№ 85
гр. Провадия, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20243130100174 по описа за 2024 година
за да се произнесее, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Провадийският районен съд е сезиран с молба от Р. Б. А., депозирана
чрез РУ-Провадия с твърдения за осъществен от ответника – бивш нейн
съпруг А. Д. А. – акт на домашно насилие на 08.02.2024 г. пред дома, в който
живеят в с. *********, Община ******, изразяващ се в нанасяне на удар с
глава в слепоочието на молителката, а след това и с юмрук по главата.
Молителката подава и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се
описва осъществения акт на домашно насилие.
В о.с.з. молителката се явява лично и се представлява от
упълномощения от нея процесуален представител, който поддържа молбата
за защита. Моли за уважаването й.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Оспорва твърдените в
подадената молба за защита актове на домашно насилие и декларацията към
нея по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Неговият пълномощник моли за отхвърляне на
решението.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представеното по делото влязло в сила
решение № 233/17.10.2022 г. по гр.д. № 29/2022 г. по описа на РС-Провадия,
се установява, че страните са бивши съпрузи, които по силата на решението
за развод, живеят под един покрив, но в различни домакинства – молителката
ползва втория етаж, а ответникът – първия етаж от жилищна сграда (къща),
1
находяща се в с. *********, Община ******, Област Варна.
От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДн, ценена
наред с приетия по делото фиш за спешна медицинска помощ от 08.02.2024
г., с който се констатира наличието на травма в слепоочието в лявата част на
главата, протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, с който се
предупреждава ответника да се въздържа от извършване на домашно насилия
спрямо молителката, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за
установено пълно и главно, че ответникът извършва акт на домашно насилие
на 08.02.2024 г. пред дома, в който живеят, изразяващ се в нанасяне на удар с
глава в слепоочието на молителката, а след това и с юмрук по главата. Този
извод на съда се основава и на показанията на св. М.И., която посочва, че на
следващия ден на 09.02.2024 г. (петък) се среща с ответницата на работа и
вижда, че цялото й ляво слепоочие е синьо. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, независимо от факта, че във фиша за спешна медицинска
помощ се посочва, че ответницата е без видими нарянявания, тъй като следва
да се има предвид, че този документ се издава един-два часа след настъпване
на акта за домашно насилие и е напълно възможно към този момент да не са
проявени видими следи от нанесените удари.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице,
съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Депозира се в предвидения в чл.10,
ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде
спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на
ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят
да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения
извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно
насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона липсва
легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане,
псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх,
изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие
2
следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между
страните, техните физически и психически особености и съответните следи,
останали в съзнанието на пострадалото лице.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е изрично предвиден от закона и
специфичен за това производство привилегирован доказателствен способ,
който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в подобни
хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни
доказателства няма как да бъдат събрани. От друга страна, в хода на
производството се събират достатъчно доказателства, установяващи,
наведените в декларацията твърдения, а от друга страна - от ответника не се
ангажират никакви доказателства, които да опровергават изложените в
декларацията обстоятелства.
Съвкупният анализ на събраните гласни и писмени, мотивират съдът
да приеме, че е налице изискуемия се законов интензитет на доказаност за
осъществен от ответника акт на физическо насилие на 08.02.2024 г. пред
дома, в който живеят в с. *********, Община ******, изразяващ се в
нанасяне на удар с глава в слепоочието на молителката, а след това и с юмрук
по главата.
Молбата за издаване на заповед за защита е основателна и следва да се
уважи.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът
намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката. Следва да се наложи и мярка по чл. 5,
т. 3 от ЗЗДн – налагане на забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице и местоработата му на по-малко от 10.00 метра за срок от
9 месеца. По делото липсва превес на смегчаващи или на отегчаващи вината
на ответника обстоятелства, поради което срокът следва да се определи на
половина от максимално предвидения в закона размер от 18 месеца.
С оглед обстоятелството, че ответникът не е осъждан към момента и
липсват данни за други установени със съдебно решение, извършени от
ответника актове на домашно насилие, налагането на мярка за защита –
отстраняване от съвместно обитаваното с ответницата жилище, не се явява
необходимо, като съдът счита, че мерките по чл. 5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН ще
постигне както превантивен, така и превъзпитателен ефект спрямо ответника,
предвид обстоятелстовто, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка,
дори и незначителна проява на акт на домашно насилие, полицейският орган
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за
престъпление от общ характер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Провадийски районен съд дължимата за
3
производството държавна такса в размер на 25,00 лв.
На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена
заповед за защита.
Предвид основателността на предявената молба за защита от домашно
насилие, ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на упълномощения от ищцата процесуален представител в
размер 700.00 лева, което възнаграждение съдът намира за съответно на
правната и фактическа сложност на делото и съобразно с разпоредбата на чл.
22 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Д. А., ЕГН: ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Р. Б. А., ЕГН:**********, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДн.
ЗАБРАНЯВА на А. Д. А., ЕГН: ********** да приближава Р. Б. А.,
ЕГН:********** и нейната месторабота, на по-малко от 10.00 (десет) метра
разстояние за срок от 9 (девет) месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДн.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Провадия държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. А.,
ЕГН:********** сумата от 700.00 (седемстотин) лева разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Р. Б. А., ЕГН:**********.
ПРИСПАДА срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
по издадената заповед за незабавна зашита № 6/09.02.2024 г. по гр.д. №
174/2024 г. по описа на ПРС от срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН, поставеновена със заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 2 от
ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните, като копие от тях да се изпрати и на районните
управления на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и
на установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по
посочения от пострадалото лице адрес.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Д. А., ЕГН: **********, че на основание чл.
21, ал. 4 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на
обявяване на решението – 18.04.2024 г. пред Варненски окръжен съд, на
основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4