Решение по дело №236/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260048
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20201700500236
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ№ 260048

 

гр. Перник  07.08.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Маринела Стоева

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 236 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 133/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 323/2018г. по описа на Брезнишкия районен съд е отхвърлен предявеният от „ACM“ ЕООД, гр. М. срещу А.М.Б. иск, с който се иска да бъде признато за установено, че последната дължи на „ACM“ ЕООД сумата в размер на 12699.48 лв. главница, въз основа на фактури с №*** г., № *** г. и № *** г., както и лихва за забава върху главницата, в размер на 1328.49 лв., считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ.

Постъпила е въззивна жалба от „ACM“ ЕООД, гр. М., в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се поддържа че същата е неоснователна.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че е доставил на ответницата, която е регистрирана като ***, стоки на обща стойност 12 699.48лв., като цената не е платена. За тези доставки са издадени фактури с №*** г., № *** г. и № *** г. Моли да се признае за установено по отношение на ответната страна, че му дължи сумата от 12699.48 лв. - главница, представляваща непогасено задължение по горните фактури, както и лихва за забава в размер на 1328.49 лв., считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен. Твърди се, че стоките, описани във фактурите не са доставяни от ищеца на ответника, както и че фактурите и стоковите разписки към тях не са подписвани от представляващ ответника.

За да отхвърли иска, районният съд е приел, че в тежест на ищцовото дружество е да установи, че между страните е налице сключен договор за продажба, по който ищецът е изпълнил поетите задължения и размера на дължимата продажна цена. С оглед предприетото оспорване от ответницата на облигационната обвързаност между страните по повод доставка на стоките по посочените фактури, на преценка подлежи факта доколко подписалото фактурите лица ангажира имуществената сфера на ответника. Съдът е приел, че при липса на надлежни доказателства за упълномощаване на лицето, подписало фактурите, не може да се приеме, че същото е действало от името и за сметка на ответницата. Освен това фактурите не са осчетоводени при ответницата и няма данни те да са й станали известни при други обстоятелства, затова и начален момент за узнаването следва да се приеме момента на получаване на заповедта за изпълнение, в която са описани същите. *** производител в депозираното възражение се е противопоставил на сделките по фактурите и е оспорил наличието на правоотношение с ищцовото дружество по същите, което е поддържал и в съдебно заседание след направената конкретизация на фактите, относно подписалото счетоводните документи лице.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.

В жалбата се поддържа, че искът е доказан, защото в случая е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.

Като доказателства по  делото са приети фактури с №*** г., № *** г. и № *** г. Върху трите фактури като клиент е посочена *** производител А.М.Б. и е положен подпис на получателя, посочен е и падеж на плащането – ***г.

Фактура №*** г. е издадена за сумата от 11 890 лв.- стойност на доставен слънчоглед, като е посочена дата на данъчното събитие ***г., както и количеството и единичната цена на стоката.

Фактура № *** г.е издадена за сумата 710,53 лв., като в нея също е посочен видът, количеството и единичната цена на стоката  и датата на данъчното събитие – ***г.

Фактура № *** г. е издадена за сумата 872,68 лв., като в нея е описан видът, количеството и единичната цена на стоката, както и датата на данъчното събитие – ***г.

По делото са приложени приемо-предавателни протоколи с номера № *** г., № *** г. и № *** г., в които са описани вид и количество предадени стоки. В тях е отбелязано, че са подписани от представител на купувача.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводството на *** производител А.Б., водено от счетоводна къща „Ив консулт“, фактура с № *** г. е отразена с протокол в справка декларация за ДДС в м. *** год. Същата е сторнирана през м. *** г. поради неосъществена сделка по данни от счетоводството на ответника. Останалите две фактури не фигурират в счетоводството на счетоводната къща и не са осчетоводени/отразени в счетоводството на ответника .

За фактура с №*** г. не е ползван данъчен кредит, защото е освободена доставка съгласно ЗДДС.

Като свидетел по делото е разпитана Х. С. Б., която работи в посочената счетоводна къща и води счетоводството на ответницата. Същата сочи, че са пристигали фактури от „ACM“ ЕООД, тъй като са извършвани покупки оттам. Фактура №*** г. е била донесена през ***г.  от лицето Д. И. и свидетелката подписала фактурата за получател. Ответницата казала на свидетелката, че не е имало такава доставка, след което се свързала с Д. И. и в продължение на 1- 2 месеца провеждали разговори, за да уточнят отношенията си във връзка с фактурата. През ***г. ответницата изготвила документ, че доставката не е осъществена и фактурата била сторнирана.

Свидетелката Д. Г. И. установява че е била служител на ищцовото дружество, като е доставяла стоки на ответницата, а също и е носила издадени фактури и е оставяла документи при счетоводителя, като не си спомня да е предавала фактура на стойност от около 12 000 лв.

Свидетелят В. Р. Х., който работи при ищеца сочи, че е идвал един път в *** – на ***г. като е докарал семена – 41 торби. Оставил е стоката на мястото, което му е било казано и стоката е получена от мъж, който подписал и приемо- предавателния протокол. При доставката не се е срещал с ответницата.

Като свидетел е разпитан и С. К. И.. Същият установява, че ответницата живее на семейни начала със сина му. Около ***г. пристигнал камион с 40 торби слънчогледово семе, като стоката била оставена за съхранение при тях, защото била предназначена за друг *** производител, а не за ответницата. За тази стока синът му подписал приемо- предавателен протокол. След около 10 дни свидетелката Д. И. дошла и натоварила семената. Около един месец по- късно възникнал скандал между сина на свидетеля и ответницата по повод фактура, която е пристигнала  при счетоводителката на ответницата и която фактура била на името на ответницата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че искът е основателен и доказан.

Договорът за продажба като неформален може да бъде установяван с всички доказателства. Фактурата, подписана от издателя и получателя, съдържаща  описание на стоката като вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване съставлява доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните. В случая и трите фактури съдържат изброените реквизити и валидно установяват наличието на договор за продажба между страните по делото.

Ответницата поддържа, че подписите за получател върху фактурите не са положени от нея. Относно фактура №*** г. свидетелката Х. С. Б. изрично е заявила, че тя е положила подпис като получател, като по делото липсват доказателства Б. да е била упълномощена от ответницата да я представлява.

Горното не е основание, за да бъде отхвърлен искът.

Ответницата по делото е физическо лице, регистрирано като *** производител, водещо счетоводство и занимаващо се със *** дейност, поради което тя се счита за търговец по силата на чл.1, ал.3 от ТЗ, съгласно който търговец е и всяко лице, образуващо предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Законовата дефиниция на понятието "*** производител" е дадена  § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, съобразно който такива могат да бъдат физически или юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена продукция от животински и/или растителен произход. *** производител се занимава по занятие с тази дейност, като обемът и обхватът й изискват тя да се води по търговски начин. Спорните договори за продажба обслужват дейността на ответницата в качеството й на регистриран *** производител, извършващ *** дейност по занятие, поради което и в случая намира приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Съгласно последната, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, видно от заключението на вещото лице, фактура №*** г. е отразена с протокол в справка декларация за ДДС в м. *** год., предвид на което и следва извод, че с осчетоводяването на фактурата на ответницата са й станали действията по покупката на семената. Фактът на узнаването за издадената и приета от счетоводителя фактура през ***г.  се потвърждава и от показанията на св. Б. и И.. От момента на узнаването за ответницата е възникнало правото по чл. 301 от ТЗ – да се противопостави на извършените действия без представителна власт, което означава, че ответницата е следвало да сведе до знанието на насрещната страна- ищец по делото своето несъгласие. Доказателства, че това е сторено, не са ангажирани. Обстоятелството, че ответницата е провеждала разговори със св. Д. И. във връзка с така издадената фактура не е достатъчно, за да се приеме ,че е налице противопоставяне в срока и по реда на чл. 301 от ТЗ, тъй като издател на фактурата е ищцовото дружество и именно пред него ответницата е следвало да направи своите възражения. При липсата на доказателства, че веднага след узнаването ответницата се е противопоставила на извършените действия,същите се считат потвърдени съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, т.е. договорът е породил правно действие и обвързва ответницата с произтичащите от него права и задължения. Констатираното от вещото лице сторниране на фактурата от страна на ответницата през ***г. не води до други изводи, защото същото е извършено по искане на самата ответница и то в хода на образуваното вече исково производство.

При липсата на доказателства за извършено плащане на доставената стока, то и следва извод, че ответницата дължи продажната цена, посочена във фактура №*** г.

Относно вземанията по останалите две фактури искът също е основателен. Тези фактури са двустранно подписани. Ответницата е въвела твърдения, че подписът, положен за получател не е изпълнен от нея. Съгласно чл. 193, ал.3, изр. второ от ГПК, когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността му пада върху страната, която го е представила. Следователно, когато документът формално изхожда от оспорващата го страна, тежестта да установи неговата неистинност пада върху нея и тя следва да я установи. В случая ответницата, макар и да е въвела твърдения, че подписите за получател не са положени от нея, не е ангажирала каквито и да било доказателства за това, поради което и съдът приема, че тези й твърдения са недоказани. Следователно фактурите като подписани от ответницата в качеството й на получател установяват наличието на валидно облигационно правоотношение за покупко-продажба на стоки, които като вид количество и цена са подробно описани във фактурите.

В хода на първоинстанционното производство ответницата поддържа, че не е получила стоките, описани във фактурите. Във всяка една от фактурите е вписана дата на данъчното събитие, а съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. В случая се касае за продажба на родово определени вещи и собствеността се счита прехвърлена в момента на предаването- чл.24, ал.2 ЗЗД. Т.е. към момента на подписване на процесните фактури, доставката е била осъществена и на основание чл. 327 ТЗ ответницата дължи заплащане на продажната цена.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата дължи сумите по трите фактури, съставляваща покупна цена на стоките описани като вид количество и стойност във фактурите. Цената на стоките по трите фактури е в общ размер на 13 473, 21 лв., поради което и искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от  12 699,48 лв.

Основателна е и претенцията по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По силата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В конкретния случай в трите фактури е посочена дата на падеж ***г., поради което и от ***г. ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Размерът на законната лихва върху главницата за исковия период е 1 354,61 лв., поради което и тази претенция следва да се уважи в претендирания от ищеца размер от 1 328,49 лв.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което исковете да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 280,56 лв. – направени разноски в заповедното производство, както и направените разноски по делото пред двете инстанции в размер на 1081,08лв., включващи 400 лв. юрисконсултско възнаграждение – 300 лв. за производството пред БРС и 100 лв. за въззивната инстанция. При определяне размера на възнаграждението за първоинстанционното производство съдът взема предвид, че по делото са били проведени шест съдебни заседания и на всяко едно от тях се е явил юрисконсултът, представляващ ищеца.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА  решение № 133/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 323/2018г. по описа на Брезнишкия районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ по отношение на ***  А.М.Б. с ЕГН ********** от ***, че дължи на „ACM“ ЕООД, *** сумата от  12699.48 лв. , съставляваща цена на доставени стоки, за което са съставени фактури с №*** г., № *** г. и № *** г., както и лихва за забава върху главницата, в размер на 1328.49 лв., считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ.

Осъжда   А.М.Б. с ЕГН ********** от ***, да заплати на „ACM“ ЕООД, ***  сумата от 280,56 лв., представляващи направени разноски в заповедното производство, както и направените разноски по делото пред двете инстанции в размер на 1081,08лв.,

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                          2.