МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 80/2009Г. ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по
внесен от Районната прокуратура гр. Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Р.Б.Р. за това, че в периода от 26.09.2004г. до
11.09.2005г. в град Дряново, обл. Габрово и в село Беловец,
област Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице – управител на “РЗ - Комерсиал” ООД
гр. София, чрез извозване и продажба е присвоил чужди движими вещи - 1 842,236
тона брикети от лигнитни въглища, на обща стойност 193 920.16 лева – големи
размери, собственост на ТД “Държавен резерв” гр. Велико Търново, връчени в това
му качество да ги пази и управлява - престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура гр. Кубрат поддържа обвинението, така както е било повдигнато с
обвинителния акт. Твърди, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства по несъмнен начин установяват авторството на подсъдимия в
извършване на инкриминираното деяние, за което е обвинен. Пледира за налагане
на наказание при приложението на чл.54 от НК, при което да се отчете превеса на
отегчаващите вината обстоятелства и предлага да се отмери санкция на минимума,
предвиден за извършеното престъпление при приложението на института на
условното осъждане с максималния изпитателен срок.
Пострадалото
от престъпното деяние лице – ТД “Държавен резерв и военновременни запаси” гр.
Велико Търново чрез процесуалния си представител заявява, че е предявило
претенциите си за обезщетение по реда на чл.45 от ЗЗД пред граждански съд,
поради което в наказателното производство не претендира граждански иск.
Подсъдимият Р.Б.Р. не се
признава виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен.
Защитникът му адв. М.Д. *** пледира за постановяване
на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Заявява, че както
на ДП, така и на съдебното следствие не са събрани доказателства, установяващи
по категоричен и несъмнен начин авторството на подзащитния
му в извършване на деянието, за което е обвинен от прокурора.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства на основание чл.13 и чл.14 от НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Р.Б.Р. е
59–годишен, български гражданин, женен,
с висше образование, неосъждан, изпълнителен директор
на “СЗК” АД гр. София.
Видно от Решение №
4/18.11.2002г. по фирмено дело № 23424/1994г. по описа на Софийски градски съд,
подсъдимият Р.Б.Р. бил вписан като управител на “РЗ Комерсиал”
ООД гр. София. Посочената длъжност заемал до датата на заличаването му по
цитираното фирмено дело съгласно Решение № 7/28.12.2005г.
Установява се, че на
21.09.2004г. е бил сключен договор за съхранение на държавен резерв между
Териториална дирекция “Държавен резерв и военновременни запаси” гр. Велико
Търново в качеството на възложител и “РЗ Комерсиал”
ООД гр. София, представлявано от управителя Р.Р., като съхранител.
Към цитирания договор е приложена и справка /л.76, том І от ДП/, изготвена от
св. Г.Г. – управител на базата в гр. Дряново от името на “РЗ Комерсиал” ООД, от която се установява, че съхранителя е отразил към 01.10.2003г. разходи за
съхранението на 3 700.000 тона брикети от лигнитни въглища. В подкрепа на
цитираната справка е и Приложение № 1/21.09.2004г.
Съгласно
Анекс от 30.03.2005г. към първоначалния
договор от 21.09.2004г., “РЗ Комерсиал” ООД гр. София
приело за съхранение и брикети, които били прехвърлени от предходен съхранител – “Приваконтакт” ЕООД
гр. Костинброд. Предаването на тези брикети се установява с изготвените от
предходния съхранител предавателни сведения: №
1а/27.04.2005г. и №4/27.07.2005г. /л.826-л.827 от том V на ДП/, а приемането им
чрез трите броя приемателни актове по чл.15, ал.2 от Наредбата за условията и
реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните
запаси /НУРОДДРВЗ/: Приемателен акт №1/27.07.2005г. – в база Русе приети
264,080 тона; Приемателен акт № 2/27.07.2005г. и № 3/27.04.2005г. /л.31-л.33 от
том І на ДП/ – за съответно 335.920 тона брикети и за 1 730.030 тона
брикети, в база село Беловец. Количеството от
1730,030 тона брикети било налично в базата в с. Беловец,
която ползвал преди това “Приваконтакт” ЕООД, а
количествата от 264.080 тона извозени в гр. Русе и от 335.920 тона извозени в
с. Беловец, се намирали преди това на съхранение от “Приваконтакт “ЕООД в базата им “Водстрой”
в гр. Разград. Така общото количество брикети, прието за съхранение от “РЗ Комерсиал” ООД в базата в гр. Дряново, съобразно
счетоводните документи, възлиза на
3440.01 тона, а в базата в село Беловец – 2010.95
тона.
Базата в
село Беловец е била собственост на св. Р.Н., който нямал
сключен договор за наем с дружеството на подсъдимия, а с предходния съхранител – “Приваконтакт” ЕООД
гр. Костинброд. За управител на тази база, както и на тази в гр. Русе като
търговски пълномощник на “ РЗ Комерсиал” ООД с
пълномощно от 25.05.2005г. бил упълномощен св.П.Т.. За управител на база
“Здравина” в гр. Дряново бил назначен св. Г.Г., а след като бил освободен през
месец ноември 2004г., ръководството на базата се поело от отчетникът св. А.П..
На
27.01.2005г. на сесия на Русенска стокова борса между Държавна агенция “ДРВВЗ”
и “РЗ Комерсиал” ООД, последното представлявано от
член на борсата – “Фероконтакт” ООД, бил сключен
борсов договор № 1024 за продажба чрез замяна на стоки /л.309 от том ІІІ на
ДП/. Според приложението към цитирания договор – л.310 - от базата в гр.
Дряново били обявени за продан
2 800.000 тона брикети, а от база с. Беловец
– 500,000 тона. Изрично е било уговорено, че срокът за плащане е до 30 дни от
датата на сключване на договора, а заповедта за деблокиране на заплатеното
количество брикети се издавала 5 дни след постъпване на сумата. Срокът за
заплащане обаче в случая бил удължаван неколкократно
чрез сключване на допълнителни споразумения, като съгласно последното такова -
№ 5/27.01.2005г. крайният срок бил определен на 30.09.2005г. В този период подс. Р. в качеството на купувач по борсовия договор от
27.01.2005г. чрез платежни нареждания /л.316-л.321 от том ІІІ по ДП/ внесал по сметка на ТД”ДРВВЗ” гр. Велико Търново авансово
суми, въз основа на които били издадени заповеди № V-60-2002/04.02.2005г., №
V-60-2003/07.02.2005г. и № V-60-2007/21.02.2005г., с които били деблокирани
общо 260.000 тона брикети от база гр. Дряново и със заповеди №
V-60-2020/24.02.2005г., № V-60-4040/29.07.2005г. и № V-60-2014/29.04.2005г.
били освободени общо 75.000 тона брикети от база село Беловец.
За времето
от 26.09.2004г. до 18.04.2005г. по устното разпореждане на подс.
Р. дадено на св. П.,*** започнало извозването на брикети от лигнитни въглища.
За всяка експедиция св. П. изготвяла експедиционна бележка, като всички тези
отчетни документи са приложени в оригинал като веществени доказателства. Така в
посочения по-горе период от базата в гр. Дряново при налично количество
3 440.01 тона брикети били извозени общо 1085.215 тона, въпреки, че
съгласно издадените заповеди от базата следвало да бъдат деблокирани само
260.000 тона.
На
03.06.2005г., видно от приложения по делото Протокол от 03.06.2005г., е била
извършена проверка на съхраняваните в базата с. Беловец
брикети, отделени като държавен резерв, която установила, че както складовете
отговарят на нормативните изисквания, така и че предаденото количество е
налично.
През месец
юли 2005г. по устно нареждане на подс. Р. дадено на
св. Т., от базите в с. Беловец и от гр. Русе
започнало извозването на брикети от лигнитни въглища. Св. Т. организирал самото
извозване като ръководел товаренето и наемал необходимата техника. Свидетелят Т.
изготвял отчетни документи за извозените количества брикети от двете бази –
експедиционни бележки и складови разписки, които са приобщени като веществени
доказателства по делото. Извозването на брикети от тези бази се установява и от
разпита на свидетелите А.В., Иван Г., Диана С., Р.Н.. Установява се, че в
периода от 31.07.2005г. до 11.09.2005г. от базата в село Беловец
били извозени общо 1 092.021 тона брикети.
На
09.12.2005г. св. П.Г. – инспектор в ТД”ДРВВЗ” гр. Велико Търново в присъствието
на свидетелите Ю. и Й. извършил проверка в базата в село Беловец
за съхранените в същата от “РЗ Комерсиал” ООД
брикети. Свидетелят констатирал, че при оставени на съхранение 2 010.95
тона брикети, налични били само 193.760 тона, т.е. липсвало количество от
1 837.190 тона.
На
13.12.2005г. била извършена проверка отново от св. Г. в присъствието на св.
Иван И. – служител в ТД”ДРВВЗ” гр. Велико Търново в база “Здравина” в гр.
Дряново, която констатирала налични 2590.605 тона брикети, при оставени според
тях на съхранение 3 440,01 тона, т.е. липсата била в размер на 849,405 тона.
За
извършените проверки били съставени констативни протоколи, въз основа на които
били издадени и актове за установяване на административно нарушение.
От
заключението на изготвената по ДП съдебна финансово-икономическа експертиза се
установява, че от извозените от базата в гр. Дряново 1 085.215 тона
брикети за времето от 26.09.2004г. до 18.04.2005г., заплатени от “РЗ Комерсиал” ООД гр. София на ТД”ДРВВЗ” гр. Велико Търново
били само 260.000 тона. Останалите 825.215 тона са били извозени от базата без
да са били заплатени и деблокирани от ръководството на ДА”ДРВВЗ”. От базата в
село Беловец са били извозени за периода от
31.07.2005г. до 11.09.2005г. 1 092.021 тона брикети. От това количество са
били заплатени и съответно деблокирани само 75.000 тона, а разликата от
1017.021 тона, които са били извозени, не са били заплатени и съответно
деблокирани от ДА “ДРВВЗ”. Според експертизата общото извозено и продадено
количество брикети през периода от 26.09.2004г. до 11.09.2005г. от двете бази –
в гр. Дряново, обл. Габрово и в с. Беловец, обл. Разград, възлиза на
1 842.236 тона и е на стойност 193 920.16 лева.
Експертът по
назначената на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза /л.463- л.472
от том ІІ от съдебното производство/ заключава, че пазарната стойност на
липсващите в двете бази – Дряново и Беловец – брикети
с ДДС възлиза на 193 920.16 лева. Изводите по това заключение експертът е
направил, като е съобразил всички събрани до 20.01.2011г. доказателства по
делото, в това число и такива представени от страна на защитата на подсъдимия
като експертната оценка изготвена от “Булкарго” ООД
гр. Варна.
От
изготвените по делото две графически експертизи – Протокол № 3/07.02.2011г.
(л.518-л.520 от т.ІІ на съд. пр-во)
и Протокол № 2/11.01.2012г. (л.663-л.670 от т. ІІ на съд. пр-во), имащи за предмет изследването на подписите положени
върху експедиционни бележки с посочени номера, се установява по несъмнен начин,
че същите не са подписани от подсъдимия Р.Р., въпреки отбелязването на имената
му.
Според
изготвената химическа експертиза (л.675-л.677 от т.ІІ на съд. пр-во) е видно, че не е възможно
да се установи колко време назад, преди датата 27.07.2005 год., въглищата
съхранявани от „РЗ Комерсиал” ООД гр. София са били в
състоянието, констатирано със сертификат № 0317/08.07.2005 год. Отсъстват
протоколи за качеството на брикетите при тяхното приемане за съхранение в
базите, поради което не може точно да се посочи колко години назад във времето
се намират в негодно състояние.
От
изготвената тройна съдебносчетоводна експертиза
(л.760-л.773 от т.ІІІ на съд. пр-во)
се установява, с корекцията направена в съдебно заседание на л.8 от
заключението, че към датата на извършване на проверките в базите Беловец и Дряново, са констатирани липси съответно -
1817.19 т и 849.05 т. Този извод експертите извеждат преценявайки всички
събрани по делото първични и вторични счетоводни документи, както и проверените
такива в ТД „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. Велико Търново, тъй като същите не
противоречат на Закона за счетоводството и не могат да се определят като
негодни счетоводни документи.
Новата
тройна съдебносчетоводна експертиза (л.854-л.860 от т.
ІІІ на съд. пр-во) отново
възпроизвежда извода относно липсите в двете бази – Дряново и Беловец – като сочи липсата на общо 2 666.60 тона
брикети от лигнитни въглища. Излагат се три варианта на остойностяване на това количество липси: 1/ по пазарни цени –
139 634.87 лева; 2/цена на предаване/получаване – 334 272.10 лева; 3/
по действаща търговска цена – 282 819.07 лева. (В тази експертиза на л.856
е посочено, че в базата Дряново липсват 2590.605 тона, а в базата Беловец – липсват 193.760 тона, а всъщност е допусната
според съда грешка, защото видно и от табличното отразяване, че всъщност това
са констатираните при направените проверки наличности.)
Съдът изцяло
възприема заключенията на двете тройни съдебносчетонодни
експертизи, тъй като същите са компетентно изготвени и относими
към предмета на обвинение.
По доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така
и индивидуализират деянието му. Показанията на разпитаните на съдебното
следствие свидетели и приобщените такива по реда на чл.281, ал.1, т.4 и т.5 от НПК показания на св. Г., Т., Р.Н., В., Ю., Й., Б., Ц., Русе Н., С., П., В., Т.,
Г., П., В., Г. се подкрепят от писмените доказателства по делото: финансово-икономическа експертиза, графически експертизи, химическа експертиза, единична съдебносчетоводна експертиза, две тройни съдебносчетоводни експертизи, приемателни актове и
предавателни сведения, борсови договори, експедиционни бележки, справка за
съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло и
останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както
помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
Въз основа на така изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното:
В хода на съдебното следствие по категоричен и
несъмнен начин се доказа авторството на подсъдимия в извършване на
престъплението по чл.202, ал.2, т.1 във вр.
с чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
тъй като в периода от 26.09.2004г. до 11.09.2005г. в град Дряново, обл.
Габрово и в село Беловец, област Разград, действайки
в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – управител на
“РЗ - Комерсиал” ООД гр. София, чрез извозване и
продажба е присвоил чужди движими вещи – 2 666.60 тона брикети от лигнитни
въглища, на обща стойност 139 634.87 лева – големи размери, собственост на
ТД “Държавен резерв” гр. Велико Търново, връчени в това му качество да ги пази
и управлява.
В резултат на изготвените
експертизи – две тройни съдебносчетоводни, както и
другите доказателства по делото се установява липса на краткотрайни материални
активи, за която представителят на Районна прокуратура Кубрат е внесъл обвинителния акт и която се явява предмет на престъплението по чл.202, ал.2,
т.1 във вр. с чл.201, ал.1 от НК.
Защитата на подсъдимия оспорва
предаването и най-вече получаването на посочените в обвинителния акт количества
брикети от лигнитни въглища. Съдът не приема това възражение основателно,
поради следните съображения: Документите сочещи реалното предаване на
краткотрайните активи на съхранителя „РЗ Комерсиал” ОД са приемателните актове, приложени към
делото. След приемо-предаването на военновременните
запаси, съхранявани във външни съхранители се съставя
приемателен акт съгласно Приложение № 1 чл.15, ал.2 от Наредбата за условията и
реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните
запаси. На листи 769, 770 и 771 от първата тройна експертиза, в три таблици,
вещите лица са посочили подробно съответните приемателни актове и предавателни
сведения. Експертите заключават, че процесът на приемане и предаване на
военновременни запаси е документиран съгласно нормативните изисквания. Особено
важно е, че при приемо-предването
се извършва проверка на процеса, както
от страна на предаващия, така и от страна на приемащия, защото е осигурено
двустранно документиране на процеса. Това двустранно документиране на приемо-предаването на военновременни запаси, съхранявани от
външни съхранители, осигурява възможност за контрол
от страна на съхранителя на предадените му за
съхранение активи. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредбата за
условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и
военновременните запаси, заприхождаването на държавни
резерви и военновременни запаси се извършва след получаването им в складовата
база на съхранителя с издаване на приемателния акт.
Приемателният акт се издава от съхранителя и той е
този, който проверява получените активи, и след като установи точното
количество и стойността им съставя този акт. Както сочат и експертите – това не
е формално разписване под документ, а е удостоверяване на получените активи по
опаковки, количество и стойност.
Неоснователно е възражението на
защитата на подсъдимия, че в база „Здравина” гр. Дряново е имало и брикети,
собствени на „РЗ Комерсиал” ООД гр. София. Това
възражение не следва да се кредитира, тъй като законовите разпоредби
категорично забраняват съхраняването на
едно място еднородни активи – собствени на съхранителя
и такива представляващи военновременни запаси. Съдът не приема и възражението
за настъпил пожар в същата база, в резултат на което са погинали брикети,
представляващи военновременни запаси. От една страна, поради наличието на
брикети, собственост на дружеството на подсъдимия, а също така и на брикети,
собственост на ДА ДРВВЗ, е невъзможно да се определи кои точно са погинали, а
от друга страна такова възражение се прави едва в наказателното производство,
но не и при проверката на контролните органи. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че по силата на сключения между „РЗ Комерсиал”
ООД гр. София и ТД „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. Велико
Търново, дружеството съхранител следва да полага
грижи за активите чужда собственост – да се опазват както от погиване, така и
от посегателства.
Неоснователно се явява
възражението на защитата на подсъдимия, че при отчитане на липсите не са взети
предвид фирите. В тази насока се установява, че брикетите са получавани от „РЗ Комерсиал” ООД гр. София като стоково-материални ценности
опаковани в чували, които не се претеглят, а се приемат като брой чували по
съответните килограми и се изчислява общото количество. От ТД „Държавен резерв
и военновременни запаси” гр. Велико Търново не са нареждали или позволявали
разопаковане на активите. Съгласно чл.7 от Наредба № 13А-10403 за пределните
размери на естествените фири, брака и липсите на стоковоматериалните
ценности при съхранението и транспортирането им, нормите за естествените фири
не се прилагат в случаите, когато приемането, превозването и продажбата на
стоково-материалните ценности е станало без претегляне, а съгласно чл. 9 от
същата – не се признават естествени фири на
стоково-материални ценности, които се продават или разпределят на бройки
в специална промишлена опаковка и в определен грамаж. Ето защо по отношение на
констатираното количество липси не следва да се признават естествени фири
съобразно цитираната наредба.
Така въз основа на изготвените
приемателни актове се установява, че към датите на проверките през месец
декември 2005 година в база Дряново следва да е налично количество
3 440.01 тона брикети, представляващи военновременни запаси и в базата в Беловец – 2010.95 тона. Установява се намерено количество –
в база Дряново – 2590.605 тона брикети и в база Беловец
– 193.760 тона. Налице е липса съответно – в база Дряново – 849.405 тона, а в
база Беловец – 1817.19 тона.
Присвояване по чл.201 и сл. от НК има когато
длъжностно лице се разпореди с обществени или частни пари, вещи, ценности,
връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява като
свои. Така в решения Р 10-72 ОСНК, Р 133-77-II н.о, Р 565-78 се сочи, че длъжностното присвояване на
държавни или обществени, респ. лични средства е едно типично умишлено
престъпление. При него деецът следва да съзнава, че няма никакви права върху
правомерно предадените му във владение, в качеството му на длъжностно лице да
пази и управлява пари, вещи или
ценности, но въпреки това изземва или
се разпорежда с тях в своя лична или
за другимо полза. Сочи се, че това престъпление е имуществено
и засяга икономическата основа в обществото.
Изпълнителното
деяние по чл.201 НК се осъществява с присвояване от страна на
длъжностното лице на поверени му
по служба вещи, в конкретния случай военновременни запаси, които
собственикът е предал не за покупкопродажба, а за
съхранение. Чрез присвояването деецът променя отношението си към поверената
вещ, която той владее или
управлява за сметка на дружеството
или организацията и се изразява в противозаконното разпореждане -
фактически действия или юридически разпореждания, с вещта като своя собствена /без значение в чий интерес/.
В
конкретния случай безспорно се установява от приложеното Решение №
4/18.11.2002г. по фирмено дело № 23424/1994г. по описа на Софийски градски съд,
че подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК –
управител на търговското дружество „РЗ Комерсиал” ООД
до 28.12.2005 год. Съдът намира, за безспорно доказано и разпоредителното действие – продажбата и
извозването на брикетите, което се установява по несъменен
начин от показанията на свидетелите Т., П., В., които кореспондират със
заключенията на двете тройни съдебносчетоводни
експертизи. Налице е противозаконно разпореждане, излизане на вещите от патримониума на собственика и установяване на фактическо
владение върху тях от подсъдимия. Противозаконното разпореждане с посочените
вещи се установява от липсата на представени документи – заповеди -
установяващи наличието на разпореждане
от страна на собственика на военновременните запаси, относно тяхното
деблокиране в констатираното количество.
Съдът,
възприемайки изцяло становищата на вещите лица, изготвили тройните съдебносчетоводните експертизи, приема, че в двете бази
липсва количество 2 666.60 тона брикети, което следва да се остойности по действащи пазарни цени към датата на
извършване на деянието, т.е. вариант първи на експертизата – 139 634.87
лева. Поради това, че по обвинителния акт стойността на липсващото количество
брикети, представляващо военновременни запаси е определена на 193 920.16 лева, съдът оправда подсъдимия за
разликата над 139 634.87 лева до 193 920.16 лева.
Стойността на предмета на
посегателство – 139 634.87 лева, покрива квалифициращия признак „големи
размери”, тъй като посочената сума надвишава многократно 70 минимални работни
заплати към инкриминирания период. За времето от 01.01.2004 год. до 01.01.2005
год. МРЗ за страната е била 120.00 лева, а за периода от 01.01.2005 год. до
01.01.2006 год. – 150.00 лева.
Установява се, че в
инкриминирания период от от 26.09.2004г. до
11.09.2005г. подсъдимият е извършил няколко
деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Ето защо извършеното от
него следва да се квалифицира в условията на продължавано престъпление – чл.26
ал.1 от НК.
Деянието е осъществил умишлено –
съзнавайки, че няма право да се разпорежда с поверените му вещи, освен да ги
пази и управлява, но въпреки това се разпоредил с тях в своя полза.
По
наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс.Р.Б.Р. за виновен в
извършване на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 във
вр. с чл.201, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК и му наложи наказание при
индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина;
отегчаващи отговорността обстоятелства – високата обществена опасност на
деянието. Предвид изложеното, съдът наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като отмери наказание на минимума - три години лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наложеното наказание не е над
три години лишаване от свобода, съдът намира, че следва да се приложи института
на условното осъждане, като отложи изтърпяването на наложеното наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК за четиригодишен изпитателен срок.
При
постановяване на присъдата съдът наложи и кумулативно предвиденото за това
престъпление наказание, а именно – на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК лиши
подсъдимия Р.Б.Р. от правото да упражнява управленска дейност за срок от четири
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът
може да се надява, че така определеното по размер наказание ще въздействува предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да
върши друго престъпление. Неизбежното наказване на дееца ще подейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, ще
допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
При този изход на делото
– осъдителна присъда - на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.Б.Р. следва да заплати
и разноските по делото: по сметка на ОД на
МВР - гр. Разград сумата 248.00 (двеста
четиридесет и осем) лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен
съд гр. Кубрат сумата 1583.00 (хиляда петстотин осемдесет и три) лева – разноски
на съдебното следствие.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова