№ 5894
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100508528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20196351 от 11.10.2021 г., постановено по гр. дело № 17499/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 124 с-в, „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД “А." АД сумата от 6
331,42 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №10018030131276,
ведно със законнна лихва върху сумата от 14.05.2020 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 657,76 лева, представляваща лихва за забава.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство -
„Д.З.“ АД, действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, като се присъдят направените
пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият ЗАД “А." АД, действащ чрез
юрисконсулт В. К., е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението на районен съд да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
1
страна следното:
По делото е представена застраховка Каско на МПС и общи условия, видно от които
към датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е
било налице валидно застрахователно правоотношение.
Като доказателство по делото е представен двустранен протокол за ПТП от
07.11.2015 г., който обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
От представените обяснения, уведомление за щети, опис на щета и доклад по щета,
фактура и приемо – предавателен протокол, се установяват щетите и размерът, който е
определен за заплащане за отстраняването им от увреденото МПС.
Видно от представените доказателства ищецът е заплатил за ремонта на увреденото
МПС обезщетение в размер на 6331.42 лв.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата по
щетата, като същата е получена от ответника на 15.03.2019г., видно от отбелязването върху
поканата. Установява се от отговора на ответника, че същият е отказал възстановяване на
изплатеното обезщетение, тъй като не е доказана вината.
По делото е разпитан свидетелят А.Д., който твърди, че управлявал лек автомобил
Ауди. Били две колони с автомобили. Автомобилът на свидетеля бил в ляво, а отдясно на
него имало камион. При потегляне камионът го ударил и продължил напред. Към момента
на удара свидетелят бил спрял и чакал да мине. Колите в дясно тръгнали и камионът го
ударил. Водачът на камиона не подал сигнал за маневра. ПТП-то станало изцяло в лентата
за движение на разпитания свидетел. Камионът ударил автомобила отзад вдясно, с неговата
предна част. Лентата на водача на камиона преминавала в лентата за движение на водача на
лекия автомобил. Съставили протокол за ПТП.
Разпитан св. Л.Й. твърди, че управлявал товарен автомобил с десен волан. Другата
кола се опитала да го изпревари, но се закачила в предната лява степенка на товарния
автомобил. Свидетелят се движел в неговата лента, но водачът на МПС Ауди го изпреварил
от ляво, за да премине в неговата лента и затова в последния момент със задната част и
левия калник на Аудито задрал степенката на камиона. По –нататък посочва, че водачът на
лек автомобил Ауди е закачил десния си калник.
Изслушана е и приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена, от която се установява, че нанесените при ПТП-то щети са в
причинно – следствена връзка с ПТП-то. Установява се, че механизмът на ПТП е следният:
при потегляне с отклонение на ляво водачът на МПС Мерцедес с предната си габаритна част
реализира удар в задната габаритна част на МПС Ауди. От изводите на вещото лице става
ясно, че водачът на лекия автомобил не е разполагал с възможността да избегне удара в
задната си дясна част от движещия се МПС Мерцедес Атего. Съгласно експертизата
размерът на щетите по средни пазарни цени, възлиза на 6331.42 лв., а с включени 15 лв.
ликвидационни разноски – 6346.42 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
2
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача на МПС
Мерцедес Атего и ответника, а това се установява и от представената по делото справка от
Гаранционен фонд.
Видно от приетата по делото САТЕ и събраните гласни доказателства, всички вреди
са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Установява се и, че механизмът на ПТП отговаря
на описания в протокола за ПТП, поради което неоснователни са възраженията на
жалбоподателя в тази връзка. Видно от САТЕ при потегляне с отклонение на ляво водачът
на МПС Мерцедес Атего с предната си габаритна част реализира удар в задната габаритна
част на МПС Ауди. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на св. А.Д..
Показанията на този свидетел са пълни, безпротиворечиви и изцяло кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства. Така св. Д. твърди, че автомобилът
3
му бил в лявата лента, а отдясно на него имало камион. Към момента на удара автомобилът
на свидетеля бил в спряно състояние. Колите в дясно тръгнали и камионът го ударил.
Водачът на камиона не подал сигнал за маневра. ПТП-то станало изцяло в лентата за
движение на свидетеля Д.. Товарният автомобил ударил лекия автомобил отзад вдясно, с
неговата предна част. Ето защо, съдът приема, че вина за настъпването на ПТП има изцяло
водачът на автомобил Мерцедес Атего.
От друга страна показанията на водача на другия автомобил - св. Л.Й., са
непоследователни, хаотични, вътрешно противоречиви и несъответсващи на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. На първо място, следва да се вземе предвид, че този
свидетел твърди, че управлявания от него товарен автомобил е бил с десен волан, което
ограничава неговата видимост. Първо св. Й. твърди, че МПС Ауди го изпреварил от ляво, за
да премине в неговата лента, и в последния момент със задната си част и левия си калник
задрал степенката на товарния автомобил, което обаче не съответства на получените
увреждания на МПС Ауди. По –нататък свидетелят посочва, че водачът на лекия автомобил
е закачил своя десен, а не ляв калник. Ето защо, с оглед несъответствията и противоречията
в показанията на този свидетел, съдът не кредитира същите.
От друга страна по делото е приета САТЕ, която не е оспорена от страните по
делото, включително и от жалбоподателя, и която посочва, че механизмът на ПТП отговаря
на описания в исковата молба такъв, съответно уврежданията съответстват на описания от
свидетеля на ищеца механизъм. Липсват доказателства, че уврежданията на лекия
автомобил могат да бъдат получени по съобщения от св. Й. начин. В тази връзка
жалбоподателят не е ангажирал искане за допълнителна САТЕ след показанията на този
свидетел или допускане на други доказателства.
Действително СРС не е обсъдил защо кредитира показанията на свидетеля на ищеца,
но не и тези на ответника и не е обсъдил противоречията, но това не води до неправилност
на съдебното решение.
Неоснователни са и възраженията, изложени в жалбата, че скицата, обективирана в
протокола за ПТП, сочи на неоснователност на исковата претенция. На първо място следва
да се отбележи, че във въззивната жалба са изложени твърдения, че самият протокол за ПТП
подкрепя показанията на св. Й., а от друга страна с отговора по чл. 131 ГПК жалбоподателят
изцяло е оспорил този протокол. Независимо от това следва да се отбележи, че на скицата
двата автомобила не са разположени успоредно, а отделно от това страните са посочили със
стрелка, че автомобилът, управляван от водача на товарния автомобил е навлязъл в лентата
за движение на лекия автомобил. Вещото лице е изготвило заключението, вземайки предвид
и скицата и показанията на разпитания свидетел, като е достигнал до извод, че
уврежданията на автомобила са настъпили именно при описания в исковата молба
механизъм на ПТП. Ето защо, кредитирайки показанията на св. Д. и събраните писмени
доказателства, включително и неоспорената по делото от страните САТЕ, съдът е достигнал
до единствения възможен извод, че вина за настъпилото ПТП има водачът на МПС
Мерцедес Атего. Противно на изложеното в жалбата, съдът е взел предвид всички събрани
4
по делото доказателства, с изключение на показанията на св. Й., поради изложените по –
горе съображения.
Възраженията на ответника за съпричиняване останаха недоказани. Съгласно
приетата САТЕ, водачът на лекия автомобил не е разполагал с възможността да избегне
удара в задната си дясна част от движещия се МПС Мерцедес Атего.
Ето защо, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка
“гражданска отговорност” между водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 6331.42 лв., а с включени 15 лв.
ликвидационни разноски възлиза на 6346.42 лв.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен до посочения в исковата молба
размер от 6331.42 лв., с оглед диспозитивното начало, като се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва.
Видно от приложената по делото регресна покана, същата е получена от ответника на
15.03.2019г. За периода от 16.04.2019г. /датата, на която е изтекъл посочения в поканата 30 –
дневен срок от получаването й/ до 13.05.2020г. /датата на исковата молба/ дължимата
мораторна лихва възлиза на 663.34 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК, с интернет
калкулатор, поради което предявеният иск за лихва също следва да бъде изцяло уважен до
предявения от ищеца размер.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
След връщане на делото на СРС, следва да бъде направена преценка за ОФГ относно
посочения краен период на дължимата мораторна лихва, доколкото се касае за техническа
грешка, която подлежи на отстраняване по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред
/определение № 61/16.03.2020г. по к. т. д. № 2190/2018г. на ВКС, решение №
50167/13.10.2022г. по гр. д. № 3230/2020г. на ВКС/. Видно от мотивите СРС е приел, че
5
искът за мораторна лихва е основателен за периода до датата на исковата молба, тоест до
13.05.2020г., но вместо това в диспозитива е посочил краен период „15.04.2019г.”
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. – заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20196351 от 11.10.2021 г., постановено по гр. дело №
17499/2020 г. по описа на СРС, ГО, 124 състав.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*******“ № 68 да заплати на ЗАД „А.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК
сумата от 100.00 лева разноски по делото.
ВРЪЩА делото на СРС за преценка за ОФГ относно посочения краен период на
дължимата мораторна лихва, съобразно мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6