№ 65
гр. Оряхово, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20221460...614 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН
********** от ....., действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „.....“
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр. С. бул. „.....“ № 146
(....), ет. 4, .... „...“, представлявано от С.Р.Я., с искане за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от .... лв. на основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена лихва и възнаграждение
за поръчител по Договор за потребителски кредит № ..... г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, който договор се твърди, че е нищожен,
а в условията на евентуалност (ако съдът счете, че договорът е действителен)
– иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от ....
лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо заплатено
възнаграждение за поръчител по сключения Договор за потребителски кредит
№ ..... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение от 19.04.2023 г. съдът е допуснал изменение
на предявените искове в посока тяхното увеличаване, като по отношение на
главния осъдителен иск същият е увеличен от .... лв. на .... лв., а по отношение
на съединения в условията на евентуалност осъдителен иск – увеличен е от ....
лв. на .... лв.
Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и в условията на евентуалност – съединен с него осъдителен
иск със същата правна квалификация.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „.....“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № ..... г. Посочва се също, че съгласно
сключения договор, ищцата е получила заем в размер на .... лв., със
задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения
1
договор – за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент (ГЛП) – 36,50 %
и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 43,27 %, като общата сума
за погасяване на кредита възлиза на ..... лв. В чл. 4 от договора за кредит е
предвидено сключване на договор за поръчителство за обезпечаване на
кредита, като по него ищцата дължи сумата от ..... лв. – такса за предоставяне
на поръчителство, разпределена за плащане на 24 месечни вноски, прибавени
към вноските по сключения договор за кредит.
Сочи се, че ищцата предсрочно е погасила изцяло задълженията си по
сключения договор за кредит на 09.03.2020 г., като преди това е била
заплатила четири пълни погасителни вноски от по .... лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неправилно
посочване лихвения процент по кредита – не е ясно дали е фиксиран или
променлив, като никъде не е посочен общия размер на възнаградителната
лихва по кредита. Липса също коректен погасителен план съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗКП, от който да е видно месечната вноска по кредита какви
компоненти включва. Сочи се и неясно посочване на ГПР по кредита, който е
посочен като абсолютна стойност, без да е видно какви компоненти включва
и как е формиран. Освен това се твърди, че не е ясно какви разходи за
включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включенo
възнаграждението за поръчител по сключения за обезпечаване на вземането
Договор за предоставяне на поръчителство. Тази такса се явява елемент от
общите разходи по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за кредит,
известна е на кредитора и се дължи плащането й от потребителя. Твърди се,
че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в
противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия
договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се,
че едноличен собственик на капитала на „....“ ЕООД е ответното дружество и
печалбата от договора за поръчителство се разпределя в полза на „.....“ ЕАД,
при което целта на поръчителството не е реално обезпечаване на договора за
кредит, а допълнителното му оскъпяване с допълнително възнаграждение за
кредитора, извън ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с оглед твърденията
на ищеца, че кредиторът плаща вземането сам на себе си. При тези аргументи
за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищцата дължи на
основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от нея
лихва и възнаграждение за поръчителство в общ размер на .... лв. – увеличен
впоследствие на .... лв., като се претендират и разноски в производството.
По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск е заявено, че ако съдът счете договора за кредит за действителен - да
осъди ответното дружество да заплати на ищцата недължимо платено
възнаграждение за поръчител в размер на .... лв. – увеличен впоследствие на
.... лв., поради недействителност на сключения Договор за предоставяне на
поръчителство от .... г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество от
„.....“ ЕАД, ЕИК ....., действащо чрез юрисконсулт Т. Б., с който се оспорва
предявения главен осъдителен иск, както и евентуално съединения
осъдителен иск. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за
потребителски кредит № ..... г., със съответните уговорени между страните
2
условия – за сумата от .... лв. главница, платима на 24 месечни вноски по ....
лв. всяка, при ГПЛ 36,50 % и ГПР 43,27 % - при общо дължима сума към
кредитора в размер на ..... лв.
Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11
от ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК Лихвеният процент се твърди, че е
коректно посочен в договора за кредит в абсолютна стойност, което ясно
сочи, че е фиксиран за срока на договора, ГПР не надвишава пет пъти
размера на законната лихва и е коректно посочен, а към договора за кредит е
предоставен на ищцата погасителен план за дължимите по кредита вноски.
Отделно от това сочи, че дори и да нямаше погасителен план, това не е
основание за нищожност на договора за кредит и не е задължително
изискване към него, с оглед практиката на СЕС.
Сочи се, че в ГПР не следва да бъде включено възнаграждението за
поръчителство, тъй като същото не влиза в общия разход по кредита, услугата
не е задължителна за сключването на договора за кредит, а е избор на
потребителя, предвиден в общите условия. Сочи се също, че при подаване на
заявлението си за кредит, ищцата е имала три възможности за избор по
отношение обезпечаването на кредита – вкл. и да заяви необезпечен кредит.
Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на
договора за кредит и няма санкция за кредитополучателя (неустойка или по-
висока лихва), ако избере да заяви необезпечен кредит. Твърди се, че за
кредитора не е било ясно нито дали ще се сключи договор за предоставяне на
поръчителство, нито при какви параметри на същия. Преди сключване на
договора за кредит, на ищцата са изпратени СЕФ и проект на договора, с
общи условия към него, съдържащи всички параметри и уговорки по кредита,
с посочване на дължимите суми по него, поради което се твърди, че не е
въведена в заблуждение относно съдържанието и дължимите по договора
суми.
Относно сключения от ищцата договор за поръчителство се твърди, че е
съвсем отделен договор, сключен с „....“ ЕООД, по силата на който ищцата се
е съгласила срещу възнаграждение от нейна страна, дружеството да стане
солидарен длъжник за задължението й към „.....“ ЕАД. Сочи се, че дори да се
приеме нищожност на договора за предоставяне на поръчителство или на
клаузата на чл. 4 от договора за кредит, то последният е действителен и е
породил действие между страните – т.е. ищцата е получила кредит при
определените в договора условия и се е задължила да го върне в уговорения
срок.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения
главен и евентуално съединения с него иск като неоснователен, като се
претендират и разноски по делото. Оспорва се претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С определение № .... г., неоспорено от страните, съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ..... г., със съответните уговорени между страните условия – за
сумата от .... лв. главница, платима на 24 месечни вноски по .... лв. всяка, при
3
ГПЛ 36,50 % и ГПР 43,27 % - при общо дължима сума към кредитора в
размер на ..... лв., което се установява и от събраните по делото
доказателства.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от сключения договор за кредит, кредитът
се обезпечава или с банкова гаранция или с поръчител – юридическо лице,
одобрено от кредитора, в противен случай - ако потребителят е завил кредит
без обезпечение – то срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни
от подаване на заявлението, като последното може и да не бъде одобрено.
От представения Договор за предоставяне на поръчителство от .... г. и
приложение № 1 към него се установява, че ищцата е сключила договор
поръчителство с „....“ ЕООД за обезпечаване на вземането на кредитора
ответник и следва да заплати за това възнаграждение от ..... лв., разпределено
на 24 месечни вноски по .... лв. всяка, с дата на първо плащане – 20.11.2019 г.
и краен срок за изплащане – 20.10.2021 г., с приложен погасителен план.
Поради това се установява, че ищцата следва да заплати в рамките на 24
месеца сумата от общо .... лв. с месечна вноска на ищцата възлиза в общ
размер на .... лв. Освен това от договорите се установява, че тази обща вноска
следва да се погасява по една и съща банкова сметка, с титуляр ответното
дружество (чл. 6 от договора за кредит и чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за
поръчителство).
По делото са приети като доказателства и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ),
общи условия за предоставяне на кредити на ответното дружество, преводно
нареждане за превод на сумата от .... лв. от дата 06.03.2020 г. към ответното
дружество и известия за плащания по кредита на 4 бр. вноски.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно
изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните
знания на вещото лице в конкретната област. Същата касае установяване на
плащанията от страна на ищцата по процесния договор за кредит.
От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е
предоставило на ищцата кредит в общ размер на .... лв., съгласно сключения
договор за кредит. Дължимата по него договорна лихва е в размер на ..... лв., а
дължимия размер на възнаграждението по сключен на .... г. Договор за
предоставяне на поръчителство е в общ размер на ..... лв. При тези факти,
вещото лице е установило, че общият размер на вноската за ищцата възлиза
на сумата от .... лв., с начална дата на плащане 20.11.2019 г. до крайния падеж
на кредита – 20.10.2021 г.
Вещото лице е установило, че кредитът е предсрочно погасен на дата
06.03.2020 г. В периода от 22.11.2019 г. до 06.03.2020 г. ищцата е погасила
към ответното дружество сумата от общо ..... лв., от която са погасени .... лв.
главница по кредита, .... лв. договорна лихва, .... лв. –вноски по договор за
поръчителство към гаранта „....“ ЕООД, 40 лв. такса предсрочно погасяване и
.... лв. други такси по тарифа на ответното дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
4
парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от
ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). Следва да се има предвид също, че
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора, включително да уговорят възнаграждения, такси, неустойки и др., е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения
иск, съдът намира главния осъдителен иск за основателен по следните
съображения:
Основен спор между страните в настоящето производство е дали
разходите на ищцата за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, с предложеното от кредитора лице, са част от общите разходи
по кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при определяне
на ГПР по договора за кредит.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и
представената от ответното дружество преддоговорна информация в СЕФ,
възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при
изчисляване на ГПР, определен в размер на 43,27 %.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
5
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 43,27 % формално отговаря
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но съдът намира, че същият не отразява
действителния такъв по сключения между страните договор за кредит, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от ищцата с „Ай
Тъст“ ЕООД, което следва да се включи в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора и отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по следните
съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит може да се направи извод,
че е осигурена възможност за сключване на договор за кредит с ответното
дружество и без предоставяне на обезпечение, но е посочено, че срокът за
одобряване на кредита е 14 дни и същият може да не бъде одобрен. От друга
страна от приложения по делото СЕФ се налага извод, че кредитът може да
бъде отпуснат само при предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или
поръчителство, по избор и преценка на кредитополучателя. Не е отбелязано,
че кредитът може да бъде отпуснат и без обезпечение (Част II, т. 8 от СЕФ).
Това поставя потребителя, имащ спешна нужда от парични средства (предвид
това, че кандидатства за т.нар. бързи кредити от небанкова финансова
институция), да избере именно най-бързия вариант за одобрение на кредита –
да сключи договор за поръчителство, с посочено и одобрено от кредитора
лице. Предоставянето на обезпечение по чл. 4, ал. 1 от сключения договор за
кредит е било задължително условие за сключване на договора за кредит (арг.
от чл. 4, ал. 2 от договора за кредит и Част II, т. 8 от СЕФ) и следователно
сключването на договора за поръчителство се явява задължително условие за
сключване на договора за кредит. Договорът за поръчителство е сключен от
ищцата с посочено от ответното дружество лице и при условия, които ищцата
не може да предоговори и измени. Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечение, при невъзможност да чака евентуално
одобрение на кредита 14 дни, би имала за последица анулиране на заявката за
кредит, а следователно и невъзможност да бъде сключен договора за кредит.
На практика това превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
6
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител,
предложено и одобрено от кредитора. Анализът на клаузите относно
обезпечението на кредита не подкрепят доводите на ответното дружество за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно,
че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне
на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга. Именно затова се явяват и неоснователни доводите на
ответното дружество, че е оценило платежоспособността на ищцата преди
сключване на договора за поръчителство, тъй като фактическият състав по
сключване на договора за кредит е бил завършен преди сключването на
договора за предоставяне на поръчителство.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на договор за
поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко
свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея
(независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на поръчителя
или не) и този разход е известен на кредитора – т.е съдът намира, че
безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност,
която се установява от редица обстоятелства - сключване на договора за
поръчителство с посочено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един
и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите
по погасителните планове на договорите, с едни и същи начален период и
краен срок на погасяване, погасяване на кредита и възнаграждението за
поръчителя по една и съща банкова сметка с титуляр ответното дружество.
Всички тези факти водят до неоснователност на твърденията на „.....“ ЕАД, че
договорът за поръчителство е „съвсем отделен договор“, за който не е имал
знание дали ще се сключи и при какви условия. Освен това е служебно
известно на съда във връзка с други граждански дела, а и от служебна справка
в ТР, че ответното дружество е едноличен собственик на капитала на
поръчителя, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото
време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„.....“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност още веднъж
потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е
известен на „.....“ ЕАД и при необходимост от ангажиране отговорността на
поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да
плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по сключения договор за
поръчителство в размер на ..... лв. се явява допълнително възнаграждение за
кредитора и прикрит разход по кредита, по-голям от отпуснатия кредит от ....
лв., което значително го оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“
правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
7
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република ....“).
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвид позоваването на ищцата за
произнасяне по този въпрос в мотивите на съдебното решение и дадените
тълкувания в ТР 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т. дело № 1 от
2020 г. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, съдът е
длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в
този смисъл са указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според
действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. След като в договора не е посочен действителният
ГПР, при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така размерът на
ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на
законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този
смисъл като не е оповестило действителен ГПР в договора за кредит
ответното дружество „.....“ ЕАД е нарушило изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето,
предвидена в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или
да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство в размер, по-голям от отпуснатия кредит, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, имайки
предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Предвид това главният осъдителен иск на ищцата се
явява доказан и следва да бъде уважен за сумата от .... лв., включваща
платена лихва от .... лв., възнаграждение за поръчител от .... лв., такса
предсрочно погасяване от 40 лв. и други такси по тарифата на ответника в
размер на .... лв., която сума безспорно се установи, че е заплатена от ищцата
именно по сметка на ответното дружество. Поради уважаването на главния
осъдителен иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения с
8
него иск. Въпреки това двата договора се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните следва да се има
предвид, че последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
По разноските:
Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. М. за предявения иск с цена .... лв. в размер на .... лв.
(съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от -
изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г. - т.е тази, действаща към датата на
сключване на представения договор между адвоката и ищцата от 07.06.2022
г.). С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата – сумата от общо ....
лв. за внесена държавна такса и депозит за ССчЕ, а на адв. М. - сумата .... лв.,
представляваща разноски в производството за адвокатски хонорар, определен
на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „.....“ ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление в гр. С. ..., бул. „.....“ № 146 (....), ет. 4, ....
..., представлявано от С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН ********** от
..... сумата от общо .... лв. (.... стотинки) - недължимо платена по
недействителен Договора за потребителски кредит № ..... г. (поради
противоречието му със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК), ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление в гр. С. ..., бул. „.....“ № 146 (....), ет. 4, .... ...,
представлявано от С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН ********** с
настоящ адрес в ..... сумата от общо .... лв. (... лева), представляваща внесена
държавна такса за предявения иск в размер на 50 лв. и внесен депозит за
ССчЕ в размер на ... лв.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в
гр. С. ..., бул. „.....“ № 146 (....), ет. 4, .... ..., представлявано от С.Р.Я. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б сумата от .... лв. (.... стотинки),
представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10