Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.Х.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв.А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №184 от 11.12.2023 г., постановено по АНД №342/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно. Навеждат се доводи, че от страна на АНО били допуснати съществени нарушения, свързани с процедурата по започване на административнонаказателното производство, като АУАН бил издаден преди на лицето да е бил връчен Талон за изследване, съобразно изискванията на съответната наредба, и преди да му е била предоставена възможност да даде кръв за изследване. Посоченият в НП час на нарушението не бил този, в който е осъществен отказа, тъй като било видно от съставения в ЦСМП протокол, че жалбоподателят отказал да даде кръв за изследване в 22,25 ч. на 07.06.2022 г., а не 21,45 или 22,05 ч., както било посочено в НП. Следвало да се има предвид, че за да се осъществи нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, жалбоподателят трябвало не само да е отказал да се тества с полеви тест, но и да е отказал да се ползва от другия установен в закона метод за проверка на наличието на наркотични вещества – медицинското изследване на кръвта. Поради това и не можело да се приеме, че същият е осъществил нарушението преди да е отказал да направи това, който отказ станал в ЦСМП в посочения в съставения протокол час. Твърди се също, че времето на осъществяване на нарушението било съществен негов елемент от обективна страна и недоказването му в хода на съдебното производство по обжалване било самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи се, че издаването на АУАН преди да бъде осъществено административното нарушение, представлявало съществено процесуално нарушение, което опорочавало административнонаказателното производство.

Претендира се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Началник група към ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че решението на районния съд съответства на процесуалния и материалния закон, и не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление (НП) №22-0271-000569 от 29.06.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, с което на Г.Х. ***, за виновно нарушаване на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Наказанията са наложени на Г.Х.Г. за това, че на 07.06.2022 г. в 21.45 ч. в гр.Харманли, по ул.„Бенковски“ до кръстовището, образувано с ул.„П. и П. Славейкови“, в посока към ул.„Балкан“, управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№Х0978КХ, като при извършената му проверка от контролните органи отказал да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества (НУВ) с техническо средство – Дрегер Друг Тест 5000, с номер ARКF-0022, в 22.05 часа на 07.06.2022 г. Издаден му бил Талон за медицинско изследване с номер 110190, но водачът отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на правилата на ЗАНН. Установил е, че същите изхождат от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че не са били допуснати процесуални нарушения при издаването им, а наказателното постановление е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Приел за доказано извършването на нарушението, за което бил наказан жалбоподателят, като изложил мотиви, че описаната в актовете фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Отказът на Г.Х.Г. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, както и отказът да даде кръвна проба, се потвърждавали от показанията на свидетелите Янко Груйчев Янев и Мартин Атанасов Иванов, както и от талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване.

Настоящият състав на съда намира, че въззивното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Направените в проверяваното решение правни изводи съответстват на установеното от фактическа страна и се споделят от касационната инстанция.

Проверяваното решение е законосъобразно и не е налице основание за касирането му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като законът е приложен правилно от въззивния съд. В наказателното постановление административното нарушение и правната му квалификация са точно установени. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

За съставомерността на санкционираното деяние по второто предложение на нормата, е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наркотични вещества или техни аналози, какъвто безспорно е описан от фактическа страна в съдържанието на АУАН и НП, и какъвто отказ е обективиран от проверяваното лице – водач на МПС, на посочените в АУАН и НП дата и час. Налице е и отказ от страна на наказаното лице да даде материал за медицинско изследване. Тези релевантни фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от доказателствата по делото – както от разпита на свидетелите пред районния съд, които са възприели лично извършването на нарушението, така и от писмените доказателства. Споделят се и изводите на въззивния съд, че всички задължителни реквизити, включително предвидените в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, са посочени в санкционния акт, поради което неяснота относно датата и мястото на извършване на нарушението не е налице.

Предвид установената от районния съд фактическа обстановка и при липса на ангажиране на оборващи я доказателства от санкционираното лице, единственият извод, до който може да се достигне в случая е, че се доказва осъществяването на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно на касатора са били наложени административните наказания в предвидените в същата разпоредба вид и размер.

Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящата инстанция. Същите са били релевирани и пред районния съд, който им е дал подробен и мотивиран отговор в решението. Твърдението на касатора, че АУАН бил издаден преди да му е бил връчен Талон за изследване, е обективно невярно, доколкото в самия АУАН Серия GA №677321 от 07.06.2022 г. е вписан номера – 110190 на издадения на водача Талон за изследване, който е приложен като част от административнонаказателната преписка и в него се съдържа удостоверено срещу подпис получаването му от Г.Х.Г. в 22 ч. и 15 мин. на 07.06.2022 г.

Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на закона, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184 от 11.12.2023 г., постановено по АНД №342/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: