№ 44
гр. Ловеч, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ П.
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500571 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
С решение № 364/22.08.2022г. по гражданско дело № 428 по описа за
2021 година на РС – Ловеч, са отхвърлени изцяло, предявените от
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *****, гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 159,
БМБЦ срещу А. Ц. П., ЕГН **********, гр. Б., ул. „С.С. (Б.)“, ***, вх.1, ет.2,
ап.4 и адрес: с. У., общ. Ловеч, ул. „Б.“ №2 следните обективно кумулативно
съединените искове:
иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено,
че ответникът А. Ц. П. дължи на ищеца „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД сумата от 802.70 лева, представляваща главница да употребена и
незаплатена електрическа енергия за периода от 21.02.2020г. до
22.05.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
заявлението по чл.410 ГПК, 27.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 14/11.01.2021г. по ч.гр.д. № 21/2021г. по описа на РС –
Ловеч;
иск с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът А. Ц.
П. дължи на ищеца „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД сумата от 40.96
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от
802.70 лева, считано от падежа на всяко периодично вземането до датата
на издаване на справката за възникнали задължения, а именно за периода
от 25.04.2020г. до 17.11.2020г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 27.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 14/11.01.2021г. по ч.гр.д. № 21/2021г. по
описа на РС – Ловеч.
Със съдебното решение № 416/30.09.2022г. (в производството по чл.247
ГПК) съдът е присъдил в тежест на ищеца разноските, сторени от ответника в
исковото производство, в общ размер от 172.20 лева.
Първоинстанционните решения са постановени при участието на трето
лице - помагач на страна на ответника, а именно „НАЦИОНАЛЕН Х.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК *****, представлявано от синдик Е. Т., ЕГН
**********, гр. С., ул. „К.Б. I“, № 71.
Срещу така постановените решения е подадена въззивна жалба с вх. №
7999/16.09.2022г., с пощенско клеймо от 15.09.2022г., от „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД, с която обжалва решението в цялата част.
Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на
решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост, свеждащи се до: неправилно РС – Ловеч е приложил
разпоредбите на гражданските закони, а не ЗЕ. Счита, че по делото се
установило наличието на облигационна връзка с ответника, която по силата
на ЗЕ следва да се квалифицира като потребителска (възражение за
потребителски характер на договора). Като следващо въззивно основание
навежда доводът, че неправилно съдът не е приложил чл.13, т.5 от ОУ, според
2
които потребителят следва да уведоми доставчика на електрическа енергия за
обстоятелствата, свързани със собствеността или другите основания за
доставяне на енергия. Счита, че ответникът е следвало да уведоми ищеца за
прекратяване на договора за наем, а не да се позовава на бездействието на
наемодателя. Счита, че в тежест на ответника следва да се приложи чл.13, т.5
ОУ, а при неизпълнение задължението не се погасява, а ако е искало да
прекъсне продажба на електрическа енергия в обекта е следвало да подаде
заявление оп чл.44 ОУ. Сочи, че неправилно съдът е приел, че
неуведомлението по чл.13, т.5 ОУ погасява задължението за плащане от
страна на потребителя. Счита, че крайният срок на облигационната връзка с
ищеца е не прекратяване на договорът за наем, а момента на прекъсване на
електрическата енергия, което към този момент не е осъществено
(възражение за неуведомяване). Моли съда да отмени атакуваното решение
и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковете. Претендира
разноски в заповедно, исково и въззивно производство.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А. Ц. П. не подава отговор на
въззивната жалба.
В срока по чл.263 ГПК третото лице – помагач НАЦИОНАЛЕН Х.“
АД (в несъстоятелност), ЕИК *****, представлявано от синдик Е. Т., ЕГН
**********, гр. С., ул. „К.Б. I“, № 71, не подава отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован не се явява и не се представлява.
Депозира писмени бележки, с които поддържа въззивната жалба, моли съда
да отмени атакуваното решение по изложените съображения в жалбата.
Представя списък с разноски. Претендира разноски в заповедно, исково и
въззивно производство.
В о.с.з. въззиваемата А. Ц. П., редовно призована, не се явява, а се
представлява от адв. Р. Б.. Излага становище, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъда потвърдено. Оспорва въззивната жалба. Счита, че
договорът за наем е антидатиран и не е от 01.06.2012г., с което собственикът
е могъл да смени партидата. Счита, че след като договорът за наем бил 6
месечен, то с изтичането им, той е прекратен и ответникът не следва да
заплаща консумативите по него. Излага съображения, че от 2017 е напуснала
наемното помещение, а от 2017 г. до 2020 г. някои все още е ползвал имота.
3
Претендира разноски, които ги завява в с.з. и представя писмени бележки. В
писмените бележки излага становище за неоснователност на иска. Позовава
се, че договорът за наем е в друг срок от претендирания срок за ползвана
електроенергия. Изразява становище, че договорът за наем е срочен за 6
месеца и след това наемателката не е длъжна на плаща консумативи, тъй като
договорът е приключил действието си. Твърди, че ответницата напуснала
обекта през 2017 година, поради което същата не следва да отговаря за
консумацията на електроенергия. Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитиМ.ана страна, чрез представител с надлежно
учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от
обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, спазена и изискуемата от закона форма, поради което
решението е валидно.
Първоинстанционното производство е образувано по искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79
ЗЗД и чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите
от 802.70 лева и 40.96 лева.
4
За претендираните суми е образувано частно гражданско дело №
21/2021г. по описа на РС – Троян по молба по чл.410 ГПК от кредитора
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД срещу длъжника А. Ц. П.. В т.12 от
заявлението е посочено, че ответницата имала клиентски номер –
310201073191. За периода от 21.02.2020г. до 22.05.2020г. били издадени
фактури, както следва: № 27943699/31.03.2020г. за периода от 21.02.2020г. до
22.03.2020г. за сумата от 410.57 лева с ДДС, като върху тази сума била
начислена мораторна лихва за забава от 25.04.2020г. до 17.11.2020г. в размер
на 23.15 лева; № 28115482/30.04.2020г. за периода от 23.03.2020г. до
22.04.2020г. за сумата от 364.79 лева с ДДС, като начислената върху нея
мораторна лихва за забава от 03.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 16.72
лева; № *********/31.05.2020г. за периода от 23.04.2020г. до 22.05.2020г. за
сумата от 27.34 лева с ДДС, като начислената върху нея мораторна лихва за
забава от 24.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 1.09 лева. ПН Посочено е,
че фактурите са начислени за обект в гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2. Общата
сума възлиза на: 802.70 лева, представляващи главница и 40.96 лева,
представляващи мораторна лихва. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил
задължението си по договора, поради което е подадено заявлението по чл.410
ГПК (л.4-6 от ч.гр.д. № 159150/2020г. на СРС).
Въз основа на заявлението е издадена заповед за парично задължение №
14/11.01.2021г. за претендираните суми (л.4 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС -
Ловеч).
Заповедна е връчена лично на длъжника А. Ц. ПАЛОВА на 15.01.2021г.
(л.10 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС - Ловеч).
На 25.01.2021г. по цитираното частно гражданско дело по описа на РС -
Ловеч е постъпило възражение лично подписано от длъжника, с което
оспорва вземането, тъй като била напуснала наемният апартамент с изплатени
сметки, на основание чл.414 ГПК (л.5 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС - Ловеч).
Преклузивният срок за направа на възражението изтича на 15.02.2021г., а
възражението е направено на 25.01.2021г. Същото е в срок, а съгласно чл.415,
ал.3 ГПК при направа на възражение по чл.415, ал.1, т.1 ГПК искът е
установителен.
С разпореждане № 94/26.01.2021г. РС – Ловеч е указал на заявителя, че
може да предяви иск против длъжника за установяване на вземането, в
5
едномесечен срок, като му е указал, че при непредставяне на доказателства в
посочения срок, издадената заповед ще бъде обезсилена (л.9,11 от ч.гр.д. №
21/2021г. на РС - Ловеч). Разпореждането е връчено на заявителя на
10.02.2021г., с което едномесечният срок по чл.415, ал.4 ГПК изтича на
10.03.2021г. (л.11 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС - Ловеч).
Подадена е искова молба с вх. № 1170/24.02.2021г., с пощенско клеймо
от 23.02.2021г., от заявителя срещу длъжника, за посочените суми и
основание, поради което е образувано гражданско дело № 20214310100428 по
описа за 2021 на РС – Ловеч. По заповедното дело е депозирана молба с вх. №
1318/02.03.2021г., с пощенско клеймо от 01.03.2021г., с което е представено
доказателство за предявения иск (л.12 от ч.гр.д. № 21/2021г. на РС – Ловеч и
л.2 от гр.д. № 20214310100428- първоинстанционно). Подадената искова
молба е в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, делото е между същите
лица по подаденото заявлението.
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно -„проверовъчно”
производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , съдът констатира, че е налице
издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Указанията на заповедния
съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на възражението по
чл.414 ГПК. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
исковата претенция се възприема за допустима.
С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване правото на иск при постановяване на съдебното
решение, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
6
упражнено, поради което първоинстанционното производство и решението са
допустими. Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззвивният
съд дължи произнасяне по съществото на спора.
По правилността на решението и основателността на исковете
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
за сумите:
802.70 лева (осемстотин и два лева и седемдесет стотинки), на
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79
ЗЗД, представляваща главница да употребена и незаплатена
електрическа енергия за периода от 21.02.2020г. до 22.05.2020г.;
40.96 лева (четиредесет лева и деветдесет и шест стотинки), на
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 802.70
лева, считано от падежа на всяко периодично вземането до датата на
издаване на справката за възникнали задължения, а именно за периода от
25.04.2020г. до 17.11.2020г.;
които суми били начислени по издадени фактури, както следва: №
27943699/31.03.2020г. за периода от 21.02.2020г. до 22.03.2020г. за сумата от
410.57 лева с ДДС, като върху тази сума била начислена мораторна лихва за
забава от 25.04.2020г. до 17.11.2020г. в размер на 23.15 лева; №
28115482/30.04.2020г. за периода от 23.03.2020г. до 22.04.2020г. за сумата от
364.79 лева с ДДС, като начислената върху нея мораторна лихва за забава от
03.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 16.72 лева; №
*********/31.05.2020г. за периода от 23.04.2020г. до 22.05.2020г. за сумата
от 27.34 лева с ДДС, като начислената върху нея мораторна лихва за забава от
24.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 1.09 лева, за обект от
електропреносната мрежа, находящ се: гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2; ведно
7
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, съгласно Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14/11.01.2021г. по
ч.гр.д. № 21/2021г. по описа на РС – Ловеч.
За да бъде уважен искът, при пълно и главно доказване ищецът следва
да установи наличието на следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. през процесния период е имал право да начислява и търгува с
електрическа енергия за процесния обект
2. посоченият обект е бил част от електропреносната мрежа;
3. наличие на облигационна връзка с А. П.;
4. връзката между обекта и начислените суми;
5. размерът на търсените суми – консумацията на ток и изчисленията на
база потребителската цена-ставка;
6. датата на изискуемостта на задълженията;
При пълно и насрещно доказване ответницата следва да установи, че е
платила процесните суми по размер и съответна дата, както и
правоизключващото се възражение, че не е ползвала имота за процесния
период и при напускане на обекта, след изтичане на договора за наем, е
погасила всички задължения за електроенергия към ищцовото дружество.
Между страните не се спори, а същото се установи, че
„„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД представлява енергийно предприятие по
смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява
разпределение на електрическа енергия и притежава лицензия за
разпределение електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. на ДКЕВР за
територията на гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2 към 2020 г. Доказани са
първата и втората предпоставка за уважаване на иска.
В хода на първоинстанционното производство са приети и изслушани
заключенията на две съдебно-технически експертизи (л.111-125 и л.193-197
от първоинстанционното производство). От тях се установи, че ответникът
имал клиентски номер: 310201073191 от 29.08.2012г., по която партида
ответникът А. П. е заплащала сума за електроенергия от 01.09.2012г. до
31.08.2017г. за обект в гр. Б., ул. „С.С. (Б.)“, ***, вх.1, ет.2, ап.4. Преди
01.09.2012г. суми били заплащани от друго лице Николай Николов.
От експертизите се установи, че за процесните фактури и период е имал
8
измервателен уред бил с фабр. № 17786059, който бил монофазен,
двутарифен и бил. монтиран на 10.09.2018г. на адрес гр. Б., ул. „М.“, бл.2 –
Х., ал.2, като към момента на начисляване на процесните суми – 2020 г. било
в метрологична годност. Посочено е, че измервателният уред с фабр. №
17786059 бил съответен на потребител А. П. с абонатен номер № **********,
който е свързан с клиентски номер № 310201073191. Вещо лице е посочило,
че при смяна на потребителя, абонатният номер се запазва, като за всеки
обект има един абонатен номер, т.е. той съответства на измервателното
устройство и адреса. Запазва се местонахождението на измервателния адрес,
т.е. мястото на продажба на енергията. Клиентският номер се сменял в
зависимост от собственика. Електромерът по процесните фактури бил
монтиран на адрес: гр. Б., ул. „М.“, бл. Х. – 2, а адресът гр. Б., ул. „С.С.“ №
187, вх. 2, ет.1, ап.2 представлявал адрес за връзка с клиента (л.193-197 от
първоинстанционното дело).
Спорно между страните остава наличието на облигационна връзка
между ищеца и ответника, с оглед въведеното правоизключващо възражение,
че не ползва имота и го е освободила, след приключване на договора за наем.
По делото е представено заявление, попълнено от ответника А. Ц. П. до
ищеца „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД от дата 29.08.2012г. с вх. №
*****, с което същата заявява, че иска да закупува електрическа енергия за
обект в гр. Б., ул. „С.С.“ № 187, вх. 2, ет.1, ап.2. Клиентският номер бил
300016964306, като А. П. се позовава, че ползва имота въз основа на Договор
за наем от 01.06.2012г. с „Национален Х.“ АД. Така съгласно подаденото
заявление и чл.7 от ОУ на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, място на
продажба на електрическа енергия е обект гр. Б., ул. „С.С.“ № 187, вх. 2,
ет.1, ап.2 (л.139 от първоинстанционното дело). Налице е валидна
облигационна връзка между страните по делото за продажба на
електроенергия за процесния обект гр. Б., ул. „С.С.“ № 187, вх. 2, ет.1, ап.2,
която връзка не е прекратена.
Същевременно, процесните суми по делото се изискват за ползвана
електроенергия за обект гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2 (л.20-27 от
първоинстанционното дело). От заключенията на експертизите се установи,
че за един обект, т.е. за едно средство за измерване, има един абонатен номер.
Към този номер е възможно да има различни клиентски номера, които се
9
определят въз основа смяна на собственика и ползвателите. Като клиентският
номер може да сменя адреса си, респективно техническите устройства и
абонатните номера. Следователно съдът направи доказателствен извод, че за
един административен адрес с едно устройство за измерване (електромер) има
само един абонатен номер, който е посочен за фактурите. По делото,
издадените фактури са за посочения адрес на имот: гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х.,
ал.2, който има абонатен номер **********. По посочените фактури, въз
основа на които се търсят процесните суми с посочен клиентски номер
310201073191 с потребител А. П..
Същевременно от представените справки от Столична община, Район
Б., се установи, че двата адреса ул. „М.“ и ул. „С.С.“ представляват два
различни поземлени имоти, съответно два различни административни адреса,
които са намират на повече от 1 500 метра разстояние помежду си. Между
двата адреса няма идентичност (л.211-212 от първоинстанционното
производство).
По делото ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че има облигационна връзка с ответника А. П. за адрес гр. Б., ул.
„М.“, бл.2 – Х., ал.2. Това е така, тъй като подаденото заявление е за
продажба на електроенергия за обект в гр. Б., ул. „С.С.“ № 187, вх. 2, ет.1,
ап.2. Възраженията на въззивника са правилни, че съгласно чл.47-48 от
Общите условията, когато договор за продажба на електрическа енергия се
прекратява с подаване на писмено заявление от потребителя за прекратяване
на отношенията по продажбата, на основание чл.48 ОУ. Доколкото не е
налице представено такова писмено заявление от ответника А. П. за
прекратяване на договора, то следва, че е налице облигационна връзка за
обект гр. Б., ул. „С.С.“ № 187, вх. 2, ет.1, ап.2 , където е мястото на
продавана електроенергия.
Но по делото не се установи факта на валидно облигационно отношение
между ответника и ищеца за обект гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2.
Представения протокол за смяна на електромер, в който не са посочени
клиентски номера, се отнася за адрес гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2, а от
експертизата се установява само наличието на връзка между клиентски номер
на ответника с издадените фактурите, което е видно от самите тях.
Издадените фактури, чиито суми се търсят, са за обект в гр. Б., ул.
10
„М.“, бл.2 – Х., ал.2. По делото липсва доказателства, въз основа на какво
правно основание ответникът се е задължил да плаща електроенергията на
посочения обект. Липсват заявления и договори между страните за адреса на
ул. „М.“. Освен това, не се установи и връзката между заявлението дата
29.08.2012 г. с вх. № ***** и процесния обект гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2.
Липсва връзка за промяна на адреса на продажба на електроенергията от
подаденото заявление на нов адрес. След като експертизата посочва, че един
клиентски номер може да се смени за обект и да променя местонахождението
си в зависимост от собственика и обекта, то ищецът следвало да докаже, че
клиентския номер, получен със заявлението от 29.08.2012 г. е променен на
друг адрес или да установи връзката между подаденото заявление и
абонатния номер и устройството за обект на ул. „М.“.
Неправилен е изводът на РС – Ловеч, че посоченият в заявлението от
29.08.2012 г. адрес за продажба на електрическа енергия представлява адрес
за контакт, а адресът фактически бил ул. „М.“, за който са издадени
фактурите. Изрично е посочено в заявлението, че адресът за продажба е на ул.
„С.С.“, като не може да се промени волята на страните да са се уговорили, че
това е адрес за контакт. Освен това липсват данни въз основа на какво
основание са издадени фактурите на името на ответника.
Съгласно чл.4, ал..2-3 от Общите условия на ищеца, потребител е всяко
лице, което собственик или ползвател на имота, който имот е присъединен
към мрежата. По делото безспорно се установи, че процесния имот е
присъединен към мрежата. Но не се установи дали ответникът е собственик
или ползвател. Ищецът се позовава на заявлението от 2012 година, но същото
е за друг обект на доставка на енергия. Неправилни са изводите на
първоинстанционния съд, че има връзка между заявлението за продажба на
електроенергия и обекта по фактурите на ул. „М.“. След като един обект има
един абонатен номер, то ищецът е следвало да докаже връзката между
абонатния номер и адреса заявлението на ответника за продажба на
електроенергия, т.е. че заявлението се отнася за абонатния номер по
издадените фактури. Абонатният номер е за друг административен адрес.
Такава връзка по делото не се установи. Наличието на няколко клиентски
номера е индиция за смяна на собствеността или ползвателите, но не е
доказателство за тази смяна и доколко новият ползвател е искал да се свърже
директно към ищцовото дружество, тъй като същият е могъл косвено да
11
плаща консумативите за електрическа енергия чрез собственика и
наемодателя.
Доколкото по делото не се установи наличие на облигационна връзка
между страните, то искът се явява недоказан и неоснователен. По делото
ищецът не успя да докаже, че ответницата се е задължила да получава
електроенергия – по силата на закона или договор за адрес гр. Б., ул. „М.“,
бл.2 – Х., ал.2.
Настоящият състав намира, че е безпредметно да се обсъждат
останалите възражения на въззивника, че е налице договор с ответника. Тази
договорна връзка се установи, но е за обект в гр. Б., ул. „С.С.“ № 187, вх. 2,
ет.1, ап.2, а не гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2. В този ред на мисли, също е
безпредметно да се обсъждат и възраженията на въззиваемата страна, че
същата е платила задълженията си за ток като бивш наемодател. Видно от
представения договор за наем между ответника и третото лице - помагач,
страните са се съгласили за представяне на наем на обект в гр. Б., ул. „С.С.“
№ 187, вх. 2, ет.1, ап.2. Не се установи дали процесният клиентски номер по
издадените фактури 310201073191 има връзка с подаденото заявление, което
е правноопределящо за възникване на облигационна връзката. В този смисъл
възраженията на ответника, че същата се платила консумативите по договора
за наем са неотносими, тъй като исковата претенция не се основава на правата
и задълженията при договора за наем и не се води между наемодател и
наемател. Исковата претенция се основава на връзката между потребител и
търговско дружество, която е директна. За това е без значение дали
ответникът е платил разноските по наема или не, тъй като това са вътрешни
отношения между наемател и наемодател и не касаят качеството на
потребител. Исковата претенция е заведена директно спрямо ответника в
качеството му потребител – договорно отношение между наемателя и
дружеството, предоставящо електроенергия. Тази връзка ищецът не може да
докаже. Липсват доказателства за връзката между заявлението и издадените
фактури, клиентския номер или връзка между заявлението и обекта, посочен
във фактурите.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че предявените от
ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *****, гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 159,
БМБЦ срещу А. Ц. П., ЕГН **********, гр. Б., ул. „С.С. (Б.)“, ***, вх.1, ет.2,
12
ап.4 и адрес: с. У., общ. Ловеч, ул. „Б.“ №2, обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация:
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД за
сумата от 802.70 лева (осемстотин и два лева и седемдесет стотинки),
представляваща главница да употребена и незаплатена електрическа
енергия за периода от 21.02.2020г. до 22.05.2020г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 27.11.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, съгласно Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14/11.01.2021г. по
ч.гр.д. № 21/2021г. по описа на РС – Ловеч;
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 40.96
лева (четиредесет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 802.70
лева, считано от падежа на всяко периодично вземането до датата на
издаване на справката за възникнали задължения, а именно за периода от
25.04.2020г. до 17.11.2020г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 27.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 14/11.01.2021г. по ч.гр.д. № 21/2021г. по
описа на РС – Ловеч;
които суми били начислени по издадени фактури, както следва: №
27943699/31.03.2020г. за периода от 21.02.2020г. до 22.03.2020г. за сумата от
410.57 лева с ДДС, като върху тази сума била начислена мораторна лихва за
забава от 25.04.2020г. до 17.11.2020г. в размер на 23.15 лева; №
28115482/30.04.2020г. за периода от 23.03.2020г. до 22.04.2020г. за сумата от
364.79 лева с ДДС, като начислената върху нея мораторна лихва за забава от
03.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 16.72 лева; №
*********/31.05.2020г. за периода от 23.04.2020г. до 22.05.2020г. за сумата
от 27.34 лева с ДДС, като начислената върху нея мораторна лихва за забава от
24.06.2020г. до 17.11.2020г. е в размер на 1.09 лева, за обект от
електропреносната мрежа, находящ се: гр. Б., ул. „М.“, бл.2 – Х., ал.2,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Доколкото крайният извод на настоящото инстанция съвпада напълно с
извода на РС – Ловеч, то обжалваното решение № 364/22.08.2022 г. по
13
гражданско дело № 428 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, поправено с
решение № 416/30.09.2022г., следва да се потвърди изцяло като правилно, на
основание чл.272 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото в настоящото инстанция, въззиваемата А. Ц.
П. има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същата не е
представила списък по чл.80 ГПК и в открито съдебно заседание заявява, че
не претендира разноски в настоящото производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 364/22.08.2022 г. по гражданско
дело № 428 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, поправено с решение №
416/30.09.2022г., като правилно, на основание чл.272 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач
„НАЦИОНАЛЕН Х.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *****, представлявано от
синдик Е. Т., ЕГН **********, гр. С., ул. „К.Б. I“, № 71.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14