Решение по дело №441/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от гл. юрисконсулт Ц. С., като пълномощник на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, срещу Решение № 16/ 02.04.2025 г. по АНД № 20244150200208/ 2024 г. по описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № **********/ 29.07.2024 г., издадено от директора на РДГ - Велико Търново, с което на С. Д. С. с [ЕГН], адрес [населено място], ***, [улица], за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1 предл. седмо от ЗГ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и е определено да заплати паричната стойност на дървесина в размер на 408,10 лв., и РДГ – Велико Търново е осъдена да заплати на С. С. разноски по делото на РС – Свищов, в размер на 300,00 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради издаването му в нарушение на закона - основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че при издаването на АУАН и на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно описание на нарушението /вид, количество и метраж/ на дървесината, установена в дома на С. С., непосочване на мястото на добив на тази дървесина и чия собственост е същата. Твърди, че изброените обстоятелства за ирелеванти към съставомерността на изпълнителното деяние, поради което непосочването им не съставлява нарушение на процесуални правила. Намира за погрешно и становището на районния съд за невъзможност да бъде проверена правилността на остойностяването на процесната дървесина, поради неконкретизиране на количествата по видове. По същество счита за безспорно доказано извършването на санкционираното деяние, съставляващо нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, тъй като ответникът по касационната жалба е съхранявал в имота си дървесина, немаркирана с контролна горска марка. Изтъква и че не са налице основания за прилагане разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи се иска отмяна на решението на районния съд и произнасяне на настоящата инстанция по съществото на спора, с потвърждаване на издаденото от началника на РДГ – Велико Търново наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, развива доводи за нейната основателност. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С. Д. С., чрез пълномощника си по делото адв. Х. Т. от ВТАК, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че същата не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, като в нея не са посочени касационни основания за исканата отмяна на обжалваното съдебно решение. По същество намира за правилни изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на отмененото НП, вкл. че в административната фаза на производството не е изследван произхода на съхраняваната дървесина, съответно не е извършена преценка за компетентността на актосъставителя и АНО да проведат съответната административнонаказателна процедура. Изтъква, че в крайна сметка в хода на съдебното дирене е установено, че въпросната дървесина не е добита горска територия и евентуалното налагане на административно наказание за съхраняването й е в компетентността на кмета на населеното място. С тези съображения ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, не претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на РС - Свищов е правилно по своя резултат, доколкото вмененото на санкционираното лице нарушение не е доказано по безспорен начин, поради което същото се явява незаконосъобразно и правилно е отменено от съда. Предлагам обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства се установява, че районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. На дата 07.02.2024 г., във връзка с подаден сигнал, от служители в РДГ – Велико Търново е била извършена проверка в частен дом, находящ се в [населено място], [улица], обитаван от С. Д. С.. В двора били открити 7 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид акация, слива и бряст, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка. С. С. не представил превозен билет, доказващ произхода на дървесината и отказал да обясни от къде е добита. От служителите в РДГ са били задържани установените количества, след което същите са били предадени на С. Д. С. за отговорно пазене. За извършената проверка е издаден Констативен протокол от 07.02.2024 г., в който са отразени горните събития, протоколът е подписан от проверяващите и от С. С.. От участващ в проверката служител на РДГ – Велико Търново е съставен АУАН серия В № 008782/ 07.02.2024 г., за извършено от С. Д. С. нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен на датата на издаването, срещу подпис, като в него не са вписани възражения, писмени такива не са направени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Със сигнално писмо изх. № РДГ05-1723/ 19.02.2024 г. на РДГ – Велико Търново, Районна прокуратура - Велико Търново е била уведомена за извършената проверка и констатациите от нея, като е направено искане за образуване наказателно производство. С Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 23.02.2024 г. на прокурор от ВТРП е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка № 1306/ 2024 г. по описа на районната прокуратура, като същата е върната на РДГ – Велико Търново за произнасяне по компетентност относно налагане на С. на административно наказание. След връщането на преписката, на 16.07.2024 г. е извършена допълнителна проверка, при която е установено, че оставените на отговорно пазене 7 пр. куб. м. дърва за горене, са били употребени. При така установеното и въз основа на АУАН от директора на РДГ – В. Търново, е издадено НП № **********/ 04.10.2019 г., с което на С. Д. С. за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл. 266, ал. 1 предл. седмо от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500,00 лв. и е определено да заплати паричната стойност на дървесина в размер на 408,10 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 07.08.2024 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В производството пред РС – Свищов са били приобщени документите от административната преписка, както и допълнително представения от АНО ценоразпис на добита дървесина франко временен склад, без ДДС. От санкционираното лице е представена съдебно-психиатричната експертиза, съгласно която същото страда от умерена умствена изостаналост, но може да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си, както и служебна бележка от дата 01.02.2024 г., издадена от кмета на [населено място]. Съгласно последната, на С. С. е разрешено да извърши почистване на изгоряла дървесина и храсти на [улица]в селото, като добитата дървесина може да бъде използвана от него само и единствено за отопление. В тази връзка е като свидетел е бил разпитан П. И. – кмет на [населено място], който е потвърдил издаването на служебната бележка. Разяснил е, в периода септември или октомври 2023 г. в селото е имало голям пожар и много изгоряла дървесина в района, където живее С.. Тъй като знаел, че последният разполага с моторна резачка, му предложил да изчисти улицата, която е до тях, като изреже изгорелите дървета и храсти. В показанията си свидетелят е описал улицата като доста широка и много обрасла, предимно с трева и храсти, но и около 10 дървета, вкл. акация /сочена като „бодлив салкъм“/, слива и бряст. С. се съгласил, след което му била издадена служебната бележка, улицата била изчистена. Пред съда свидетелят е заявил задоволство от изпълнението на възложената работа, както и че доколкото знае, С. е прибрал дървата у тях. Извън показанията на П. И., от районния съд са били изслушани тези на свидетелите Б. Б. /майка на санкционираното лице/, И. Б., Д. Д. и С. К. – служителите на РДГ, извършили проверката, като последните са потвърдили фактите, отразени в констативния протокол и АУАН.

При така установената фактическа обстановка и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на подадената пред него жалба. Той е преценил, че в административната фаза на производството са допуснати процесуални нарушения, вкл. непълно описание на нарушението, неизясняване на въпроса какви са количествата установена дървесина от всеки вид, с оглед определяне на цената й, както и на въпроса чия собственост е тази дървесина и коя е горската територия, от която е придобита. С тези мотиви решаващият състав на РС - Свищов е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Постановеното от Районен съд – Свищов решение е правилно по своя краен резултат. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

 

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, за неправилност на изводите на районния съд относно допуснати в административната фаза на производството съществени процесуални нарушения. Видно от описаната по-горе фактология, до приключването на тази фаза е останал неизяснен въпросът за произхода на установената в имота на С. С. дървесина. От АНО се претендира нарушаване на матералноправната разпоредба на чл. 213, ал. 1 от ЗГ, като изпълнителното деяние е въведено в санкционната норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ и изрично изисква като свой елемент, наличието на нарушаване на този закон. От своя страна, за да е налице нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, то следва дървесината да произхожда от горския фонд. Тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ изключва от приложното поле на закона дървесина, намираща се в определени категории територии, в случая произходът на намерените дърва за горене, е определящ за наличието на нарушение по посочения по-горе текст. Действително, видно от доказателствата по делото, при извършената му проверка С. не е оказал съдействие за изясняването на този въпрос, което изрично е отбелязано и в констативния протокол от проверката. Независимо от това, с оглед посоченото по-горе и спецификата на конкретния казус, за актосъставителя и най-вече за наказващия орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, е съществувало задължението да изяснят въпроса за произхода на конкретната дървесина, но както се отбеляза, действия в тази насока не са били предприети. Нарушението на процесуални правила е съществено, доколкото с допускането му е останал неизяснен съставомерен елемент на изпълнителното деяние, за което е санкциониран ответникът по касационната жалба.

Обсъденото процесуално нарушение, допуснато при издаването на НП, в крайна сметка е обусловило и противоречие на същото с материалноправните разпоредби на закона. Както се посочи, всички състави на нарушения по чл. 266, ал. 1 от ЗГ, вкл. претендираното от касатора, са по Закона за горите, а съгласно чл. 2, ал. 3, т. 4 от ЗГ, разпоредбите му не се прилагат за площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. В случая от събраните в съдебната фаза на производството доказателства е установено, че имотът откъдето е била добита дървесината е улица в населено място, т.е. местен път в урбанизирана територия. Безспорно, отсичането на такава дървесина също може да е с разрешителен режим, но по процедури, уредени в други нормативни актове – Закона за устройство на територията, Наредба № 1/ 10.03.1993 г. на МТРС за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, евентуално Закона за опазване на селскосктопанското имущество /относно дървесен вид слива/. Съответно произходът на такава дървесина и разрешаването на отсичането й не се доказват поставянето на уредените в ЗГ контролни горски, общински или производствени марки, а със съответните документи, издадени от компетентния за това орган, който по правило е кметът на съответното населено място /чл. 32, ал. 2 ЗОСИ, чл. 19 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. на МТРС/. Именно поради това, за да е налице нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, дървесината следва да произхожда от горския фонд, какъвто не е разглеждания случай. Налице е недоказаност от обективна страна на изпълнителното деяние за което е санкциониран ответникът по касационната жалба, като въпросът дали същият е извършил нарушение на друг закон, а не на ЗГ, е извън предметния обхват на делото. Отделно предвид представения в производството пред районния съд официален документ, издаден от кмета на [населено място], и цитираните по-горе показания на същия, в случая недоказан се явява и субективният елемент на претендирано от АНО нарушение. При издаденото от кмета на населеното място разрешение за отсичане и прибиране на процесната дървесина, за С. С. най-малкото е съществувала убедителна привидност за законосъобразност на действията му, изключваща негово виновно поведение.

Крайният извод от изложеното по-горе е за незаконосъобразност на издаденото от началника на РДГ – Велико Търново наказателно постановление, поради допуснато нарушение на процесуални правила и недоказаност от обективна и субективна страна на санкционираното с него административно нарушение. Като е достигнал до аналогични крайни изводи, като резултат районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

 

Предвид изложеното обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на началника на РДГ – Велико Търново, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски. Съобразно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Регионална дирекция по горите – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на С. Д. С., разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025 г., имащ съдържанието и на разписка за получаване на сумата.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 16 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 20244150200208/ 2024 г. по описа на Районен съд – Свищов.

 

 

Осъжда Регионална дирекция по горите – [населено място] с адрес [населено място], бул. „България“ № 23, да заплати на С. Д. С. с [ЕГН], адрес [населено място], ***, [улица], разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.