Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 50 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М.Д.М., че дължи на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД сумата от 56,28 лв., представляваща задължение за предоставени
далекосъобщителни услуги съгласно договор от 23.08.2017 г. за периода
01.08.2017 г. – 31.10.2017 г., за която сума е издадена Заповед № 260112 от
17.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
725/2020 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че между
третото неучастващо лице „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника
на 23.08.2017 г. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за ползване на телевизионна услуга по тарифен план VIVACOM TV L, за
което потребителят се задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на
22,99 лв. за срок от 24 месеца. Поддържа, че ответникът не изпълнил
задълженията си да заплати стойността на ползваните далекосъобщителни услуги за
периода 01.08.2017 г. – 31.10.2017 г. в общ размер на 56,28 лв. Посочено е още,
че „Българска телекомуникационна компания” ЕАД прехвърлила с договор за цесия
от 16.10.2018 г. задълженията си, произтичащи от горепосочения договор на „С.
Г. Груп” ООД. Последният от своя страна
цедирал същото това вземане на ищеца на 01.10.2019 г. Твърди, че е допустимо длъжникът
да бъде уведомен за извършената цесия чрез връчване на препис от исковата
молба. Тъй като ответникът не заплатил доброволно дължимите суми, пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Свиленград.
Образувано било ч. гр. д. № 725/2020 г. по описа на РС Свиленград, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта
за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът в съответствие
с указанията на съда предявил иск за съществуване на вземането си.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника – адв. Х., в който
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че
претендираните от ищеца суми били погасени по давност. Възразява, че не били
предоставени далекосъобщителните услуги, чието заплащане се претендира от
ищеца. Също така счита, че ответникът не бил надлежно уведомен за извършените
цесии. Поддържа, че клаузата, даваща възможност на търговеца да прехвърли
правата и задълженията си по договора без съгласието на потребителя, била
нищожна на основание чл. 143, т. 16 ЗЗП. По тези съображения моли да бъде
отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д.
№ 725/2020 г. по описа на РС Свиленград се установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед № 260112/17.11.2020 г. за изпълнение на парично вземане по чл.
410 ГПК против ответника за следните суми: 56,28 лв., представляваща задължение
за предоставени далекосъобщителни услуги съгласно договор от 23.08.2017 г. за
периода 01.08.2017 г. – 31.10.2017 г., 16,53 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 17.11.2017 г. – 13.10.2020 г., 25 лв. – платена държавна такса и 180
лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В
изпълнение на указанията в предоставения едномесечен срок ищецът е депозирал
настоящата искова молба.
От събраните по делото
доказателства се изяснява, че между третото неучастващо лице „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника М.Д.М. на 23.08.2017 г. е подписан
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги за клиентски номер №
16696022001. По силата на същия „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
поела задължение да предоставя на ответника телевизионна услуга по тарифен план
VIVACOM TV L, за което потребителят се е задължил да заплаща месечна
абонаментна такса в размер на 22,99 лв. за срок от 24 месеца. Приложими са
промоционални условия, съгласно които абонатът получава 5 лв. отстъпка от
месечния абонамент за срока на договора.
За ползваните от абоната
М.Д.М. услуги „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е издала три броя месечни
сметки на обща стойност 56,28 лв., както следва:
- месечна сметка № **********/01.09.2017
г., с падеж на плащане 18.09.2017 г., за отчетен период от 28.08.2017 г. до
30.09.2017 г., за сумата от 20,30 лв., ведно с описание на вида на ползваните
далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
- месечна сметка № **********/01.10.2017
г., с падеж на плащане 18.10.2017 г., за отчетен период от 01.10.2017 г. до 31.10.2017
г., за сумата от 17,99 лв., ведно с описание на вида на ползваните
далекосъобщителни услуги и тяхната цена;
- месечна сметка № **********/01.11.2017
г., с падеж на плащане 18.11.2017 г., за отчетен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017
г., за сумата от 17,99 лв., ведно с описание на вида на ползваните
далекосъобщителни услуги и тяхната цена.
Според Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. продавачът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД се е
задължил да прехвърли на „С. Г. Груп“ ООД негови вземания, произтичащи от
договори, подробно описани в Приложение № 1. Видно от потвърждение за прехвърляне
на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът е потвърдил, че е прехвърлил на „С.
Г. Груп“ ООД вземанията си към ответника на стойност 56,28 лв.
С изрично пълномощно
цедентът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е упълномощил „С. Г. Груп“
ООД да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето на вземанията съгласно
сключения договор от 16.10.2018 г.
Представен е и втори
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., от който се установява, че
„С. Г. Груп“ ООД е прехвърлил на ищеца „ЮБЦ” ЕООД придобити вземания по силата
на договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. В чл. 1 е посочено, че конкретните вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1, съставляващо
неразделна част от договора. Видно от извлечение от последното вземанията на
ответника на стойност 56,28 лв. са прехвърлени на ищеца.
Представено е и
уведомление за цесия от „С. Г. Груп“ ООД, действащо като пълномощник на цедента
по договора за цесия от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, и от „ЮБЦ“ ЕООД, действащо като цедент по договора за цесия от 01.10.2019
г., до ответника. Уведомлението е подписано от лице, посочено като управител,
но от съдържанието му не става ясно на кого от управителите на двете дружества
е подписът. С него се съобщава на ответника за двете цесии, както и че към
момента негов кредитор е „ЮБЦ“ ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За основателността на предявения иск е от
значение установяването в обективната действителност на съществуването на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
както и че тези услуги са предоставени на ответника през исковия период. Също
така ищецът следва да установи наличието на валиден договор за цесия, по силата
на който именно тези вземания са му прехвърлени от продавачите с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви, както
и че длъжникът е уведомен за извършените цесии.
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че в разглеждания случай между цедента „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което операторът се е задължил да предоставя на
ответника далекосъобщителни услуги срещу заплащането на уговорената цена. Действително
представените месечни сметки представляват едностранно съставени от доставчика
на далекосъобщителни услуги частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за издателя си факти. Тъй като са неподписани от ответника, са му
непротивопоставими и сами по себе си не са годни да установят получаване на далекосъобщителни
услуги през отчетния период при изрично направеното оспорване в тази връзка. В
конкретния случай обаче се претендира единствено стойността на абонаментите
такси, които съгласно чл. 25.2 от ОУ абонатът следва да заплаща ежемесечно през
периода на действие на договора за осигуряване на достъп до мрежата. В тази
връзка ответникът не оспорва, че е подписал договора за далекосъобщителни
услуги. Ето защо, съдът приема, че за него е съществувало задължение да заплати
дължимите съобразно договора месечни абонаменти. По тези съображения съдът
приема, че за него е възникнало задължение да заплати на цедента „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД сумата от 56,28 лв., представляваща стойността
на абонаментните такси за отчетния период 28.08.2017 г. – 30.11.2017 г.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Допустимо е по
силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомяването за цесията (така
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). В
разглеждания случай ищецът не е ангажирал доказателства, че двете цесии са
съобщени на длъжника преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По
отношение довода на ищеца, че това уведомление следва да се счита за връчено с
исковата молба, трябва да се посочи, че действително съдебната практика приема,
че такова връчване в хода на процеса поражда действие и редовно уведомява
длъжника за цесията. Това обаче не се отнася за случаите, при които исковата
молба и уведомлението за цесия се връчват на особен представител. Причината е,
че връчването на особения представител е една законова фикция за връчване на
ответника. Законовите фикции и тяхното приложно поле са уведени изрично в
закона. Следователно при връчване на особения представител фикцията за връчване
на ответника обхваща само исковата молба и приложенията ѝ, както и всички
други процесуални изявления на ищеца и съда. Чрез уредената процесуална фикция
обаче не могат да се получават изявления с материалноправен ефект, каквото е
уведомлението за цесия. Няма такова законово правило, а и обратното би
противоречало на института на цесията, който поражда материалноправно действие
спрямо длъжника, когато му бъде реално съобщено за станалата цесия. Съдът
намира, че в настоящия случай липсва реално уведомяване. Не може да се приеме,
че с получаване на уведомлението за цесия от особения представител длъжникът е
уведомен за нея по изложените доводи, които произтичат от закона. А последният
не може да бъде изменян чрез съдебна практика по практически съображения,
свързани с интереса на кредитора. Неоткриването на ответника, който не е
изпълнил задължението си да регистрира действителния си адрес, може да доведе
само до негативни процесуални последици за него, но не и да доведе до връчване
на всякакви материалноправни изявления от неговите кредитори чрез неуредени в
закона фикции. В крайна сметка цесионерът на свой риск е придобил прехвърленото
вземане, без в съглашението да участва длъжникът, поради което следва да търпи
последиците от невъзможността последният да бъде открит, за да му бъде съобщена
цесията. Така или иначе това съобщаване не може да стане на особения
представител и с арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземанията не е
породило действие нито за третите лица, нито за длъжника. (В този смисъл е
константната практика на ОС Хасково, обективирана в Решение № 14/11.01.2019 г.
