Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 18.05.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На петнадесети април две
хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Иванов
Секретар: Стефка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 756 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано, след като с Решение № 239 от 21.02.2020 г. ОС П. е обезсилено Решение №217 от 13.06.2019г., постановено по гр.д. № 1778/2018г. по описа на Р. с. – К., в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от Р. М. С., ЕГН ********** и Н. Г. С., ЕГН **********, против Н. И. М., ЕГН ********** и П. Н. М., ЕГН **********, иск за признаване за установено, че ищците са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на реална част от втори етаж на сграда, представляваща източната стая, находяща се в двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход, включваща две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж, която сграда е построена на границата между УПИ VІ- 188 и УПИ VІІ-188 в кв.3 по плана на с. С., община К., на основание давност въз основа на владение на ищците от началото на 1988г.
Производството по настоящото дело е по иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от Р. М. С., ЕГН: ********** и Н. Г. С., ЕГН: **********,***, представлявани от пълномощниците им адв. Т. С. и адв. Г. Б. против Н. И. М., ЕГН: ********** ***, като искът срещу П. Н. М. е оттеглен.
Ищците твърдят, че били собственици на източната част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на с. С., общ. К., обл. П., която част била със самостоятелен вход и включвала две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж. Правото им на собственост възникнало по силата на осъществено давностно владение върху тази част от сградата, в продължение на повече от двадесет години. По силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 80, том VII, дело № 2302/1997г. на КрлРС били собственици на урегулиран поземлен имот VII-188, в кв. 3 по плана на с. С., общ. К., обл. П.. През 2015 година П. Н. М. се снабдила с нотариален акт № 140, том IV, дело № 740/2015г. по описа на нотариус с peг. № 517 в район на действие Р. с. К., с който на основание изтекла придобивна давност била призната за собственик на урегулиран поземлен имот VI-188, в кв. 3 по плана на село С. и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, след което прехвърлила чрез дарение имота на ответника Н. И. М., ведно със северозападната половина от двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Това правно действие породило спор между страните досежно включването на югозападната стая на втория етаж в предмета на договора за дарение, тъй като още от построяване на сградата, тази стая била присъединена към източната част от двуетажната жилищна сграда и била свързана със двете стаи на втория етаж. На 21.02.2017г., ответникът Н. И. М. прехвърлил чрез дарение на П. Н. М. имотът, предмет на договора за дарение през 2015 година - УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С., ведно със северозападната половина от двуетажната масивна жилищна сграда, а на 09.03.2017г., П. Н. М. продала УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С., ведно с построената в имота двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Така описаният предмет на покупко-продажбата, макар да било посочено, че двуетажната масивна жилищна сграда е построена в УПИ VI-188, в кв. 3 и има самостоятелен вход, пораждал спор досежно действителния размер на прехвърляните права – дали се касае за половината от двуетажната жилищна сграда, какъвто е бил предметът на договора за дарение или с договора за покупко-продажба били прехвърлени правата върху цялата двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на село С.. Отделно от това, изначало бил налице нерешен спор досежно правото на собственост върху югозападната стая на втория етаж от северозападната половина на двуетажната масивна жилищна сграда.
Ищците твърдят, че не притежавали документ за собственост върху частта от жилищната сграда, като принадлежаща им по силата на изтекла придобивна давност. Давността била изтекла преди предявяване на исковата молба, като в молбата те за пръв път се позовават на давност. Досега никой не бил оспорвал правото им на собственост, възникнало на това придобивно основание, включително и ответника. Ищците владеели имота от началото на 1988 г., т.е. налице била повече от 30 годишна давност. Сградата била построена през 1958 г., като до 1988 г. владението било осъществявано добросъвестно от П. М. и нейния съпруг М. Р. М..
Твърдят, че сградата представлявала двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена през 1958 година като такава. Още с построяването ѝ в нея били обособени две самостоятелни жилища, със отделни и самостоятелни входове – източно (процесното), включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж и западно – включващо две стаи, салон и сервизно помещение на първия етаж и салон и една стая на втория етаж. Това разпределение на помещенията в сградата било от самото построяване. Всяко жилище (източно и западно) съставлявало самостоятелен обект на собственост. Източното (процесното) било собственост на ищците, а западното – на ответника Н. М..
Твърдят, че югозападната стая на втория етаж била функционално свързана и съставлявала част от втория етаж на източното жилище и била част от обособен хол на втория етаж. От построяването до настоящия момент тази „стая” нямала връзка (свързаност) със западната част на втория етаж на сградата. Достъпът до тази част от втория етаж бил само един и той се осъществявал от входа за втория етаж на източната част на сградата. Достъп до тази „стая“ от западната част на сградата нямало и никога не било имало. Това помещение било част от втория етаж на сградата, построено било едновременно с постояване на сградата и не съставлявало пристрояване. Югозападната стая, съставляваща част от втория етаж на източното жилище се владеела от ищците от 1988 година, а преди тях от упоменатите П. и М. М..
Ищците молят съда, да постанови решение и признае за установено по отношение на ответника, че те са собственици в режим на СИО на основание давностно владение на източната част от двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход, построена на границата между УПИ VІ-188 и УПИ VІІ-188 в кв.3 по плана на с. С., община К., представляваща самостоятелно жилище, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж.
Претендира разноски за направените по делото.
Ответникът Н. И. М. намира предявения иск за процесуално допустим, но по същество за неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, както и в допълнителната молба от 02.01.2019г. Твърди, че бил собственик на дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 720 кв.м., находящо се в село С., съставляващо УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на селото, одобрен със Заповед № 400 от 1960г., при граници и съседи: улица, УПИ V-189, УПИ VII-188, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход и ведно с всички други строителни подобрения и трайни насаждения в имота, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том I, peг. № 863, дело № 74 от 2017г. на Нотариус Р. К.,град К.. Същият имот закупил от П. Н. М., която била негова баба по майчина линия. Притежаваната от него двуетажна масивна жилищна сграда била построена от родителите на П.Н. М., а именно – Н. Т. С., бивш жител ***, починал на 11.04.1978 г., и неговата съпруга Г. А. С., починала на 15.02.1993 г. В притежавания от ищците имот УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на село С. била изградена също двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Същата била построена от Р. М. С., починал на 02.08.1981г. и неговата съпруга П. Д. С., които били родители на М. Р. М., починал на 06.03.2009г. – съпруг на П. Н. М., които съответно му били баба и дядо по майчина линия. Твърди, че двете жилищни сгради със самостоятелни входове били долепени една за друга. При изграждането им двете жилищни сгради имали огледален образ – разположението на всяка една от стаите в жилищните сгради било идентично – еднакъв брой стаи и еднакъв брой етажи. При построяването им, двете жилищни сгради нямали свързаност – връзка помежду си. Изначално двете жилищни сгради били напълно еднакви, като разположената в УПИ VI-188, в кв. 3 била собственост на Г. и Н. С., а другата жилищна сграда – разположена в УПИ VII-188, в кв. 3, била собственост на Р. и П. С..
След завършване на двете жилищни сгради, на първия етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ VI-188, кв.3 живели до смъртта си Г. и Н. С.. В жилищната сграда, изградена в УПИ VII-188, в кв. 3 живели до смъртта си Р. и П. С., техния син – М. Р. М. и снахата им – П. Н. М.. Г. и Н. С. имали само една дъщеря – П. Н. М., която живеела в съседната (залепена) къща, заедно със съпруга си М. Р. М., неговите родители – Р. и П. С. и двете им дъщери П. М. М. и Р. М. С.. В жилищната сграда, изградена в УПИ VII-188, в кв. 3 живели общо 6 човека, а в УПИ VI-188, в кв. 3 – само двама. Семейството на П. и М. М. имало нужда от повече жилищно пространство, докато жилищната сграда на Гана и Никола Стоилови стояла неизползваема. Същите предоставили за безвъзмездно и временно ползване една от стаите на втория жилищен етаж на дъщеря им П. Н. М., като същите се уговорили с дъщеря им, че въпросната стая ще бъде върната към техния имот, за да не се разваля неговата цялост. Изричното желание на Г. С. било да се преустанови ползването на стаята на втория жилищен етаж, когато собствеността на жилищната сграда се прехвърли върху някой от нейните правнуци.
Ответникът твърди, че претендираната от ищците стая винаги била част от жилищната сграда, построена в УПИ VI-188, в кв. 3. Изначално достъп до нея имало само от жилищната сграда, към която принадлежи – тази на Г. и Н. С.. Същите разрешили на дъщеря си П.Н. М. да избие и отвори вход на втория етаж към процесната стоя. След като семейството на П. М. имало достъп до процесната стая, същите я обособили в хол към техния жилищен етаж. Към настоящия момент процесната стая имала функционална свързаност към жилището, разположено в УПИ VII-188, в кв. 3, но същата не съставлявала част от това жилище, тъй като изначално било изградена като част от жилището, разположено в УПИ VI-188, в кв. 3. Оспорва твърденията на ищците, че процесната стая не е имала свързаност със жилищната сграда в УПИ VI-188, в кв. 3. Към настоящия момент достъпът до процесната стая се осъществявал само от жилищната сграда, разположена в УПИ VII-188, в кв. 3, но това не било изначално така. Входът от неговата жилищна сграда бил затворен. На мястото на монтираната врата била иззидана стена от тухли, с цел – обитателите на другата жилищна сграда да нямат достъп до процесната стая. Първоначално достъпът до процесната стая бил само от неговата жилищна сграда, тъй като същата принадлежала към имот УПИ VI-188, в кв. 3. Процесната стая никога не била част от жилищна сграда, разположена в УПИ VII-188, в кв. 3. Същата била построена като част от УПИ VI-188, в кв. 3 и била предоставена за временно и безвъзмездно ползване на семейството на П. М..
Твърди, че с построяването на двете жилищни сгради били обособени две самостоятелни жилища, с отделни и самостоятелни входове. Изначално двете жилищни сгради имали еднакъв брой стаи, както на първия, така и на втория етаж. Към настоящия момент ищците му оспорвали правото на собственост върху втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, разположена в УПИ VI-188, в кв. 3, като твърдели, че били собственици на една от неговите стаи – част от жилищна сграда, принадлежаща им по силата на изтекла придобивна давност, която стая ползвали и към настоящия момент, без негово съгласие. Счита, че ищците не са придобили процесната стая по силата на изтекла придобивна давност. Позовава се на Решение по гр.д.№ 401 от 2011г. на ВКС, ГК, I-во ГО, съгласно което „Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или др.подобни). В този смисъл са разпоредбите на чл.62, ал.1 от 3. (отм.) и чл.202 от сега действащия ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта (жилища, ателиета и др. подобни) с одобрен архитектурен (инвестиционен) проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми“.
Твърди, че спорната част от сградата – стаята на втория жилищен етаж, не е самостоятелен жилищен имот, а представлява стая към жилищна сграда, разположена в УПИ VI-188, в кв. 3. Като такава тя не била самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не можела да се прехвърля отделно от собствеността на жилищната сграда, нито да се придобива по давност отделно от нея. Независимо как са ползвани двете жилищни сгради (като едно жилище или като две отделни жилища), владението на ищците С. върху реалната част от жилищна сграда не можело да доведе до придобиване по давност на тази реална част от сградата – стаята, независимо колко години е продължило това владение.
Счита исковата претенция на Р. С. и Н. С. за придобиване по давност на част от жилищната му сграда – една стая на втория жилищен етаж, за неоснователна, тъй като реална част от имот не можела да се владее и да се придобие по давност, независимо дали достъпът на собственика е бил ограничен. Посочва, че не могат да се придобиват права върху вещи, които не били обособени като самостоятелни вещи. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира за направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното копие на нотариален акт № 80, том VII, дело № 2302/1997г. на КрлРС, че по силата на покупко-продажба, ищцата Р. М. С. е придобила от родителите си – М. Р. М. и П. Н. М. дворно място с площ от 720 кв.м., съставляващо имот с пл. № 188, за който е отреден парцел VII, в кв. 3 по плана на село С., П. област, Община К..
По делото е безспорно, че ищците Р. М. С. и Н. Г. С. са съпрузи, като имотът им е придобит по време на брака.
Собствеността на ответника Н. И. М. се установява от представените документи за собственост, а именно – на 29.07.2015г., с нотариален акт № 140, том IV, рег. № 7293, дело № 740/2015г. по описа на н. Т. Р. град К., П. Н. М. е призната за собственик на основание изтекла придобивна давност по отношение на УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С. и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. На същата дата, съгласно нотариален акт № 141, том IV, рег. № 7296, дело № 741/2015г. по описа на нотариус Т. Р., П. Н. М. е прехвърлила чрез дарение имота на ответника Н. И. М., ведно с ½ ид. ч. от северозападната половина от построената в него двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход и всички други строителни подобрения и трайни насаждения. Така придобития от Н. И. М. недвижим имот, по силата на дарение, съгласно нотариален акт № 79, том I, рег. № 615, дело № 40/2017г. по описа на н. Р. К. град К. е прехвърлен отново на П. Н. М., а по-късно – видно от нотариален акт № 115, том I, рег. № 863, дело № 74/2017г. по описа на н. Р. К., гр. К.. по силата на покупко-продажба П. Н. М. е прехвърлила на Н. И. М. имота, представляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 720 кв. м., находящо се в село С., общ. К., съставляващо УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на селото, видно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със самостоятелен вход и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения.
Представената скица № 7/09.01.2019г., издадена от Община К. дава данни за регулационната характеристика на двата имота, собственост на страните, а именно - УПИ VI-188 и УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на село С., като видно от схемата, двата двуетажни жилищни имота са построени на регулационната граница между двата посочени имота.
С протоколно определение от 03.04.2019г., съдът е приел за безспорно, ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че ищците са собственици на двуетажна масивна сграда, построена в УПИ VІІ-188, а ответникът Н. М. е собственик на двуетажна сграда, построена в УПИ VІ-188.
Определил е за спорно обстоятелство чия е собствеността върху югоизточната стая на втория етаж от двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VІ-188.
От показанията на свидетеля С. М. Д. се установява, че живее в село С., в съседство с Р. и П. от 1970г. Посещавал имота им. Къщата била едно жилище, двуетажна, братска къща, с два отделни входа. Качвал се е в жилището, в което живеели Р. и съпругът ѝ на втория етаж. Влизал и в хола им, който бил на втория етаж. Твърди, че холът им бил един и същ от 1970г. Представлявал едно помещение, което нямало портал в средата.
От показанията на свидетеля С. Ц. Г. се установява, че есъсед на Р. и Н. от 1964г. Заварил къщата построена. Тази къща представлявала лепната, с два входа – от север и от юг. Така се обособявали две самостоятелни жилища, Н. и Р. живеели в южната част. Ходил в тяхното жилище много пъти, влизал и на втория етаж, в хола им. Разказва, че на Р. баща ѝ купил телевизор през 1964г., а тогава такъв в селото нямало. Цялата махала ходели там, за да гледат, като на кино. Посещавали втория етаж, където в хола бил телевизорът. Не може да заяви, дали този хол заема част от другата половина на къщата защото, когато влизал за първи път да гледа телевизия, нямало обзавеждане и те си носели столове от вкъщи. Този хол оттогава до сега бил в същите размери. Последно ходил там миналото лято. През годините много пъти ходил в дома на ищците и като цяло пространството на хола било същото, в което влязъл за първи път до ден днешен. Р и Н ползвали тяхната част от сградата от както били се оженили, а това било повече от 10 години. Двамата били женени повече от 20 години. Твърди, че влизал и в другата къща, която била на Н. На втория етаж, при него нямало така голяма стая.
От показанията на свидетеля П М М се установява, че е майка на ответника Н М, сестра на ищцата Р С и дъщеря на П М. Твърди, че била родена и живеела в тази къща допреди да се омъжи, в частта на майка ѝ и баща ѝ. След като се омъжила, заживяла в другата половина на къщата, на баба ѝ Г и дядо ѝ Н, които били родители на майка ѝ. Сега живеела в частта от къщата, която била собственост на сина ѝ. От майка се знаела, че къщата била построена от родителите ѝ – Г и Н, както и от родителите на баща ѝ – П и Р. Къщата-близнак били я построили в онези години, когато била много малка, някъде около 1958-59г. Между тези къщи имало стена, били я разделели поравно със стена, имали отделни входове. Сестра ѝ още не била родена, когато родителите на майка ѝ дали тази спорната стая за ползване, тъй като те били голямо семейство, а в другата половина живеели само родителите на майка ѝ. Така на баща ѝ дали тази стая за ползване в онези години, като и до ден днешен си останало така. Тогава семейството се състояло от баба ѝ дядо ѝ по бащина линия – П. и Р., баща ѝ, майка ѝ, тя и след 10 години се родила и сестра ѝ. В другата къща останали да живеят родителите на майка ѝ. Твърди, че винаги знаела, че при подялбата на къщата, половината от къщата, включително и тази стая, ще бъде съответно на нея, а другата половина на сестра ѝ. Но тъй като дядо ѝ Н. починал много скоро, след като се родил сина ѝ, той казвал, че къщата ще остане на него спомен. Тази стая не била дадена със самия строеж, тя си била в тази половина. Спомня си, че на втория етаж не били сложили още дограми, влизало се в антрето и отдясно се виждала вратата, която била зазидана след години. Между двете стаи имало стена. Не ѝ било известно кога е бутната, за да бъде присъединена към другата част на къщата. По сведения на майка ѝ знаела, че три години, след като била построена къщата, бил избит портал. Това проличавало от вратата, която била зазидана със стената. Не си спомня стената между двете помещения, но помни самото зазиждането на стената към коридора. В другата къща –тази, която обитавала в момента, започнала да живее вече като семейна, с децата си, с баба си Г. и дядо си Н.. Не била водила разговори със сестра си да им бъде върната стаята. Знаела, че след време, като се оправят нещата, къщата ще бъде поделена поравно.
П. Н. М. първоначално е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2019г., а след оттегляне на иска спрямо нея, е разпитана в качеството на свидетел. Същата заявява, че къщата в с. С. била построена през 1959-1960 г. от нейния съпруг и баща ѝ. Замисълът бил в южната половина да живеят тя, съпруга ѝ и неговите родители, а в северната – баща ѝ. Стаята на втория етаж, още в самото начало, съпругът ѝ и баща ѝ се разбрали да им бъде отстъпена на тях, за да направят хол. Свидетелката приела тази стая като подарък от баща си. Това се случило още при строенето на къщата, като разположението на помещенията и досега не било променяно. Понастоящем в това жилище, включително и в спорната стая, живеели свидетелката и дъщеря ѝ Р., със съпруга си и двете им деца. В нито един момент нямало претенции от никого за тази стая. Свидетелката твърди, че при извършеното дарение в полза на Н. М., била подведена от него и изобщо не съобразила, че му прехвърля и тази стая. Всъщност нямала такова намерение, а от този момент Н. започнал да претендира за нея и да я иска.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза и е прието заключение на вещото лице А. З., което съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице посочва, че при направеното запитване в Община К. относно съществуването в архива на Община К. строителни книжа - одобрен архитектурен проект, строително разрешение, одобрен проект за промяна на разпределението на помещенията за изградената двуетажна масивна жилищна сграда, разположена на калкан в УПИ VI-188, в кв.3 и в УПИ VII-188, в кв.3 по плана на село С., с Писмо № 94-00-2479/30.04.2019г. бил получен отговор, че в регистъра и в архива на Община К., не са намерени исканите такива документи. След оглед на имота, вещото лице е констатирало, че процесната стая, е разположена на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на калкан в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, кв. 3 по подробен устройствен план на село С., като не е обособена документално и фактически като самостоятелно съществуваща от останалата част от сградата вещ. Помещението, намиращо се под процесната стая, принадлежи към жилището, заемащо първи етаж от северозападна половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VI-188 и няма достъп от жилището, заемащо първи етаж югоизточната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VII-188. Според експертното заключение във времето е осъществено преустройство на втори етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, разположена на калкан в УПИ VI-188, в кв.3 и в УПИ VII-188, в кв.3 по плана на село С., състоящо се от затваряне на вратата за достъп до процесната стая откъм северозападната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VI-188, кв.3 по ПУП на село С. и е съборена преградната калканна стена, като е оформен портал, който функционално свързва процесната стая с жилището, заемащо втори етаж от югоизточната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VII-188, кв. 3 по подробен устройствен план на село С.. Според вещото лице З. процесната стая, описана в исковата молба по реализиран първоначален замисъл, е обслужвала сградата, построена в УПИ VI-188, в кв.3 по ПУП на село С. и за последвалото извършване на преустройство, няма издадени строителни книжа по надлежния ред.
По делото е назначена и допълнителна съдебно-техническа експертиза, като заключението на вещото лице А. Т. не е оспорено от страните, прието е по делото и съдът го кредитира изцяло. От експертизата и след изслушване на вещото лице се установява, че на имотната граница между УПИ VI-188 и УПИ VII- 188, в квартал 3 по плана на с. С., общ. К. е построена една сграда. Сградата по своята същност съответства на малкоетажно /до 3 ет./ жилищно строителство от т. нар. категория „къща – близнак“. Това означава сграда с два отделни входа към жилищата, които е възможно да са едноетажни, двуетажни и триетажни. В процесната сграда има ситуирани и обособени две самостоятелни двуетажни жилища, като от всеки вход е достъпно едно самостоятелно двуетажно жилище. Входовете за партерните нива са директно от двора, а за втория етаж са с външни стълбища.
Жилището на ищците включва две спални, дневна, детска стая, хол, кухненски бокс, килер и баня. Всяко от изброените помещения отговаря по площ на изискванията за съответната функция, за която е предназначено. Жилищната площ на жилището на ищците отговаря на законовите изисквания за самостоятелно жилище (чл.110 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони).
Жилището на ответника включва две спални, дневна, кухненски бокс, килер и баня Всяко от изброените помещения отговаря по площ на изискванията за съответната функция, за която е предназначено. Жилищната площ на жилището на ищците отговаря на законовите изисквания за самостоятелно жилище (чл.110 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони).
Вещото лице Т. също потвърждава, че строителни книжа/техничека докумнтация/ за процесната сграда липсват. Заявява, че спорната стая е част от жилището на втория етаж на ищците, свързана със съседната, без прегради. В същото време тя попада в съседния парцел – УПИ VI-188, собственост на ответника.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Както вече се посочи, по делото е безспорно, че ищците са собственици на двуетажна масивна сграда, построена в УПИ VІІ-188, а ответникът Н. М. е собственик на двуетажна сграда, построена в УПИ VІ-188.
Исковата претенция е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици в режим на СИО на основание давностно владение на източната част от къщата, построена на границата между УПИ VІ-188 и УПИ VІІ-188 в кв.3 по плана на с. С., община К., представляваща самостоятелно жилище, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж.
От приетите съдебно-технически експертизи, чиито изводи кореспондират и взаимно се допълват, се установи, че на имотната граница между УПИ VI-188 и УПИ VII- 188, в квартал 3 по плана на с. С., общ. К. е построена една сграда – т. нар. „къща – близнак, с обособени две самостоятелни двуетажни жилища и два отделни входа към всяко от тях.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че между роднините е била постигната договорка, по-голямото семейство – това на П. М. и съпруга ѝ М. М. и неговите родители, да ползва една стая в повече (спорната), правейки незначително към онзи момент преустройство на втория етаж, чрез бутане на стена и зазидване на врата, доколкото двете къщи, построени на калкан са били в строеж. От свидетелските показания, включително и тези на свидетеля на ответната страна – П. М., се установи, че ищците в продължение на повече от 30 години владеят необезпокоявано източното самостоятелно жилище, което съгласно заключенията на вещите лица се състои от две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж. Тоест искът така, както е предявен, се явява основателен и следва да бъде признато за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ответната страна следва да бъдат присъдени направените от ищците разноски в производството, в размер на общо 2021.58 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът не споделя направеното възражение от адв. Н. за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощниците на ищците. Като взе предвид предвид продължителността, броя съдебни заседания, фактическата и правна сложност на делото, съдът счита за справедливи адвокатските възнаграждения в производствата по гр. д. №1778/2018 г. по описа на РС К. – 600 лева за един адвокат; въззивно гр. д. №2014/2019 г. по описа на ОС П. – 360 лева за един адвокат и гр. д. №756/2020 г. по описа на РС К. – 360 лева за един адвокат
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. М., ЕГН: ********** ***, че Р. М. С., ЕГН: ********** и Н. Г. С., ЕГН: **********,***, са собственици в режим на СИО на основание давностно владение на източната част от двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход, построена на границата между УПИ VІ-188 и УПИ VІІ-188 в кв.3 по плана на с. С.., община К., представляваща самостоятелно жилище, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН: ********** *** да заплати на Р. М. С., ЕГН: ********** и Н. Г. С., ЕГН: **********,*** сумата от общо 2021.58 лв. (две хиляди у двадесет и един лева и петдесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. о. с. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: