по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези
уточнения, тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично
задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл.
608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. От заключението на
вещото лице е видно, че през 2023 година длъжникът вече е имал изискуеми парични
задължения в значителен размер, които не е погасил в срок. След 31.12.2023 година
търговецът генерира единствено допълнителни задължения, при липса на каквито и да е
3
доказани активи, при липса на стопанска дейност и действия с цел подобряване
финансовото състояние, на фона на състояние на пълна зависимост от своите кредитори.
Именно поради това съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила
през 2023 година, но тъй като липсват данни точно в кой точно момент се е случило това,
съдът приема, че предпоставките са установени към 31.12.2023 година, когато вече са
налице изискуеми и непогасени задължения и обективна невъзможност за погасяването им.
Към същия момент по категоричен начин се установява свръхзадълженост на капиталовото
дружество, което при наличието на констатираните към края на годинато от вещото лице
задължения не разполага с каквито и да е активи за тяхното погасяване, тоест задълженията
му надвишават имуществото на дружеството към 31.12.2023 година.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Не се установява, какво да е
имущество на длъжника, което да бъде реализирано посредством възможността за
предварително осребряване и предпроставките на чл. 639б ТЗ. Отделно, предвид нормите на
чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се
спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на заинтересованите лица /сред които и
длъжника/ да предплатят сума за началните разноски, като им е указал последиците по чл.
632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от
съда срок не е предплатена от кредиторите определената сума за покриване на началните
разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на С.-** ЕООД, ЕИК: ****
и ОПРЕДЕЛЯ началната им дата - 31.12.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на С.-** ЕООД, ЕИК:
****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на С.-** ЕООД, ЕИК:
****.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на С.-** ЕООД, ЕИК:
****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ С.-** ЕООД, ЕИК: ****.
СПИРА производството по т.д. № 735/2024 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, спряното
производство по несъстоятелност на посоченото по-горе основание, може да бъде
възобновено в едногодишен срок от вписване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ по молба на
длъжник или кредитор и при съответно удостоверяване наличието на достатъчно имущество
или при депозиране необходимата сума за предплащане началните разноски по чл. 629б от
ТЗ, а в противен случай и след изтичане на едногодишния срок производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговеца от
4
търговския регистър по силата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
ОСЪЖДА С.-** ЕООД, ЕИК: **** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи
по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на С.-**
ЕООД, ЕИК: **** е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП
на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5