по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 35/30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018
г. и Решение № 226/18.06.2019 г. по в. гр. д. № 331/2019 г.).
Ето защо, тъй като ответникът не
е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цесионера,
съдът намира, че цесията не е произвела действие спрямо него, поради което той
не дължи плащане на задължението, произтичащо от процесния договор за
далекосъобщителни услуги в полза на ищеца-цесионер.
Отделно от това, съдът намира, че
с приложеното към
исковата молба уведомление ответникът не би могъл да бъде уведомен за
извършените цесии. Последното страда от пороци, които не биха могли да бъдат
отстранени по пътя на тълкуването. В заглавната му част като негови автори са
посочени управителите на две дружества: „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД. Но
уведомлението е подписано само от едно лице, като не става ясно управител на
кое дружество е то. Действително по изложените по-горе съображения управителят
на „С. Г. Груп“ ООД може да уведоми ответника за двете цесии в качеството му на
пълномощник на цедента „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и в лично
качество като цедент по втората цесия. Но изявление на управителя на ищцовото
дружество не би имало подобно действие, тъй като не е упълномощен от нито един
от двамата цеденти. Предвид липсата на категорични доказателства, че
уведомлението е подписано от управителя на „С. Г. Груп“ ООД, съдът намира, че
цесията не би могла да поради действие спрямо длъжника.
За пълнота на изложението следва
да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на задълженията му
по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2011 г., ОСГТК, е разяснено, че понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги когато
едно плащане притежава посочената по-горе
съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер. С оглед тези съображения съдът приема, че
възникналите по силата на договора за далекосъобщителни услуги задължения на
ответника представляват периодични плащания и се погасят с изтичането на
тригодишна давност. Според разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В разглеждания случай падежът на
отделните вземания е, както следва: по месечна сметка № **********/01.09.2017
г. на 18.09.2017 г., месечна сметка № **********/01.10.2017 г. на 18.10.2017
г. и месечна сметка № **********/01.11.2017 г. на 18.11.2017 г. Тук следва да
се съобрази и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно която за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. На основание §
13 от ПЗР на ЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. сроковете,
спрели да текат по силата на ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т. е.
от 21.05.2020 г. От това следва, че от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение на 14.05.2020 г. давностните срокове са били спрени по
силата на закона, като са започнали да текат отново на 21.05.2020 г. По тези
съображения съдът намира, че тригодишните срокове е следвало да изтекат, както
следва: по месечна сметка № **********/01.09.2017 г.
на 25.11.2020 г., месечна сметка № **********/01.10.2017 г. на 29.12.2020 г. и
месечна сметка № **********/01.11.2017 г. на 25.01.2021 г. Разпоредбата на чл. 116,
б. „б” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, като в хипотезата на предявен установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението е подадено на 28.10.2020
г., към който момент нито едно от вземанията не е било погасено по
давност.
Но с оглед изложените по-горе съображения
за ненадлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съдът
намира, че цесията не е произвела действие спрямо него, поради което той не
дължи плащане на задължението, произтичащо от процесния договор в полза на
ищеца-цесионер. По тези съображения предявеният иск следва да бъдат отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.Д.М.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на М.Д.М., че
дължи на „ЮБЦ” ЕООД сумата от 56,28 лв., представляваща задължение за
предоставени далекосъобщителни услуги съгласно договор от 23.08.2017 г. за
периода 01.08.2017 г. – 31.10.2017 г., за която сума е издадена Заповед №
260112 от 17.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 725/2020 г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: