МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 23
от 27.02.2018г. по НОХД № 11/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение
срещу Ш. *** за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК и по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършени на 24.06.2017г. в с.Срединка, общ.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Твърди, че от
събраните по делото доказателсва безспорно се установили извършените
престъпления, за които е предаден на съд. Прокурорът предлага при определяне на
наказанието да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства направените от
подсъдимия самопризнания и добрите характеристични данни, а като отегчаващи -
предходните му осъждания. Моли съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК,
като за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК на подсъдимия бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца с отлагане на изпълнението
за срок от 3 години. На основание чл.55, ал.3 от НК на Ш. не следвало да се
налага „глоба“, с оглед здравословното му състояние. За престъплението по чл.345,
ал.2 вр. ал.1 от НК, прокурорът предлага наказание „пробация“ с първите две
задължителни пробационни мерки за срок от 1 година. На основание чл.23 от НК за
двете престъпления следвало на подсъдимия да се определи едно общо наказание, а
именно по-тежкото от тях.
Защитникът на подсъдимия не оспорва описаната
в обвинителния акт фактология, както и дадената правна квалификация на
деянията. Сочи, че Ш. действително бил осъществил при условията на идеална
съвкупност съставите на две инкриминирани престъпления - по чл.343в, ал.2 от
НК и по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Моли при индивидуализацията на
наказанието, същото да бъде съобразено с разпоредбата на чл.55 от НК. Изтъква,
че подсъдимия признал вината си, съжалявал за извършеното и съдействал за
разкриване на обективната истина, имал тежко семейно положение и се грижел за
две малолетни деца. Здравословното му състояние също било изключително тежко, тъй
като боледувал от диабет. Моли за престъплението по чл.343в,
ал.2 от НК, на
подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца с отлагане на изпълнението за срок от 3 години при условията на чл.66,
ал.1 от НК. Настоява да не се налага „глоба“ за извършеното престъпление, на
основание чл.55, ал.3 от НК. По отношение на престъплението по чл.345, ал.2 вр.
ал.1 от НК защитникът моли за наказание „пробация“ с първите две мерки. Моли
също за прилагане на чл.23 от НК и определяне на едно общо наказание.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по предявените обвинения. Дава обяснения, в които подробно описва
случилото са на инкриминираната дата и място. Моли съда за по-леко наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Ш.А.Ш. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
**********. Ползва се с положителни характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Ш.Ш. бил неправоспособен водач и
нямал нито една придобита категория за управление на МПС. За нарушение на
чл.150 от ЗДвП, а именно управление на МПС без необходимото свидетелство, той
бил наказван по административен ред с Наказателно постановление № 15-1300-000623/08.06.2015г.
на Началник сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, влязло в сила на 01.08.2016г.
В началото на 2017г. подсъдимият закупил веломотопед
марка „PUCH ZWECT“ с рама № 5322290. Същият бил без регистрационни табели поставени на определеното
за тази цел място, тъй като не бил регистриран по надлежния ред.
На 24.06.2017г. подсъдимият отишъл на риба до яз.Кърджали, като дотам
се придвижил управлявайки гореописания мотопед марка „PUCH ZWECT“ с рама №
5322290. Вечерта на същата дата той тръгнал обратно към дома си в гр.Кърджали.
Макар да нямал необходимото свидетелство, Ш.Ш. отново се качил да управлява
притежавания от него мотопед. Последният бил без поставени на определеното
място регистрационни табели, тъй като все още не бил регистриран. Около 23.00
часа на 24.06.2017г. подсъдимият пътувал в участък от пътя в землището на с.Срединка, общ.Кърджали. Докато се
движел в посока към гр.Кърджали, той бил блъснат от водач на друго МПС - лек
автомобил, като вследствие на това настъпило пътно-транспортно произшествие. По
този повод на място били изпратени служители на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали -
св.И.Г. и неговия колега А.А.. Те извършили проверка и
установили, че Ш.Ш. бил
неправоспособен водач на МПС и нямал издадено свидетелство за управление, а
управлявания от него мотопед марка „PUCH ZWECT“ с рама № 5322290
не бил регистриран по надлежния ред. На подсъдимия бил съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № 699/24.06.2017г.
по чл.140, ал.1 и чл.150 от ЗДвП, който той подписал без възражения.
Видно
от Наказателно
постановление № 15-1300-000623/08.06.2015г. на Началник сектор ПП при ОД
МВР-Кърджали, влязло в сила на 01.08.2016г.,
подсъдимият към процесната дата вече е бил установяван и наказван за това, че управлява
МПС без да е правоспособен водач - нарушение на чл.150 от ЗДвП.
От
приложената справка от АИС КАТ-Регистрация, сектор Пътна Полиция Кърджали се
установява, че превозното средство с рама № 5322290 не
е било регистрирано.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесния мотопед марка „PUCH ZWECT“ с рама № 5322290 представлява моторно превозно средство по смисъла на
ЗДвП. Съгласно нормативната база в страната, същото подлежи на задължителна
регистрация.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
гласните доказателства - показанията на свидетеля И.Г., дадени в хода на
съдебното следствие, обясненията на подсъдимия, също разпитан в хода на
съдебното производство. Показанията на свидетеля Г. са последователни, непротиворечиви
и логични, поради което се възприемат изцяло като достоверни. Настоящата
инстанция кредитира и обясненията на подсъдимия, който описва подробно кога и
къде е управлявал превозното средство, което не е било регистрирано, както и че
не е притежавал необходимото свидетелство за управление. Обясненията на Ш.Ш. се подкрепят от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства,
поради което съдът приема, че в настоящия случай те представляват освен
средство за реализиране право на защита, и годно доказателствено средство за
фактите, които установяват. Изложените фактически
положения се установяват още от извършената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, както и от писмените доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение № 699/24.06.2017г.; Наказателно постановление № 15-1300-000623/08.06.2015г.; Справка за нарушител/водач относно подсъдимия; Справка от АИС
КАТ-Регистрация, сектор Пътна Полиция Кърджали;
Справка за
съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Ш.Ш. от
обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като на 24.06.2017г. в с.Срединка,
общ.Кърджали, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 15-1300-000623/08.06.2015г. на Началник сектор ПП при ОД
МВР-Кърджали, влязло в сила на 01.08.2016г., за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние. Подсъдимият
не е бил правоспособен водач на МПС, тъй като не е притежавал необходимото по
ЗДвП свидетелство за управление. С Наказателно постановление № 15-1300-000623/08.06.2015г.,
влязло в сила на 01.08.2016г., Ш. вече е бил наказван по административен ред за
това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Настоящото деяние е
извършено в едногодишния срок от наказването му с цитираното наказателно
постановление. От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк
умисъл, като той е съзнавал всички елементи от престъпния състав - че е
неправоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС,
както и това, че е бил наказван по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство и настоящото деяние е извършил в едногодишен срок от
влизане в сила на предходното наказателно постановление.
Подсъдимият Ш.Ш. от
обективна и субективна страна е осъществил и престъпния състав на чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 24.06.2017г. в с.Срединка, общ.Кърджали, управлявал моторно превозно средство - веломотопед
марка „PUCH ZWECT“ с рама № 5322290, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден
в чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
Министъра на вътрешните работи. Изпълнителното деяние се изразява в управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния за това ред. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Ал.2 на чл.140 от ЗДвП съответно
предвижда, че условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Безспорно е, че управляваното от подсъдимия на
инкриминираната дата МПС не е било регистрирано по реда на цитирания нормативен
акт. Гореописаното престъпление
е осъществено от дееца при пряк умисъл, Ш. е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на Ш.Ш. за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на деянието - завишена, тъй като със същото се засяга
сигурността на движението по пътищата; степента на обществена опасност на дееца
- средна, предвид наличието и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; подбудите
за извършване на деянието - незачитане на установените със ЗДвП
правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства - добрите
характеристични данни, с които подсъдимия се ползва по местоживеене, направените
самопризнания, с които допринася за разкриване на обективната истина по делото
и недоброто му здравословно състояние, тъй като подсъдимия е с доказана
диагноза инсулинозависим захарен диабет с усложнения, диабетна полиневропатия;
отегчаващите отговорността обстоятелства - предходните осъждания на дееца. Предвид
изложеното по-горе, съдът
прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно
тежко и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова на подсъдимия бе наложено наказание под
най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Налице са формалните
изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като Ш.Ш.
не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, а срокът на наложеното му наказание е под три години. Същевременно,
за постигане целите на наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия,
не е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран
от обществото. Поради това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе
отложено за срок от 3 години. Съдът, като се съобрази с данните за семейно и
имуществено състояние на подсъдимия - това, че е безработен и не получава трудови
доходи, както и че не притежава движимо и недвижимо имущество, на основание
чл.55, ал.3 от НК не наложи по-лекото наказание „глоба”, което законът
предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода”. С оглед ниския социален
статус и здравословното състояние на подсъдимия, съдът намира, че това
наказание би било непосилно тежко за него.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на Ш.Ш. за престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието - типична за този вид престъпление; степента на
обществена опасност на дееца - средна, предвид наличието и на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието - незачитане
на установените със ЗДвП правила за движение по
пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства - добрите характеристични
данни, с които подсъдимия се ползва по местоживеене, направените самопризнания
за извършеното, с които допринася за разкриване на обективната истина по делото
и недоброто му здравословно състояние, тъй като подсъдимия е с доказана
диагноза инсулинозависим захарен диабет с усложнения, диабетна полиневропатия;
отегчаващите отговорността обстоятелства - предходните осъждания на подсъдимия.
Най-подходящо
с оглед личността на дееца и извършеното от него деяние се явява наказанието „лишаване от свобода”, но предвид посоченото по-горе съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и приложи разпоредбата чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК. Затова наказанието „лишаване от свобода” бе заменено с „пробация”, като съдът отчитайки обуславящите отговорността обстоятелства определи
на подсъдимия следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.
Тъй като и двете процесни престъпления са
извършени от подсъдимия Ш.Ш. в условията на идеална
съвкупност, преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на
основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях - „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за
срок от 3 години.
Така определеното по вид и размер наказание се
явява справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Ш.Ш. да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали сумата
от 20 лв., представляваща направените по делото в съдебното производство разноски, както и да заплати сумата от 53 лв.,
представляваща направени на досъдебното производство разноски, по сметка на ОД
МВР-Кърджали.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: