Р Е Ш Е Н И Е № 104/31.5.2022
г.
31.05.2022 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На осемнадесети
май
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 60 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на Б.Д.Р. ***, депозирана чрез адвокат Д.Н. ***, против Заповед № ЗЛД-166 от
14.02.2022 г. на Командира на военно формирование 54100, гр. Ямбол, с която на
основание чл. 244, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (ЗОВСРБ) и чл. 137, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) ѝ е
наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
С доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед се иска отмяната ѝ като издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в разрез с целта на закона. Конкретно се твърди, че оспорващата не
е извършила вменените нарушения на служебната дисциплина, във връзка с които е
ангажирана дисциплинарната ѝ отговорност. Излагат се доводи за липса на
мотиви, като се сочи, че в заповедта липсва изискуемото се от закона описание и
на двете нарушения, свързани със съставомерността им,
както и че деянията не са конкретизирани по време и място на извършване. В този
смисъл се сочи, че заповедта не е мотивирана с описание на всички релевантни обстоятелства
и с посочване на действително нарушени правни норми, което според твърденията в
жалбата водело до фактическа и правна необоснованост на оспорения акт. Навеждат
се и доводи за неспазване на регламентираната в ППЗОВСРБ процедура по
установяване на нарушението при провеждане на дисциплинарното производство,
изразяващо се в неизвършване на преценка на всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Твърди се още, че от гледна точка на материалния закон
направените правни изводи при квалифицирането на деянията като дисциплинарни
нарушения, съответно – като основания за налагане на дисциплинарно наказание за
неизпълнение на задължения по военна служба, са неправилни. На следващо място
се сочи, че в съдържанието на оспорената заповед декларативно е посочено, че са
взети предвид тежестта на вмененото нарушение, обстоятелствата, при които е
реализирано, и неговата степен, но липсва конкретно изложение на
обстоятелствата, съобразно които по същите тези критерии е формирана преценката
на дисциплинарно-наказващия орган, доколкото той разполага с властта да реши
необходимо ли е изобщо налагане на дисциплинарно наказание, както и да определи
вида и размера на следващото се такова. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката
Р., редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален
представител адвокат Д.Н. *** поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени
в същата. Твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като за описани две нарушения е наложено
едно наказание; в допълнение се акцентира върху обстоятелството, че
длъжностната характеристика е подписана от оспорващата след издаване на процесната заповед и след образуване на настоящото съдебно
производство; сочи също, че актът не е
мотивиран съобразно изискванията на закона, че деянията не са конкретизирани по
време и място, както и че не са налице материалноправните
предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание; наред с това се поддържа
доводът за неправилна правна квалификация, като се твърди, че в заповедта
липсва посочване на последиците от твърдяното дисциплинарно нарушение, както и
че в нарушение на процедурата не е посечено дали деянието е умишлено или
непредпазливо, което съгласно чл. 145, ал. 5 от ППЗОВСРБ определя степента на
вината. Претендира се отмяната на оспорената заповед и присъждане на разноските
по делото.
Ответната страна - Командира на военно
формирование 54100, гр. Ямбол, чрез редовно упълномощения си процесуален
представител мл. юрисконсулт Ж.М., оспорва жалбата, като изразява становище за
нейната неоснователност, поддържайки изложените в тази връзка съображения, обективирани в депозирания по делото писмен отговор. Счита
оспорената заповед за отговаряща на всички изисквания за законосъобразност –
същата е произнесена от компетентен орган, при съблюдаване на изискванията за
форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание,
регламентирани в императивната норма на чл. 148, ал. 1, вр.
ал. 2 от ППЗОВСРБ. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено на Редник Б.Р.
за това, че е допуснала нарушение на чл. 114, т. 14 от Устава, като не е
докладвала на непосредствения си началник ст. лейтенант И.Д.за разговора си с командира,
а военнослужещите са длъжни да изпълняват разпоредбите на Устава, съгласно чл. 2, ал. 1.
