Решение по дело №11515/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 181
Дата: 9 януари 2018 г. (в сила от 21 януари 2019 г.)
Съдия: Мая Бориславова Дамянова
Дело: 20161100511515
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                    Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

181/9.1.2018г.

 

гр.София, 09.01.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на осми декември  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Дамянова                     

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Албена Александрова

                                                       Мл.с.Андрей Георгиев

 

при секретаря Илияна Коцева    и прокурора………………..като разгледа докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№11515/2016г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

       Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

      С решение от 25.05.2016г. постановено по гр.д.№25390/2015г. от  СРС, 29 с-в е отхвърлен предявения от Н.Ж.И. *** иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания - счупване на костите на лявата предмишница, причинени на 03.12.2014 г. в резултат от виновно противоправно бездействие на служители на ответника като неоснователен.

        Решението е обжалвано от Н.Ж.И.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закони, като излага доводи, че е неправилен извода на съда, че ответникът СО не носи отговорност в случая, тъй като претендираните вреди са в резултата на действията на служители на „С.В.“ АД при съществени процесуални нарушения, предвид на това, че според чл. 21. Ал.1 от НАРЕДБА НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА И ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА И ГАРАНЦИИТЕ ПРИ СТРОИТЕЛСТВОТО ИМ НА ТЕРИТОРИЯТА НА С.О.контролът по спазване на изискванията на настоящата Наредба се осъществява от: Служители, назначени в администрацията на С.О.и в районните администрации за контрол по строителството . Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.. Претендира разноски.

        Ответникът по жалбата С.О.оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:         

         СРС е сезиран с иск с пр.осн. чл.49 ал.1 от ЗЗД.

        Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението на СРС, 90 състав е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.1 от ЗЗД този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността почл.49 ал.1 от ЗЗД е  отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 ал.1 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и подръжката на общинските пътища се осъществява от общините, които са публична общинска собственост по арг. на чл.8 ал.3 от ЗП.. Следователно поддръжката на пешеходната алея от ул.*********към бл.611 в гр.София, като част от общински път е задължение на общината. Поддръжката включва  и обезопасяване на препятствия. Като не е изпълнил задълженията си да поддържа алеята в състояние в което гражданите да преминават безпрепятствено е нарушил задълженията си на стопанин на пътя, включващ и тротоарите  и алеите на общински път, предназначени за движение на пешеходци. В следствие на това бездействието на собственика е настъпил вредоносен резултат за ищцата, установено по безспорен начин от доказателствата по делото. От заключението на СМЕ се установи по безспорен начин, че в резултат на падането си ищцата Н.И. е получила неразместено счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, което увреждане е следствие на действието на твърди тъпи предмети и се получава при падане върху терен с изпъната в лакъта ръка, като то по своята медикобиологична характеристика води до трайно затруднение на движението на крайника (лявата ръка) за срок по - малък от 1,5-2 месеца при обичаен ход на възстановителния процес уврежданията на ищцата са наложили посещение Получените контузии, за които се е наложило лечение са в причинноследствена връзка с падането на ищцата в дупката на алеята, която е  част от общински път.

       Въззивният съд намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че СО не е материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск, предвид на това, че  „С.В.“ АД е извършило ремонт на настилка на адрес гр. София, ж.к. ******, в участъка между ул. „******“ и настилката е била възстановена.

                         Съгласно  §7 ал.1, т.7 от ЗМСМА с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Следователно в случая задължена да осъществява дейностите по поддържането на канализационната система, включително поддържането й в техническа изправност и безопасност е именно С.О..

                          Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и от заключенията на вещото лица по СМЕ приема, че на ищцата  са причинени болки и страдания, в резултат на увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с падането й в необезопасената дупка на посочената по-горе алея. Размерът на претърпяните от ищцата неимуществени следва да бъде определен съобразно критериите визирани от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. .  Въззивният съд намира, че  обезщетението дължимо на ищеца като се има предвид:  силата, продължителността и интензивността на болките и страданията; вида и степента на телесните увреждания; възрастта на пострадалата и  невъзможността на  същата да се самообслужва в продължение на повече от два месеца възлиза на 2000лв. за която сума предявения иск следва да бъде уважен, като за разликата до пълния му предявен размер бъде отхвърлен като неоснователен.

               С оглед на изложеното решението на СРС в частта, с която предявения иск е отхвърлен за сумата от 2000лв. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен за сумата от 2000лв.. В останалата му обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

              На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции/депозити за СТЕ и СМЕ/ в размер на  253,33лв.   Разноски за процесуално представителство не се присъждат, предвид на това, че в представения по делото списък по чл.80 от ГПК не посочено безплатното представителство по коя хипотеза на чл.38 от ЗА е осъществено.

              На осн.чл.78 ал.3 , вр.ал.8  от ГПК на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв.

              На основание изложеното, Софийски градски съд

 

                                     Р     Е     Ш     И     :   

 

              ОТМЕНЯ решението от 25.05.2016г. постановено по гр.д.№25390/2015г. от  СРС, 29 с-в., КАТО ВМЕИСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. ******да заплати на Н.Ж.И., ЕГН- **********,***, със съдебен адрес ***, офис 803, чрез адв. П.Ш. сумата 2000лв.,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания  от счупване на костите на лявата предмишница, причинени на 03.12.2014г. в резултат от виновно противоправно бездействие на служители на ответника на осн.чл.49 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 03.12.2014г. до окончателното й изплащане както и сумата 253,33лв.-разноски на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.

           ПОТВЪРЖДАВА решението от  в останалата му обжалвана част.

           ОСЪЖДА Н.Ж.И., ЕГН- **********,***, със съдебен адрес ***, офис 803, чрез адв. П.Ш. ***  да  сумата 30 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                            2.