Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10
гр.
Силистра, 10 февруари 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 143 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на С.В.О. с ЕГН – ********** ***, против Решение № 403 от 21. 11. 2019 г. на Районен съд гр.
Силистра, постановено по АНД № 555 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 39-0000077/ 06. 06. 2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО”АА”) гр.Силистра, в
частта, в която на касатора нарушение
по чл.100, ал.1, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183
ал.1, т.1 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, и е изменено същото наказателно постановление в частта, в която на
касатора за нарушение по чл.139, ал. 1,
т. 2, предл. “второ“ от ЗДвП, във вр с чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №
11/2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал. 3, т.1, предл. “второ“ ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на
2500 лева, като е намален размера на глобата на 500 лева.
Касаторът, действащ чрез адв.
Й. А. ***, прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Акцентира, че първата инстанция не е изследвала
причините, поради които нарушителят не е представил при проверката контролния
талон към СУМПС, поради което решението е постановено при липса на мотиви в
потвърдителната си част. Досежно останалата част от решението касаторът твърди,
че съдът не е съобразил факта, че в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
нарушението не е описано пълно и точно посредством посочване на всичките му
съставомерни признаци, който пропуск е довел до ограничаване на правото му на
защита. Счита, че водачът на тежко ППС, след като не е негов собственик и не е
превозвач по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на ЗАвПр, не може да бъде субект на административното нарушение, за което е
санкциониран. Моли за отмяна на съдебното решение и пълна отмяна на оспореното наказателно постановление.
Ответната страна Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра не е представила отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Прокурорът от ОП - Силистра дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на С.В.О. против НП № 39-0000077/06.06.2019г.,
издадено от началника на ОО“АА“ гр.Силистра, с което са му наложени две
наказания „Глоба“, както следва: за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл.183 ал.1, т.1 ЗДвП глоба размер
на 10 лева и за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, предл. “второ“ от ЗДвП и на
основание чл.177, ал.3, т.1, предл. “второ “ ЗДвП глоба в размер на 2500 лева.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 08.05.2019 г. по път ІІ -71 Силистра - Добрич, при
отклонението за с.Каменци, служители на ОО "АА" гр. Силистра
извършили проверка на товарен автомобил
от категория N3 „Ивеко Стралис АС440 С 45Т” с рег. номер В 1333 ВТ и
прикачено ремарке от категория О4 с рег. № В 5950 ЕС, управлявано от С.В.О., като
в резултат на представените документи е станало ясно, че общото тегло на пътния
състав с товара възлиза на 47 500 кг при
допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, за състав от ППС - моторно превозно средство с две оси с
ремарке с три и повече оси - 40 тона, съгласно правилото на чл.6, ал.1, т.3,
б.”а” от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства. На контролните органи била представена и Квитанция от
АПИ за платени пътни такси при превишаване на допустимата маса с 5000 кг., но съдът
е преценил, че е налице разлика от 2500 кг, което обстоятелство не изключва
отговорността на дееца. Наред с това водачът не е носил контролния талон
към свидетелството за управление на МПС.
Съдът е коментирал, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята
компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса
факти и обстоятелства, че водачът е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а"
от Наредба № 11 от 03.07.2001 година
на МРРБ, поради което правилно е санкциониран на основание чл.177, ал. 3, т.1, предл. “второ“ ЗДвП, но
размерът на наложената глоба не е съобразен със законово установените критерии
за индивидуализация на наказанието съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което
е редуцирал глобата до минимума от 500 лева. Съдът е приел също, че С. О. при
управление на МПС е бил длъжен да носи в себе си и контролния талон към
свидетелство за управление и като не е съобразил поведението си с установеното
правило е допуснал нарушение на чл.10, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което следва и
да понесе административно наказателна отговорност съгласно чл.183 ал.1, т.1 ЗДвП, като санкцията е във фиксиран
размер от 10,00 лева, който не може да бъде редуциран.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушенията, за които е санкциониран
дееца, са извършени. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че първата инстанция не е изследвала причините, поради които
нарушителят не е представил при проверката контролния талон към СУМПС, поради
което решението е постановено при липса на мотиви в потвърдителната си част.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не изисква от съда да издирва
причините, поради които е осъществен състава на административното нарушение, а
предписва последиците от неизпълнението на нормативно установеното задължение
на водача на МПС да носи в себе си набор от официални удостоверителни
документи, въз основа на които да установи правоспособността си, валидността на
свидетелството за управление и данните за управлявания автомобил. В случай, че
контролният талон е бил отнет съгласно чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на
акт за нарушение на закона, каквато хепотеза се описва в касационната жалба, то
актът за нарушението би заменил контролния талон за срок до един месец от
издаването му. В тази връзка водачът, за да е изправен при проверката, е
следвало да представи съответно акта за нарушение и да направи съответните
възражения. Такива обаче не са направени нито при съставянето на процесния
АУАН, нито пред районния съд. При липса на релевирани възражения съдът не би
могъл да гадае какви са причините контролният талон да не бъде представен, още
повече, че тези причини биха рефлектирали евентуално върху субективния елемент
на деянието, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто случай не е налице.
Неоснователен е изложеният в
жалбата довод, че съдът не е съобазил факта, че в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП нарушението не е описано пълно и точно посредством посочване
на всичките му съставомерни признаци, който пропуск е довел до ограничаване на
правото му на защита. По конкретно се има предвид, че не е описан
съставомерният признак „без да спазва установения за това ред“ и че не е
описана нормата, изискваща издаване на разрешително от АПИ за движение на
извънгабаритни ППС. Деянието, за което е санкциониран касатора, е съставомерно
по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В посочената разпоредба се съдържат
признаците на извършеното от жалбоподателя административното нарушение –
управление на ППС с маса по-голяма от установената в Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Въззивният
съд е коментирал, че въпреки заплатените пътна
такси за превишаване на допустимата маса с 5000 кг, е
налице допълнително превишаване с 2500 кг, което обстоятелство не изключва
отговорността на дееца. В тази връзка настоящата инстанция намира, че по делото
е представена квитанция за платени такси от 02. 05. 2019 г., но не представено самото
разрешително за движение
на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, поради което не може да се
счете, че такова е било издадено и че таксата е платена точно за този курс,
извършен на 08. 05. 2019 г. Ето защо без
представяне на съответното разрешение установеното превишение от 7500 кг е в
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.
"а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ и не е необходимо
посочването на други съставомерни признаци на деянието. Наличието на разрешение
по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е обстоятелство, което може да
повиши диапазона на ограниченията по раздел II от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г., но
не е част от описанието на състава на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Не се споделя от настоящата
инстанция и наведения довод в касационната жалба, че водачът на тежко ППС, след като не е
негов собственик и не е превозвач по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАвПр, не може да бъде субект на
административното нарушение, за което е санкциониран. СРС законосъобразно е приел, че АНО
правилно е избрал субекта на административнонаказателната отговорност в лицето
на водача С. О.. Изложеното в касационната жалба не води до отпадане на личната
отговорност на водача за осъществения обществен превоз на товари при липса на
законоустановените предпоставки. Напротив - приложимият санкционен текст на чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда изрично наказание глоба от 500 лв. до 3000
лв. за водач, който без да спазва
установения за това ред, управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени от МРРБ. В тази връзка наведените оплаквания са неоснователни.
При установените по делото
факти и обстоятелства се налага несъмнения извод, че санкционираното лице е
осъществило от обективна и субективна страна съставите на двете нарушения, за
които са му наложени административни наказания. Настоящата инстанция изцяло
споделя изводите, направени от въззивния съд, както за установеност и
доказаност на нарушенията, така и относно индивидуализацията на наказанията.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в
сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
403 от 21. 11. 2019 г. на Районен съд
гр. Силистра, постановено по АНД № 555 по описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.