По силата на т. 4.1 от сключения от оспорващата Договор за военна служба №
3ДВС-711 от 14.12.2020 г. ѝ е вменено задължение да изпълнява
разпоредбите на уставите, а не част от тях, нормативните и административните
актове на органите за ръководство на отбраната на длъжностни лица за управление
на отбраната и на въздушните сили и заповедите на командирите или
ръководителите. По тези съображения иска съдът да потвърди Заповед № 3РД-166 от
14.02.2022 г. на Командира на военно формирование 54100, град Ямбол. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С Договор за военна служба № ЗДВС-711 от
14.12.2020 г. (48-50) жалбоподателката Б.Р. е
назначена на длъжността „младши специалист по поддръжка на база данни“ във
военно формирование 54100, гр. Ямбол, изискваща военно звание „редник 3-ти
клас“ за срок от три години. Налична по делото е длъжностната характеристика за
заеманата от оспорващата длъжност с рег. № З-874/09.04.2021 г. (л. 63-64), в
част VI от която са разписани функционалните задължения за мирно и военно време -
като основни задължения са посочени определените от Устава за войсковата служба
на Въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ), чл. 110 - 115 и чл. 221, а
като допълнителни са вписани задължения, както следва: да извършва контрол и
отстраняване на проблеми при работа на информационните системи; да следи за
наличие на нерегламентиран софтуер и при наличие на такъв да докладва на
началника на отделението; редовно да следи за потенциални проблеми със софтуера
и хардуера; да следи за конкретната работа на информационната система; да следи
за наличие на консумативи за периферията и при необходимост изготвя заявка за
закупуването им; при необходимост да е на разположение в извънработно време;
добре да познава възможностите на информационната система; да извършва
хардуерна профилактика; да спазва правилата за професионална етика и опазване
поверителността на информацията; да извършва контрол на потребителите в мрежата
(домейна); да коригира и инсталира продуктните нужди
на системите; да раздава потребителските пароли; да не допуска външен достъп до
мрежата; да изпълнява поставени задачи в други отделения в щаба на дивизиона по
заповед на Началника на щаба; военнослужещия участва в международни операции и
мисии; участва в международни учения на територия на страната и извън пределите
на Република България; да полага денонощен наряд по служба; длъжността може да
се заема от военнослужещи мъже и жени. Длъжностната характеристика е утвърдена
от Командира на 20 самоходен артилерийски дивизион на 08.04.2021 г., но видно
от отбелязванията в нея, тя е връчена на жалбоподателката Р. едва на 17.03.2022 г., т.е. след
издаване на оспорената заповед.
Видно от Решение рег. № З-231/25.01.2022
г. на Командира на 2 механизирана бригада (л. 69-75), жалбоподателката
Б.Р. е подала сигнал в Министерство на отбраната с вх. рег. №
13-00-45/11.01.2022 г., който бил препратен с писмо рег. № ЗСВ-409/18.01.2022
г. на Командира на 2 механизирана бригада. В сигнала си Р. посочила, че в
канцелариите на ВФ 54100-Ямбол не се спазват противоепидемичните мерки, като не
се използват маски и не се спазват правилата за дистанция при събиране на хора
на едно място и като доказателство за последното е прикачила направена от нея
снимка. В сигнала оспорващата посочила още, че след като ѝ била поставена
диагноза COVID-19, същата ползвала отпуск за временна неработоспособност,
считано от 28.09.2021 г. до 10.12.2021 г. включително, след което се завърнала на
работа. В периода от 13.12.2021 г. до 16.12.2021 г. отново се почувствала
неразположена и излязла в отпуск за временна неработоспособност от 17.12.2021
г. до 23.12.2021 г. На 29.12.2021 г. се върнала на работа, въпреки че не се
чувствала добре. В сигнала си Р. заявила още, че в началото на 2022 г., въпреки
неразположението си и влошеното си здравословно състояние, от страх да не
загуби работното си място, продължила да ходи на работа. На 07.01.2022 г., след
работно време, направила рентгенова снимка, от която се установило, че същата е
с пневмония и състоянието ѝ отново се е влошило. На 30.12.2021 г. р-к Р.
била извикана от подполковник Г.Г. - Командир на ВФ
54100-Ямбол в канцеларията му, който в присъствието на двама свидетели – капитан
А.Е. и капитан Г.Я., провел разговор с оспорващата, като я информирал, че е
стартирал процедура по обжалване на последния ѝ болничен лист, тъй като
имал съмнения за симулация от нейна страна на влошено здравословно състояние с
цел избягване даването на 24-часови дежурства. Тези действия са приети от
оспорващата като форма на дискриминация спрямо нея и счита, че от страна на
командира на военното формирование е установен психически тормоз, в която
връзка бил подаден и сигналът.
След извършена от нарочно назначена
комисия административна проверка относно твърденията в сигнала, (резултатите от
която са обективирани в Протокол с рег. № 3-230 от
25.01.2022 г., приложен на л. 76-82 от кориците на делото), с Решение рег. №
З-231/25.01.2022 г. на Командира на 2 механизирана бригада на основание чл. 123
от АПК подаденият сигнал не бил уважен по съображения за неоснователност и
недоказаност и е оставен без разглеждане. Разпоредено
е на основание чл. 122, ал. 2 от АПК копие от решението да се изпрати на Командира
на Сухопътни войски и до Командира на ВФ 54100-Ямбол за уведомяване на подателя
на сигнала.
След получаване на горното решение на
Командира на 2 механизирана бригада, със Заповед № ЗРД-106 от 12.01.2022 г. (л.
28-29), на основание чл. 141, ал. 4 и чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ и чл. 55, ал.
4 от ЗОВСРБ, Командира на военно формирование 54100, гр. Ямбол назначил комисия
за извършване на служебна проверка за изясняване на обстоятелствата и фактите
относно неспазване в пълен обем на реда и начина за подаване на жалба от
военнослужещите съгласно Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на
Република България от редник 1-ви клас Б.Д.Р. - „Младши специалист по поддръжка
на база данни” в отделение „Поддръжка на база данни” на военно формирование
54100. Разпоредено е със заповедта комисията да се
запознае с Указания на командира на 2 механизирана бригада относно правилното
прилагане и тълкуване на разпоредбите на чл. 249 от ЗОВСРБ и по въпроси,
свързани със законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство (т.
2); Комисията да събере необходимите факти и да приеме писмени обяснения от
отговорните по случая лица (т. 3); Председателят на комисията да изготви и
представи на Командира на военно формирование 54100, гр. Ямбол протокол от
извършената служебна проверка в срок до 31.01.2022 г. (т. 4). Със Заповед №
ЗРД-140 от 31.01.2022 г. на Командира на ВФ 54100- Ямбол (л. 30-31) е изменена
предходната заповед в частта на т. 4, като срокът за представяне на протокола
за извършената служебна проверка е удължен до 11.02.2022 г.
В изпълнение на разпореденото
назначената комисия извършила служебна проверка по случая, резултатите от която
са обективирани в съставения Протокол рег. № 3-355 от
11.02.2022 г. (л. 32-35). Видно от съдържанието на протокола, Комисията снела
обяснения от редник 1-ви клас Б.Д.Р. и от старши лейтенант И.Д.Д. - ВРИД „старши помощник-началник” на „Отделение за
поддръжка на база данни” във военно формирование 54100, въз основа на което
констатирала следното: на 30.12.2021 г. редник Р. провела разговор с Командира
на военно формирование 54100, за който тя не докладвала на прекия си началник -
старши лейтенант И.Д.Д., съгласно разпоредбите на чл.
114, т. 14 от УВСВСРБ, а подала жалба до PC „Военна полиция” - Сливен,
изпратена и до Министерството на отбраната, впоследствие препратена по
компетенции по команден ред до Командира на 2 механизирана бригада. В хода на
проверката от снетите обяснения на редник 1-ви клас Р. се установило, че същата
подала жалбата по реда на чл. 119, ал. З от АПК, но тази разпоредба
регламентирала реда за изпращане на преписи от сигнали, а не реда за изпращане
на жалби. Според отразяванията в протокола това водело до извода, че редник
1-ви клас Р. не познава в пълен обем УВСВСРБ, което било довело до нарушаване
реда за подаване на жалби от военнослужещите, съгласно разпоредбата на чл. 149
от Устава, по аргумент от ал. 3 от която е прието, че редник 1-ви клас Р.
следвало да изпрати жалбата до Командира на 2 механизирана бригада, който е
непосредствен командир на военнослужещия, срещу който е подадена жалбата, а
именно подполковник Г.Г.. Въз основа на тези
констатации е направен извод за настъпили вредни последици от нарушението на
описания ред за подаване на жалби, както следва: редник 1-ви клас Р. уронила
авторитета на прекия си началник старши лейтенант И.Д.Д.
- ВРИД „Старши помощник-началник” на „Отделение за поддръжка на база данни” във
военно формирование 54100, като не му докладвала за всичко, което ѝ се е
случило при изпълнение на служебните ѝ задължения - в случая за
проведения от нея на 30.12.2021 г. разговор с Командира на ВФ 54100-Ямбол.
Отделно от това е прието, че редник 1-ви клас Р. нарушавала военната дисциплина
и давала лош пример на останалите военнослужещи от формированието, неспазвайки
в пълен обем реда за подаване на жалба от военнослужещите, регламентиран в
раздел VI от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България, като подала жалбата си до грешно определеното от нея компетентно
длъжностно лице. Въз основа на горните констатации и изводи, на основание чл.
244, т. 3 от ЗОВСРБ е отправено предложение за налагане на дисциплинарно
наказание „строго мъмрене“ на редник 1-ви клас Б.Д.Р. - „Младши специалист по
поддръжка на база данни“ в отделение „Поддръжка на база данни“ на военно
формирование 54100, за това, че не докладва на прекия си началник старши
лейтенант И.Д.Д. за всичко, което ѝ се е
случило при изпълнението на служебните ѝ задължения (проведения от нея
разговор с командира на военно формирование 54100 на 30.12.2021 г.), като е
възприето, че с тези си действия Р. е нарушила чл. 114, т. 14 от Устава за
войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, освен това
изпращала жалба, неспазвайки в пълен обем реда и начина за подаване на жалби от
военнослужещите, регламентиран в раздел VI от Устава, с които деяния
осъществила състав на нарушение по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.
Протоколът е надлежно подписан от членовете на определената комисия, придружен
е с приобщените в хода на проверката писмени доказателства и е утвърден от
Командира на ВФ 54100-Ямбол на 11.02.2022 г. На същата дата на основание чл.
144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ с оспорващата Р. е проведена беседа, на която е
запозната с протокола от извършената служебна проверка и събраните
доказателства, за което е съставен Протокол от проведена беседа с военнослужещ
във ВФ 54100, приложен на л. 38 от кориците на делото. Видно от този протокол жалбоподателката е удостоверила с подписа си, че е
запозната с протокола от служебната проверка и че няма възражения по него.
Със Заповед № ЗЛД-166 от 14.02.2022 г.
(л. 40-43) Командира на военно формирование 54100, гр. Ямбол, на основание чл.
244, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ, на редник 1-ви клас Б.Д.Р. -
„Младши специалист по поддръжка на база данни“ в отделение „Поддръжка на база
данни“ на военно формирование 54100, е наложено дисциплинарно наказание „строго
мъмрене“ за това, че не докладва на прекия си началник старши лейтенант И.Д.Д. за проведения на 30.12.2021 г. между нея и Командира на
ВФ разговор, с което е нарушила чл. 114, т. 14 от Устава за войсковата служба
на Въоръжените сили на Република България, разписващ, че военнослужещият е
длъжен да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е
случило при изпълнение на служебните задължения, както и за това, че не
определя правилно компетентното длъжностно лице по подадената от нея жалба и не
подава същата съгласно изискванията на чл. 149, ал. 3 от Устава, повеляващ, че военнослужещият има право да подава жалба
само лично за себе си в писмен вид до компетентните длъжностни лица, която
жалба се разглежда по реда, определен от Административнопроцесуалния
кодекс. Тези деяния са квалифицирани като нарушение по смисъла на чл. 242, т. 1
от ЗОВСРБ, за което се следва определеното с акта наказание. За да постанови
този резултат дисциплинарно-наказващият орган изцяло е възприел фактическите
констатации и изводите на назначената комисия, обективирани
в изготвения и утвърден Протокол от извършена служебна проверка рег. № 3-355 от
11.02.2022 г. В заповедта бланкетно е посочено, че
при определяне на наказанието са взети предвид тежестта, обстоятелствата, при
които е реализирано, характера и степента на извършеното дисциплинарно
нарушение от редник 1 -ви клас Б.Д.Р., дисциплинарната практика спрямо
военнослужещия до момента. В заповедта се съдържат указания за начина и срока
за обжалването ѝ, като видно от отбелязаното в нея, същата е връчена
лично на Р. на 21.02.2022 г.
Жалбата против Заповед № ЗЛД-166 от 14.02.2022
г. на Командира на военно формирование 54100, гр. Ямбол е подадена директно до
съда на 25.02.2022 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
При горната фактическа установеност съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна – адресат на администратвиня акт, подлежащ на
съдебен контрол по силата на чл. 251 от ЗОВСРБ, с оглед на което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя се преценя и
като основателна по следните
съображения:
Съобразно правилата на чл. 168, вр. чл. 142 от АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146, без да се ограничава само с посочените от оспорващия.
За да е законосъобразен един
административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания
за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта
на закона.
В настоящия казус оспорената заповед,
макар и издадена в писмена форма, от надлежен орган в кръга на неговата
компетентност и при спазване на установената процедура, е незаконосъобразна
поради противоречието ѝ с материалноправните
разпоредби и с целта на закона.
Видно от съдържанието на оспорения акт,
дисциплинарното наказание е наложено за извършено от страна на жалбоподателката нарушение по смисъла на чл. 242, т. 1 от
ЗОВСРБ - неизпълнение на задължение по военната служба. Според описаното в
заповедта това неизпълнение се изразява, от една страна, в недокладване на
прекия началник за проведен на 30.12.2021 г. между оспорващата и Командира на
ВФ разговор, (което е квалифицирано като нарушение на чл. 114, т. 14 от
УВСВСРБ), а от друга страна – в предприемане на действия по подаване на жалба
по ред, различен от разписания в чл. 149, ал. 3 от същия устав, като е прието,
че по този начин с действията си наказаният служител е уронил авторитета на
прекия си ръководител. При тази формулировка и с оглед събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването в
жалбата, че в конкретния случай не е допуснато нито нарушение на чл. 114, т. 4,
нито такова на чл. 149 от УВСВСРБ.
Първата от приетите за нарушени разпоредби
вменява задължение на военнослужещия да докладва на непосредствения си началник
за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните задължения, за
неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, за
забелязани закононарушения и издадените разпореждания до него от органите на
служба „Военна полиция“, както и за допуснатите от него инциденти в
извънслужебно време. С оглед приобщения по делото доказателствен
материал съдът намира, че в конкретния случай не е допуснато вмененото
нарушение.
Не е спорно между страните, а и от
доказателствата се установява, че във връзка с продължителното отсъствие поради
временна неработоспособност заради влошено здравословно състояние вследствие на
боледуване от COVID-19, на 30.12.2021 г. между Р. *** е проведен разговор в присъствието на капитан
Ефтимов и капитан Я.. Оспорващата твърди, че е възприела разговора като опит за
дискриминация и психически тормоз, поради което е подала сигнал до РС „Военна
полиция“ и до Президента на РБ. Установено е в хода на проведените впоследствие
административно и дисциплинарно производства, че този разговор е имал
единствено уведомителен характер досежно предприети
от командира на ВФ действия по обжалване на представен от нея болничен лист – в
този смисъл са приобщените по преписката писмени обяснения на капитан Ефтимов и
капитан Я. (л. 92 и л. 93); не са налице категорични доказателства, че при
разговора са повдигнати въпроси, конкретно свързани с изпълнението на
установените за длъжността функционални задължения, както се твърди в дадените
от командира на поделението писмени обяснения (л. 88). Освен очевидното
противоречие между снетите обяснения тук е мястото да се отбележи, че основните
и функционални задължения за заеманата от оспорващата длъжност са конкретно
разписани в длъжностната ѝ характеристика, с която обаче тя е запозната
едва на 17.03.2022 г., т.е. месец след издаване на оспорената заповед. При това
положение следва да се приеме, че независимо от проведения разговор, за
оспорващата не е възникнало задължението по чл. 114, т. 14 от Устава да уведоми
прекия си началник, тъй като този разговор няма отношение към изпълнението на служебните
ѝ задължения, не касае неуставни взаимоотношения, за които по силата на
тази норма военнослужещата да е задължена да докладва на прекия си ръководител,
още по-малко е отправена забележка по смисъла на посочения текст. В подкрепа на
този извод е и фактът, че неясно по какви причини прекият ръководител не е
присъствал на проведения разговор, който очевидно е бил единствено с
информативен характер, тъй като ако действително се е касаело до забележки
относно неизпълнение на конкретни задължения по служба от страна на Р., логично
би било на този разговор да присъства именно прекият ръководител на
военнослужещата, което в случая не е така. От изложеното до тук недвусмислено
се налага извод за липса на извършено нарушение на военната дисциплина, изразяващо
се в неизпълнение на задължение по военната служба - недокладване на прекия
началник за проведен на 30.12.2021 г. между оспорващата и Командира на ВФ
разговор, което нарушение да обоснове наложеното дисциплинарно наказание. Не е
за пренебрегване и фактът, че в оспорената заповед никъде не е посочено кога е
извършено нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание. Това
обстоятелство е от съществено значение с оглед сроковете по чл. 249 от ЗОВСРБ,
а е и задължителен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
По отношение на твърдяното в заповедта
нарушение на чл. 149 от УВСВСРБ, изразяващо се според наказващия орган в
предприемане на действия по подаване на жалба по ред, различен от разписания в
чл. 149, ал. 3 от Устава, съдът съобрази следното:
В Глава втора, Раздел шести от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на РБ са формулирани правилата за реда за
подаване на рапорти, сигнали, предложения и жалби. Част от тези правила са с материалноправно съдържание, регламентиращо субективни
права като правото на военнослужещия да подаде рапорт (чл.143 и сл.), правото
да подаде предложение или сигнал (чл.148), както и правото на жалба (чл. 149,
ал. 1). Разпоредбите на чл. 143, чл. 148 и чл. 149, ал. 1 от УВСВСРБ се
свързват с права, чието съдържание кореспондира с основни човешки права и
ценности, съответно - с конституционно признати права на гражданите като
правото на свободно изразяване на мнения (чл. 39, ал. 1 от КРБ), правото на
предложения, жалби и петиции до държавните органи (чл. 45 от КРБ), право на
защита (чл. 56 от КРБ). В този смисъл разписаните в Глава втора, Раздел шести
от Устава правила за реда за подаване на рапорти, сигнали, предложения и жалби
не са елемент от военната служба и от задълженията по изпълнението ѝ.
Военнослужещите не са лишени от тези права, нито спрямо тях са поставени
ограничения или забрани във връзка с упражняването им извън общите такива (чл.
39, ал. 2, чл. 57, ал. 2 от КРБ). Други разпоредби от Глава втора, Раздел шести
от УВСВСРБ се свързват с реда за подаване на писмени изявления от вида на
посочените и регламентират правомощията на съответните органи във връзка с
тяхното разглеждане и произнасяне. В никоя от нормите от този раздел не се
съдържат задължения за военнослужещия като елемент от изпълняваната военна
служба, нито такива по отбраната на страната. Подаването на писмен акт с
изявление, адресирано до държавен орган, не е забранено, включително за
военнослужещите. Още по-малко е въздигнато в нарушение на военната дисциплина
погрешното адресиране на сигнал, жалба, предложение или рапорт – именно за това
е предвиден специален ред за разглеждане, като в случая следва да се има
предвид, че наказващият орган погрешно е възприел, че е подадена жалба –
напротив, подаден е сигнал, по който след съответното препращане по
компетентност, както е разписано в приложимия закон, има произнасяне по реда на
Дял втори, Глава осма, Раздел трети от АПК с Решение рег. № З-231/25.01.2022 г.
на Командира на 2 механизирана бригада. По изложените съображения съдът намира,
че не е допуснато твърдяното в заповедта нарушение на военната дисциплина,
изразяващо се в предприемане на действия по подаване на жалба по ред, различен
от разписания в чл. 149, ал. 3 от Устава за войсковата служба на въоръжените
сили на РБ.
От изложеното до тук недвусмислено се
налага извод за липса на извършени от страна на наказания служител нарушения на
военната дисциплина, изразяващи се в посочените в заповедта изпълнителни
деяния, които нарушения да обосноват наложеното дисциплинарно наказание.
Липсата на извършени нарушения на военната дисциплина сочат на извод за
постановена в противоречие с материалния закон и с неговата цел заповед за
ангажиране дисциплинарната отговорност на Редник Б.Р..
На следващо място, съгласно чл. 136, ал. 2
от ППЗОВСРБ дисциплинарната отговорност е лична, което задължава наказващия
орган преди да наложи наказанието да извърши задълбочена преценка съобразно
разписаните в чл. 145 от ППЗОВСРБ правила. При тази преценка не е достатъчно
само да бъде вписано в акта, че е взета предвид тежестта на нарушението, а
следва да е видно, че такава преценка действително е извършена, което в
конкретния случай не е сторено. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в
нея декларативно е посочено, че са взети предвид тежестта, обстоятелствата, при
които е реализирано и степента на извършеното от Р. дисциплинарно нарушение, но
липсва конкретно изложение на обстоятелствата, въз основа на които по
посочените критерии е формирана преценката на дисциплинарно-наказващият орган,
доколкото той разполага с правомощието да реши необходимо ли е да се наложи
дисциплинарно наказание в случая, както и да определи същото по вид и размер.
Отделно от това в нарушение на чл. 145, ал. 3 от ППЗОВСРБ в заповедта липсва
посочване на последиците от твърдяното дисциплинарно нарушение; липсва
посочване и на обстоятелството дали нарушението е умишлено или непредпазливо,
което е в разрез с разписаното в чл. 145, ал. 5 от Правилника.
С оглед на всичко изложено, ЯАС в
настоящия си състав намира, че подадената жалба е основателна и следва да бъде
уважена, като оспорената Заповед № ЗЛД-166 от 14.02.2022 г. на Командира на
военно формирование 54100, гр. Ямбол следва да бъде отменена поради нейната
незаконосъобразност като противоречаща на материалноправните
разпоредби и целта на закона.
При този изход на спора и съобразно
правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на отбраната следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателката Р. направените
от нея разноски по делото. В настоящото производство разноски са направени общо
в размер на 510 лева, от който 10 лева - за внесена държавна такса, и 500 лева
– договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, втори
административен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗЛД-166 от 14.02.2022 г. на Командира на военно формирование
54100, гр. Ямбол, с която на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 1
от ППЗОВСРБ на Редник 1-ви клас Б.Д.Р. - „Младши специалист по поддръжка на
база данни“ в отделение „Поддръжка на база данни“ на военно формирование 54100,
е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за нарушение по чл. 242, т.
1 от ЗОВСРБ.
ОСЪЖДА СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ да заплати на Б.Д.Р.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора 16, адвокат Д.А.Н. ***,
сумата от 510 (петстотин и десет) лева, съставляваща
направени по делото разноски.
Решението, на основание чл. 251 от ЗОВСРБ,
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете