Определение по дело №126/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер      260419       16.02.2021  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  16.02.2021 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                   Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

    ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 126 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

     Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

     Жалбоподателят „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си юрк. Г.  моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане № 284265/19.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14769/2020г.по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните суми: 900 лв. главница, 32,32 лв.- административни разноски 120,24 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 140,16 лв.- договорна лихва, 35,36 лв. лихва за забава по договор аза кредит , 21,06 лв. лихва за забава по договора за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Излага съображения за това.

      Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо разпореждане на районния съд.

      Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО основателна поради следното:

      За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението, съдът излага съображения, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което е налице предпоставка за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи. Констатирал е, че се касае за предоставен заем от 900 лв., платим на 8 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40%, ГПР от 48,21% и обща сума за плащане- 1040,16 лв. Приел е, че липсва посочване на методика за определяне на ГПР , като липсват данни за извършени плащания или липса на такива и техния размер. Предвид това е заключил, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.  

Законосъбразно първостепенинят съд е съобразил законовите изменения,/обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК,  предвиждащи задължение и на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК. В тази насока съществува поначало такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора.

В случая, се констатира от въззивния съд, че е налице нарушение на забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито, в случая, се явяват т.н. „административни разноски“. Освен това, се констатира от въззивния съд и, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК,  съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. В конкретния случай това означава, че в съдържанието на обезпечения с поръчителство договор за кредит е трябвало да бъде включено договореното обезпечение. След като по договора за потребителски кредит има дадено обезпечение, то уговорката за същото следва да бъде инкорпорирана в съдържанието на самия договор за потребителски кредит. Освен това, за поръчителството е предвидено възнаграждение  съгласно уговорките  между страните, което  се  заплаща на  „Кредисимо“  ЕАД, който  е  овластен  да го приеме,  заедно  с погасителните  вноски по договора,  като  размерът на същото  не  е  бил взет предвид  при  изчисляване  на годишния процент  на разходите  по кредита съгласно чл.19, ал.1 ЗПК.   Независимо  че  възнаграждението  по  договора за предоставяне  на поръчителство  се дължи на  друго  лице,  различно  от кредитодателя,  същите  са пряко свързани  с  договора  за кредит и съобразно  императивните разпоредби  на  чл.19, ал.1  от  ЗПК  и  §1, т.1  от ДР на ЗПК  следва  да  бъдат включени при изчисляване  на  ГПР.    Уговореното  в договора  за предоставяне  на  поръчителство  възнаграждение  за  поръчителя  де факто  съставлява  допълнително  възнаграждение  за кредитора  за  предоставянето  на  сумата /т.нар.  скрита  възнаградителна  лихва/,  уговорено в  противоречие  с  принципите  на справедливостта  в гражданските  и  търговските  отношения  и  с разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК,  тъй  като  кредиторът  „Кредисимо“  ЕАД  е  едноличен собственик  на капитала  на  поръчителя  „Ай  тръст“  ЕООД / видно от вписванията по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ/. Казаното от своя страна сочи , че посочените в договора стойности на ГПР от от 48,21% и обща сума за плащане- 1040,16 лв. не съответстват на действителните такива, което обуславя извод за наличие на хипотезата на чл.22 ЗПК. При това положение кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита или сумата от 900 лв.главница, ведно с обезщетението за забава.

Следователно обжалвания съдебен акт следва да се отмени в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 900 лв. – главница по договор за  кредит,  сключен между длъжника  и  „Кредисимо“  ЕАД, ведно със сумата от 35,36 лв.-лихва за забава по договора за кредит от  21.10.2019г. до  09.10.2020г, както и  законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата   и за  направените  от заявителя разноски пред първата и въззивната инстанция, съразмерно на уважената част  от претенциите.

 С оглед горното съдът

 

Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                              О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 284265/19.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 14769/2020 г. по описа на Районен  съд- Пловдив, в ЧАСТТА  с която  е отхвърлено заявлението  на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 за сумата 900 лева главница по договор за  потребителски кредит, 35,36 лв.-лихва за забава по договора за кредит, ведно със  законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на вземането, като

 

ВРЪЩА  делото  на Районен съд – Пловдив, за издаване на заповед за горните вземания, както  и  за  направените  от заявителя разноски пред първата и въззивната инстанция, съразмерно на уважената част  от претенциите.

 

 ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 284265/19.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 14769/2020 г. на ПРС в останалата част.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                          Председател:

 

                                                               Членове: