№ 1
гр. Ямбол, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. П. К. от гр.*****, подадена от
пълномощника й адв.Р.А. от АК-Ямбол, против Решение №260004/19.02.2024г. на Елховски
районен съд, постановено по гр.д.№201/2020г. по описа на този съд в частта, с която
въззивницата е осъдена да заплати на С. Д. И. от гр.***** сумата 2 000лв. - обезщетение за
причинените му негативни психични изживявания - чувство на безпокойство и притеснение
от монтирането и насочването на камера към неговия имот без негово съгласие, създаващо
впечатление за непрекъснато наблюдение, следене и заснемане в периода от 17.04.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на
30.04.2020г.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Въззивницата счита, че предявеният срещу нея иск е уважен при липса на
проведено от ищеца главно и пълно доказване на всички кумулативно изискуеми елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане. Изтъква, че отговорността по чл. 45,
ал.1 от ЗЗД е за лични виновни действия, но в случая ищецът не е доказал, че именно Я.К. е
монтирала и/или насочила камерата на гаража в имота си, напротив, по делото било
установено, че в имота на К. са монтирани камери за видеонаблюдение от сина й Тодор К.,
без да е установено монтирането на камерите да е било извършено по нейно възлагане, при
което не би могла да бъде ангажирана отговорността й по чл.45 от ЗЗД. От друга страна по
делото било установено, че камерите са монтирани за наблюдение на собствения на К. имот
с цел защита на този имот, което не е в нарушение на закона и не представлява
противоправно поведение. Неправилни били развитите от районния съд съображения, че
монтирането на процесните камери представлява нарушение на чл.32 от КРБ и чл.2, б.а) от
Директива 95/46//ЕО на ЕП, тъй като по смисъла на посочената директива „лични данни“ са
всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице,
като образът на дадено лице, заснето с камера представлява „лични данни“, т.к. позволява да
се идентифицира засегнатото лице, но по делото не били събрани никакви доказателства, че
1
ищецът е бил наблюдаван или заснеман от камерите в имота на ответницата, че е бил заснет
образа на С. Д., така че да може да бъде идентифициран пряко или непряко. Напротив,
доказано било безспорно от трите изслушани по делото експертизи, че монтираната от
Тодор К. камера на гаража на ответницата не може да записва нито картина, нито звук, като
не били доказани ищцовите твърдения, че монтираната в имота на К. камера за периода
05.04.2019г. - 30.04.2020г. е била насочена към дома на ищеца, че обхваща целия двор зад
къщата и задната фасада на къщата, че камерата заснема всяко негово и на семейството му
движение в двора и на първия етаж на къщата му, като дадените в тази насока показания на
свидетелите Д. и Ш. не следва да бъдат кредитирани. Според въззивницата не следва да
бъдат ценени с доверие и изслушаните по делото технически експертизи, включително
тройната такава и неправилно, за да уважи предявения иск по чл. 45 от ЗЗД ЕРС се позовал
на решение по гр.д. № 4857/2017г., ГК първо г.о. на ВКС, което е постановено при друга
фактическа обстановка. Въззивницата излага, че частта от сградата на ищеца, която се вижда
на монитора, свързан с процесната камера, е построена в собствения й имот - факт,
установен по адм.д. №181/2018г. на АС-Ямбол, а за предаване владението на тази част от
имота на Я.К. от страна на С.Д. било висящо друго гражданско дело по описа на ЕРС.
Въззивницата счита, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване и
претърпените от него неимуществени вреди - психически изживявания, чувство на
безпокойство, стрес, притеснение от монтирането и насочването на камера към неговия имот
и вредите не могат да се предполагат. Неправилно, в нарушение на изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика ЕРС определил и размера на
обезщетението за вреди, без анализ и оценка на всички обстоятелства от значение за
определяне на този размер, без съдът да изложи мотиви, задоволявайки се само да
постанови, че ответникът дължи обезщетение на ищеца в размер на доказаните от него
неимуществени вреди от 2 000 лева. Районният съд извършил и процесуално нарушение,
като не допуснал събирането на своевременно поискано от ответницата с отговора на
исковата молба доказателство - извършване на съдебно-психологическа експертиза, вещото
лице по която да отговори на въпроси, свързани с възможността на ищеца С. Д. да
възприема адекватно обективната реалност и наличието у него на негативни изживявания
пряко провокирани от монтираната в имота на ответницата камера.
По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на ЕРС в
атакуваната му част и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което
да бъде отхвърлен изцяло предявения от С. И. иск, с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемият С. Д. И. от гр.*****, чрез пълномощника си адв.Д., е подал писмен
отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения,
според които първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, като
са развити доводи за неоснователност на всяко от оплакванията във въззивната жалба. Моли
ЯОС да остави без уважение жалбата, да потвърди решението на ЕРС, с присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивницата се представлява от пълномощника адв.А., която поддържа
всички оплаквания в жалбата и пледира за уважаването й, за отмяна на решението на ЕРС в
оспорената му част като неправилно, с присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции по същество. Адв.А. представя и подробна писмена защита в доразвитие на
оплакванията във въззивната жалба.
Процесуалният представител на въззиваемия – адв.Д. в с.з. оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на решението на ЕРС в обжалваната му част, с присъждане
на разноските пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на С. Д. И. от гр.*****, с
2
която против Я. П. К. от гр.***** е предявен иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска,
която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в
негативни психични изживявания – чувство на безпокойство, стрес и притеснение,
причинени от монтирането и насочването на камера към имота на ищеца без негово
съгласие в периода от 05.04.2019г. до подаване на исковата молба, създаващо впечатление за
непрекъснато следене и заснемане.
Ищецът е навел твърдения, според които страните са собственици на съседни
имоти. Поддържал е, че ответницата е инсталирала в своя имот на северната стена на гаража
камера за видеонаблюдение и видеозаснемане, която камера има червен светлинен диод,
светещ 24 часа в денонощието, като камерата е насочена към дома на ищеца и обхваща
целия двор зад къщата му и задната фасада на къщата. Според ищеца, камерата заснема
всяко негово и на семейството му движение в двора и на първия етаж на къщата и създава
чувство на притеснение, че поС.но се следи и заснема всяко тяхно действие. Семейството на
ищеца било принудено да не отваря щорите на прозореца на стаята, която е на първия етаж
от къщата, както и да търпи камерата да ги снима против волята им, считайки, че с
действията си ответницата следи личният им живот и посещенията в семейството на ищеца.
Ответницата Я.К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е
оспорила предявения иск по основание и размер с възражението, че не е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗДД и ищецът не е доказал
елементите на фактическия състав за деликтната й отговорност. Ответницата е признала
като вярно единствено твърдението на ищеца, че в имота й са монтирани охранителни
камери за наблюдение, но е поддържала, че това не е противоправно поведение, тъй като
камерите са за наблюдение на собствения й имот с цел защита на този имот, камерите не са
включени поС.но, не са насочени да наблюдават имота на ищеца и не го заснемат; възразила
е, че не е налице и причинна връзка между нейно виновно противоправно поведение и
настъпили вреди, които вреди у ищеца е оспорила с твърдението, че за същите не е налице
обективна причина, а субективна причина и трябва да се изследва психическото съС.ие и
здраве на ищеца.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция,
същата е непроменена пред настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към фактическите констатации на районния съд:
Не е налице спор и е установено, че ищецът е собственик на недвижим имот в
гр.***** на ул.“Ал.Стамболийски“№ 3 с идентификатор № 27382.500.2481, заедно с
построената в същия имот къща, в която живее със семейството си, а ответницата е
собственик на съседния на ищеца имот в гр.***** на ул.“Ал.Стамболийски“№1а. Няма
спор, че в имота на ответницата през исковия период са били налични монтирани камери за
видеонаблюдение, за премахването на които ищецът е изпратил нотариална покана на
ответницата, връчена й редовно.
Ищецът е подал и жалба до ЕРП с оплаквания, че с камерата в имота на
ответницата се извършва видеозаснемане на него и семейството му, но образуваното по
жалбата му производството е било прекратено, поради липсата на достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер. Установено е от приетата по делото преписка на
ЕРП, образувана по жалбата на ищеца, че в хода на проверката от ответницата е снето
писмено сведение, в което тя е посочила, че е решила да сложи в имота си в гр.***** на
ул.“Ал.Стамболийски“№1а два броя камери за видеонаблюдение, за да предпази собствения
си имот от кражби, но тези камери не са насочени и не заснемат чужди имоти.
Разпитаната пред първата инстанция като свидетел М.Д., която е съсед на ищеца,
е дала показания, според които в имота на ответницата има монтирана камера на гаража,
която камера е била насочена към половината част от двора на ищеца, към задния двор на
имота му. Свидетелката е поддържала, че от м.май 2020г. насочеността на камерата е била
променена, сочейки повече към двора на ответницата и по-малко към двора на ищеца.
3
Камерата била разположена на около 7-8м. от мястото, където в двора на ищеца имало маса,
на която семейството сядало, през нощта камерата светела, а за да не се вижда на камерата,
през 2019г. семейството на ищеца засадило царевица в двора си. Наличието на камера
притеснявало ищеца, според показанията на св.Д..
Показания в същия смисъл е дала и свидетелката М.Ш., която често гостувала на
ищеца и съпругата му. Същата свидетелка е установила, че в имота на ответницата, в който
имот пребивавал синът й, имало камера, монтирана на сграда, разположена на около метър
от имота на ищеца. Камерата била насочена към задната страна на къщата на ищеца и двора
му, към място, където семейството сядало на кафе. За първи път свидетелката забелязала
камерата през пролетта на 2019г., същата била на около 2-2.5м. от люлка в двора на ищеца и
на около 3-3,5м. от къщата на ищеца, като за да избегнат камерата семейството сядало в
предната част на двора, а щорите на прозорците към сниманата част на двора винаги били
спуснати. Според показанията на св.Ш., към момента на разпита й по делото камерата била
насочена към място между двете къщи, но преди била насочена напред, камерата работела,
тъй като имала лампички отпред, които светели. На свидетелката ищецът споделял, че не му
е приятно тази камера да е насочена поС.но към него и семейството му, притеснявал се от
това, от наблюдението и снимането и според свидетелката всичко това било притеснително
и създавало психоза .
Че в имота на майка му има монтирани камери, показания е дал и св.Т.К., син на
ответницата. Именно свидетеляТ.К. обитавал имота на майка си, той поставил четири броя
камери, но е поддържал, че камерите не са били насочени към двора на ищеца и не записват,
а са свързани с монитор в гаража. Въпросната камера била насочена да наблюдава ползвания
от свидетеля имот, обхващала пространството между оградата на двата имота и къщата в
имота на майка му, не била насочена към имота на ищеца, а от около 5-6 месеца камерите не
работели.
Първоинстанционният съд е назначил и изслушал три съдебни експертизи –
първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза и тройна съдебно-техническа
експертиза.
Със заключението на в.л. инж.У. по първоначалната експертиза е установено, че в
имота на ответницата са поставени четири броя еднакви аналогови камери (посочени като
модел) и устройство за запис на видеонаблюдение с добавен стандартен монитор, като към
момента на първия извършен от вещото лице оглед техниката за видеонаблюдение не е
работела, поради електрическа повреда в захранващ модул на камерите. Едната от камерите
в имота на ответницата вещото лице е установило, че е монтирана на конструкцията на
врата на гаража в имота, в горната част на конструкцията. Според допълнителното
заключение на в.л.инж.У., при второто му посещение в имота на ответницата тази камера е
била работеща след отстраняване на повредата и същата е възпроизвеждала изображение на
монитора. При непроменено положение на камерата след първото посещение, вещото лице е
установило, че същата заснема югозападната част от приземното ниво на западната фасада
на жилищната сграда на ищеца и тревна площ пред западната фасада до южната граница на
ищцовия имот и тухлена преграда между двата имота на страните, без заснемане на
прозорците на западната фасада на жилищната сграда в имота на ищеца и на първия етаж от
къщата на ищеца. Вещото лице е установило, че свързаното с камерата устройство от
системата за видеонаблюдение на ответницата не е оборудвано с устройство за запис и
видеоизображението не може да бъде записано, както и че камерата няма техническа
възможноС.Д. записва фото и видеоизображение, нито възможност за записване на звук, че
системата работи автоматично, не е свързана с компютър или компютърна мрежа и
качеството на изображението е незадоволително.
Със заключението на вещите лица инж.К., инж.Т. и инж.П., извършили тройната
съдебно-техническа експертиза, са изяснени техническите характеристики на поставената
камера върху гаража на ответницата, като вещите лица са установили, че тази камера се
позиционира само ръчно след развиване на застопоряващи болтове, находящи се на
монтажната стойка. Към момента на извършения от трите вещи лица оглед те са установили,
че обследваната камера заснема оградата между имотите на страните, част от стената на
сградата на ищеца и част от входна врата за мазе, в което се съхраняват дърва за огрев в
имота на ищеца с площ от около 3 кв.м. Тримата експерти също са били категорични, че
4
изображенията от камерата се възпроизвеждат на цифров видео рекордер, към който е
свързана камерата, но не се извършва запис, тъй като няма монтиран твърд диск, върху
който да се записва видео или звук в цифров вид, като камерата няма вграден микрофон и не
предава звук към записващото устройство. При изслушването им по реда на чл.200, ал.2
ГПК вещите лица са изяснили, че поради липса на интернет изображението не може да бъде
наблюдавано дистанционно, освен на място на монитора, а поради липса на вграден хард
диск записът не може да се възпроизведе. На този монитор според вещите лица може да се
наблюдава само моментното съС.ие. С. на камерата експертите са установили, че е закрепена
неподвижно, а камерата се върти спрямо С. в полусфера, като към момента на проверката на
място камерата е била в крайно дясно положение, поставена на вратата на гаража на
ответницата и може да бъде завъртяна само наляво, т.е. само към имота на ищеца.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
предявения иск до размера на сумата 2 000лв., а за разликата над тази сума до предявения
размер е отхвърлил претенцията на ищеца, в която отхвърлителна част решението не е
обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, след анализ на доказателствата и
кредитирайки показанията на свидетелите Д. и Ш. и експертните заключения ЕРС е приел,
че по делото е доказан фактическия състав на чл.45,ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответницата. Приел е за установено деянието на ответницата – решението й за монтиране и
насочване на камера към имота на ищеца, към задния двор на къщата му в периода от
пролетта на 2019г до 30.04.2020г., като в обхвата на заснемане попада част от двора на
къщата и част от задната фасадна стена на къщата му, вкл. и в хода на делото, който факт е
установен от извършените експертизи. Съдът е приел, че заснемането и филмирането е
противоправно деяние, осъществено от ответницата, тъй като е в нарушение на закрепеното
от чл.32 на Конституцията основно човешко право на личен и семеен живот и е в нарушение
на забраната за филмиране без знание и въпреки изричното несъгласие на гражданина. За
определяне размера на обезщетението на ищеца по критерия на чл.52 ЗЗД съдът е приел, че
следва да се съобразят обстоятелствата на конкретния случай, при което е счел, че сумата от
2 000лв. справедливо ще обезщети ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правомощия като въззивна инстанция, ЯОС намира решението
в оспорената му част за валидно, допустимо и правилно.
Правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД и
правилно е приел за установено наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане за отговорността на ответницата, които са: поведение /деяние/ -
действие или бездействие, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна
връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда и вина, която съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане и в правната теория и съдебната практика противоправността се определя като
противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или
определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от
предписаното с правната норма, е налице противоправно деяние, изразяващо се в
нарушаване на изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на
задължения, които според императивната норма е следвало да се изпълнят.
Съгласно нормата на чл.32, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България
личният живот на гражданите е неприкосновен, всеки има право на защита срещу незаконна
намеса в личния му живот, никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран без
негова знание, освен в предвидените от закона случаи. Тази конституционна норма има
непосредствено действие съгласно чл.5, ал.2 от Конституцията. Деяние, с което
конституционно установената забрана за следене, филмиране и фотографиране на друго
лице без негово знание се нарушава, е противоправно, тъй като нормата на чл. 32, ал.2 във
вр. с чл.5, ал.2 и с чл. 58, ал.1 от Конституцията на страната изисква установеното с нея ясно
5
посочено основно право на неприкосновеност на личния живот, да бъде непосредствено
спазвано не само от публичната власт, но и от другите граждани. При нарушение на тази
забрана за следене, филмиране и фотографиране, засегнатото от нарушението лице има
право да търси съответната отговорност от всяко лице, чието поведение е
противоконституционно.
В случая е безспорно установено противоправното деяние на ответницата, което е
в нарушение на конституционната забрана за следене и филмиране и е увреждащо ищеца. Не
е имало спор и е установено с показанията на всички разпитани свидетели и посредством
експертните заключения, които въззивният съд кредитира, че в имота на ответницата, на
вратата на гаража в имота е монтирана камера. Установено е с показанията на свидетелите
Д. и Ш., че през исковия период от време камерата на гаража (обективът на камерата) е била
насочена за заснемане именно към двора на ответника, като същата камера е била в поС.ен
режим на работа със светещи лампички, включително през нощта. Според показанията и на
двете свидетелки, след образуване на настоящото дело позицията на камерата е била
променена с насоченост преимуществено към имота на ответницата, но със заключенията на
двете съдебни експертизи - единична и тройна, по делото е установено, че и понастоящем
камерата продължава да заснема част от стената на сградата на ищеца и част от входната
врата за мазе, в което съхранява дърва за огрев. Правилно районният съд е кредитирал
показанията на св.Д. и Ш. за насочеността в изследвания период на камерата на ответницата
към ищцовия имот и заснемането му. Показанията на св.Д. и св.Ш. не са оборени от
ответницата, еднопосочни са и се кредитират и от настоящата инстанция, тъй като
свидетелките не са заинтересовани, дават сведенията на база личните си преки впечатления
и установените от тях факти кореспондират с установеното от трите вещи лица, че и към
момента камерата е поставена на вратата на гаража в крайно дясно положение и може да
бъде завъртяна само наляво, т.е. само към имота на ищеца, но не и изцяло към имота на
ответницата, или изводът е , че камерата продължава да заснема част от ищцовия имот и
понастоящем. При тези данни правилно е приел първоинстанционният съд, че е налице
противоправно деликтно поведение на ответницата през исковия период, тъй като е в
нарушение на конституционната забрана по чл.32, ал.2 от КРБ. Неоснователно е
твърдението на ответницата, че поведението й не е противоправно, тъй като целта на
поставянето на камерата е била за защита на собствения й имот, тъй като фактите по делото
опровергават това твърдение и установяват насочеността и заснемането на ищцовия имот
през процесния период от време, а също и частичното заснемане на част от ищовия имот и
към момента на висящността на делото.
Безспорно основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите
лични деяния, но неоснователно е оплакването на въззивницата, че камерите в имота й са
монтирани от нейния син, което изключва отговорността й. На първо място с отговора на
исковата молба ответницата е признала монтирането на камерите за видеонаблюдение в
имота й и не е оспорила факта, че поставянето на камерите са нейни лични действия. На
следващо място от съдържащото се в прокурорската преписка писмено сведение от Я.К. е
установено, че решението за поставяне на камерите е нейно лично решение. Писменото
сведение на ответницата по прокурорската преписка съставлява извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт (чл.175 ГПК), което ценено с останалия доказателствен
материал, вкл. показанията на св.К., дава основание на въззивния съд да приеме, че именно
по решение на ответницата е осъществен монтажа на камерите от сина й, свидетеля К.,
което касае дейност на техническо изпълнение от негова страна, а ответницата е тази, която е
поискала и указала инсталирането на камерите в собствения й имот, което съответства на
намерението й, изтъкнато и пред прокуратурата.
Относно поддържаното от въззивницата в жалбата, че камерата заснема частта от
сградата на ищеца, която е спорна и се намира в имота на ответницата, същото не следва да
се обсъжда като оплакване за неправилност на решението на първата инстанция в
обжалваната му част, тъй като има характеристиката на фактическо твърдение, което
ответницата въвежда за първи път едва с въззивната жалба, с оглед на коетона основание
чл.266, ал.1 и по арг. от разпоредбите на чл.131, ал. 2, вр. чл.133 ГПК, както и от тези на чл.
143, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 3 ГПК, се явява преклудирано.
Неоснователно е и оплакването за липса на противоправно деяние на ответницата,
6
предвид установеното със съдебните експертизи, че камерата не може да записва нито
картина, нито звук. Както съдът посочи, установеното по делото монтиране на камерата и
насочването й към имота на ищеца с възпроизвеждане на картината (макар и моментно) на
свързания с камерата монитор, е заснемане и следене по смисъла на конституционната
норма, като без значение е възможността или невъзможността за запис на картина и звук,
тъй като по този начин са накърнени конституционно гарантирани права на ищеца на лична
неприкосновеност, при установеното изрично изразено несъгласие на ищеца да бъде сниман.
Наред с това, както е отбелязано и в цитираното от състава на районния съд Решение
№136/07.01.2019 г. по гр. д. № 4857/2017 г. на ВКС, I г. о., отговорност е налице и когато са
извършени действия, изразяващи се в симулиране на видеонаблюдение или видеозапис на
друго лице, които са извършени с предвидено за това техническо средство, без съгласието на
лицето и без знанието му за негодността на устройството да извършва запис на
фотоизображения или видеоизображения, които действия създават впечатление за
нарушаване, чрез следене и филмиране, на установеното в конституционната норма на чл.
32, ал. 2 КРБ право на лична неприкосновеност. И в тази хипотеза, според приетото от ВКС
се поражда отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за нарушаване на общата забрана да не се
вреди другиму и за реално причинени неимуществени вреди (отрицателни емоционални
изживявания) от психически тормоз, осъществен чрез действия, имитиращи
видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с предвидено за това техническо
устройство, въпреки несъгласието на пострадалия и без същият да знае за негодността на
използваното средство да осъществява запис на фотоизображения или видеоизображения.
На следващо място, по делото с показанията на свидетелите Д. и Ш. са установени
понесените от ищеца неимуществени вреди, включително твърдяното в исковата молба
възпрепятстване на личния живот на ищеца и семейството му – поС.ната позиция на
спускане на щорите на прозореца на първия етаж от сградата, засаждането на царевица в
имота, препятстваща видимостта към двора и промененото място за приема на кафе, което е
свързано именно с монтираната камера за видеонаблюдение. Установено е от показанията на
посочените две свидетелки, че след поставяне на камерата ищецът е бил притеснен, че някой
го снима и у него е породената психоза за поС.но следене. По повод оспорването от
въззивницата на причинната връзка, следва да се разясни, че това е зависимостта, при която
деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие
или бездействие (в този см. Решение № 9/02.02.2018г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III
г.о.). В случая негативните емоционални изживявания на ищеца, промяната в поведението,
предизвиканото безпокойство и създадената психоза са в пряка причинно– следствена
връзка с посоченото действие на ответницата, или в резултат на деянието й са причинени
неимуществените вреди на ищеца и психическия тормоз, а твърдението, че причината за
понесените от ищеца вреди е субективна и е необходимо да се изследва психичното му
здраве, е опит за превратно упражняване на права.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се
присъди от съда по реда на чл.52 ЗЗД:
Тази норма установява, че обезщетението следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съобразно създадената съдебна практика - Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по
приложението на чл. 52 ЗЗД – напр. Решение № 202 от 16.01.2013г. по т. д. № 705/2011 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ІІ т. о. и др., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
Неоснователно е оплакването на въззивницата, че районният съд не е съобразил
7
всички посочени обстоятелства за определяне дължимото на ищеца обезщетение и е
присъдил обезщетение в размер на 2 000лв. без да обоснове размера на обезщетението. ЕРС
е отчел веда и характера на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено,
претърпените от ищеца морални страдания и тяхната продължителност, личността на
увредения и общественото разбиране за справедливост. Като съобрази продължителността
на периода от една година, в който са търпени неимуществените вреди от ищеца – чувството
на безпокойство от монтирането и насочването на камерата, чувството на притеснение от
непрекъснато видеонаблюдение и следене, интензитета на изживените от ищеца
емоционални страдания и създадената психоза, възрастта му, обстоятелството, че
безпокойството от поведението на ответницата се е пренесло и върху семейството на ищеца,
което се е принудило да държи спуснати щорите на прозорците на първия етаж от къщата, да
избира друго място за приема на кафе и да засажда растения за препятстване видимостта
към двора, настоящият състав на въззивния съд също намира, че сумата 2000лв. би
обезщетила справедливо ищеца за претърпените от него в периода 17.04.2019г. –
30.04.2020г. (датата на подаване на исковата молба) неимуществени вреди.
Предвид всички изложени съображения за неоснователност на оплакванията на
възивницата и при съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции за
осъществяване състава на чл.45, ал. ЗЗД и основателност на предявения иск до размера на
сумата 2 000лв., решението на ЕРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като
правилно. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на делото, право на разноските пред въззивната инстанция има
въззиваемият – ищецът. Същият е доказал разноски за реално платено адвокатско
възнаграждение от 900,00 лева за въззивната инстанция, която сума следва да му се присъди
като разноски.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260004/19.02.2024г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д.№201/2020г. по описа на този съд в частта, с която Я. П. К. от гр.*****
е осъдена да заплати на С. Д. И. от гр.***** сумата 2 000лв.- обезщетение за причинените на
С.И. негативни психични изживявания - чувство на безпокойство и притеснение от
монтирането и насочването на камера към неговия имот без негово съгласие, създаващо
впечатление за непрекъснато наблюдение, следене и заснемане в периода от 17.04.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на
30.04.2020г.
В останалата му част Решение №260004/19.02.2024г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д.№201/2020г., като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Я. П. К. от гр.*****, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да
заплати на С. Д. И. от гр.*****, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, сумата 900,00
лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9