Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. П.***, 13.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Д. административно дело № 467 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.166, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.27, ал.3 и ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба на Р.К.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г., издаден от
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – С.***, с който на основание чл.8, ал.1,
т.10, предл. първо и чл.33, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
/Наредбата/,
и т.4.4, б.“и“, предл. първо и т.4.8, буква „б“, предл. първо от Договор №
14/112/08906 от 13.05.2014 г. и на основание чл.7.2 от същия договор, поради
неспазване на изискването по чл.10а от Наредба № 9, на жалбоподателя е отказано
изплащането на финансова помощ общо в размер на 14668,00 лв. /четиринадесет
хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, представляваща второ плащане по
Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, и му е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446,00 лв.
/двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, представляващо
получено първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху главницата,
изчислена за периода от 30.05.2014 г. до окончателното плащане на сумата.
Жалбоподателят твърди, че в качеството си на страна
/ползвател/ по Договор
№ 14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., сключен с ДФ „Земеделие“ и въз
основа на получено първо плащане по него в размер на 24446,00 лв. е извършил
всички инвестиции и е осъществил всички дейности и цели, залегнали в
изискванията на мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“,
предвидени в бизнес-плана и договора. След подаване на искането за второ
плащане /на 13.07.2018 г./, въпреки че бил изпълнил поетите ангажименти, дълго
време не получил отговор – нито положителен, нито отрицателен, а произнасяне по
този въпрос административният орган инкорпорирал едва в процесния АУПДВ,
постановявайки отказ за изплащане на финансова помощ общо в размер на 14668,00 лв.
/четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, представляваща второ
плащане по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Според М., от АУПДВ не
ставало ясно какви са мотивите да се откаже второто плащане, респ. дали
изложеното се отнася до него или до установеното публично държавно вземане в
размер на 24446,00 лв. В тази насока са твърденията за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, както и непосочване на
законовите основания, на които се базират двата акта. С оглед на тези и други,
изложени в жалбата съображения, се моли за отмяна на атакувания административен
акт като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Г.И.
от САК, в съдебно заседание и представени по делото писмени бележки, доразвива
доводите в жалбата, пледира за отмяна на атакувания АУПДВ и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът
– директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ - С.***, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт М. П.***, оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а
атакуваният с нея акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Това
становище застъпва както в съдебно заседание, така и в представени по делото
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение, представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Административен съд – П.***, като съобрази събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от страна, която има право и интерес от обжалването му, поради което
се дължи нейното разглеждане по същество.
От фактическа страна:
Жалбоподателят Р.К.М. с ЕГН ********** бил регистриран като земеделски
стопанин в интегрираната система за административен контрол /ИСАК/ с
уникален регистрационен номер /УРН/ 610991 и идентификационен номер /ИД
№/14/112/08906. Същият подал до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция
Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади
фермери /л.28/, към което приложил необходимите документи. След извършени от
отдел „ПСМП“ към ОД на ДФЗ – гр. П.*** процедурни и нормативни проверки за
допустимост, изискващи се съгласно Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на
стопанства за млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., заявлението му
било одобрено за финансиране със Заповед № 03-140-РД/20 от 12.05.2014 г. на
директора на ОД на ДФЗ – П.*** /л.139/. Въз основа на това, между него /в
качеството му на ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ /Фондът/ бил сключен
Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. /л.140 и сл./, с който му била
предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 114,00 лв.
/тридесет и девет хиляди сто и четиринадесет лева/ за изпълнение на всички
инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 14/112/08906
и в Приложение 1 и 2 към него /л.150 и л.151/. Съгласно договора помощта
следвало да се изплати на два етапа, а именно: първо плащане в размер на
24 446,00 лв., и второ плащане в размер на 14 668,00 лв. Не се спори
по делото, че първото плащане е извършено на 13.05.2014 г.; второто следвало да
бъде при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5.21 ИЕ, при
начален такъв 4.43 ИЕ.
Във връзка с одобрения проект по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери“ с № 14/112/08906 на бенефициента Р.К.М. и
утвърдени процедури за проверка на изпълнението на заложените по бизнес план
дейности преди подаване на заявка за второ плащане, било предвидено посещение
на място, в животновъдния обект в с. Г.*** на 18.10.2017 г. С оглед на това
служители от ДФЗ опитали да се свържат с М. по телефона, но контакт не бил
осъществен и това наложило визитата да се извърши в негово отсъствие. Докато
експертите от отдел „РРА“ били при кмета на селото, Р.М. се свързал с тях по телефона,
но не се явил лично. Това било счетено като отказ за съдействие от негова
страна, поради което в Докладна записка изх. № 05-2-220/318 от 19.10.2017 г.
/л.239/ И. А. – директор на ОД на ДФЗ – С.*** предложил на изпълнителния
директор на ДФЗ – РА да разпореди извършване на проверка на документи, факти и
обстоятелства при изпълнението на нормативни и договорени задължения от страна
на М.. С оглед установяване на фактическото състояние на стопанството предложил
и извършване на внезапна съвместна проверка на място от служители на дирекция
„Технически инспекторат“ и служители на дирекция „Противодействие с измамите“.
По случая Докладна записка изх. № 05-2-220/318 от
07.11.2017 г. /л.241/ изготвил и началникът на отдел РТИ – ОД – С.*** град. В
нея отразил че при проверката на място на 19.10.2017 г. и документалната
такава, извършена в периода между 01.11.2017 г. и 03.11.2017 г. в офис на РТИ,
е констатирано, че жалбоподателят М. отглежда 650 броя пъдпъдъци, находящи се в
посочения при подаване на заявлението за кандидатстване обект, като са
установени и 15 броя пчелни семейства, намиращи се в дворно място на около 750
метра в посока юг – югозапад, а местоположението на пчелина не е идентично с
местоположението на животновъдния обект за отглеждане на пъдпъдъци. След
извършена справка /към 01.11.2017 г. и повторна такава от 06.11.2017 г./ във
ВетИС се установило, че кандидатът отглежда 650 броя пъдпъдъци и 20 броя пчелни
семейства, като последните се намирали на новооткрит животновъден обект пасище.
Инвестициите по Приложение № 1 от Договор № 14/112/089-6 били извършени, но не
и тези по Приложение № 2 към същия договор.
В Докладна записка изх. № 05-2-220/318 от 07.11.2017
г. началникът на отдел РТИ – ОД – С.*** А. Р. изрично отбелязал, че М. е
уведомен за извършване на проверката на място непосредствено преди нейното
стартиране – на 27.10.2017 г. в 10:00 часа, а в 11:30 часа започнала
физическата проверка, по време на която кандидатът оказал пълно съдействие.
Последният не бил в състояние да предостави изисканите документи и му бил даден
3-дневен срок за това. Поради ангажираност на експерта документите били
доставени на 01.11.2017 г., в 09:30 часа, от упълномощеното лице П. Л. В.. По
време на проверката с кандидата бил поддържан телефонен контакт на посочения в
заявката номер и той уведомил, че няма възможност да представи лично изисканите
документи и да разпише доклада до 12.11.2017 г., поради което възлага това на
пълномощника си. Именно Петя Владимирова, в качеството й на пълномощник
/удостоверено чрез Нотариално заверено пълномощно с рег. № 3135 от 30.10.2017
г./, на 07.11.2017 г. подписала Контролния лист от извършената проверка, но Р.М.
подал Възражение с вх. № 01-222-6500/613 от 13.12.2017 г. срещу констатациите в
него. Вследствие на това била назначена допълнителна проверка на отдел
„Контролни проверки“ при дирекция „Технически инспекторат“ и чрез справка в
системата на БАБХ и представен документ по време на ПнМ броят на пчелните
семейства бил променен от нула на петнадесет.
С цел изясняване на фактите по случая, на 03.04.2018
г. служители на дирекция „Противодействие на измамите“, без предварително
уведомление посетили с. Г.***, общ. Б., а при позвъняване на мобилния телефонен
номер, предоставен от Р.М.: 0876 328-555, бил проведен разговор, в който М.
заявил, че се намира извън населеното място /в Пазарджик/, но ще изпрати човек,
който да покаже животновъдните обекти. След като били проведени още няколко
разговора се оказало, че този човек е зает и няма възможност да се яви, поради
което проверяващите потърсили съдействие от кмета на с. Г.*** Ц. С.. Тя
показала ЖО № 2393-0105, през прозореца на който проверяващите видели, че вътре
има клетки пълни с пъдпъдъци, а после и мястото, където се намират пчелните
кошери. В разговора С. заявила, че не познава Р.М., но според нея дейността по
отглеждането на пъдпъдъците и пчелните семейства се извършва от Й. Б. В. като
понякога му помага синът му Б.Й. В.***.
На следващия ден: 04.04.2018 г., жалбоподателят М. се
явил в офиса на дирекция „Противодействие на измамите“ и от него били снети
писмени сведения с вх. № 05-2-220/318 от 04.04.2018 г. В тях посочвал, че е
разбрал за мярка 112 от своя приятел Б.Й.В.***, който заедно със съпругата си П.
В. му помогнал да подготви документите за кандидатстване. Вписал също, че Б.Й.В.***
и неговия баща Й. В. му помагат при извършването на дейността по отглеждането
на пчелите и пъдпъдъците, както и че е закупил 10 от кошерите от последния, а
останалите 10 от други лица и ги поставил в имот, който е наел от Й. В.***.
В сведението М. изложил данни относно липсата на наети
по трудов или граждански договор лица, правното основание за ползване на имота,
в който се намира животновъдния обект, както и за закупените от него материални
активи, за бройката на отглежданите пъдпъдъци и пчелни семейства, получената
продукция, начина на съхранение и реализацията й. Същият подробно изброил за
какво е използвал сумата, получена при първото плащане и посочил, че няма
разходооправдателни документи, но може да представи такива за закупените
климатици. По времето, когато М. бил в офиса на дирекция „Противодействие на
измамите“ там бил извикан и старши експерт И. Т., който заявил, че лицето,
присъствало на извършената проверка на място на 27.10.2017 г. не е било Р.М..
За изясняване на фактите била извършена и допълнителна
административна проверка, при която директорът на дирекция „Противодействие на
измамите“ установил, че Б.Й.В.***, УРН ***, ЕГН ********** е кандидат по
схемите и мерките на директни плащания за кампания 2010 и няма участие по ПРСР
2007-2013 г. и ПРСР 2014-2020 г., а неговата съпруга П. Л. В., УРН ***, ЕГН **********
не е кандидат по схемите и мерките на директни плащания и няма участие по ПРСР
2014-2020 г. /тя била кандидатствала по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“ от ПРСР 2007-2013 г., но заявлението й за подпомагане било
отказано, поради недостатъчен бюджет/.
След анализ на материалите, писмените сведения и
документите /в т.ч. и представените такива от жалбоподателя с Писмо вх. №
05-2-220/318 от 11.04.2018 г., подробно описани в докладната записка/
директорът на дирекция „Противодействие на измамите“ направил изводи и
заключения, които обективирал в Докладна записка вх. № 05-2-220/318 от
11.05.2018 г. /л.257/. В нея изразил становище, че не може да бъде потвърдено
наличието на данни за деяния, пораждащи „съмнение за измама“ от страна на Р.К.М..
Непосредствено след посещението в офиса на дирекция
„Противодействие на измамите“ и снемането на Сведение с вх. № 05-2-220/318 от
04.04.2018 г. Р.М. подал оплакване с твърдение, че същото е дадено под натиск
от страна на служители в ДФЗ. По този повод от Държавен фонд „Земеделие“ бил
подаден сигнал до Софийска градска прокуратура, към който били приложени
възражението на М. и писменото сведение, дадено от него на 04.04.2018 г. и било
поискано да се извърши проверка на изнесените факти и обстоятелства. С
Постановление от 07.08.2018 г., по пр.пр. № 15971/18 г. на СГП /л.400 и 401/,
С. Т. – прокурор при СГП изпратил преписката по компетентност на Софийска районна
прокуратура. С Постановление от 29.10.2018 г. по пр.пр. № 32172/2018 г. на СРП,
А. Ц. – мл.прокурор при СРП постановил отказ да образува досъдебно
производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер.
Същевременно, на 07.04.2018 г. жалбоподателят посетил
психолог, който в Психологична оценка /л.449/, неоспорена от страните и приета
като доказателство по делото, направил заключение, че освидетелстваният М. е
преживял психическа травма и остра реакция на стрес след посещението в ДФЗ – С.***,
тъй като е бил разпитван в агресивен и некоректен стил.
На 16.05.2018 г. директорът на ОД С.*** град изпратил
до Р.К.М. Писмо изх. № 01-220-6500/70 от същата дата /л.264/, в което
обективирал становище, че земеделските дейности, предвидени в бизнес плана се
извършват съвместно с други лица - Б.Й.В.*** и баща му Й.Б.В.***, а самият М.
няма наето лице на трудов или граждански договор, което да работи в
стопанството, поради което следва да се счете, че той не е единствен
ръководител на стопанството и изкуствено е създал условия за изпълнение на
изискванията, като не е спазил разпоредбите на чл.33, ал.2, т.1, предл.2-ро от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и т.4.8, б.“б“ от Наредбата, поради което „общият
размер на наложената финансова корекция е 24 446,00 лв.“. Писмото било получено
от М. на 11.06.2018 г., което е видно от обратната разписка, приложена на
л.266. В законоустановения 14-дневен срок – на 25.06.2018 г., той депозирал
срещу него Възражение вх. № 01-220-6500/70 /л.267/, в което оспорил изцяло
извършените административни проверки и направените заключения за изкуствено
създадени условия, като незаконосъобразни, необосновани и недоказани, и
направил искане за отмяна на фактическите констатации и наложената финансова
корекция. Във връзка с възражението директорът на ОД С.*** изготвил Докладна
записка изх. № 01-220-6500/70 от 03.07.2018 г. и въпреки че директорът на
дирекция „Противодействие на измамите“ бил вече представил анализа и изводите
си относно извършената проверка на проект по мярка 112 на бенефициента Р.К.М. с
УРН *** /докладна записка на л.241/ и липсата на данни за „съмнение за измама“,
поискал от него ново становище по случая.
Впоследствие директорът на ОД С.*** изготвил и
Докладна записка изх. № 01-220-6500/70 от 18.09.2018 г. /л.409 – 411/ до
директора на дирекция „Правна“ в ДФ „Земеделие“ и след излагане на възприетите
обстоятелства, поискал становище, следва ли процедурата по налагане на
финансова корекция, стартирала с Писмо изх. № 01.220-6500/70 от 16.05.2018 г.
да продължи или е необходимо да се изчакат резултатите от прокурорската
преписка, образувана по сигнала на ДФЗ относно бенефициента Р.К.М.. В
докладната записка отбелязал също, че междувременно на 13.07.2018 г., в отдел
РРА на ОД С.*** е подадена заявка за второ плащане с идентификационен №
14/112/08906/3/01 от страна на М. и в ИСАК е създаден РРА1 „Документална
проверка на заявката за плащане“.
От материалите
по делото се установява, че действително, на 13.07.2018 г. М. е подал Заявка за
плащане /вид плащане: окончателно/ по Договор за финансово подпомагане №
14/112/08906 от 13.05.2014 г. /л.274/ с приложени към него документи /л.282 и
сл./, сред които: Договор за покупко-продажба на 2 бр. климатични инсталации
/л.305/ и документи, доказващи реалността на сделката: фактури, платежни
нареждания и извлечения от банкова сметка, *** /образец 19/ за извършени СМР –
доставка и монтаж на климатици; Договор за покупко-продажба на хладилна камера
/л.313/ и документи относно реалното извършване на сделката: фактура, платежно
нареждане, извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, Протокол/Акт
образец 19 за извършени СМР: доставка и монтаж на хладилна камера, Декларация
за трудови или служебни правоотношения /л.320/, от която е видно, че от
15.11.2012 г. до 06.06.2016 г. и от 12.02.2018 г. до датата на подаване на
декларацията – 13.07.2018 г., М. е работел по трудово правоотношение с двама
работодатели на четиричасов работен ден /л.320/ + трудови договори с „***“ ЕООД
– гр. П.*** /л.322/ и с „***“ ООД – гр. С.*** /л.325/, Удостоверение за
професионално обучение рег. № 434/17.02.2015 г., издадено от Център за
професионално обучение към „***“ ООД – гр. Д.*** /л.326/, Сертификат за
завършено обучение рег. № 480/17.03.2016 г., издаден от Център за професионално
обучение към „***“ ООД – гр. Д.*** –
л.354, Книга за приходите /л.338/, Книга за разходите /л.341/, Инвентарна книга
/л.348/, Договор за наем на недвижим имот, сключен между жалбоподателя и „ЗПК –
Г.***“ – с. Г.***, общ. Б. /л.358/ от 24.04.2013 г., нотариално заверен на
13.08.2013 г., Анекс към Договор за наем на недвижим имот от 24.04.2013 г.,
сключен между М. и „ЗПК – Г.***“ – с. Г.***, общ. Б. /л.360/, с който срокът на
договора се удължава с три години и др.
За установяване изпълнението на поетите от страна на
ползвателя задължения по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г., началникът на
отдел „Регионален технически инспекторат“ издал Заповед № 355742/24.07.2018 г.
/л.371/ за извършване на проверка на място, с начална дата: 25.07.2018 г.,
крайна дата: 08.08.2018 г. и дата за предаване на контролния лист за
процедурната проверка: 08.08.2018 г. За тази проверка М. бил уведомен на
29.07.2018 г., в 18:55 часа /видно от вписването на л.391 от делото – лист 19
от 19 от контролния лист/. След извършването й, резултатите били обективирани в
Контролен лист /л.373 и сл. от делото/, неразделна част от който е Приложение №
9 /лист 17 от 19/ – Проверка за функционална несамостоятелност и изкуствено
създадени условия – Проверка по време на изпълнение на бизнес плана /л.389 от
делото/. В Приложение № 9 са изложени следните констатации на проверяващия
екип, включващ ст.експертите при ДФЗ М. С. и И. Т.***, а именно че:
1. в близост до инвестицията няма реализиран друг
проект на ползвател по програмата по същата мярка и схема;
2. не е налично изкуствено разделяне на
производствените и технологичните процеси в различни проекти /производствените
/технологични и др./ потоци не се пресичат с други такива/;
3. не е
установено ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР с цел
осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР;
- налична е функционална самостоятелност на
инвестицията;
- не са установени изкуствено създадени условия,
необходими за получаване на плащания с оглед да получат облага в противоречие с
целите на мярката по ПРСР.
Приложението е подписано от издалите го длъжностни
лица.
За резултатите от проверката, ползвателят -
жалбоподател в настоящото производство, е информиран срещу подпис на 02.08.2018
г., което е видно от отбелязването на л.391. Вписана е и следната „забележка на
експерта: „На проверката на място присъства кандидатът Р.К.М., който е запознат
с резултатите от проверката, подробно описани в контролния лист“.
На 03.08.2018 г., ответникът изпратил на М. писмо с
изх. № 01-222-6500/197 от 03.08.2018 г. /л.398/, с което го уведомил, че при
проверката на място са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в
приложения контролен лист /доклад за проверка/. С оглед на това, на
жалбоподателя била предоставена възможност да направи своите забележки и
възражения в писмен вид, в 14-дневен срок от получаване на писмото.
С Писмо – възражение вх. № 01-222-6500/197 от
31.08.2018 г. /л.413/ М. обяснил причините, довели до констатацията за
несъответствие и представил писмени документи, доказващи твърденията му –
Удостоверение за идентичност, издадено на 29.08.2018 г. от „***“ ЕООД – гр. К..
На 02.04.2019 г. М. подал Жалба вх. № 02-220-6500/745
от същата дата /л.420/ против забавена процедура по заявката му за второ
плащане с УИН № 14/112/08906/3/01 от 13.07.2018 г.
Освен посочените по-горе писмени доказателства, по
делото са събрани и гласни такива чрез разпит на две групи свидетели – на
жалбоподателя и на ответника.
От показанията на свидетелите, посочени от ответника:
М. М. В. и И. Г. Т. /служители в ДФЗ/ се установява, че са участвали в различни
етапи от проверките на М.. Т. участвал при проверката на място в обекта на
27.10.2017 г., както и при документалната такава на 07.11.2017 г. Потвърждава,
че на 27.10.2017 г. е присъствало друго лице, различно от Р.М., което се
представило за него и давало адекватни отговори, от които било видно, че е
добре запознат с дейността на фермата и отглеждането на пчелите и пъдпъдъците.
Според Т., при повторната проверка, която извършил и която приключила на
02.08.2018 г., е констатирал пълно съответствие с изискванията на програмата, с
изключение на това, че бенефициентът не бил закупил автомобил – пикап.
Свидетелят Василев потвърждава, че е извършил
инцидентната проверка в животновъдните обекти на М. и му позвънил едва след
отиването на място. По телефона М. обяснил, че се намира в гр. П., но дошъл в
ДФЗ, в офиса на дирекция „Противодействие на измамите“ ДФЗ на следващия ден,
придружен от Б.В.***. Последният обяснил, че М. е много притеснителен. След
покана той напуснал стаята, а „беседата“ продължила с М. и последният дал
писмено сведение, в което отговорил на конкретно поставени му въпроси.
Разговорът продължил от около 14:00 часа до около 16:00 часа, тъй като веднага
след това В. входирал сведението, а в него бил отбелязан час: 16:02.
В. Д. А. и Х. К. С. /без родство и дела със страните
по делото, допуснати до разпит по искане на жалбоподателя/ категорично
заявяват, че познават М. от около 10-15 години, тъй като са колеги.
Потвърждават, че последният работи на 4-часов работен ден в сферата на
строителството и знаят, че има животновъдно стопанство, което сам е изградил,
за което се грижи след приключване на 4-часовия работен ден, и в което отглежда
пчели и пъдпъдъци. И двамата са ходили в обекта, който Р.М. им показал - св. А.
си купувал оттам пъдпъдъчи яйца, а С. знае, че обектите са два – единият, в
който М. отглежда пчели, а другият – в който отглежда пъдпъдъци, ходил е там
нееднократно, а последното му посещение било през пролетта на 2019 г. И двамата
свидетели знаят, че М. има здравословни проблеми с кръста, поради което често,
а в последно време и по-често, му се налага да ползва болнични отпуски.
При така
установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – П.***,
като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Според чл.11а от ЗПЗП, Държавният фонд „Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз /ОСП на ЕС/.
Разплащателна агенция, съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на
възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските
земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз”. За
изпълнение на своите функции разплащателната агенция следва да поддържа и
използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, на основание
Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл.30 и сл. от ЗПЗП, която е
комплексна автоматизирана система за регистрация на заявленията за подпомагане
по съответните схеми и мерки и за извършване на административни проверки и
контрол по заявленията.
Република България, като член на ЕС, е въвела във
вътрешното си законодателство изискванията на директивите и регламентите на ЕС
относно ОСП на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане
посредством Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, а също
и Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /
Наредба № 9/ и др.
Съгласно чл.20а от ЗПЗП „Изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /РА/, който
организира и ръководи дейността и я представлява”. Според ал.4 на същия текст
той може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В
конкретния случай това е направено със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г.
/л.440/.
В контекста на гореизложеното, оспореният Акт за установяване
на публично държавно вземане № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г., издаден от
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - С.***, следва да се приеме като издаден от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, както по отношение
на произнасянето относно отказа за изплащане на финансовата помощ,
представляваща второ плащане по договора, така и в частта, в която е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, представляващо получено
първо плащане по договора, ведно със законната лихва за забава. Т.е. не е
налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1
от АПК.
Актът
е изготвен в изискуемия от закона писмен вид и формално съдържа реквизитите по
чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. и фактически и правни основания за издаването му.
Въпреки това, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в
него няма мотиви за разграничаване и обосноваване на отказа за второ плащане и
финансовата корекция на първото плащане, както и че липсва обосновка за
наличието на законови основания за това.
Действително,
с оспорения акт: от една страна е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 14 668,00 лв., представляваща второ плащане по Договор №
14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, а от друга: е
определено е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 24446,00 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и
шест лева/, представляващо получено първо плащане по договора, ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена за периода от 30.05.2014 г. до
окончателното плащане на сумата.
Условията, на които следва
да отговаря ползвателят, какви документи следва да представи, какво да съдържа
бизнес планът, кога и при какви условия да се изплаща финансовата помощ, са
въпроси, уредени от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. и от договора за финансова помощ. Преценката дали
кандидатът отговаря на изискванията за отпускане на финансовата помощ е на
административния орган, но тя следва да бъде обвързана и с изискванията на
закона.
Съгласно чл.23б
от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. преди подаване на заявката за второ плащане от
ползвателя на помощта, РА може да извършва проверка и анализ за установяване на
фактическото съответствие с представения бизнес план по чл.13 и чл.14, ал.1 и 2
и одобрените от ДФЗ - РА последващи промени в него. Резултатите от извършените
проверки се вземат предвид за установяване на фактическо съответствие по чл.9,
ал.1, т.8 и при обработката на заявките за второ плащане по чл.26. От анализа на тази разпоредба се налага
извод, че проверки на място не са задължителни, преди подаване на заявката за
второ плащане, но в случая такива са направени. Според съдебният състав,
данните от тях са изтълкувани превратно от административния орган, с оглед на
което същият е счел, че ползвателят е извършил нарушение, изразяващо се в
изкуствено създаване на условия, вкл. функционална несамостоятелност, с оглед
получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на
мярката. За да направи посочения извод, той е приел, че земеделските дейности,
предвидени в бизнес плана жалбоподателят извършва съвместно с Б.Й.В.*** и баща
му Й.Б.В.***, който извършва и основната дейност, свързана с отглеждането на
пчелните семейства и съхраняването на продукцията от тях. Този извод съдът
намира за неправилен, тъй като по делото се установи, а и не се оспорва от
която и да е от страните, че в животновъдните стопанства М. не е имал наети по
трудов или граждански договор лица, а и не са наведени доводи, нито са
ангажирани доказателства посочените две лица да са получавали каквото и да е възнаграждение
или да са овъзмездени по друг начин. С оглед на това, трудът, който са полагали
следва да се приеме като „принос в натура“ по смисъла на § 1, т.11 от ДР на
Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК върху
административния орган тежи задължението да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, ведно с
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая
доказателствената тежест да докаже, че жалбоподателят изкуствено е създал
условия, вкл. функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство
за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката, е на административния
орган, който не представи доказателства, които да сочат на този извод
категорично и безусловно. Като е постановил оспорения акт, с който е отказал
изплащането
на финансова помощ в размер на 14 668,00 лв., представляваща второ плащане
по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/ без да са били налице
доказателства за наличие на фактическите основания за издаването й, директорът
на ОД на ДФЗ - С.*** е издал незаконосъобразен административен акт, тъй като не
са били налице материалноправните предпоставки за това, поради което в тази
част АУДВП е необоснован и незаконосъобразен.
С оглед на горния извод и на основание чл.173,
ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на ОД на ДФ „Земеделие“ – С.*** за
произнасяне по заявката за второ плащане.
Относно АУДВП, в частта, в която административният орган е определил
подлежащо на възстановяване държавно вземане, представляващо получено първо
плащане по договора, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК, установяването на публичното
държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон,
а ако такъв ред не е предвиден в съответния закон, вземането се установява по
основание и размер с АУПДВ. Или въпросното производство е приложимо единствено
по отношение на случаите, в които специален закон не установява други правила
за установяване на публичните /в случая държавни/ вземания. Безспорно, до приемането на ЗУСЕСИФ в
националното законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да
се установяват евентуално извършени недължими плащания към бенефициерите при
подпомагане от европейските фондове, вкл. от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, какъвто е разглеждания случай. Ето защо, в хипотези от вида на разглежданата,
ДФЗ като разплащателна агенция, е установявал вземането по основание и по
размер при издаването на самия АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ /обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г.,
в сила от 25.12.2015 г./, е въведен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства
по проектите и за извършване на финансови корекции /чл. 69 и сл. от закона/. Още в първоначалната редакция
на закона, в чл.1, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че този закон определя правилата
за извършване на финансови корекции /т.е. и процедури по администриране на нередности/, но предвид съотношението между
същия и ЗПЗП като общ към специален закон, в определен период от време в
съдебната практика съществува колебание за приложимостта на ЗУСЕСИФ относно
определянето на финансови корекции при подпомагането па ЗПЗП. Именно поради
това сочените от ответника разпоредби предвиждат хипотези на неизпълнение на
договорни задължения и основанията за връщане на неправилно изплатени средства
след извършено плащане на финансовата помощ, а в § 1, т.24 от ДР на наредбата, е дадено
легално определение на понятието „нередност“ за целите на този нормативен акт. Основание за
такъв подход се съдържа и в разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /вкл. в актуалната редакция/, съгласно която предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по програмата по, ал.1 се извършват при условията
и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в изрично изброените
регламенти, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Тоест самият общ закон
предвижда ограничаване на своята приложимост в случаите, когато това е
предвидено в ЗПЗП.
От 2018 г. обаче, в самия ЗПЗП също е проведено разграничение по отношение на
мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда
производствата по реда на специалния закон и тези, при които се прилагат общите
правила на ЗУСЕСИФ.
Според § 4 от ПЗР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., тя се
издава на основание § 35, ал.3 от преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските
производители.
От
горното следва, че в Глава Пета, Раздел Трети „Администриране на нередности и
извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ и в чл.33 от Наредба № 9 от
3.04.2008 г. са уредени две самостоятелни административни процедури, целта на
всяка една от които е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с
предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
В
хода на процедурата, установена в Глава
Пета, Раздел Трети „Администриране на нередности и извършване на финансови
корекции“ от ЗУСЕСИФ, при наличието на някои от основанията възведени в чл.70,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта, с
мотивирано решение, определя финансова корекция по основание и размер.
Съответно, в хода на процедурата по чл.33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г.,
изпълнителният директор на Разплащателна агенция /т.е. изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“/ или упълномощено от него лице, при наличието на
предпоставките по чл.33, ал.1, чл.33, ал.2, т. 1 или чл.33, ал.2, т.2 от Наредбата, изисква със съответния акт, връщането на вече
изплатени суми ведно със законните лихви към тях и/или да прекратява всички
договори.
В
конкретния случай, административният орган не е посочил на кое от основанията
по чл.70 от ЗУСЕСИФ се е позовал при вземане на решението да отмени финансовата
подкрепа за ползвателя чрез налагане на финансова корекция. Отделно,
разпоредбата на чл.72, ал.1 от същия закон го задължава при определяне на
финансовата корекция да отчита естеството и сериозността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство
и отраженията му върху средствата от ЕСИФ, а както се посочи в атакувания акт
не само че не е конкретизирано основание, но не са изложени и мотиви относно
естеството и сериозността на нарушението, респ. и за финансовото му отражение,
както и не е посочено каква точно „нередност“ по смисъла на § 1, т.24 от ДР на Наредбата
представлява поведението на жалбоподателя.
С
оглед на това, съдебният състав намира за основателни възраженията на
жалбоподателя, че актът е необоснован и незаконосъобразен, поради което следва
да бъде отменен и в тази му част.
Предвид
всичко гореизложено, съдът намира, че процесният Акт за установяване на публично държавно
вземане № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – С.***, следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.
Предвид
горния извод, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски и ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 310,00 лв. /триста и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ -
внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК,
Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Акт
за установяване на публично държавно вземане № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019
г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - С.***, с който на основание
чл.8, ал.1, т.10, предл. Първо, респ. чл.33, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба
№ 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,респ. т.4.4, б.“и“, предл.
първо и т.4.8, буква „б“, предл. първо от Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014
г., както и на основание чл.7.2 от същия договор и поради неспазване на
изискването по чл.10а от Наредба № 9, на Р.К.М. с ЕГН ********** и адрес: ***,
е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 14 668,00 лв.
/четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, представляваща второ
плащане по Договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, и му е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24
446,00 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/,
представляващо получено първо плащане по договора, ведно със законната лихва
върху главницата, изчислена за периода от 30.05.2014 г. до окончателното
плащане на сумата.
ИЗПРАЩА преписката на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - С.*** за
произнасяне по Заявка за плащане /вид плащане: окончателно/ на Р.К.М. по Договор за финансово подпомагане № 14/112/08906 от
13.05.2014 г.
за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. /ПРСР/.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. гр. С.***, бул.
„***“, № 136, да заплати на Р.К.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в
размер на 310,00 лв. /триста и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ -
внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: /П/