МОТИВИ
към присъда № 38/13.11.2017 г.
по НДЧХ № 410/2016 г. по описа
на ПРС
Производството е образувано по тъжба на С.Л.М. , ЕГН********** ***, против С. Т. Т. *** ,българин ,български гражданин, женен , осъждан,с ЕГН**********
, с повдигнато обвинение за това , че на 21.04.2016 г. , в землището на с.Каменар , общ.Поморие ,обл.Бургас ,
местността „Герена „ , нанесъл удар с крак по десният крак на С.Л.М. , ЕГН********** *** ,при което му
причинил лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка , без разстройство на здравето , което е престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
. С
разпореждане на съдията-докладчик е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство ,предявеният
от тъжителят С.Л.М. граждански иск , срещу
подсъдимият С. Т. Т. , за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв.,ведно със законната лихва
върху тази сума от 21.04.2016 г. до окончателното и изплащане , както и
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец поддържа тъжбата си моли
да бъде уважен предявеният граждански иск . Представя доказателства.
Повереника на тъжителя поддържа тъжбата и
предявения граждански иск, пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия и за
уважаване на гражданския иск срещу него,така както е предявен.
Подсъдимият
не се признава за виновен.Отрича да е нанасял удари на тъжителя
. Моли за постановяване на оправдателна присъда .
Защитника
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявеният
граждански иск.
След
като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени
поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа
страна следното.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка : На
21.04.2016 г. тъжителят С.М. пасял стадото си крави в пасище в местността
„Герена” в землището на с.Каменар, общ.Поморие ,обл.Бургас ,като заедно с него
били и пастирите работещи при него - свидетелите А.Г. и И. П. ,а според св.П.
там бил и пастирът Х.И. ,неустановен по делото . По същото време през мястото
където пасяли кравите на тъжителя поискал да мине подсъдимия С.Т. със
собственото си стадо крави . Кравите на тъжителя препречвали пътя на стадото на
подсъдимия , поради което той и синът му св.М.Т. отишли при тъжителя и му казали си премести животните ,за да може
да преминат техните животни. Тъй като поначало според св.Т. –съпруга на
подсъдимия , между тъжителя и подсъдимия съществувал спор относно това , кой
има право да ползва пасището , тъжителят отказал да си премести стадото и между
него и подсъдимият възникнал поредния спор относно правата на всеки от тях в
пасището , при който спор двамата си разменили обидни реплики и закани със
саморазправа . В един момент според св.Г. , който се намирал в непосредствена
близост до спорещите , докато подсъдимият и синът му от една страна и тъжителят
от друга се обиждали и заканяли един на друг , подсъдимият ритнал тъжителя по
десния крак , при което тъжителя паднал на земята ,като същото сочи в
показанията си и св.П. , който също възприел конфликта между страните от
непосредствена близост. По време на този конфликт съпругата на подсъдимия св.Т.
се намирала на разстояние от спорещите и не видяла съпругът й да нанася удари
на тъжителя , като такива удари не е имало и според св.М.Т. -син на
подсъдимия . Според св.Д. , който не е
присъствал на конфликта между страните , няколко дни по –късно , св.Г. в
кръчмата казал ,че подсъдимият и тъжителят само са се карали , като според него
тъжителят е имал конфликти в предходни периоди и с други хора от селото .
Подсъдимият в обясненията си признава ,че на инкриминираната дата между него и
тъжителят действително е имало спор по повод преминаването на добитъка ,но
отрича между тях да е имало физически сблъсък
. Видно от представената справка
за съдимост подсъдимият е осъждан със споразумение №74/09.11.2015 г. по НОХД
№377/2015 г. по описа на ПРС за
извършено престъпление по чл.197,т.3,вр. с чл.195,ал.1,т.2 , вр. с чл.194,ал.1
от НК .
При
така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на
закона,съдът направи следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият С. Т. Т. на 21.04.2016 г. в местността „Герена „ землището на с.Каменар ,
общ.Поморие ,обл.Бургас , чрез нанасяне
на удар с крак по десният крак на С.Л.М. , ЕГН********** *** , му причинил
болка , без разстройство на здравето
,което е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130,ал.2 от НК . От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл , като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер , предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване.
Поради това съдът приема, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.130,ал.2 от НК .
За
това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация или глоба от 100 лв. до 300 лв. .
Измежду така предвидените наказания за това
престъпление ,съдът съобразно с правилата на чл.57 ,ал.1 от НК намира ,че с оглед
ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца най-подходящо по вид
измежду предвидените наказания с оглед постигане в най-пълна степен целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК спрямо подсъдимия , в случая се явява
наказанието глоба . При определяне размера на наказанието глоба , съдът в
съответствие с чл.54 от НК взе предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващо вината
обстоятелства съдът прие трудовата заетост на подсъдимия . Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете обремененото му съдебно минало . При
това положение съдът , намира ,че
размера на наказанието лишаване от свобода
следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, в размер около средния на
наказанието глоба предвиден за това престъпление , а именно 150 лв. . Съдът
намира ,че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Т. и М.Т. относно
твърдените обстоятелства ,че подсъдимият не е нанасял удари на пострадалия ,а само е имал словесен конфликт с него, поради това ,че св.Т. не е възприела от непосредствена близост
конфликта ,тъй като по думите й се е намирала на разстояние около 20-30 м. ,а
св.М.Т. според думите му е бил адресат на отправени от пострадалия закани към
него и подсъдимия и следва да се счита за предубеден , като тези свидетели са и близки роднини на
подсъдимия и са заинтересовани от изхода на делото. Отделно от това показанията
им не се подкрепят от показанията на свидетелите Г. и П. , които са без
роднински връзки със страните по делото , възприели са конфликта от
непосредствена близост и относно възприетите от тях обстоятелства са дали
логични и безпротиворечиви показания , които съдът кредитира .Не следва да се
кредитират и показанията на св.Д.,който не е очевидец на конфликта между
страните по делото , а възпроизвежда дочут от него разговор в кръчма между св.Г.
и трето лице по повод конфликта относно който е дал показания св.Г. , който
разговор дори да се приеме ,че е със съдържанието възпроизведено от св.Д., по
никакъв начин не ангажира св.Г. в конкретната обстановка да дава подробни и
достоверни разяснения на видяното от него , а
от друга страна и показанията на св.Г. се подкрепят напълно от
показанията на св.П. –също очевидец на конфликта .
Относно гражданският иск :
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД , съединен с иск по чл.86,ал.1
от ЗЗД. Съгласно чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да възстанови вредите причинени
виновно другиму, като в случаите на непозволено увреждане , вината се
предполага до доказване на противното .Предвид признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.2 от НК , се явява доказан по
основание и предявения граждански иск за
обезщетяване на причинените на гражданския ищец неимуществени вреди изразяващи
се в претърпяна от него болка вследствие
нанесената му лека телесна повреда . Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая се
установява ,че на пострадалия е причинена
болка вследствие удара в десния му крак , която болка е с невисок
интензитет и е отшумяла непосредствено след причиняването й ,като включително
пострадалия не сочи освен изпитания моментен дискомфорт , да е причинила
някакви затруднения на движението му или други последици , включително не се е
наложило и посещение на медицинско заведение за провеждане на лечение . на
дясна лакътна кост . Поради изложеното съдът като взе предвид и обстоятелствата свързани с
възрастта и здравословното състояние на ищеца прие ,че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болка претърпяна вследствие
причинената с престъплението лека телесна повреда без разстройство на здравето е 300 лв. , за която сума искът следва да се
уважи. Предвид уважаването на главния
иск , следва да се уважи и акцесорният
иск с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
уважения размер на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД лв. считано от датата на увреждането -21.04.2016
г. до окончателното изплащане .
В
тежест на подсъдимия ,на основание чл.189,ал.3 от НПК следва да се присъдят
направените от частния тъжител и граждански ищец по делото разноски в размер на
462 лв., от които 450 лв. адвокатско възнаграждение и д.т.12 лв. , както и в
полза на държавата по сметка на ПРС д.т.
50 лв. , за уважения размер на
гражданския иск .
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: