Решение по дело №133/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260034
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20215500200133
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  260034                                   31.03.2021 г.                      град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                        Наказателен състав

На 31.03.                                                                                          Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    

СОНЯ  КАМЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВА СТЕФАНОВА

 

КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА

 

Секретар РОСИЦА  РАДЕВА               

Прокурор  М.  ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ЧНД номер 133 по описа за 2021 година,

въз основа на данните по делото и закона:

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) Решение за налагане на финансова санкция № BH-GS/03206000017176/20 от 20.08.2020 г., постановено от Областна администрация – Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на 09.09.2020 г., с което на българския гражданин М.Л.С., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Казанлък, с постоянен и настоящ адрес:***, е наложена финансова санкция в глоба размер на 85 евро, която сума е равностойна на 166,25 (сто шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 20.08.2020 г., за извършено  административно нарушение, което се санкционира по реда на § 20, раздел 2 и § 99, раздел 3, б. „а” от Правилника за движението по пътищата на Република Австрия (§ 20, Abs. 2 StVO, § 99, Abs. 3, lit.a StVO), изразяващо се в това, че като водач на автомобил с регистрационен номер СТ 6853 РМ, движейки се по път А4, км.61+950, в землището на Никелсдорф, посока на пътуване Унгария, е превишил на 02.07.2020 г. в 08.37 ч. максимално допустимата скорост извън населени места с 24 км/ч., при допустима скорост 130 км/ч., като установената скорост е след изваждане на допустимата погрешност на измерването.

                                                   - 2 -

 

ИЗПРАЩА на основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, заедно с препис от настоящото решение, на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

ДА СЕ УВЕДОМИ  незабавно на основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС компетентния орган на издаващата държава – Областна администрация – Гюсинг, Република Австрия за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, както и за приключване на изпълнението на решението.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ  копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава на основание чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС на Министерство на правосъдието на Република България.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в седмодневен срок от днес.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                             2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Старозагорски окръжен съд                          - 1 -                           ч.н.д. № 133/2021 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) и е образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Старозагорския окръжен съд на Удостоверение по чл.4 от Решение за налагане на финансова санкция № BH-GS/03206000017176/20 от 20.08.2020 г., постановено от Областна администрация – Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на 09.09.2020 г.,, по отношение на лицето М.С., роден на *** г., с последен известен адрес Република България, гр. Пловдив, ул. „Павел Бобеков” № 6. Удостоверението е издадено относно глоба в размер на 85 евро.

Тъй като в Удостоверението са посочени само двете имена на засегнатото лице, не са посочени място на раждане, ЕГН и постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице, е направена справка за тези данни по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”. Установено е, че засегнатото лице е българският гражданин М.Л.С., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Казанлък, с постоянен и настоящ адрес:***.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради наличие на законовите предпоставки за това.

Засегнатото лице М.Л.С. е редовно призован и не се явява по делото. Постъпила е молба от неговия защитник адв. Станимир Ченалов. В молбата е изразено становище, че С. не оспорва налагането на финансовата санкция и ако Удостоверението отговаря на законовите изисквания, следва да се признае решението и да се изпрати същото на НАП за изпълнение.

Въз основа на данните по делото и закона, съобразявайки се с изразените становища от страните, съдът прие следното:

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение

Решение за налагане на финансова санкция № BH-GS/03206000017176/20 от 20.08.2020 г., постановено от Областна администрация – Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на 09.09.2020 г., с което на българския гражданин М.Л.С., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Казанлък, с постоянен и настоящ адрес:***, е наложена финансова санкция в глоба размер на 85 евро, която сума е равностойна на 166,25 (сто шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 20.08.2020 г., за извършено  административно нарушение, което се санкционира по

                                                      - 2 -

реда на § 20, раздел 2 и § 99, раздел 3, б. „а” от Правилника за движението по пътищата на Република Австрия (§ 20, Abs. 2 StVO, § 99, Abs. 3, lit.a StVO), изразяващо се в това, че като водач на автомобил с регистрационен номер СТ 6853 РМ, движейки се по път А4, км.61+950, в землището на Никелсдорф, посока на пътуване Унгария, е превишил на 02.07.2020 г. в 08.37 ч. максимално допустимата скорост извън населени места с 24 км/ч., при допустима скорост 130 км/ч., като установената скорост е след изваждане на допустимата погрешност на измерването.

По делото няма данни за извършено плащане на наложената глоба от засегнатото лице М.Л.С..

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен несъдебен орган на задължение за плащане на глоба и разходи за административно производство. В случая решението на Областна администрация – Гюсинг, Република Австрия има статута на решение по смисъла на акта на СЕ.

Изпратеното в Старозагорския окръжен съд удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения  акт, чието признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата държава за налагане на задължение за плащане на глоба по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Деянието, осъществено от засегнатото лице М.Л.С., попада  сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на задължение за плащане на разходи за съдебно производство, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.  Същото е  в писмена форма, придружено е с превод на български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице М.Л.С. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на задължение за плащане на финансовата санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд.

Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на

Старозагорски окръжен съд                          - 3 -                           ч.н.д. № 133/2021 г.

 

Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. 

Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение, е за налагане на задължение за плащане на глоба в размер на 85 евро, която сума е равностойна на 166, 25 лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 20.08.2020 г.

Същото е постановено срещу пълнолетно, съгласно българското законодателство, лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу М.Л.С. е било писмено и същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния закон представител, за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му.

М.Л.С. не се е явил лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, но наказателното разпореждане/известието за наказание и инструкциите за правни средства за защита са изпратени по пощата.

Към Удостоверението е приложена и Покана за доброволно плащане на просрочено задължение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът постанови решението си, с което признава Решение за налагане на финансова санкция № BH-GS/03206000017176/20 от 20.08.2020 г., постановено от Областна администрация – Гюсинг, Република Австрия, влязло в сила на 09.09.2020 г., с което на българския гражданин М.Л.С., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Казанлък, с постоянен и настоящ адрес:***, е наложена финансова санкция в глоба размер на 85 евро, равностойна на 166,25 (сто шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 20.08.2020 г., за извършено  административно нарушение, което се санкционира по реда на § 20, раздел 2 и § 99, раздел 3, б. „а” от Правилника за движението по пътищата на Република Австрия (§ 20, Abs. 2 StVO, § 99, Abs. 3, lit.a StVO), изразяващо се в това, че като водач на автомобил с регистрационен номер СТ 6853 РМ, движейки се по път А4, км.61+950, в землището на Никелсдорф, посока на пътуване Унгария, е превишил на 02.07.2020 г. в 08.37 ч. максимално допустимата скорост извън населени места с 24 км/ч., при допустима скорост 130 км/ч., като установената скорост е след изваждане на допустимата погрешност на измерването.

Имайки предвид обстоятелството, че засегнатото лице е с трайно местоживеене на територията на Република България, съдът приема – с оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, че признаването за изпълнение на решението за налагане на задължение за плащане на финансова санкция глоба не изисква събиране на доказателства относно това притежава ли засегнатото лице имущество и получава ли доходи.

 

                                                        - 4 - 

В съдебния си акт съдът се произнесе и относно въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (изпълнение на признатото решение),  по чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС (задължение за уведомяване за признаване и приключване изпълнението на решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                             2.