№ 112
гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000131 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 41/21.03.2023 година по т. д. № 19/2022 година на Окръжен съд
Русе е прието за установено съществуването на вземане на „Банка ДСК“ АД, дължимо от
„Производствено потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“ и С. Г. Г., произтичащо от
Договор за банков кредит № 70/12.12.2019 година и Анекс № 1/7.01.2020 година,
кредитополучател по който е „Производствено потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“,
както и сключен Договор за поръчителство към договор за кредит № 70/12.12.2019 година
със С. Г. Г. в лично качество, както следва: 40 000 лева – вземане за неплатена главница по
кредита, ведно със законна лихва от 22.10.2021 година до окончателното изплащане на
сумата; 822.23 лева – договорна лихва от 10.01.2021 година до 10.06.2021 година; 838.02
лева – обезщетение за забава за периода 10.01.2021 година – 10.06.2021 година; 1 431.11 лева
– обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост от 11.06.2021 година до
21.10.2021 година; 861.83 лева – държавна такса, 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена Заповед № 2873/22.10.2021 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 5737/2021
година по описа на Районен съд Русе.
С посоченото решение „Производствено потребителна кооперация „Надежда-
1
Ряхово“, С. Г. Г. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ АД направените в
производството разноски в общ размер на 1 450 лева, от които: 1 300 лева – държавна такса
и разходи за вещо лице, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С Решение № 62/3.05.2022 година по т. д. № 19/2022 година на Окръжен съд Русе
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 41/21.03.2023 година по
т. д. № 19/2022 година на Окръжен съд Русе, както следва:
В диспозитива на съдебния акт вместо: „разноски в общ размер на 11 450.00 лв.“,
да се чете: „разноски в общ размер на 1 450.00 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева).“
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Е. М. – пълномощник на
С. Г. Г., „Производствено потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“, против Решение №
41/21.03.2023 година по т. д. № 19/2022 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е
признато съществуване на вземане в размер на 838.02 лева – обезщетение за забава (лихвена
надбавка) за периода 10.01.2021 година – 10.06.2021 година. Във въззивната жалба се
изтъква, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено е в нарушение на
материалния и процесуалния закон; изводите на съда не кореспондират със събраните по
делото доказателства. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание е направено
възражение за нищожност на клаузите на точка 21, буква „а“ и точка 21, буква „б“ от
договора. Не е ясно какво се претендира с понятието „лихвена надбавка“ – лихва или
неустойка; как е формулирана претенцията за 838.02 лева. В исковата молба за тази
претенция ищецът се позовава на точка 21, буква „б“ от договора за кредит, а същевременно
посочва размера на процента по точка 21, буква „а“ от договора за кредит. Вещото лице
заявява, че не му е предоставена информация за метода на изчисляване на посочената сума
от ищеца. „Банка ДСК“ АД не уточнява допълнително основанието и начина на изчисляване
на тази претенция. В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният
представител на жалбоподателите цитирал решение на Върховния касационен съд по
идентичен казус, съобразно което определената в точка 21, буква „б“ от договора методика
води до изчисляване на неустойка в размер, многократно завишен спрямо обезщетението,
дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди. Уговорената по този начин
неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като още към момента на сключване на договора за кредит създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, поради което клаузата за неустойка нарушава
добрите нрави и е нищожна.
Направено е искане съдът да отмени Решение № 41/21.03.2023 година по т. д. №
19/2022 година на Окръжен съд Русе в обжалваната част и да постанови друго такова, с
което да отхвърли иска за установяване на вземане в размер на 838.02 лева, посочено като
лихвена надбавка за забава.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
2
„Банка ДСК“ АД, представлявана от юрисконсулт Радослав Михов, в който излага
съображения за нейната неоснователност.
С писмена молба пълномощникът на „Банка ДСК“ АД оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 19/2022 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявени от „Банка ДСК“ АД против „Производствено
потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“, С. Г. Г. искове по реда на чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415 от ГПК за установяване дължимост общо на 43 091.36 лева. Направено е
искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Производствено
потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“ в качеството на кредитополучател по
Договор за кредит № 70/12.12.2019 година, С. Г. Г. като поръчител съгласно Договор за
поръчителство от 12.12.2019 година дължат на „Банка ДСК“ АД сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 5737/2021
година на Районен съд Велико Търново, към 22.10.2021 година – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, точка 2 от ГПК, а именно:
40 000 лева – вземане за неплатена главница по кредита, ведно със законна лихва от
22.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата; 822.23 лева – договорна лихва от
10.01.2021 година до 10.06.2021 година; 838.02 лева – обезщетение за забава за периода
10.01.2021 година – 10.06.2021 година; 1 431.11 лева – обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост от 11.06.2021 година до 21.10.2021 година; в полза на
дружеството-ищец да се присъдят сторените разноски в заповедното и в исковото
производство. В исковата молба се твърди, че претендираната наказателна надбавка е сбор
от договореното обезщетение за забава, дължимо на основание точка 21, буква „б“ от
договора за кредит в размер на 7% върху частта от дължимата и неплатена по погасителен
план просрочена главница, натрупана за времето от 10.01.2021 година до 10.06.2021 година,
и дължимото съобразно Тълкувателно решение № 3/2017 година на Върховния касационен
съд обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта на задължението в размер на
законната лихва за периода 11.06.2021 година – 21.10.2021 година.
Депозиран е отговор на исковата молба от адвокат Е. М. – пълномощник на
„Производствено потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“, С. Г. Г., с който оспорва
исковете. Сочи, че част от клаузите на договора за кредит са нищожни.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
ответниците уточнява, че уговорките по точка 21, буква „а“ и точка 21, буква „б“ от
договора за кредит са нищожни поради противоречие с добрите нрави; начинът, по който са
уговорени наказателните надбавки, противоречи на обезщетителната функция и на целта на
3
самия договор за банков кредит; не е ясно лихвените надбавки въз основа на коя от
разпоредбите са изчислени. След образуване на производството по делото вземането е
погасено изцяло.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 41/21.03.2023 година по т. д. № 19/2022 година на Окръжен съд Русе
е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
съдът смята, че предявените по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК от
„Банка ДСК“ АД против „Производствено потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“, С.
Г. Г. искове са с правни основания чл. 430 от Търговския закон, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите.
Не е спорно, че между „Банка ДСК“ АД – кредитор, „Производствено
потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“ – кредитополучател, е сключен Договор за
кредит № 70/12.12.2019 година, съобразно който кредиторът предоставя на
кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 40 000 лева за финансиране на
80% от дължимия данък върху добавената стойност за реализиране на инвестиция за
изграждане на минимадра. Кредитът се предоставя като револвираща кредитна линия с
погасителен план, неразделна част от договора. Срокът за ползване на кредита е 12.12.2020
година. В точка 21 от договора е визирано, че кредиторът прилага задължително следните
санкции: а) при неиздължаване на главницата по кредита в уговорените по точка 5 и точка
5.1. срокове кредитополучателят заплаща освен договорената по точка 9.1. лихва и
наказателна надбавка от 7%. Наказателната надбавка се начислява върху падежиралата и
просрочена главница/вноска по главницата за времето на забавата до окончателното
плащане на дължимите суми или до датата на предсрочна изискуемост на кредита или до
изискуемост на краен падеж; б) при забава в плащането на част или на цялата дължима
лихва по кредита в уговорения по точка 9.5. срок, кредитополучателят заплаща освен
лихвата по точка 9.1. и наказателна надбавка в размер на 3%. Наказателната надбавка се
начислява върху непадежиралата част от главницата за времето на забавата до
окончателното плащане на дължимите суми или до датата на предсрочна изискуемост на
кредита или до изискуемост на краен падеж.
На 12.12.2019 година между С. Г. Г. – поръчител, и „Банка ДСК“ АД – кредитор,
е сключен Договор за поръчителство към Договор за кредит № 70/12.12.2019 година.
Пред първостепенния съд е изслушано заключение, изготвено от експерта С. Г.
А., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението е видно, че към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението по
договора за кредит е: 40 000 лева – дължима главница, изискуема на краен падеж; 822.23
4
лева – редовна (възнаградителна) лихва за периода 10.01.2021 година – 10.06.2021 година;
838.02 лева – лихва за забава за времето от 10.01.2021 година до 10.06.2021 година; 1 431.11
лева – лихва за забава (законна лихва) за периода 11.06.2021 година – 21.10.2021 година.
В съдебно заседание пред Окръжен съд Русе вещото лице заявява, че Приложение
1 към заключението е предоставено от „Банка ДСК“ АД. С. Г. А. смята, че до 10.01.2021
година са начислявани 3% лихва върху главницата 40 000 лева, която не е била падежирала,
а след това – 7% върху падежиралата главница съобразно условията на договора за кредит.
Претендираните от „Банка ДСК“ АД суми са изплатени по образуваното изпълнително дело.
С точка 21, буква „б“ от договора за кредит е предвидено при забава в плащането
на част или на цялата дължима лихва по кредита в уговорения по точка 9.5. срок,
кредитополучателят да заплаща освен лихвата по точка 9.1. и наказателна надбавка в размер
на 3%. Наказателната надбавка се начислява върху непадежиралата част от главницата за
времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до датата на
предсрочна изискуемост на кредита или до изискуемост на краен падеж. С посочената
клауза е уговорено при забава да се начислява лихва върху основа, формирана не от
вземането, чието неизпълнение е причина за изпадането в забава, а от бъдещи вземания,
които са неизискуеми („начислява върху непадежиралата част от главницата за времето на
забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до датата на предсрочна
изискуемост на кредита или до изискуемост на краен падеж“). Методиката на изчисление на
уговорената неустойка за забава не отчита размера на неизпълненото задължение за лихва
(визирано е неизпълнение „на част или цялата дължима лихва по кредита“) и не предвижда
този размер като база за изчисляване на неустойката за забава. С цитираната разпоредба е
уговорено начисляване на неустойка за забава върху непадежиралата част от главницата,
чийто размер многократно би превишавал неизпълненото задължение за лихва, дължимо за
един или няколко последователни месеца съобразно погасителния план. Разписаната в точка
21, буква „б“ от договора методика води до калкулиране на неустойка в размер,
многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите вреди
от забавата. Неустойката в случая излиза извън присъщите с оглед разясненията, дадени в
точка 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 година по тълкувателно дело № 1/2009
година на ОСТК на Върховния касационен съд, обезпечителна, обезщетителна и санкционна
финкции, като още към момента на сключване на договора за кредит създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора. С оглед на изложеното клаузата за неустойка
нарушава добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от
Закона за задълженията и договорите. По отношение на точка 21, буква „а“ от договора за
кредит не е налице накърняване на добрите нрави – като основа за определяне на размера на
неустойката е възприета неизпълнената част от задължението (просрочена главница).
Същевременно с наказателната надбавка се предвижда увеличение със седем пункта на
уговорената годишна възнаградителна лихва, чийто размер не може да бъде по-нисък от 4%
(договорената лихва е преференциална и е предоставена за срока на ползване на кредита,
включително револвиранията и срока на погасяване на кредита). При съобразяване на
5
посочените обстоятелства, съдът приема, че мораторната неустойка в уговорения размер по
точка 21, буква „а“ от договора за кредит не привишава в такава степен размера на
очакваните вреди при забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на
законната лихва за забава, че да излиза извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции (в този смисъл Решение № 50011/26.09.2022 година по т. д. №
1964/2020 година, I т. о. на Върховния касационен съд).
Неустойката в размер на 838.02 лева се претендира за периода 10.01.2021 година
– 10.06.2021 година. От обясненията на експерта в съдебно заседание е видно, че след
10.01.2021 година са начислявани 7% върху вече падежиралата главница при спазване на
условията на договора за кредит. Следователно сумата е калкулирана на основание точка 21,
буква „а“ от договора за кредит, по отношение на която не се установява накърняване на
добрите нрави.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените по реда на чл. 422, ал.
1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК при условията на субективно съединяване искове с
правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите за сумата 838.02 лева –
неустойка за забава за времето от 10.01.2021 година до 10.06.2021 година, са основателни и
доказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция, макар и по различни съображения,
съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 41/21.03.2023 година по т. д. № 19/2022
година на Окръжен съд Русе в обжалваната част е правилно – не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми от първостепенния съд, във въззивната жалба не са
изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Производствено
потребителна кооперация „Надежда-Ряхово“, С. Г. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на „Банка ДСК“ АД сумата 50 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/21.03.2023 година по т. д. № 19/2022 година на
Окръжен съд Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
„НАДЕЖДА-РЯХОВО“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село
Ряхово, община Сливо поле, ул. „Искър“ 1, С. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: село Ряхово,
община Сливо поле, ********, да заплатят в полза на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ 19, сумата 50 (петдесет)
6
лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7