№ 6
гр. гр.Несебър, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20232150200749 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*****” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*********, представлявано от М.С., против Наказателно постановление № **** от
06.10.2023 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол
към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с
което за нарушение по чл. 114, т.1 от Закона за туризма, на основание чл.206, ал.1 от
ЗТ, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1000 лв. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление. Сочи се за липса на яснота защо се приема, че
се касае за туристически обект, както и неяснота относно местоизвършването на
нарушението. Заявява се, че не ставало ясно и коя от хипотезите на чл.114, т.1 от
Закона за туризма се приема, че е нарушена. Твърди се за стартирана към датата на
проверката процедура по продължаване категоризацията на обекта от Министерството
на туризма. Навежда се и твърдение за допуснато съществено нарушение поради
непроизнасяне на наказващия орган по подаденото възражение от страна на
санкционираното лице.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 08.08.2023 г. в бар- фоайе „********“,
съставляващо прилежащо ЗХР към хотел „********“, находящо се в КК „Слънчев
бряг“, стопанисвано от жалбоподателя, е констатирано, че на видно място в
туристическия обект няма поставено удостоверение за категоризация или временно
удостоверение за открита процедура по категоризирането му. Заведението разполагало
с 15 места и в него се предлагали напитки, обявени в ценоразпис на български и на
английски език, с цени в български лева и поставени грамажи. За това нарушение, на
18.08.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
00****, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съобразно
приложената заповед № 7/06.01.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от лице, разполагащо с компетентност за това,
което се установява от заповед № 384 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП.
Сочените неясноти в НП не се споделят от настоящата инстанция. Обектът не е
посочен като класически ресторант, както се твърди в жалбата, а е описан като бар-
фоайе към х. ********. По делото не се съдържат дори твърдения, че такъв тип обекти
са няколко в хотела, както и че последния разполага с няколко фоайета, в който е
позициониран бар. Наред с това този обект вече е бил категоризиран, като бар- фоайе,
поради което не може да се сподели твърдението, че не жалбоподателя не му е ясно за
кой обект се отнася производството. Нормата на чл.3, ал.2, т.2 от Закона за туризма пък
сочи, че баровете са туристически обекти.
Не може да бъде споделено и твърдението за неяснота относно нарушението.
Съвсем ясно е визирано, че нарушението е предоставяне на туристически услуги в
некатегоризиран туристически обект или в обект, за който не е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Соченото непроизнасяне на наказващия орган по направеното възражение
против АУАН, дори и да е процесуално нарушение, не може да се приеме, че е от
категорията на съществените. Жалбоподателят разполага с възможността да изложи
възраженията си в съдебно производство, което очевидно същия е сторил.
2
По повод наведените твърдения за открита процедура по продължаване на
категоризацията, съдът намира следното:
Видно от приложеното удостоверение, обекта е бил категоризиран с три звезди
за периода от 09.07.2018 г. до 09.07.2023 г. На 26.07.2023 г. жалбоподателят е подал
заявление и е била открита процедура по категоризиране на обекта. На 02.08.2023 г. е
била извършена проверка на място, за което е бил съставен констативен протокол от
Министерството за туризма- л.44. В последният е посочено, че проверката е била
извършена на основание чл.130, ал.5 и ал.6 от Закона за туризма. На 18.08.2023 г. е
било изпратено писмо до жалбоподателя, с което е уведомено дружеството, че
предстои издаване на удостоверение за категоризация на обекта за нов 5- годишен
срок. От така изложеното съдът намира, че в Министерството на туризма е открита
процедура не по потвърждаване на категорията на обекта, както се твърди в жалбата, а
по издаването на удостоверение за нова категоризация. Този извод се следва, както от
посоченото в констативния протокол основание за извършване на проверката- чл.130,
ал.5 и ал.6 от ЗТ, така и от обстоятелството, че в Закона за туризма е предвидена
изрична процедура, по която може да се потвърди една категоризация. Съгласно
разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ЗТ, в срок до три месеца преди изтичането на 5-
годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на
категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до
момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия
обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3. Визирано е, че категорията на обектите се
прекратява с изтичането на срока. В този смисъл всяко едно лице, стопанисващо
туристически обект, който веднъж вече е бил категоризиран, е длъжен най- късно три
месеца преди изтичане на издаденото му удостоверение, в случая най- късно до
09.04.2023 г., да подаде заявление за потвърждаване на категорията. В случая това не е
било сторено. Заявление е било подадено на 23.06.2023 г., т.е. 16 дни преди да изтече
крайния срок на удостоверението, поради което приложение следва да намери
разпоредбата на ал.4 на чл.133 от ЗТ, според която в случай че съответното лице не
предприеме действията по ал.3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява
с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде
определена по реда на чл. 129 и чл. 130. Ето защо съдът намира, че поради
неизпълнение на задължението на жалбоподателя да поиска потвърждаване на
досегашната категория, МТ е открило процедура за издаване на нова категоризация.
Това налага извода, че с изтичане на срока на старата- 09.07.2023 г., обекта вече е бил
некатегоризиран, не е разполагал и с временно удостоверение, поради което и
жалбоподателя е нямал право да извършва туристическа дейност след тази дата,
включително и към момента на проверката от КЗП.
С оглед на така изложеното по- горе правилно и законосъобразно на
дружеството, стопанисващо обекта, е бил съставен АУАН и впоследствие е било
3
издадено НП. Установи се, че в нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ, „*****“ ООД е
извършвало дейности по ресторантьорство в туристически обект- бар- фоайе в х.
********, КК Слънчев бряг, който не е бил категоризиран и не е разполагал с издадено
временно удостоверение. Това нарушение подлежи на санкцията по чл. 206, ал.1 от ЗТ,
която в случая е наложена в минимален размер. Предвид на това жалбата се явява
неоснователна.
Предвид изхода на спора, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган, което съдът определя на сумата от 80 лв.
съобразно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** от 06.10.2023 г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което, за
нарушение по чл. 114, т.1 от Закона за туризма, на „*****” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.*********, представлявано от М.С., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата от 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4