РЕШЕНИЕ
№ 1503
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110107238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от СТ. Г. ИВ.,
ЕГН:********** срещу Г. Д. АТ., ЕГН **********, Е.К., ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, М. К.
П., ЕГН **********, АН. В. ИЛ.а, ЕГН **********, КР. Г. ИЛ., ЕГН ********** и В. Г. К.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни
искове по чл.124 ГПК за признаване за установено, че СТ. Г. ИВ. е собственик на
- 1/7 /една седма/ идеална част по отношение на Г. Д. АТ., ЕГН **********
-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на Е.К. Г., ЕГН:
**********
-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на ИЛ. К. ИЛ., ЕГН
**********,
-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на М. К. П., ЕГН
**********,
-1/84 / една осемдесет и четири/ иделани части по отношение на АН. В. ИЛ., ЕГН
**********,
-1/84 / една осемдесет и четири/ иделани части по отношение на КР. Г. ИЛ., ЕГН
********** и
-1/84 / една осемдесет и четири/ иделани части по отношение на В. Г. К., ЕГН
**********
от правото на собственост върху следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №8
/осми/ с административен адрес: гр. Варна, община Варна, Варненска област, ж.к.“****,
вход ***/***/, етаж *** с идентификатор *******/ по КККР, одобрени със заповед РД-18-
54/16.05.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, находящ се в сграда 4 /четири/, която
сграда е построена в ПИ с идентификатор ****/****/, състоящ се от: коридор, стая, кухня,
баня-тоалет, килер и балкон, със застроена площ 42, 40 /четиридесет и две цяло и
четиридесет стотни/ кв.м., при граници: на същия етаж-сам. обекти с идентификатори №№
***под обекта – сам. обект с идентификатор № *** над обекта-сам. обект с идентификатор
***, заедно с принадлежащото му избено помещение, без посочен номер в документа за
собственост/, с полезна площ 3,36 /три цяло и тридесет и шест стотни / кв.м.. при граници,
по документ за собственост: от двете страни коридор, изба на ап. №***и тревна площ, както
и 0,5114% /нула цяло пет хиляди сто и четиринадесет десетохилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от
1
терена на който е застроен жилищния блок, съставляващ ПИ с идентификтор № *** които
идеални части са придобити на основание давностно владение, осъществявано в периода от
16.12.2010 г. до 21.05.2021 г. /предявяване на настоящата искова претенция/.
Ищецът твърди, че процесният имот бил закупен през 1990 г. от И*** / негова баба/,
но със средства на майка му М*** След смъртта на ***собствеността върху имота се
прехвърлила върху наследниците й по закон *** И.а – дъщеря, ***а – дъщеря, *** А. – син,
Г. Д. АТ. – син, *** Г. – дъщеря, *** А.а – дъщеря и ***– дъщеря, като всеки от тях
придобил по 1/7 ид.ч. от правото на собственост. Сочи се, че фактическа власт върху имота
са упражнявали М*** и нейното семейство. С договори за дарение А***, ***А.а, *** А. в
периода от 1999 г. до 2010 г. прехвърлили притежаваните от тях идеални части на ***а, с
оглед на което и на основание наследяване и дарение тя станала собственик на 5/7 ид.ч. от
правото на собственост. Последната с договор за дарение от 16.12.2010 г. прехвърлила
притежаваните от нея ид.ч. на ищеца С.И., като запазила за себе си за съпруга си право на
ползване върху имота, докато са живи. В исковата молба се сочи, че владението на
прехвърлените 5/7 ид.ч. е предадено в деня на сделката -16.12.2010 г., като оттогава ищецът
упражнява непрестанно и спокойно фактическата власт върху целия имот. Сочи се, че
ищецът владее притежаваните от ответниците – Г.А. като наследник на ***, а Е.К., ИЛ. К.
ИЛ., ЕГН **********, М. К. П., ЕГН **********, АН. В. ИЛ., ЕГН **********, КР. Г. ИЛ.,
ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН ********** като наследници на *** Г. 2/7 ид.ч. като свои
също от 2010 г. явно, непрекъснато и спокойно. Излага се, че никой от ответниците не е
владял имота и не притежава ключ за него. Твърди се, че през годините никой не е смущавал
владението на ищеца и не е имал претенции към имота, въпреки че ответниците знаят, че
ищецът владее имота. Излага се, че ищецът е извършвал преустройства, подобрения и
ремонти в имота, тъй като го възприема като свой и е демонстрирал, че го владее за себе си.
В исковата молба се сочи, че след смъртта на майка му ***на 31.10.2019 г. имотът се ползва
от бащата на ищеца. В уточнителна молба от 02.02.2022 г. се поддържа, че владението е
осъществявано от ищеца лични и чрез трети за спора лица – неговите майка и баща. При
изложеното се иска уважаване на предявените искове.
Ответникът Г.А. чрез назначения му особен представил адв. Ч. е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва същия. Поддържа се, че предявения
срещу него иск е допустим, но неоснователен. Изложени са доводи, че с оглед възникналата
между страните съсобственост на основание наследяване, не са налице предпоставките за
придобиване от страна на ищеца на процесния имот по давност, тъй като той не е
манифестирал намерението си да владее идеалната част от правото на собственост на
ответника като своя. Иска се отхвърляне на иска.
Ответниците Е.К., ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, М. К. П., ЕГН **********, АН. В.
ИЛ., ЕГН **********, КР. Г. ИЛ., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН ********** не са подали
отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за продажба на недвижим имот държавна собственост по реда
на Наредбата за държавните имоти от 20.12.1990 г., по силата на който *** е придобила ап.8,
в гр. ****/ процесния имот/.
Видно от представено удостоверение за наследници на *** се установява, че нейни
наследници по закон са децата й ***И.а – дъщеря, ***А.а – дъщеря, *** А. – син, Г. Д. АТ. –
син, *** Г. – дъщеря, ***А.а – дъщеря и *** – дъщеря, а ищецът *** И. е син на ***. От
същото удостоверение за наследници се установява, че И*** Г. е починала на 08.02.2000 г. и
е наследена от децата си ЕЛ. К. Г., ИЛ. К. ИЛ., М. К. П. и ***К. И., като последния е
починал на 09.01.2014 г. и е бил наследен от ответниците АН. В. ИЛ., КР. Г. ИЛ. и В. Г. К..
От представени 3 бр. нотариални актове, обективиращи договори за дарения се
установява, че А***, *** ****А.а, Й****А. са дарили на сестра си ***, всеки от тях
притежаваната от него 1/7 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Видно от Нотариален акт за дарение акт ***. се установява, че на същата дата *** е
дарила на сина си СТ. Г. ИВ.а собствениците 5/7 ид.ч. от правото на собственост върху
имота.
По искане на ищеца са разпитани двама свидетели в режим на довеждане.
Свид. К***, който се познава със ***и семейството му от началото на 90-те години се
2
установява, че знае че ***е прехвърлила през 2010 г. всички ид.ч. Сочи, че до 2010 г. в
апартамента са живяла ***и съпруга й ***, като ***е ходел на гости, тъй като е живеел в
Стара Загора, а след прехвърлянето през 2010 г. майката и бащата на ****му дали
ключовете и му казали „Вече ти ще разполагаш с цялото жилище“. Разказва, че от 2011 г.
***започнал да прави ремонт на апартамента—смяна на ВиК инсталации, поставяне на
теракот и фаянс, ремонт на банята, а в последствие и във всички други стаи вкл. със смяна
на дограмата и обзавеждане с нови мебели. Излага, че в апартамента и до момента живее
бащата на ****– ****, а ***идва за месец-два през лятото, както и по един –два пъти на
месец-два да види апартамента. Сочи, че след прехвърлянето на имота през 2010 г.
***сменил ключалките. Сочи, че ***е направил ремонт на целия апартамент и счита целия
за свой собствен, като никой от семейството на ***не му е споделял и той не знае някой да е
идвал да се противопоставя на ремонтите или да си търси части от имота. Излага, че той
знае, че апартамента е само на ***. Свидетелят излага, че извършва дребни ремонти в
апартамента и подпомага ***с като му пазарува и го посещава по 2-3 пъти в месеца.
Свид. Т*** излага, че познава ***от 1990 г. и знае, че е придобил процесния имот от
майка си през 2010 г., преди който момент апартамента е ползван от ***и родителите му.
Излага, че през 2010 г. майката на ***му предала изцяло имота, казала му „давам ти
ключовете, сега вече ти владееш имота“. Сочи, че след 2010 г. в имота живеят ***и баща му,
като ****сменил ключовете след прехвърлянето на апартамента от майка му. Сочи, че
***извършил ремонт в апартамента- в кухнята, банята, сменил дограмата. Уточнява, че през
годините ***през месец е във Варна, лятото – постоянно, но иначе живее в Стара Загора, а
баща му постоянно живее в апартамента във „Възраждане“. Излага, че е близка със сестрата
на ***и посещава имота по 2-3 пъти в месеца. Излага, че другите съсобственици са знаели,
че ***прави ремонти, като тя контактува с вуйчо му *** и леля му ***, които са идвали в
процесния имот и са й казвали, че всички лели и чичовци по майчина линия са се разбрали
апартамента да остане за ****. От ****знае, че останалите съсобственици са идвали в гр.
Варна, знаят, че ***прави ремонт, но никой не е имал претенции. Сочи, че апартамента е
платен първоначално от майката на ***, а само е записан на името на баба му. Излага, че
***и баща му ползват целия апартамент и ***го възприема като свой собствен.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявени са положителни установителни искове по чл.124 ГПК. Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните доказателствената
тежест се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да установи, че е придобил право на
собственост върху процесния имот на въведеното основание, а именно в давностно
владение в сочения период т.е осъществявана явно, спокойно и непрекъснато фактическа
власт в период от поне 10 години с намерение за своене.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1
по описа за 2012 г. на ОСГК, ВКС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот /
какъвто е конкретния казус, с оглед събраните доказателства за придобиване на имота от
общ наследодател на страните/ от един от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало,
докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията
на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение чрез извършване на действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици.
Дали ищецът е извършил действия с които да минифестира обръщането на държането
във владение се определя във всеки конкретен случай в зависимост от събраните
доказателства. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
3
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.
Тази промяна на намерението трябва да намери външна изява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици или владелци, което следва
от изискването владението да не е установено по скрит начин /решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II
г. о. /Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по
съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74 / Р №
381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. Те трябва да са такива, че да отричат правата на
останалите съсобственици. /Р № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. /Определение
№ 301 от 9.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 712/2020 г., I г. о., ГК
По настоящото дело се установява, че ищецът заедно с родителите се е ползвал имота
от неговото придобиване от неговата баба ***, а след смъртта на майка му имотът е
фактически обитаван от бащата на ищеца и ищеца при пребиваването му в гр. Варна. При
тези данни, съдът намира, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота. По
отношение на манифестиране на промяна на намерението от държане на идеалните части на
останалите съсобственици във намерение за своене за себе си, съдът намира, че по делото са
събрани гласни доказателства, които да обусловят извод, че такова е извършено. От
събраните по делото свидетелски показания, на които съдът дава вяра, доколкото са
депозирани от лица с непосредствени впечатления, базирани на дълготрайно познанство с
ищеца и семейството му, които от друга страна нямат интерес от изхода на спора, доколкото
той не би се отразил благоприятно на тяхната правна сфера, се установява, че след
прехвърляне на ид.ч. притежаващи от ****на ***, последният е започнал да ползва освен
прехвърлените му части и останалите 2/7 ид.ч. от имота, като още през 2010 г. е сменил
ключалката на жилището. Показанията и на двамата свидетели си кореспондират по
отношение извършването на страна на ***на основен и цялостен ремонт на жилището в
продължение на години след сделката от 2010 г.
В трайната съдебна практика се приема, че предприетите действия по ремонтиране на
имота, самостоятелното му ползване и деклариране като собствен не обуславят извод за
манифестиране на своене, доведено до знанието на собственика или съсобственика
/Определение № 517 от 19.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2018 г., II г. о., ГК/, както и,
че извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране на имота само по
себе си не сочи и на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, тъй
като тези действия са извършвани в интерес на ползващото имота лице /Решение № 41 от
26.02.2016 г., гр. д. № 4951/ 2015 г. на І г. о./. Но при анализ на всички събрани
доказателства – тези за продължителен ремонт, разгледани в съвкупност с данните за
промяна на ключалката, с което е демонстрирано желание за ограничаване на достъпа на
други лица, както и разказаното от свид. Георгиева, че от части от лелите и чичовците по
майчина линия знае, че всички те са имали съгласие имота да остане за ***, както и че от
придобиването на апартамента до момента, няма данни той да е ползван от някой от другите
наследници на ***, съдът намира, че може да се изведе извод, че ***е извършил достатъчни
по продължителност и интензитет действия, с които е демонстрирал на ответниците, че свои
целия имот за себе си. Извършените от ***действия демонстрират неговото намерение за
своене в с достатъчна степен с оглед на липсата на страна на другите съсобственици на
интерес към имота, като същите не са го посещавали, който факт също се установява от
свидетелските показания. Следва да се отбележи, че в настоящото производство е
необходимо да се отчете и пасивното процесуално поведение на ответниците ЕЛ. К. Г., ИЛ.
К. ИЛ., М. К. П., АН. В. ИЛ., КР. Г. ИЛ., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, които
нито са подали отговор на исковата молба, нито са се явили в някое от проведените открити
съдебни заседания, т.е. не са направили оспорване на твърденията на ищеца.
По отношение на ответника Г. Д. АТ., който се представлява от особен представител в
настоящото производство, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК съдът намира, че
приложение следва да има и практиката на ВКС, според която демострирането на промяна в
намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг
съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен елемент от фактическия състав на
придобивната давност, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице
обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява
4
фактическа власт върху имота. В Решение № 15 от 3.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 942/2018
г., II г. о., ГК е прието разрешението, което настоящият състав споделя, а именно, че за да
достигне промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е
известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението,
съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е
предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е
демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия
съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и е
изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но
въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал
действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат
възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него
намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил надлежно
задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните
му части за себе си. Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство,
напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв
интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно
невъзможно. В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия
съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да
преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички
по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин
всяко лице да може да го възприеме.
В събраните в хода на настоящото производство данни се установява, че Г.А. не
пребивава на посочения в исковата молба и регистриран в НБД „Население“ адрес в гр.
Варна. От събраните от връчителя данни, се установява, че лицето е заминало за Германия,
но няма данни да точен адрес там, а от справката в НАП е видно, че ответникът не е в
трудово отношение в Р България от 2006 г. Тези данни в съвкупност с тези, че никой от
ответниците не е проявявал никога интерес към общото имущество обуславят обективна
невъзможност за демонстрирането от страна на ищеца на намерението да владее целия имот
за себе си спрямо Г.А..
При изложените мотиви, съдът намира, че предявените искове са основателни и
подлежат на уважаване.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който обаче в последното
съдебно заседание, с изрично изявление е посочил, че не претендира такива, поради което и
не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от СТ. Г. ИВ., ЕГН:**********,
адрес: гр. *** срещу Г. Д. АТ., ЕГН **********, Е.К., ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, М. К.
П., ЕГН **********, АН. В. ИЛ., ЕГН **********, КР. Г. ИЛ., ЕГН ********** и В. Г. К.,
ЕГН **********, установителни искове по чл.124 ГПК, че СТ. Г. ИВ., ЕГН:**********,
адрес: гр. С*** е собственик на
- 1/7 /една седма/ идеална част по отношение на Г. Д. АТ., ЕГН **********, адрес: гр.
***
-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на Е.К. Г., ЕГН:
**********, адрес: гр. ***
-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на ИЛ. К. ИЛ., ЕГН
**********, адрес. ***
-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на М. К. П., ЕГН
**********, адрес: гр. ***
-1/84 / една осемдесет и четири/ идеални части по отношение на АН. В. ИЛ., ЕГН
**********, адрес: ***
-1/84 / една осемдесет и четири/ идеални части по отношение на КР. Г. ИЛ., ЕГН
**********, адрес: ***
5
-1/84 / една осемдесет и четири/ идеални части по отношение на В. Г. К., ЕГН
**********, адрес: ***
от правото на собственост върху следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №*** с
административен адрес: гр. Варна, община Варна, Варненска област, ж*** блок №***, вход
****, етаж ***/, с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-54/16.05.2008г.
на Изпълнителен Директор на АГКК, находящ се в сграда 4 /четири/, която сграда е
построена в ПИ с идентификатор *** състоящ се от: коридор, стая, кухня, баня-тоалет, килер
и балкон, със застроена площ 42, 40 /четиридесет и две цяло и четиридесет стотни/ кв.м.,
при граници: на същия етаж-сам. обекти с идентификатори №№ ****под обекта – сам. обект
с идентификатор № *** над обекта-сам. обект с идентификатор ***, заедно с
принадлежащото му избено помещение, без посочен номер в документа за собственост/, с
полезна площ 3,36 /три цяло и тридесет и шест стотни / кв.м.. при граници, по документ за
собственост: от двете страни коридор, изба на ап. №9 и тревна площ, както и 0,5114% /нула
цяло пет хиляди сто и четиринадесет десетохилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на който е
застроен жилищния блок, съставляващ ПИ с идентификтор № ***които идеални части са
придобити на основание давностно владение, осъществявано в периода от 16.12.2010 г. до
21.05.2021 г. /предявяване на настоящата искова претенция/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6