Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./20.12.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6266 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу Окръжен съд –
гр. Варна, с
която е
предявен иск
с правно основание чл.
49, във вр.
с чл.45
от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5050 лева, частичен иск от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, срам и неудобство от приятели, колеги и познати, поради дисциплинарното наказание „уволнение“, стрес и тревожност от създалата се ситуация, в която останал без работа, и в последствие от невъзможността за спазване на сроковете, за искане на отмяна на влязлото в сила решение №391/14.01.2015 г., постановено по адм. дело №
10286/2013г. на ВАС, оставено в сила с Решение№7898/29.06.2015г. по адм. дело №3065/2015г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
С молба от
14.04.2016г. ищецът поискал информация от служителите в деловодството на Окръжен съд – Варна относно факта кога е влязла в сила присъда №31/07.03.2016г.,постановена по НОХД: 1330/2015 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с която бил признат за „невиновен“ по повдигнатото му обвинение. Служителите изготвили отговор на
14.04.2016г., че гореописаната присъда не е влязла в законна сила. По-
късно обаче установил, че присъдата е влязла в сила на
23.03.2016г., или в деня на подаване на молбата е следвало да го уведомят, че същата не е била протестирана и е влязла в законна сила.
Вследствие на неправилните отговори на администрацията на Окръжен съд-Варна за ищеца настъпили вреди, тъй като пропуснал срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение на Върховния административен съд /ВАС/ №391/14.01.2015 г.,
постановено по адм. дело №
10286/2013г., оставено в сила с Решение№7898/29.06.2015г. по адм. дело №3065/2015г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение,
като искането му за отмяна било оставено без разглеждане, поради просрочие на молбата. Твърди,
че това просрочие е изключително по вина на служителите на Окръжен съд-
Варна, които ако били изготвили коректен и правилен отговор,
ищецът е щял да спази тримесечния срок, считано от
23.03.2016г. /датата на влизане в сила на присъдата/. Сочи, че по този начин молбата му щяла да подлежи на разглеждане, като казусът щял да бъде допуснат за преразглеждане и жалбата срещу незаконното му уволнение вероятно щяла да бъде уважена.
Към настоящия момент обаче търпи вреди,
рефлектиращи върху неговата емоционално-психична сфера, изразяващи се в чувство на безпомощност, срам и неудобство от приятели, колеги,
и познати, поради дисциплинарното наказание „уволнение“,
стрес и тревожност от създалата се ситуация, в която останал без работа и в последствие от невъзможността за спазване на сроковете, с което можел да иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС по вина на служителите в наказателното деловодство, поради което и институцията следва да поеме гражданскоправната, деликтна отговорност за действията на своите служители по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от същия закон.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и по размер.
Счита, че в настоящия случай не са налице противозаконни действия или бездействия на служители от Наказателно отделение при Окръжен съд -Варна, от които за ищеца да са произтекли каквито и да било вреди.
В случай, че решаващият съд, приеме за установено настъпването на вреди за ищеца, счита, че не е налице причинно-следствена връзка между действията на служителите на Окръжен съд - Варна и вредоносния резултат.
Навежда твърдения, че действията на служителите в Наказателно отделение на ВОС са законосъобразни и съобразени с правомощията им (възложената работа). На 14.04.2016 г. същите са издали препис от присъда, върху който е налице отбелязване, че същата не е влязла в законна сила. При издаването на преписа и извършването на отбелязването, служителите в Наказателно отделение са се съобразили с трайната практика на Окръжен съд – Варна, тъй като очертаните в чл. 314, ал. 2 от НПК предели на въззивната проверка предвиждат в правомощията на въззивната инстанция да отмени или измени присъдата и в необжалваната част, включително и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това, когато с присъдата част от подсъдимите са осъдени, а други - оправдани, за извършено престъпление при съучастие и по отношение на последните липсва жалба/протест.
Сочи, че в настоящия случай с Присъда № 31/2016 г. от 07.03.2016 г. по НОХД № 1330/2015 г. на Окръжен съд - Варна двама от подсъдимите са признати за виновни, а други двама (сред които и ищецът) - за невиновни. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД № 197/2016 г. на Апелативен съд - Варна. Към датата на удостоверяване, че присъдата не е влязла в сила -14.04.2016 г. производството пред въззивната инстанция не е било приключило. В рамките на правомощията на въззивната инстанция е да промени основанието за оправдаване на подсъдимия, поради което съдебният акт следва да се приеме за влязъл в сила с влизане в сила на акта на въззивната инстанция, а не към момента на изтичане на срока на обжалване на първоинстанционния акт.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез процесуален представител. Поддържа исковата молба. Ответникът не изпраща представител. С писмена молба изразява становище, че оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед №К-6251 от
06.06.2013 г. Министъра на вътрешните работи на ищеца Д.Г.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от ОД на МВР – Добрич. В цитираната заповед за уволнение е посочено, че дисциплинароното нарушение, за което му е наложено наказанието е, че на 05.04.2013 г. инспектор Д.Д., в качеството си на член
на комисия, определена със заповед рег.
№З-1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, подписал „Констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки“, рег. № 16725/05.04.2013 Г. (видно от Експертна справка рег.№ 19409/24.04.2013 г. по описа на ОД на МВР - Добрич), като същевременно част от веществените доказателства не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за веществени доказателства, находящ се в сградата на ОД на МВР - Добрич и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор М.
К. Т. и инспектор Д.Г.Д. до дома на главен разследващ полицай С.
Г. С., откъдето са били иззети при проведено претърсване от И. С. - следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура - Добрич, за което е образувано ДП № 19/2013 г. (по описа на ОСлС - Добрич) за престъпление по чл. 201 от НК (длъжностно присвояване), с което Д. е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица и е нарушил т. 4, 7, 8,
31 и 33в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед рег.№ Гз-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със заповеди рег.№ 13-453/22.02.2011 г. и рег.№ 1з-3029/01.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи - нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал.
2, т.т. 1 и 2 и чл. 227, ал.
1, т.т. 7 и 10 от ЗМВР, във връзка с чл.
230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, установени от проведено дисциплинарно производство (обобщена справка рег. № 19687/26.04.2013 г. и становище рег. № 20987/09.05.2013 г. по описа на ОД на МВР – Добрич).
Видно от представеното по делото Решение №391/14.01.2015 г., постановено по адм. д. № 10286/2013 г. на Върховния административен съд на Р България - Пето отделение, по повод на жалба от Д.Г.Д. срещу Заповед №К-6251 от 06.06.2013
г. Министъра на вътрешните работи и с което ВАдмС е оставил цитираната заповед в сила с мотивите, че „само
уведомяването
на
началника
на
отдела
не
е
достатъчно,
за
да
се
приеме,
че
жалбоподателят
се
е
противопоставил
на
действията
на
колегите
си.
Той
е
придружил
същите
със
собствения
си
лек
автомобил
до
дома
на
С,
където
са
били
оставени
вещите,
което
поведение
води
до
извод,
че
дори
да
не
е
присвоил
част
от
вещите,
той
се
е
съгласил
с
поведението
и
намерението
на
своите
колеги.
Обстоятелството,
че
жалбоподателят
е
оправдан
по
повдигнатото
му
обвинение
за
престъпления
по
чл. 202 и чл. 311 от НК именно поради липса на умисъл за това, че е съставил документ с невярно съдържание /протокол за унищожаване/ с цел имотна облага е относимо само по отношение на престъпленията. Съставянето
на
протоколът
за
унищожаване
преди
приключването
на
това
задължение
може
да
не
осъществява
състава
на
престъплението
по
чл. 202 от НК от субективна страна,
но самото неспазване на Методическото указание представлява дисциплинарно нарушение, за което е предвидена дисциплинарна отговорност. Същите
изводи
са
относими
и
по
отношение
на
липсата
на
умисъл
за
нарушение,
поради
недоказано
наличие
на
имотна
облага
в
полза
на
жалбоподателя.
Получаването
на
имотна
облага
и
доказването
на
такава
е
предмет
на
наказателното
разследване,
но
не
и
на
административното
производство.
Жалбоподателят
е
наказан
дисциплинарно
за
нарушаване
на
вменените
му
служебни
задължения,
с
което
е
нарушил
етичните
правила
за
поведение
на
държавните
служители.
Предвид
представените
доказателства
за
публикации
за
случая
в
медиите,
е
налице
основание
да
се
приеме,
че
обществеността
е
информирана
за
извършените
нарушения
от
жалбоподателя,
който
с
поведението
си
е
уронил
името
и
престижа
на
институцията,
в
която
работи.“ В
мотивите
на
решението
е
посочено,
че
обсъжданата
присъда
е
Присъда
от
31.3.2014 г.
на Районен съд
–
Р,
по
НОХД
№2238/2013
г.,
с
която
жалбоподателят
е
признат
за
невиновен за престъпление
по
чл.
311, ал.1,
т.1
и
мл.
202, ал.1,
т.
1 от
НК.
Представено
е
и
Решение
№7898/29.06.2015
г.,
постановено
по
адм.
д.
№3065/2015
г.
на
Върховния административен съд на Р България, с което
е
потвърдено
Решение №391/14.01.2015 г., постановено по адм.д.№ 10286/2013 г. на Върховния административен съд на Р България. В мотивите на решението изрично е посочено, че „неоснователно
е
оплакването
в
касационната
жалба,
че
не
е
доказано
извършването
на
дисциплинарно
нарушение.
Възраженията
и
доводите,
които
се
поддържат
в
касационната
жалба
са
били
поддържани
и
пред
първоинстанционния
съд,
който
е
дал
обосновани
и
правилни
отговори,
които
се
споделят
от
настоящата
инстанция.
От
съдържанието
на
обобщената
справка
и
становището,
което
съответства
на
събраните
в
дисциплинарното
и
в
съдебното
производство
доказателства,
както
и
от
дадените
от
жалбоподателя
обяснения
се
установява,
че
жалбоподателят
е
подписал
констативния
протокол
за
унищожаване
на
веществените
доказателства
преди
да
е
започнало
реалното
им
унищожаване
и
че
е
участвал
в
изнасянето
на
неунищожените
веществени
доказателства
извън
склада
за
веществени
доказателства
/за
извършването
на
което
не
е
имал
основателна
причина/,
в
отклонение
от
Методическото
указание
за
организацията
и
контрола
по
унищожаването
на
задържани,
отнети
или
изоставени
в
полза
на
държавата
веществени
доказателства
по
досъдебни
производства,
представляващи
акцизни
или
неакцизни
стоки,
рег.
№ 14367/24.03.2011 г.,
утвърдено
от
директора
на
ОД
на
МВР“ за
което
си
Върховният
административен
съд
подробно
е
изложил
фактическа
обосновка.
Отделно от
горното,
в
цитираното
решение
ВАдмС посочва,
че
„Представената
присъда
по
НОХД № 2238/2013 г.
на
Русенския
районен
съд,
с
която
касаторът
е
признат
за
невиновен
по
повдигнатите
му
обвинения,
е
отменена
и
делото
е
върнато
на
съда,
според
изявленията
на
пълномощника
на
жалбоподателя
в
писмена
молба
от 29.07.2014 г.
Изходът
по
това
дело
няма
съществено
значение
за
дисциплинарната
отговорност
в
случая.
Освобождаването
от
наказателна
отговорност
не
изключва
възможността
за
ангажиране
на
дисциплинарната
отговорност
на
служителя,
при
положение,
че
е
установено
извършването
на
дисциплинарно
нарушение.
Извършеното
от
Д.Г.Д.
деяние
е
установено
по
надлежния
ред
и
квалифицирането
му
като
дисциплинарно
нарушение
не
е
обусловено
от
квалифицирането
му
и
като
престъпление.
В
чл. 224, ал.
3 ЗМВР изрично
е
предвидено,
че
държавните
служители
в
МВР
носят
дисциплинарна
отговорност,
независимо
че
деянията
им
могат
да
са
основание
за
търсене
и
на
друг
вид
отговорност.“
Видно от
представеното
по
делото
Определение
№13702/14.12.2016
г.
по
адм.
д.
№11863/2016
г.
на
ВАдмС е,
че
молбата
за
отмяна
на
влязлото
в
сила
Решение №391/14.01.2015 г., постановено по адм.д.№ 10286/2013 г. на Върховния административен съд на Р България, оставено в сила с Решение
№7898/29.06.2015
г.,
постановено
по
адм.
д.
№3065/2015
г.
на
Върховния административен съд на Р България, на осн. чл. 239, т.1 от АПК, подадена от Д.Г.Д. е оставена без разглеждане като просрочена с мотивите, че „като ново
писмено
доказателство
се
сочи
присъда № 31 от 07 март 2016 година,
постановена
по
НОХД № 1330/2015 година
по
описа
на
Варненския
окръжен
съд,
влязла
в
сила
на 23 март 2016 година,
както
изрично
е
отбелязано
на
нея.
Тримесечният
срок
по
чл. 240, ал.
2 от АПК,
в
който
искателят
е
могъл
да
подаде
искането
си
за
отмяна,
основаващо
се
на
тази
присъда,
започва
да
тече
от
датата
на
влизане
на
присъдата
в
сила,
като
в
случая
е
изтекъл
на 23 юни 2016 година.
Искането
за
отмяна
е
подадено
на 07 септември 2016 година - т.е.,
след
изтичането
на
преклузивния
срок
за
това.“
С Определение №3463/21.03.2017
г.,
постановено
по
адм.
д.
№11863/2016
г.
на
ВАдмС е
оставено
без
разглеждане
като
недопустимо
искането
на
Д.Г.Д. за възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК.
По делото е представен препис от Присъда от 07.03.2016 г. по НОХД №1330/2015 г., с която обвиняемият Д.Г.Д. е признат за невиновен в това, че на 05.04.2013 г.
в гр.
Добрич
като
съизвършител
със
С. Г. С.,
М. К. Т.
и Д.
И.
Д.,***,
в качеството
на
длъжностно
лице - държавен
служител - старши
разследващ
полицай
в ОД
на
МВР-гр.Добрич
и член
на
комисия,
назначена
със
Заповед № 3-1173/27.03.201 Зг.
на
Директора
на
ОД
на
МВР-гр.
Добрич,
не
е изпълнил
служебните
си
задължения
за
унищожаване
на
веществени
доказателства
-спортни
облекла
и аксесоари,
постановено
с влязла
в сила
на 14.02.2012г.
присъда № 26/28.11.2012г.
по
НОХ
дело № 967/2010 г.
на
Районен
съд-гр.Добрич,като
иззет
по
Д№ 64I2009 година
на
Сектор
„Икономическа
полиция“
при
ОД
на
МВР-гр.Добрич,
които
служебни
задължения
произтичат
от
Заповед № 3-1173/27.03.201 Зг.
на
Директора
на
ОД
на
МВР-гр.Добрич,
от
Раздел
„Б“,
т. Ill на Методическо указание № 14367/24.03.2011г.
на
Директора
на
ОД
на
МВР-гр.Добрич
за
организацията
и контрола
по
унищожаването
на
задържани,
отнети
или
изоставени
в полза
на
Държавата
веществени
доказателства
по
досъдебни
производства,
представляващи
акцизни
и неакцизни
стоки:
„III. Организацията
по
унищожаването
на
веществените
доказателства
се
извършва
от
органите
на
МВР,
което
е изрично
посочено
в чл. 86, ал.
3 от „Закона за марките и географските означения“. Разследването
по
досъдебни
производства
се
извършва
от
разследващи
полицаи,
като
същите
носят
отговорност
за
правилното
съхранение
и опазването
на
веществените
доказателства
до
приключването
на
производството.
Те
организират
унищожаването
на
веществените
доказателства,
когато
за
това
има
влязъл
в сила
съдебен
акт.
При
създаването
на
организацията
по
унищожаването
на
веществените
доказателства,
задължително
да
се
спазват
в поредност
следните
правила:
1. След
получаване
на
съответния
влязъл
в сила
съдебен
акт,
с който
е постановено
унищожаването
на
посочените
в него
веществени
доказателства,
разследващият
полицай
изпраща
с придружително
писмо
този
акт
на
Главния
разследващ
полицай
на
ОД
на
МВР-гр.
Добрич.
2. След
получаване
на
съдебния
акт,
с който
е постановено
унищожаването
на
посочените
в него
веществени
доказателства,
Главният
разследващ
полицай
на
ОД
на
МВР-Добрич
изготвя
проектозаповед
на
Директора
на
ОД
на
МВР-Добрич
за
определяне
на
членовете
на
комисията,в
чието
присъствие
ще
бъдат
унищожени
веществените
доказателства:
председател-водещият
разследването
по
досъдебното
производство
разследващ
полицай
и членове - двама
служител
на
ОД
на
МВР-Добрич
или
съответно
на
РУ
„Полиция“.
Определя
се
срока,
до
който
най-късно
следва
да
бъдат
унищожени
веществените
доказателства.
3.Заповедта, подписана от Директора на ОД на МВР-гр.Добрич се съставя в два екземпляра-първият се прилага КД, а вторият се изпраща на разследващия полицай за изпълнение.
4. След
получаването
на
Заповедта
на
Директора
на
ОД
на
МВР-гр.Добрич,
разследващият
полицай
предприема
действия
по
определянето
на
мястото
и начина
на
унищожаване
на
веществените
доказателства.
При
необходимост
разследващият
полицай
търси
съдействието
на
служители
на
МВР
за
своевременното
определяне
на
мястото
за
унищожаване
на
веществените
доказателства
и изпълнението
на
Заповедта
на
Директора
на
ОД
на
МВР-
гр.
Добрич.
5. След
определянето
на
мястото
и начина
на
унищожаване
на
веществените
доказателства
разследващият
полицай
уведомява
членовете
на
комисията
за
дата
и часа
когато
ще
се
извърши
унищожаването.
Начинът
на
уведомяване
се
извършва
по
преценка
на
разследващия
полицай - по
телефон,
писмено
и по
друг
начин.
6. След
определянето
на
мястото
и начина
на
унищожаване
на
веществените
доказателства,
разследващият
полицай
осъществява
връзка
с ръководен
орган
на
структурното
звено,
където
изпълнява
задълженията
си-Началник
РУ
„Полиция“,
Началник - Сектор
или
друг,
с оглед
организирането
и начина
на
транспортирането
или
пренасянето
на
веществените
доказателства -акцизни
стоки
от
склада
в който
се
съхраняват,
до
мястото
където
същите
ще
бъдат
унищожени.
Когато
веществените
доказателства
се
намират
в съответния
съд,
издал
влезлия
в сила
съдебен
акт
с който
се
постановява
да
бъдат унищожени,
същите
да
бъдат
приемани
оттам
след
внимателен
преглед
дали
отговарят
по
количество
и вид
/ако
това
е от
значение/,
с това
количество
и вида
на
веществените
доказателства
описани
във
влезлия
в сила
съдебен
акт.
Ако
се
установят
несъответствия
между
наличното
и описаното
в съдебния
акт,
веществените
доказателства
да
не
бъдат
приемани
от
разследващия
полицай.
Когато
такива
веществени
доказателства
бъдат
приети
от
разследващия
полицай,
същите
да
бъдат оставени
на
съхранение
в склада
на
съответното
РУ
„Полиция“
или
ОД
на
МВР-гр.Добрич
до
момента
на
тяхното
унищожаване.
7. При
унищожаването
на
веществените
доказателства
присъстват
членовете
на
комисията,
определени
в Заповедта
на
Директора
на
ОД
на
МВР-гр.Добрич.
Разследващият
полицай
/председателят
на
комисията/
съставя
протокол
за
унищожаването
на
веществените
доказателства,
като
в протокола
задължително
се
вписват
следните
обстоятелства:
-дата;
- трите
имена,
длъжността
и местоработата
на
лицата,
включени
в комисията,
като
се
посочва
и номера
и датата
на
Заповедта
на
Директора
на
ОД
на
МВР-
Добрич
с която
те
са
били
определени;
- мястото,
където
се
извършва
унищожаването;
- номера,
датата
и кой
съд
е издал
акта,
въз
основа
на
който
се
извършва
унищожаването;
- вписват
се
веществените
доказателства,
които
се
унищожават - по
брой
/количество/,
вид
и други
белези,
ако
това
е от
значение;
- след
приключване
на
унищожаването,
присъстващите
лица
вписват
собственоръчно
в протока
своите
искания,
бележки
и възражения
или
липсата
на
такива,
след
което
подписват
протокола.
8.Протоколът
по
унищожаването
на
веществените
доказателства -акцизни
стоки,
се
съставя
в два
екземпляра
-първият
се
прилага
към
Заповедта
на
Директора
на
ОД
на
МВР-гр.Добрич,
а вторият
екземпляр
се
изпраща
с придружително
писмо
в съда,
който
е разпоредил
унищожаването.
9.След
унищожаването
на
веществените
доказателства - акцизни
стоки,
разследващият
полицай
съставя
кратка
справка
до
Директора
на
ОД
на
МВР-Добрич
във
връзка
с извършените
действия
по
унищожаването
им.
Справката
се
комплектова
ведно
със
Заповедта
на
Директора
па
ОД
на
МВР
-Добрич,
протокола
за
унищожаването
на
веществените
доказателства - акцизни
стоки
и съдебният
акт,
с който
е разпоредено
унищожаването
и се
изпращат
на
Главен
разследващ
полицай
на
ОД
на
МВР-гр.Добрич“.
и от
чл. 86, ал.
3 от
Закона
за
марките
и географските
означения:“След
влизането
в сила
на
наказателното
постановление
или
решението
на
съда
стоките,
отнети
в полза
на
държавата,
се
предават
за
унищожаване
на
органите
на
Министерството
на
вътрешните
работи“,
с
цел
да
набави
за
С. Г. С.
и за
М. К. Т.
имотна
облага - 31 бр.
долнища
„Адидас“, 18 бр.
долнища
„Найк“, 6 бр.
къси
панталони
„Адидас“, 16 бр.къси
панталони
„Найк“, 33 бр.
горнища
„Адидас“, 18 бр.
горнища
„Найк“, 5 бр.блузи
с дълъг
ръкав
„Найк“, 1 блуза
с дълъг
ръкав
„Адидас“, 19 бр.
тениски
с къс
ръкав
„Найк“, 14 бр.
тениски
с къс
ръкав
„Адидас“, 4 бр.
елеци
„Найк“, 24 чифта
чорапи
„Найк“, 2 бр.
потници
„Найк“, 10 бр.
шапки
„Найк“ и 3 бр.
шапки
„Адидас“, на
обща
стойност 1331.08 лв.
и от
това
са
могли
да
настъпят
немаловажни
неимуществени
вредни
последици,
изразяващи
се
в нарушаване
на
общественото
доверие
в нормалното
и правилното
функциониране
на
полицейските
органи
и в
накърняване
на
авторитета
им,
както
и в
цялостното
негативно
влияние
върху
държавността
в страната,
поради
което
и на
основание
чл.304
от НПК ГО ОПРАВДАВА по така предявеното му обвинение по чл.282, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал. 2 от НК.
Отбелязано
е, че
присъдата
е влязла
в сила
на
23.03.2016 г.
По делото е представена и молба от 22.06.2016 г., с която Д.Г.Д. моли да му бъде издаден заверен препис от влязло в сила решение и определение от 07.03.2016 г. по НОХД №1330/2015 г. по описа на ВОС, с което е признат за невиновен.
От представеното на л. 115 от делото Писмо от Апелативен съд – Варна до Окръжен съд – Варна изх. № 1913/16 г. по ВНОХД № 197/2016 г. по повод молба от 22.06.2016 г. от Д.Г.Д. е видно, че на същото е отбелязано „Издаден заверен препис от присъда на Д.Г.Д. БЕЗ ОТБЕЛЯЗВАНЕ на законна сила, т.к. делото не е влязло в сила!“ с поставена дата 28.06.2016 г. От номерацията е видно, че това писмо се намирана л. 77 от НОХД 1330/2015 г. на ВОС, н.о., а препис от присъдата, която е била издадена на Д.Г.Д. се намира на л. 79 от делото, т.е. веднага след това, като върху нея е отбелязано, че не е влязла в законна сила.
По делото е представено и Решение №209/04.10.2016 г., постановено по ВНОХД №197/2016 г. ВАпС, с което е ОТМЕНЕНА присъда №31/07.03.2016 г. по НОХД №1330/2015 г. на Окръжен съд Варна, в частта, с която са осъдени С. Г. С. и М. К. Т. и е върнато делото за разглеждане в тази част от друг състав на същия съд. В мотивите на това решение е посочено, че „с присъдата (обжалваната) другите двама подсъдими – Д. И. Д. и Д.Г.Д. са били оправдани по чл. 282, ал.1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тъй като това е било единственото обвинение срещу тях, а не е последвал протест, в тази част на присъдата е влязла в законна сила и стои извън пределите на настоящата въззивна проверка“.
По делото е представено Удостоверение изх. № 2398/04.08.2016 г., издадено по ВНОХД №197/2016 г. от Апелативен съд – Варна, в уверение на това, че присъда по НОХД №1330/2015 г. по описа на ОС –
Варна е получена от ищеца Д.Г.Д. на 12.07.2016 г.
Представена е молба от ищеца за издаване на заверен препис от присъдата по нак. д. №1330/2015
г. на ВОС,
както и документ, че е получил присъда с мотиви на ел. носител. Не е ясно
на какъв електронен носител ищецът е получил присъдата, нито какво е било съдържанието му, нито какво
е било отбелязването върху самата присъда. Веднага след молбата е представено копие
от присъдата, с отбелязване върху
нея, че не е влязла в сила, но от така
представеното копие не може да се установи, кога е получено и изобщо на коя дата
е изготвено, още
по-малко дали
е разпечатка от електронния носител.
По делото са изслушани показанията на свидетеля К.
С. Р., от които се установява, че когато ищецът бил уволнен го преживял много тежко. Имал близо 20 години стаж в полицията и това било много шокиращо и неочаквано за него. Бил сломен, обезсърчен и обезверен, затворил се в себе си, имало рязка промяна в държанието. Два или три пъти искал от Окръжния съд да му издаде препис с отбелязване, че е влязла в сила оправдателната му присъда, за да може Върховният административен съд да разгледа молбата му за отмяна на влязлото в сила решение за уволнението му, но той отказал, тъй като срокът бил преклузивен и изтекъл, но срокът не бил изтекъл, когато той искал копие от присъдата, което не му било издадено. Ищецът бил тотално обезкуражен, вече не знаел и не разбирал към коя институция в България да се обърне, за да бъде избегната тази огромна несправедливост.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
За доказването на претенцията си с правно основание чл. 45 от ЗЗД ищецът следваше да установи в процеса, че са налице твърдените неправомерни действия на
служителите на
администрацията на
Окръжен съд
– Варна; че вследствие на тези неправомерни действия за ищеца са настъпили твърдените вреди в претендирания размер.
В тежест на ответника беше да докаже положителните факти и твърдения, на които основава възраженията си.
С т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 21 май 2018 година на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Наказателната колегия е даден отговор на въпроса кога влиза в сила постановена присъда и по отношение на необжалвалите подсъдими, респ. подсъдимите, по отношение на които присъдата не е протестирана, като отговорът на въпроса е, че когато с присъдата или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или част от деянията, присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване -с постановяване на решението на касационната инстанция. Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция. Или в контекста на изложеното присъда №31/07.03.2016 г. по НОХД №1330/2015 г. на Окръжен съд Варна е влязла в сила в деня на постановяване на Решение №209/04.10.2016 г., постановено по ВНОХД №197/2016 г. ВАпС, а именно 04.10.2016 г. Видно от мотивите, изложени в Определение
№13702/14.12.2016
г.
по
адм.
д.
№11863/2016
г.
е,
че
молбата
за
отмяна
на
Решение №209/04.10.2016
г.,
постановено по ВНОХД №197/2016 г. ВАпС е подадена на 07 септември 2016 година,
като
съдът
е
заключил,
че
тя
е
подадена след изтичането
на
преклузивния
срок,
тъй
като
за
дата
на
влизане
на
присъдата
в
сила
е
счел
посочената
в
преписа
от
присъда,
издаден
на
ищеца
датата
23.03.2016
г.
Въпреки цитираното по-горе тълкувателно постановление в теорията и практиката съществува спор по отношение на момента, от който се счита, че присъдата влиза в сила по отношение на оправданите подсъдими, при обвинение за извършено престъпление в съучастие, спрямо които присъдата не е протестирана. Още повече, че постановяването на тълкувателното постановление следва по дата постановяването на въззивното решение. От друга страна не е ясно дали именно подобни разсъждения изобщо са били обуславящи за неиздаването на своевременнен препис от присъдата с отбелязване, че е влязла в законна сила, доколкото преписът е издаден всъщност преди постановяване на окончателното решение на апелативния съд.
Отделно от горното следва се отбележи, че в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно постановление е изрично посочено, че „Подаването на въззивна жалба или протест поддържа висящността на целия процес, като страните пред въззивната инстанция са същите, както в първоинстанционото производство… Предвид пределите на проверка и правомощията на въззивната инстанция, както и на възможността същата да промени основанието за оправдаване на подсъдимия, съдебният акт следва да се приеме за влязъл в сила с влизане в сила на акта на въззивната инстанция, а не към момента на изтичане на срока на обжалване на първоинстанционния акт. Доколкото касационната инстанция не може да интервенира по отношение на необжалвалите подсъдими, освен ако основанията за това са в тяхна полза, и при липса на протест или жалба за оправдания подсъдим, то съдебният акт по отношение на оправдания такъв следва да се счита за влязъл в сила с изтичане на срока на обжалване на въззивния акт.“ Или оправданите подсъдими от първоинстанционния съд запазват качеството си на страни в процеса до влизане в сила на решението на въззивната инстанция, поради което те е следвало да бъдат призовани и да вземат участие в производството пред въззивната инстанция, което не е станало.
По делото е безспорно установено, че по молба на ищеца от 22.06.2016 г. му е издаден препис от присъда, на който е отбелязано, че тя не е влязла в законна сила към датата на издаването на преписа - 28.06.2016 г. От друга страна по делото е налична присъда, на която е отбелязано, че тя е влязла в сила на 23.03.2016 г. От тук е видно, че независимо от това, на която дата е влязла в сила процесната присъда, на ищеца е била издадена присъда с невярно отбелязване върху нея на законна сила или на 28.06.2016 г. (когато е отбелязано, че към тази дата не е влязла в сила), или по-късно, когато е посочено, че датата, на която присъдата е влязла в законна сила е 23.03.2016 г.
В
отговора на исковата молба
ответникът също не посочва точната
дата, която смята за датата на
влизане в сила на
присъдата спрямо ищеца, но е посочено,
че за такава следва
да се счита датата
на влизане в сила на
въззивното
решение. Доколкото същото е необжалваемо, то за влизане
в сила на това решение
следва да се счита
датата на постановяването му. Това
обаче изобщо не обяснява защо
в един последващ момент, който обаче
предхожда постановяването на решението на апелативния съд,
ВОС е издал
заверен препис с отбелязване, че присъдата е влязла в сила на
23.03.2016 г. Следвайки логиката на ответника излиза, че присъдата е влязла в сила на 04.10.2016 г., а не на 23.03.2016 г., което
автоматично води до извода, че ВОС признава, че е издал
присъда с погрешно отбелязване върху нея
на датата на влизане в сила.
Всъщност на ищеца така и не е предоставена присъда с отбелязване на точната дата, на която присъдата е влязла в законна сила, а именно – 04.10.2016 г. Именно от тази дата за ищеца е започнал да тече тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т.1 от АПК, който е изтекъл на 04.01.2017 г. Искането за отмяна е подадено на 07.09.2016 г., или преди дата на влизане на присъдата в сила, т.е. ищецът реално не е пропуснал срока за отмяна на влязло в сила решение, тъй като той е изтекъл на 04.01.2017 г. Въпреки това ВАдмС е върнал молбата като просрочена, воден от представеното доказателство – присъдата, с погрешно отбелязване на датата на влизането ѝ в сила.
Ищецът твърди в исковата си молба, че към настоящия момент търпи вреди, рефлектиращи върху неговата емоционално-психична сфера, изразяващи се в чувство на безпомощност, срам и неудобство от приятели, колеги,
и познати, поради дисциплинарното наказание „уволнение“,
стрес и тревожност от създалата се ситуация, в която останал без работа и в последствие от невъзможността за спазване на сроковете, с което можел да иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС по вина на служителите в наказателното деловодство.
В случая за ищеца е било от значение в какъв период от време след влизане в сила на присъдата ще му бъде издаден препис от същата с оглед спазване на срока за отмяна на влязло в сила решение, а не датата, която ще се приеме за дата на влизане в сила на присъдата. Така или иначе молбата за отмяна е оставена без разглеждане именно поради факта, че е просрочена, с оглед на датата на влизане на присъдата в сила, посочена в изготвения препис. Която и от двете тези да се застъпи по отношение на датата на влизане на присъдата в сила, видно е че ВОС не е издал своевременно коректен препис с отбелязване на датата на влизане в сила на присъдата. Вследствие на тази грешка искането на ищеца за отмяна на влязло в сила решение пред ВАС, е върнато като просрочено.
В настоящия случай ищецът следваше да докаже не само виновно и противоправно поведение на администрацията на окръжния съд, но и настъпването на вредата, както и причино-следтвената връзка между противоправното поведение и вредата. Само по себе си допускането до разглеждане на молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВАдмС не води до негативен резултат за ищеца извън контекста на възможността за отмяна на това решение и в частност възстановяване на ищеца на работа. В исковата си молба ищецът също е обвързал вредоносния резултат с оставането му без работа в органите на МВР. Ищецът обаче следваше недвусмислено и категорично да докаже, че ако не бяха противоправните действия на администрацията на ВОС, то молбата му за отмяна щеше да бъде със сигурност уважена, делото му щеше да бъде допуснато до преразглеждане и съответно ищецът щеше да бъде възстановен на работата. Вероятната основателност на молбата и последващата вероятна отмяна на уволнението не биха могли да се считат за достатъчни, за да се ангажира отговорността на ответника. Тъй като има вероятност и решението, чиято отмяна се иска да не беше отменено, то не може да се заключи, че твърдените от ищеца вреди са пряка причинно-следствена връзка единствено и само от противоправното поведение на администрацията на окръжния съд. Т.е. ищецът не успя да докаже пряка причинно-следствена връзка между противоправните действия на администрацията и твърдения вредоносен резултат, поради липсата на сигурност в настъпване на положителния резултат. Или казано иначе, дори и администрацията на окръжния съд да беше издала на ищеца присъда с коректно отбелязване върху нея на датата на влизане в сила, то твърдения вредоносен резултат пак щеше да е налице, ако искането за отмяна не беше уважено от ВАдмС, респ. ако уволнението не беше отменено.
Също
следва
да
се
обсъди,
че
ищецът
е
искал
отмяна
на
влязло
в
сила
решение
на
осн.
чл.
239, т.1
от
АПК,
съгласно
която
актът
подлежи
на
отмяна,
когато
се
открият
нови
обстоятелства
или
нови
писмени
доказателства
от
съществено
значение
за
делото,
които
при
решаването
му
не
са
могли
да
бъдат
известни
на
страната.
„Нови обстоятелства“ са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които не са били включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо, но са съществували към деня на приключване на устните състезания без да са били известни на страната.
„Нови доказателства“ са онези писмени доказателства, които подкрепят новооткритите обстоятелства или онези относно твърдените по време на процеса факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези доказателства или поради факта, че не са били известни на страната или тя е знаела, но не е могла да се снабди с тях, за да ги представи. Незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото, тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или с доказателства.
Съгласно трайната практика на ВАдмС, за да се уважи молбата за отмяна на влязло в сила решение, въз основа на постановена в последствие присъда, в мотивите на същата следва да е дадено разрешение на правния въпрос, обуславящ възникването на дисциплинарната отговорност на ищеца. В конкретния случай в мотивите на присъдата е посочено, че подсъдимите са подписали протокол, в който било посочено, че стоките, които следвало да бъдат унищожени са унищожени, едва след което влезли в склада и започнали действително да унищожават стоките. На основание именно на това двете инстанции на ВАдмС потвърждават заповедта за уволнение на ищеца, т.е. присъдата не установява нови факти, от които да се обоснове различен извод от направения от двете инстанции на ВАдмС по съществото на спора.
Отделно
от горното видно от решенията, чиято
отмяна се цели, и
двете инстанции в мотивите си
категорично заключват, че оправдателната присъда
няма никакво касателство
към производството по отмяна на
уволнението като незаконосъобразно, доколкото категорично е доказано, че
извършеното от ищеца представлява
дисциплинарно нарушение. Т.е. в
мотивите си и двете
инстанции са обсъдили оправдателна
присъда и са заключили,
че тя по никакъв
начин не е от
значение за решаването на
висящия пред тях правен спор. Поради което не става ясно
защо ищецът счита, че съдът е
щял да отмени решенията
си на основание на
постановената оправдателна присъда, при все че Адм. съд е приел, че
тя изобщо няма отношение към спора, доколкото заповедта за уволнение почива
на извода за извършено дисциплинарно
нарушение, а не само
и единствено на деяние, което
съставлява престъпление. Така напр. Върховният адм. съд в Решение №7898/29.06.2015
г.,
постановено
по
адм.
д.
№3065/2015
г.
на
заключва:
„Освобождаването
от
наказателна
отговорност
не
изключва
възможността
за
ангажиране
на
дисциплинарната отговорност
на
служителя,
при
положение,
че
е
установено
извършването
на
дисциплинарно
нарушение.
Извършеното
от
Д.Г.Д. деяние е установено
по
надлежния
ред
и
квалифицирането му като дисциплинарно
нарушение
не
е
обусловено
от
квалифицирането му и като престъпление.“
Поради изложеното по-горе съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи настъпването на твърдения вредоносен резултат, нито каква е конкретната причина за настъпването му с оглед установяване на причинно-следствена връзка помежду им.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че на основание чл. 45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД искът на ищеца се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу Окръжен съд –
гр. Варна иск
с правно основание чл.
49, във вр.
с чл.45
от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5050,00 (пет хиляди и петдесет) лева, частичен иск от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, срам и неудобство от приятели, колеги и познати, поради дисциплинарното наказание „уволнение“, стрес и тревожност от създалата се ситуация, в която останал без работа, и в последствие от невъзможността за спазване на сроковете, за искане на отмяна на влязлото в сила решение №391/14.01.2015 г., постановено по адм. дело №
10286/2013г. на ВАС, оставено в сила с Решение№7898/29.06.2015г. по адм. дело №3065/2015г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: