№ 1126
гр. Велико Търново, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101020 по описа за 2022 година
Ищецът Б. И. Б. твърди, че с решение по гр.д. № 2599/2019 г. на
Районен съд – Велико Търново е осъден да заплаща на дъщеря си *** ***,
чрез нейната майка и законен представител К. К. Т. месечна издръжка от 230
лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи. Заявява, че въз
основа на издаден изпълнителен лист срещу него е образувано изп. дело №
149/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, по което се претендират
издръжки за месеците януари и март 2022 г. в общ размер от 460 лева, ведно
със законната лихва от 23.3.2022 г., законната лихва върху издръжките за
периода от 10.1.2022 г. до 22.3.2022 г. в размер от 5.43 лева, месечна
издръжка от 230 лева, считано от 10.4.2022 г., ведно със законната лихва,
както и разноски и такси за производството. Твърди, че към датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 4.03.2022 г. не
е имал неплатени задължения за издръжка на детето си, като издръжката за м.
февруари 2022 г. е заплатена на 6.2.2022 г., а тази за м. март 2022 г. – на
3.3.2022 г. по банкова сметка на майката. Счита, че не дължи издръжка за м.
януари 2022 г., тъй като от 29.12.2021 г. до 24.1.2022 г. детето е живяло при
него, в който период той се е грижил за дъщеря си и е осигурявал средства за
нейната издръжка, поради което е изпълнил задължението си за м. януари
2022 г. и не дължи повторното му престиране. Моли съда да постанови
1
решение, с което да приеме за установено, че не дължи сумата от 230 лева,
представляваща издръжка за м. януари 2022 г. за малолетното дете *** *** ,
чрез нейната майка и законен представител К. К. Т. по ИД №
20228960400149/2022 г. по описа на ЧСИ И.Цанкова. В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител адв.Х. от ВТАК поддържа
иска.Претендира разноски.
Ответницата К. К. Т. изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Заявява, че тъй като дължимостта е
установена със съдебно решение, приемането за установено, че ищецът не
дължи вече присъдената сума би означавало пререшаване на въпроса за тази
дължимост. Не спори, че в посочения от ищеца период от време именно
последният е полагал грижите за дъщеря им, тъй като тя е била в
невъзможност да стори това поради заболяване, но счита, че посоченото
обстоятелство не изключва задължението на бащата да заплати издръжката за
м. януари 2022 г., имайки предвид, че между страните няма уговорка за
нейното престиране по начин, различен от плащането й в пари. Сочи, че от
ищеца не са ангажирани доказателства за престиране на средства за
издръжка, респективно, че не може да се направи извод за престация в
натура. В съдебно заседание чрез адв. Б. от ВТАК поддържа изложеното
становище. Моли за отхвърляне на иска.Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
По силата на съдебно решение № 140/30.01.2020 г. по гр.д.№ 2599/2019 г.
на ВТРС, влязло в законна сила на същата дата е утвърдено постигнатото
между родителите споразумение, според което бащата Б. И. Б. се е задължил
да заплаща за малолетното си дете *** ***, чрез нейната майка и законен
представител К. К. Т. месечна издръжка в размер на 230 лева, считано от
1.01.2020 г. до настъпване на законоустановени причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава. Определено
е плащането да се извършва до 10-то число на текущия месец, за който се
дължи по банкова сметка на майката. Издаден е изпълнителен лист №
260016/16.02.2022 г. за присъдената издръжка. От приетата покана за
доброволно изпълнение до ищеца е видно, че е образувано ИД № 149/2022 г.
2
по описа на ЧСИ И.Цанкова с район на действие ВТОС за изискуема
издръжка в размер на 460 лева за м. януари и м.март 2022 г., ведно със
законна лихва считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане; 5,43 лева
лихва за периода 10.01.2022 г.- 22.03.2022 г.; 230 лева присъдена месечна
издръжка за м.април 2022 г., считано от 10.04.2022 г. ведно със законна лихва
върху всяка пропусната издръжка , както и разноски по изпълнителното дело
и такси и разноски по ЗЧСИ. Приложени са две платежни нареждания от
6.02.2022 г. и от 1.03.2022 г. за заплащане на месечни издръжки за детето ***
от по 230 лева за м. февруари и м.март 2022 г. с наредител ищеца и получател
ответницата. Приета е кореспонденция водена по Месинджър за периода
29.12.2021 г.- 23.01.2022 г., за която не се спори, че е осъществена между
ищеца и ответницата. Ответницата видно от приетите амбулаторен лист,
болнични листи и епикриза е била във временна нетрудоспособност за
периода 29.12.2021 г.- 11.01.2022 г., включително е лекувана в инфекциозно
отделение на МОБАЛ В.Търново през периода 2.01.2022 г.- 12.01.2022 г. с
диагноза „Ковид-19, друга вирусна пневмония“. Имала е и предписание за
задължителна изолация първо в домашни условия, после в лечебно заведение.
Двете страни представят рецепти- ищецът от 30.12.2021 г., а ответницата от
24.01.2022 г. , с които на детето са изписани лекарства от педиатър и касови
бонове за закупуването на лекарства и др. стоки. По делото са събрани и
гласни доказателства. Разпитаната свидетелка *** –майка на ищеца заяви, че
след като майката на *** се обадила на сина и на 28.12. , че е болна, той взел
детето и го гледал до 24.01.2022 г. Завел я на лекар, взел и лекарства и се
грижел за дъщеря си , а тя му помагала до 14.01.2022 г. Доколкото и е
известно през този период ответницата не е давала пари за детето. След като
*** оздравяла синът и я водел на детска градина. След това разбрала от сина
си, че детето отново се е разболяло .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който се цели да се
установи недължимост на присъдена издръжка за конкретен период поради
погасяването и чрез предоставяне от ищеца. Иска е процесуално допустим
според чл. 439,ал.2 от ГПК, тъй като се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено
изпълнителното основание. По делото безспорно се установи, че родителите
3
на малолетното дете *** са постигнали споразумение помежду си, по силата
на което родителските права са предоставени за упражняване на майката, а за
бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 230 лева, платима по банкова сметка на
майката до 10-то число на текущия месец, за който се дължи. Установи се
още, че ответницата е поискала и е образувано изпълнително дело №
149/2022 г. по описа на ЧСИ И.Цанкова за присъдената месечна издръжка,
като в отправената покана до ищеца за доброволно изпълнение е посочена и
сумата от 230 лева дължима издръжка за м. януари 2022 г. Ищецът счита, че
след като е полагал грижи за детето за периода 29.12.2021 г.- 23.01.2022 г. / на
24.01. 2022 г. ищецът е върнал детето на майката, както сам излага/, то той не
дължи и парична издръжка за м. януари 2022 г. Ответницата релевира
възражения в обратна насока като счита, че въпросът за дължимостта на
издръжката е решен с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде
пререшаван. Липсва уговорка за предоставяне на издръжката в натура, поради
което същата се дължи и освен това няма доказателства за изпълнение на
задължението от страна на ищеца до размера на присъдената сума. Съгласно
чл. 143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението за издръжка на родителите към
децата е безусловно и произтича не само от закона, но и от моралният им
дълг да осигурят необходимото за пълноценното им развитие до навършване
на пълнолетие. Когато децата растат в семейството и двамата родители
предоставят необходимите средства за издръжка, както в пари, така и в
натура, чрез полагането на грижи, закупуването на необходими вещи и пр. В
случай като този, в който родителите не живеят заедно и единият от тях
упражнява непосредствено и ежедневно родителските права и отговорности,
то другият бива осъден да заплаща ежемесечна издръжка, която, ако липсва
уговорка да е в натура има парично изражение. Издръжката се дължи на
детето, независимо, че се получава от законния представител, когато то е
малолетно, тъй като задължението възниква спрямо него, а не спрямо
родителя упражняващ родителските права. Когато решението относно
родителските права не се спазва фактически и детето на практика живее при
родителя, който е осъден за издръжка, а не при този, комуто са възложени за
упражняване родителските права, задължението за издръжка следва да се
4
счита изпълнено, ако потребностите на детето са били задоволени и
необходимите грижи са били положени. /в този смисъл Решение №
134/25.06.2012г. по гр.д. № 90/2011г. на IV г.о. на ВКС./ По настоящото дело
не се спори, че ищецът е заплатил издръжката, за която е осъден за м.
декември 2021 година, както и че през периода 29.12.2021 г. - 23.01.2022 г.
поради заболяване на майката, наложило поставянето и в изолация,
включително болнично лечение грижи за детето е полагал неговият баща.
Горното се установява и от показанията на св. ***- баба на детето по бащина
линия, които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. През този период
бащата е водил детето на лекар, на детска градина, гледал го е в дома си. До
14.01.2022 г. бабата на детето по бащина линия също е помагала , тъй като е
била заедно със сина си и внучката си. Полаганите непосредствени грижи от
страна на бащата за времето, през което *** е била при него не се оспориха от
майката и не се представиха доказателства от нейна страна, че през този
период тя е предоставяла някакви парични средства за дъщеря си. Съдът
счита за доказано, че докато детето е било при бащата той, освен че се е
грижил чисто физически за детето, подпомаган в един период и от своята
майка, е заплащал необходимите разходи свързани с престоя му, които се
изразяват в предоставяне на средства за храна, лекарства, консумативи и пр.
Тоест, следва да се счита, че за времето, през което детето е пребивавало при
бащата неговото задължение за заплащане на издръжка е погасено чрез
предоставянето и. В този аспект неоснователно е възражението на
ответницата относно това, че издръжката е в размер на 230 лева и ищецът не е
представил доказателства за паричното изражение на неговата престация.
Това е така, защото както бе обсъдено по-горе, бащата фактически е
отглеждал дъщеря си в този период, тоест обгрижвал е непосредствено
нуждите на малолетното дете. Определената сума за издръжка е за да покрива
нуждите на детето, а не нуждите на майката и след като неговите потребности
през този период са били задоволени, съдът намира задължението за
изпълнено. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване
поради престиране два пъти на един и същ дължим резултат. Вярно е, че
издръжката е присъдена като дължима за месец, а детето е престояло до
23.01.2022 г., но за да приеме основателност на иска съдът отчита , че майката
също има задължения към детето имащи парично изражение независимо, че
5
полага непосредствени грижи, а бащата е гледал детето и няколко дни през м.
декември. Мотивиран от горното съдът приема за установено между
страните, че ищецът не дължи издръжка за малолетното дете за м. януари
2022 г. в размер на 230 лева, за която е образувано ИД № 149/22 г. по описа на
ЧСИ И. Цанкова, поради погасяването и чрез изпълнение.
При този изход на делото основателна е претенцията за присъждане на
разноски на ищеца. Същите възлизат в размер на 350 лева за заплатена
държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение от 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, че Б. И. Б. с ЕГН ********** от гр.*** НЕ
ДЪЛЖИ сумата от 230 / двеста и тридесет/ лева главница, представляваща
издръжка за м. януари 2022 г. за малолетното дете *** *** с ЕГН **********,
платима чрез майката и законен представител К. К. Т. с ЕГН ********** от
гр. ***, предмет на изпълнение по изпълнително дело №
20228960400149/2022 г. по описа на ЧСИ И.Цанкова, рег.№ 896 с район на
действие ВТОС.
ОСЪЖДА К. К. Т. с ЕГН ********** от гр.****, да заплати на Б. И. Б. с
ЕГН ********** от *** сумата от 350 / триста и петдесет/ лева направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6