№ 18
гр. Силистра, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213400600221 по описа за 2021 година
прие за установено следното:
С присъда № 54 от 22.10.2021 г. постановена по НЧХД № 211/21 г.
Силистренски районен съд е признал подс. К. Л. АМ. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК като на осн. чл. 78а от НК
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Със същата присъда е осъдил подс. А. да заплати на гр. ищец Р. М. Г.
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от 02.01.2021 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата до
5000 лв., както и сумата от 2341 лв., направени от тъжителя разходи в
съдебното производство.
Подс. А. е осъден да заплати и сумата от 120 лв. , по сметка на съда,
представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимия, който
счита съдебния акт за „неоснователен“, поради наличие на предпоставки по
чл. 24, ал.1, т.6 от НПК и наличие на противоречие в доказателствения
материал. С допълнителна жалба се представят съображения за
необоснованост на присъдата като се твърди да липсва установен механизъм
на извършване на престъпното деяние. Прави се искане за отмяна на
постановената присъда и прекратяване на наказателното производство на осн.
1
чл. 24, ал.1, т.6 от НК, и алтернативно: 1. Постановяване на нова присъда, с
която подс. А. да бъде признат за невинен с произтичащите от това последици
в гражданско-осъдителната част и 2. Намаляване на уважения размер на гр.
иск.
В съдебно заседание подс. А. не се явява, за него – редовно
упълномощен защитник, който поддържа жалбата без да сочи нови
доказателства.
От своя страна , повереникът на частния тъжител оспорва жалбата,
като се придържа изцяло към мотивите на присъдата. Счита, че в
първоинстанционното производство са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, които са в подкрепа на повдигнатото обвинение от страна на
тъжителката.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в
жалбата и становищата на страните в съдебно заседание , и след като
извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от
НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, разгледани по същество –
неоснователна.
По първото искане :
За прилагане на принципа ne bi sim idem, Първоинстанционния съд се е
произнесъл с нарочно определение в съдебно заседание на 31.05.2020 г. като е
изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и
няма да бъдат преповтаряни. Няма да се изпада и в лекционен режим. По
въпроса е налична тълкувателна и друга практика на ВКС и е неприемливо
защитникът да не се е запознал с нея.
По второто искане:
Първоинстанционният съд е приел за установена една фактическа
обстановка, която пред въззивната инстанция остава непроменена.
Безспорно по делото се установява, че подс. К. А. не желае лично да
реализира процесуалните си права. Наказателното производство срещу него
се е развило без негово участие, въпреки редовното и своевременно
призоваване. Такова е поведението му и пред настоящата инстанция. Липсва
лична защитна версия.
Пред въззивния съд защитата се гради на изцяло оспорване на
обвинителната теза на тъжителя и свидетелските показания в нейна полза, с
твърдението за наличие на противоречия като се прави собствена
интерпретация и целенасочено се изключват от анализ свидетелските
показания на ония лица, които са от обкръжението на подсъдимия, в това
число и свидетелските показания на съпругата на подс. А.. Подобни
съображения/възражения са били излагани и пред СРС, в хода на съдебните
прения, и са намерили своя отговор в мотивите към ревизираната присъда.
В писмените съображения към въззивната жалба се набляга на това,
2
къде е бил паркиран/ спрян л.автомобил на Р.Г. и как точно се е стигнало до
удар между два автомобила, без да се прави логичен извод доколко това има
отношение към довършено или не „изпълнително деяние“ по чл. 130, ал.1 от
НК.
От своя страна повереникът оспорва жалбата като неоснователна с
искане присъдата да бъде изцяло потвърдена.
Възприетата фактическа обстановка на кратко е следната:
На 02.01.2021 г. около 18ч. пострадалият, управлявайки лекия си
автомобил , се прибирал към дома си. В разрез с правилата за движение ,
визирани в ЗДвП и Правилника към него, навлязъл в еднопосочна улица – ул.
„Димитър Дончев“ в с. Кайнарджа, движейки се в насрещната посока за
движение. Достигайки дома си установил, че няма място къде да паркира,
понеже автомобилите на гостите на съседа му /св. М. Пирев/ вече били
спрени пред неговата къща. Спрял колата по средата на улица,натиснал
клаксона, слязъл и започнал да вика, и псува. Раздразнен влязъл в дома на
съседа си, за да дири сметка.
Този шум бил чут от св. Г.а, която била на гости у сем. Петрови, също
съседи. При излизането си на улицата тя видяла как съпругът си тръгва от
дома на М. Пирев и се запътва към колата си. Междувременно бил застигнат
от подс. К. А. /зет на св. Пирев/, който хванал тъжителя за яката и му нанесъл
два удара с ръка – в лицето и по тялото. Свидетелката се върнала в дома на
сем. Петрови, за да потърси помощ.
В този момент тъжителят успял да се качи в колата си, направил опит да
паркира колата, но форсирайки ударил предната броня на автомобила на св. Р.
Дичева.
През това време на улицата вече били излезли и гостите на М. Пирев –
неговите дъщери и другият му зет, които чули виковете между постр. Г. и
подс. А., но не видели нищо повече от това, че пострадалият се качил в
колата и без всякаква логика, вместо да изчака св. К. Дичев да измести
пречещата кола, започнал да форсира и ударил бронята на л.а, собственост на
сем. Дичеви. Безспорно в този ред на мисли, тези свидетели спестяват част от
случилото и това умело се пропуска от защитника на подсъдимия. Колкото и
арогантно да е било държането на пострадалия, при влизането му в дома на
св. М. Пирев, липсва логика да предприема изместване и паркиране на
автомобила си, преди св. Дичев да предприеме действия на добра воля да
изпълни желанието на Г.. Липсва логическа връзка и с показанията на св.
Дичева, че сама е изместила колата си след удара – как е станало това, след
като ключовете от автомобила са били у съпруга . В противовес на
показанията на тези свидетели, обаче, са показанията на св. Раданов. Те
подкрепят обвинението, а така също и видяното, и казаното от съпругата на
ч.т. Г..
След като ударил колата на св. Дичева, пострадалият слязъл от
автомобила си и се запътил към дома си, където бил застигнат от подсъдимия
3
и от св. Дичев. Взел празна стъклена бутилка и я хвърлил към идващите след
него. Звукът от счупването бил чут, както от дъщерите на св. М. Пирев, така
и от сем. Петрови, които вече били излезли от дома си по повод молбата за
помощ, отправена от съпругата на тъжителя. Тримата свидетели видели как
подс. А. нанася удар в лицето на пострадалия, а св. Дичев се опитвал да
предотврати това, като самият той изобщо не видял никакви удари, само
искал да спре хвърлянето на бутилки.
В съдебно заседание пред СсРС, въпреки многократните призовавания,
подсъдимият не се явил, за да обори по какъвто и да е начин обвинителната
теза на пострадалия.
Решаващият съд, обаче, е направил всичко възможно да разкрие
обективната истина по делото като е извършил всички необходими и
допустими процесуални действия, при което са установени две групи
свидетелски показания, на практика взаимоизключващи се.
След обстоен анализ, по отделно и в съвкупност, първоинстанционния
съд е стигнал и до правилни правни изводи за довършено от обективна и
субективна страна престъпно деяние по чл. 130, ал.1 от НК.
Показанията на свидетелите в полза на обвинителната теза са
последователни и непротиворечиви, колкото и да не се харесват на защитата.
Те са в унисон и с обективните находки за телесни увреди, установени чрез
св. показания на д-р Колев, а в последствие закрепени и в заключението на
в.л. по назначената СМЕ. Показанията на свидетелите, близки роднини на
подс. А. не могат да дадат отговор за получените телесни увреждания по
постр. Г., а обстоятелство къде точно е била паркирана колата на пострадалия
е без каквото и да е значение за довършеното престъпление.
Правните изводи на СсРС за авторството на деянието и за виновно
поведение на подс. А. по възведеното обвинение са изградени въз основа на
изключително подробен анализ на събрания доказателствен материал, като
съдът е отговорил и на всяко едно от възраженията, направени от защитата.
При наличието на предпоставките на чл. 78а от НК подс. А. е бил
освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание „глоба“ в минимален, което и според настоящата
инстанция се явява справедливо определено и ще осъществи целите, визирани
в чл. 36 от НК.
Претърпените болки и страдания, ведно с психическите и обществени
неудобства, които е търпял пострадалият са правилно преценени с оглед
нанесените телесни увреди , поради което предявения граждански иск е бил
уважен в размер на 3000лв. и към настоящия момент не са налице
обстоятелства, които да налагат изменение на присъдата в тази част.
Във връзка с горното всяко едно възражение за необоснованост на
присъдата е интерпретирано своеобразно и несъпоставимо със събрания
доказателствен материал, поради което се явява неоснователно.
4
В горния смисъл въззивната инстанция приема, че не са налице
основания за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, поради
което и на осн. чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 54/ 22.10.2021г., постановена по НЧХД
№ 211/21 г. по описа на Силистренски районен съд, ИЗЦЯЛО.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5