РЕШЕНИЕ
№367
гр. Велико Търново, 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №476 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване/ЗЗО/.
Подадена е
жалба от И.И., в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно
лечение/МБАЛ/ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД – гр. Г. Оряховица срещу
Заповед за налагане на санкция №РД-09-1080/22.07.2019г. на директора на РЗОК –
В. Търново, в частта по т. 3 от заповедта, с която част на лечебното заведение
е наложена санкция в размер на 200 лв.
Жалбоподателят изтъква доводи, че актът в обжалваната му част е
незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие със събраните по делото
доказателства, в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона.
Моли заповедта да бъде отменена в оспорваната част. Претендира за присъждане на
разноски за производството.
Ответникът по
жалбата – директора на РЗОК – гр. В. Търново, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
заповедта е законосъобразна от формална и материалноправна гледна точка.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Заповед №РД-09-1080/22.07.2019г. на директора на РЗОК – В. Търново е
изпратена на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД с писмо изх.
№29-02-70/196/22.07.2019г. по пощата с обратна разписка и получена от
дружеството жалбоподател на 24.07.2019г. Жалбата е подадена чрез РЗОК – В.
Търново до Административен съд – В. Търново на 07.08.2019г., което е видно от
поставения на нея входящ номер 29-02-79/205/07.08.2019г. по описа на РЗОК.
Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на административните актове по
съдебен ред е спазен. Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорвания
административен акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално
допустима.
Със Заповед №РД 09 – 556/16.04.2019г. директорът на
РЗОК – Велико Търново е наредил да се извърши тематична медицинска проверка на
лечебното заведение МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД в срок от същия ден, като
определения в тази заповед обхват и вид на проверката е отчетната дейност за
месец 02.2019г., като е определен и екипът, който да я извърши. Проверката е
извършена, като на 17.04.2019г. е издаден констативен протокол БП
№119/17.04.2019г., в който са направени констатации по клиничните пътеки,
включени в поставената задача на проверката. Протоколът е получен от
представляващия лечебното заведение на 09.05.2019г. Бил е издаден и Протокол за
неоснователно получени суми ПНС №120/17.04.2019г., връчен на жалбоподателя на
09.05.2019г.
Констатациите на проверяващите органи не са оспорени
по реда на чл. 75 от ЗЗО. На основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗО е издадена
оспорваната заповед на директора на РЗОК – В. Търново, с която на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД са наложени общо 4 бр. санкции, всяка в размер на
200лв., за констатирани нарушения по отношение на всички посочени
обстоятелства, за които са били налице констатации от страна на контрольорите.
Така издадената заповед е обжалвана от лечебното заведение пред съда в частта
за налагане на санкция по т. 3 от нея, с искане да бъде отменена в обжалваната
част като незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е
издадена от компетентния орган по чл. 408, ал. 1, пр. второ от НРД 2018г., при спазване на изискванията
за форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на заповедта и в хода
на развилото се административно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочат крайния административен акт и да са
основание за неговата отмяна. Производството е инициирано въз основа на заповед
на директора на РЗОК – В. Търново за извършване на тематична проверка на МБАЛ
„Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД. Извършената проверка е в
съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, като извършените
действия са в правомощие на осъществилия ги орган. За резултатите от
извършената проверка е издаден констативен протокол БП №119/17.04.2019г., който
отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и е връчен на проверяваното
лечебно заведение.
С т. 3 от оспорваната заповед за нарушение
по чл. 286, т. 8 и чл. 289, т. 6 от НРД 2018г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД на основание чл. 400, ал. 3 от НРД 2018г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. В хода на
извършената проверка е било установено, че за периода от 05.02.2019г. до
10.02.2019г. в лечебното заведение е била хоспитализирана здравноосигуреното
лице/ЗОЛ/ С.К. с диагноза с код по МКБ 10 N11.9 „***“. Извършената хоспитализация и провежданото лечение е по клинична
пътека/КП/ №84 „***“, като е съставена история на заболяването/ИЗ/ №118482019г. Към ИЗ е приложен резултат от микробиологично
изследване от 06.02.2019г. с положителен резултат, като не е било описано и
приложено друго микробиологично изследване, а в епикризата е записано „контрола
– урината е стерилна“. Пациентката е дехоспитализирана на 10.02.2019г. с
подобрение по КП №84, с овладян болков и дизуричен синдром, постигнат контрол
на здравното състояние и насочена за домашно лечение.
Съгласно алгоритъма на КП №84/вж.
Приложение №17 към НРД 2018г./ в медицинските критерии за дехоспитализация/т.II, т. 4 от КП №4/ е посочено, че се извършва задължително микробиологично
изследване при предходен положителен резултат. Проверяващите органи, а след тях
и ответникът са приели, че след като липсва приложено такова изследване към
съставената ИЗ, такова не е било извършено и пациентката е дехоспитализирана
при липса и в нарушение на въведените с КП критерии за дехоспитализация. Тези
констатации се оспорват от жалбоподателя по възражения, че такова изследване е
било проведено на 08.02.2019г., за което са представени доказателства с жалбата
до съда, при липса на положителен
резултат от новото изследване критериите за дехоспитализация по КП №84 са
изпълнени, пътеката е завършена и няма допуснати нарушения.
Направените възражения за незаконосъобразност на
заповедта поради нарушение на материалния закон съдът намира за основателни.
С жалбата пред АС – В. Търново са представени епикриза
на С.К., протоколи за резултати от лаборатони изследваня на ЗОЛ с дати от 05.02.2019г.,
06.02.2109г., 07.02.2019г. и 08.02.2019г., вкл. за извършване на
микробиологични изследвания, искания за такива изследвания от лекуващия лекар.
Тези доказателства са приети по делото и не са оспорени от ответната страна.
Преценени съвкупно с останалите писмени доказателства те подкрепят твърденията
на оспорващия, че преди дехоспитализацията на ЗОЛ е проведено контролно
микробиологично изследване в лабораторията, в която са проведени първоначалните
такива, а резултатите от него са отразени коректно в епикризата. Тези
доказателства не са оспорени по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тяхната автентичност и достоверност не са опровергани и те се кредитират
от съда.
От простия факт на непредставянето на тези
доказателства към момента на извършване на проверката/16.04.2019г./ не
означава, че те не са съществували тогава, или че са нововъзникнали/новосъздадени.
Наличието на епикриза, издадена при дехоспитализирането на пациента на
10.02.2019г./което не е било спорно/, в която са описани наличието на
съответните изследвания и са посочени коректно резултатите от тях, сочи
недвусмислено, че изследванията са били проведени към датата на
дехоспитализация. Тяхното представяне на фаза съдебното обжалване на издадения
административен акт само по себе си не е обстоятелство, което следва да се
тълкува във вреда на оспорващия.
В съдебния процес по АПК е допустимо представянето на
нови доказателства, дори на нововъзникнали такива, стига те да са от значение
за изхода на спора/да са относими/, процесуалните правила да допускат тяхното
събиране/да са допустими/ и да са необходими за правилното решаване на делото.
В случая тези изисквания са налице по отношение на посочените доказателства и
съдът може да обоснове преценката си от фактическа страна върху тях. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. Тук се касае не за новъзникнали, а за вече съществуващи факти, чието
обективиране не се поставя под съмнение.
По тези съображения, след като е установено,
че при наличието на микробиологично изследване с предходен положителен резултат, е било
извършено ново такова изследване, с резултат „урината е стерилна“, изпълнени са
задължителните критерии за дехоспитализация на КП №84 и пътеката по отношение
на ЗОЛ може да се счита за завършена. Некоректното посочване на наличието на
ново изследване в ИЗ, дори от формална страна да е неправилно водене на
медицинската документация, не е нарушение по чл. 286, т. 8 от НРД 2018г. Липсва
основание за налагане на санкция в този случай, след като е безспорно
установено извършването на необходимите изследвания като критерий за
дехоспитализация.
Дори да се приеме от формална страна нарушение
по чл. 289, т. 6, пр. първо от НРД 2018г./непосочено коректно предложение/, то
това правно основание не отговаря на фактически приетото за установено, а
именно – липса на критерий за дехоспитализация и незавършеност на клиничната
пътека.
По изложените съображения заповедта на ответника, в
оспорваната й част се явява незаконосъобразен административен акт и като такава
следва да се отмени.
При този изход на делото основателни се явяват
претенциите на оспорващия за присъждане на разноски. Съдът следва да осъди
ответника да му заплати направените и доказани такива, представляващи платена
държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за процесуално
представителство на юрисконсулт в размер на 200лв., което е в рамките на
визираното в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ПМС
№4/06.01.2006г./, приложим
съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК и при липса на възражение за прекомерност от ответната
страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
санкция №РД-09-1080/22.07.2019г. на директора на РЗОК – В. Търново, в частта по
т. 3, в която на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД на основание чл.
400, ал. 3 от НРД 2018г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на
200 лв.
ОСЪЖДА
РЗОК – В. Търново да заплати на МБАЛ „Св. Иван
Рилски Горна Оряховица“ ЕООД разноски по делото по
компенсация в размер на 250/двеста и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: