Решение по дело №13/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е по реда на чл. 451 и следващите от НПК, във връзка с чл. 43а т. 2 от НК, по предложение на Председателят на Пробационния С. П. ОЗ “. – Б., с искане за замяна на наложеното на осъдения А. В. Б. с ЕГН – *, на адрес: град Б., ул.“Ал. С.” № 69, .3, ап. 6, с Определение № 6090/16.12.2008г. по частно наказателно дело № 1316/2008г. по описа на БлОС, по определено общо и най – тежко наказание П. измежду наложените му наказания с НОХ дело № 463/2008г. и НОХ дело № 569/2007г. по описа на РС Б. - с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Искането се поддържа и в съдебно заседание от Председателят на П. С., който се явява лично. Застъпва се становището, че Б. неоснователно е отказал да изпълнява наложените му пробационни мерки. Акцентира се върху недобросъвестното отношение на осъдения към изпълнението на наложеното му наказание П. и към пробационните служители, въпреки яснотата за последиците от това неизпълнение.

Представителят на ОП Б., счита предложението за основателно, като моли съда да го уважи. Изказва становище, че поведението на осъдения е не само основание за налагане на санкцията предвидена в НК с промяната на наказанието П. с друго по – тежко – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, но също така това поведение е изключително морално укоримо. Застъпва становище, че съдът следва да отчете остатъка от срока за изпълнение на наложената пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото, като приложи разпоредбата на чл. 43а т. 2 от НК, а ако счете че следва да замени остатъка от неположения безвъзмезден труд, то следва да приложи разпоредбата на чл. 43 ал.2 от НК.

Производството е протекло в отсъствие на подсъдимия П. условията на задочен процес, поради което предложения не се явява лично и не взема становище по депозираното искане.

Служебният защитник на осъдения изказва становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице основания да се счете че осъдения неоснователно не е изпълнявал наложените му пробационни мерки. Причина за това е лошото изпълнение на задълженията на служителите на пробационната служба, които не са успели да го научат на това. В случай че приеме обратното, служебният защитник моли съда по отношение на размера на остатъка, решението да се вземе от съда разглеждащ делото.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, счете че фактическите констатации от Предложението на Председателят на Пробационния С. П. ОЗ “. – Б., депозирано пред съда, напълно се подкрепят от приложените към него писмени доказателства.

Въз основа на протоколно определение № 6090 от 16.12.2008г. по частно наказателно дело № 1316/2008г. по описа на РСБ., е било извършване групиране на наказанията наложени на Б., като му е било наложено най – тежкото измежду тези наложени му от съда с влязъл в сила съдебен акт по НОХ дело № 463/2008г. и НОХ дело № 569/2007г., и двете по описа на РС Б., а именно - наказание П., съдържащо следните пробационни мерки:

- по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК – задължителна регистрация на настоящия му адрес за срок от 8 / осем/ месеца;

- по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационния служител за срок от 8 /осем/ месеца;

- чл. 42а ал. 2 т. 3 от НК – Ограничаване на свободното придвижване за срок от 8 месеца;

- по чл. 42а ал. 2, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото: 160 часа за период от 1/една/година, считано от влизане в сила на присъдата по НОХ дело № 463/2008г. по описа на РС Б../14.10.2008г./

На основание чл. 59 ал1 от НК е приспаднато от така определеното общо наказание П., времето през което Б. е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по НОХ дело № 569/2008г. по описа на БлРС, за периода от 17.10.2008г. до 07.11.2008г.

На основание чл. 25 ал. 2 от НК, със същото определение съдът извършил групирането на наказанията е определил да се приспадне от определеното общо наказание П., времето през което осъденият Б. е търпял пробационни мерки – Задължителна регистрация по настоящ адрес; Задължителни срещи с пробационния служител; Ограничение в свободното придвижване, считано от 25.11.2008г. до влизане в сила на определението за кумулация.

Началото на изпълнението на определеното общо наказание П. е 15.01.2009г., а на наказанието след извършената кумулация по НОХ дело № 463/2008г. по описа на РС Б. – от 13.11.2008г.

От събраните доказателства се установява, че по реда на чл. 141 и чл. 141 а от ЗИН е бил изработен и одобрен план за изпълнението на пробационните мерки на Б., като е бил изготвен и обявен на осъдения и график за срещите му с пробационния служител. По реда на чл. 141г ал. 3 от ЗИН, спрямо Б. са били приложени от пробационния служител мерки с оглед на “корекционна програма” по отношение на промяната на личността му и отношението му към деянието което е извършил, с оглед на неговото поправяне и превъзпитание. Взетите мерки не са довели до значими резултати – осъденият продължава да не се отнася критично към престъплението което е извършил, въпреки че приема отговорността за криминалното си поведение, признава че умишлено е извършил престъпленията за които е осъден и е доволен от наложените му наказания, като счита съдебната система за справедлива, но на практика отказва да спазва взетите спрямо него пробационни мерки. Въпреки че Б. привидно заявява желание за промяна, той не прави нищо значимо в опит да промени поведението си, за да демонстрира подкрепа на ценностите на обществото в което живее. Не полага обществено полезен труд, няма известен законен източник на доходите си, като няма дори епизодични трудови ангажименти и не прави никакви опити за социализиране. Употребява алкохол, макар да не е зависим от него, а също така и наркотици, въпреки че не го признава. Контактува с криминално проявени лица с трайно изградени навици, което често води до негово агресивно и безразсъдно поведение и в търсене на конфликтни ситуации. Направеното изследване за оценка на риска от вреди от рецидив по системата СОП показва средни към високи стойности.

Пропуските му по изпълнението на определените му пробационни мерки бележат началото си още преди групирането на наложените му наказания от съда – от 13.11.2008г. до 29.11.2008г. и извършил неоснователни нарушения на ежедневната регистрация по настоящ адрес, общо 3 пъти, за което са съставени съответните констативни протоколи и със Заповед № 149/02.12.2008г. на основание чл. 141л ал.1 т. 1 от ЗИН той е наказан с наказание “бележка с устно предупреждение.

От 29.11.2008г. до 07.01.2009г. Б. е извършил неоснователни нарушения на ежедневната регистрация на постоянния адрес общо 7 пъти и 1 неявяване за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, поради което е наказан със Заповед № 4/07.01.2009г. на основание чл. 141л ал.1 т. 2 от ЗИН с писмено предупреждение за замяна на наказанието П. с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След началото на изпълнението на общо определеното му наказание П., осъденият от 07.01.2009г. до 28.02.2009г. е извършил неоснователни нарушения на ежедневната регистрация по настоящ адрес общо 4 пъти и 6 пъти не се е явявал без уважителна причина за полагане на обществено полезен труд, поради което на основание чл. 141 ал.1 т. 2 от ЗИН отново е наказан със Заповед № 31/09.02.2009г. с второ предупреждение за замяна на наказанието П. с по- тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След това от 09.02.2009г. до 26.02.2009г. е извършил и още неоснователно нарушаване на ежедневната регистрация по настоящ адрес и още едно неявяване за полагане на обществено полезен труд, които не са били санкционирани.

Във връзка с поведението на осъдения, на 26.02.2009г. на заседание на Пробационния С. е взето решение за внасяне на предложение за замяна на наказанието П. с по – тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предложението е внесено за разглеждан в Окръжен съд Б., но с Разпореждане № 105/14.03.2009г., съдията докладчик е оставил искането без разглеждане по същество, поради допуснати в хода на дисциплинарното производство процесуални нарушения.

След 06.04.2009г. е продължено изпълнението на наложеното общо наказание П. от съда по отношение на Б., но неизпълнението на пробационните мерки не само че продължава, но и рецидивира, като системно и все по – грубо, без осъдения да коригира поведението си.

Така Б. за периода от 07.04.2009г. до 26.04.2009г. е извършил неоснователни нарушения на ежедневната регистрация по настоящ адрес общо 18 пъти, поради което след съставянето на съответните констативни протоколи, на основание Заповед № 50/28.04.2009г. и във връзка с разпоредбата на чл. 141л ал.1 т. 1 от ЗИН, му е наложено наказание “бележка с устно предупреждение”.

От 27.04.2009г. до 24.05.2009г. е извършил неоснователни нарушения на ежедневните регистрации по настоящ адрес – 28 пъти, поради което и след съставяне на съответните констативни протоколи за допуснатите нарушения на пробационните мерки, Б. е наказан със Заповед № 58/27.05.2009г. на основание чл. 141л ал.1 т. 2 от ЗИН с наказание “писмено предупреждение за предложение за замяна на наказанието П. с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.”

Във връзка с пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 6 от НК, Б. от 06.04.2009г. до 27.05.2009г. не е полагал изобщо безвъзмезден труд в полза на обществото и за това е наказан със Заповед № 59/28.05.2009г. на основание чл. 141л ал.1 т. 2 от ЗИН, на наказание “писмено предупреждение за предложение за замяна на наказанието П. с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.”

От 27.05.2009г. до 25.06.2009г. осъденият е допуснал още 11 неуважителни нарушения на наказанието П., за които не е бил наказван и санкциониран по установения в ЗИН процесуален ред.

От представените по делото доказателства се установява, че още към 25.06.2009г./момента на внасянето на предложението пред пробационния С., за вземане на решение за замяна на наложеното на Б. наказание П. с друго наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по съдебен ред/, осъденият е изтърпял фактически от наложеното му наказание П. задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационния служител. От постановените за изработване 160 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, реално в срока определен от съда за изпълнението на тази мярка, са изработени от осъдения са 10 часа за периода от първите 6 месеца.

От представената по делото актуална справка за съдимост на А. В. Б. е видно, че освен престъплението за което му е наложено наказание П., след групиране по съдебен ред на наказанията наложени с влезли в сила съдебни актове по НОХ дело № 463/2008г. и НОХ дело № 569/2007г., и двете по описа на РС Б., от чието изпълнение осъденият се отклонява, той е осъден с влязла в законна сила на 30.11.2007г. присъда постановена по НОХ дело №1545/2007г.по описа на РС Б., за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, извършено на 18.02.2004г., като във връзка с чл. 63 ал.1 т. 3 от НК и на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”б” от НК, му е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. С присъда постановена по НОХ дело №1765/2005г. по описа на Районен съд Б., в сила от 07.11.2005г., Б. е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, извършено на 01.05.2004г., във връзка с чл. 63 ал.1 т. 3 от НК и на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”б” от НК, за което също му е наложено от съда наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРАЦАНИЕ.

Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от органа компетентен за това - Председателят на Пробационния С. П. ОЗ “. – Б., по установения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 451 и следващите от НПК. Същото е депозирано също така пред компетентния за неговото разглеждане окръжен съд, преди да е изтекъл срока на наложеното за изпълнение общо наказание П. по отношение на осъдения Б. и П. това П. вече своевременно предприети срещу него дисциплинарни производства от орана изпълняващ наказанието му, които са завършили и със санкции чрез налагане на съответните предвидени в закона дисциплинарни мерки/сега уредени в разпоредбата на чл. 227от ЗИНЗПС/. Съобразно разпоредбата на чл. 231 ал.1 от ЗИНЗПС, изпълнението на наказанието П. приключва след изтичането на срока на пробационната мярка с най- дълъг срок. Към момента на внасянето на предложението за замяна на наказанието П. по отношение на осъдени Б. с по – тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по реда на чл. 451 – 452 от НПК пред Окръжен съд Б., е бил вече изтекъл срока на задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал.1 т. 1 и 2 от НК, но не е бил изтекъл срока на пробационната мярка наложена на Б. по реда на чл. 42а ал.1 т. 6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото, за която с изрично определение на съда е бил определен срок за изпълнение от 1 година, считано от влизане в сила на присъдата по НОХ дело № 463/2008г. по описа на РС Б../14.10.2008г./. Така към момента на внасянето на предложението за замяна на наказанието П. с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, срока на допълнителната пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото не е бил изтекъл./същият е едногодишен и е започнал да тече на 14.10.2008г./, като без значение за допустимостта на искането е обстоятелството че към момента на внасянето на предложението пред съда, срока на задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал.1 т. 1 и 2 от НК е бил изтекъл, тъй като наказанието П. е единно, като същото съставлява съвкупност от всички определени от съда мерки, и неизтичането на срока на която и да е от тях/не само на тази която не се изпълнява от осъдения/ е основание да се счете че това искане е процесуално допустимо.

По съществото си искането е основателно и следва да бъде уважено от съда. Видно е от събраните по делото доказателства, че за един продължителен период от време осъденият Б. упорито, без прекъсване и без основание не е изпълнявал наложените му въз основа на влязло в сила определение на съда за кумулация общо наказание П. със съответните пробационни мерки. Нещо повече – към края на визирания период неизпълнението на мерките е със засилен интензитет, като са налице все по продължителни периоди на неизпълнение през които Б. без уважителна причина е нарушавал ежедневната регистрация по постоянен адрес, а изпълнението на пробационната мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото на практика изцяло е прекъсната от осъдения след 06.04.2009г. Наложените му наказания по реда на чл. 141л ал.1 т.1 и т. 2 от ЗИН, не са довели до позитивен резултат и до процесуална дисциплина на осъдения П. изпълнението на наложените му пробационни мерки. Така въз основа на събраните по настоящото дело доказателства е доказано безспорно неизпълнението от страна на предложения на определеното му общо наказание П., като това неизпълнение освен че е без уважителни обективни причини, същото е и трайно, като се явява значимо и определящо за цялостното поведение и нагласи на осъденото лице.

От друга страна очевидно е че наказанието П. наложено на Б. с влязло в сила определение на съда по групиране на няколко наказания от същия вид, не изпълнява основната си функция съгласно чл. 36 от НК- да поправи и превъзпита осъдения, като доведе до промяна в отношението му към ценностите на обществото, както и в цялостна негова личността промяна. Пробационните мерки дори в периода когато са били прилагани спрямо осъдения очевидно не са довели до промяна в начина му на мислене и в навиците му, като очевидно така наложената мярка спрямо осъдения не само не се изпълнява от него, но същата не дава и очакваните от нея резултати. Напротив – към края на периода на нарушаването на пробационните мерки, се наблюдават засилен интезитет и продължителност, които са индикация за едно упорство у осъдения и нежелания да се съобразява с установения обществен и държавен ред, обективирано в неглижирането на изпълнението на мерките по наложените му наказания и незачитането на органите овластени да изпълняват наложеното му наказание и да контролират изпълнението на пробационните мерки. Тези съображения от правна страна дават основание за съда да счете че са налице материално правните основания на чл. 43а ал.1 от НК и във връзка с т. 2 от същия текст на закона, тъй като осъдения без основателна причина не изпълнява прилаганите спрямо него пробационни мерки, следва наказанието П. да бъде заменено с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

П. определяне на размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът се съобрази с изричната разпоредба на чл. 228 ал.2 от ЗИНЗПС, която императивно определя, че остатъкът от наказанието П. се изчислява към датата на внасяне на предложението за замяна на така определеното наказание с по – тежко, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Тъй като пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото е останала към 07.07.2009г./момента на внасяне на предложението на замяната на наказанието П. с наказание ЛИАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ неизпълнена, остатъка на наказанието П. по отношение на Б. за тази пробационна мярка след да се счита за остатък от 150 дни, които са останали неотработени. Настоящият състав на съда счита, че срока по чл. 42а ал. 3 т. 3 от НК е само рамката определена за изтърпяването на тази пробационна мярка, относим към допустимостта на искането, но същественото и съдържание са часовете безвъзмезден труд определени от съда, които са решаващи за изпълнението или неизпълнението на същата. От друга страна липсва изрична правна регламентация, как да се зачитат неотработените часове безвъзмезден труд в полза на обществото към наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с което съдът е взел решение да замени определеното до този момент наказание П.. Разпоредбата на чл. 43а ал. 1 т. 2 от НК, задължава съдът да определи наказанието по размер, като два дни от наказанието П., бъдат заменени с един ден наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, без да визира как следва да се постъпи в случаите когато следва да се зачитат неизработени часове безвъзмезден труд в полза на обществото. След като часовете неотработен труд са основата на пробационната мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото, то именно те съставляват същината на неизпълнението на така наложеното наказание. П. липса на изрична правна норма, която правно да регламентира мярата на съотнасяне на един час неотработен труд в полза на обществото, към един ден от срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да се изходи от общото учение за наказанието П., от систаматичното място на правните норми които уреждат това наказание в НК, както и от норми визиращи други правни процедури, като например замяната на пробационната мярка поправителен труд с друга такава – безвъзмезден труд в полза на обществото, каквото е предвидено н новелата на чл. 43 ал. 2 и 3 от НК, където в тези случаи е предвидено, че един ден поправителен труд следва да се заменя с един час безвъзмезден труд в полза на обществото. След изменението на нормата на чл. 42а ал. 2 от НК и включването на нова т. 4 с изменението с ДВ бр. 103 от 2004г. и обстоятелството че след това изменение пробационната мярка поправителен труд вече е визирана в т. 5 от НК, като остава извън рамките очертани от новелата на чл. 42а ал.3 т. 1 от НК, обстоятелството че чисто теоритично пробационните мерки могат да бъдат задължителни и допълнителни, но същите не са диференцирани по тежест в рамките на законовия текст който ги урежда, следва да се приеме П. липса на друга изрична законова разпоредба, че един ден поправителен труд, следва да бъде приравнен на един ден от общото и единно наказание П., състоящо се от отделните изрично определени от съда пробационни мерки. Допълнителни аргументи в тази насока е и нормата на чл. 231 от ЗИНЗС, която визира че изпълнението на единното наказание П. приключва след изтичането на срока на пробационната мярка с най – дълъг срок, без значение дали се отнася до задължителна или допълнителна пробационна мярка. Следователно логическото тълкуване на цитираните правни норми и на общите правила относно учението за наказанието П., води до извода че един час безвъзмезден труд в полза на обществото, следва да бъде приравнен на един ден от общото наказание П., което е наложено на Б., като съвкупност от конкретните пробационни мерки.

Изхождайки от тези правни изводи и фактически съждения, съдът счита, че остатъка от неизтърпяното наказание по пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото към момента на внасянето на предложението на Председателят на Пробационния С. пред съда, е в размер на 150 часа, без значение че вече е изтекъл срока на така наложената пробационна мярка, тъй като той все още не е бил изтекъл към момента на внасянето на предложението за замята на пробацията с лишаване от свобода. Ирелевантно по делото е и обстоятелството, че за част от неположения труд в рамките на тази пробационна мярка от Б., същият е бил санкциониран дисциплинарно чрез налагане на наказанията предвидени в разпоредбата на чл. 227 ал.1 от ЗИНЗС. Съобразно разпоредбата на чл.43а т. 2 от НК, следва остатъка от неоснователно неизпълнено от осъдения наказания П., в частта и относно определената пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото, да бъде заменена с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА, като след допуснатата от съда замяна следва същото да бъде с продължителност – 2 месеца и 14 дни.

П. определяне на режима на изтърпяването на измененото наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на осъдения Б., съдът се съобрази освен с интензитета на допуснатите нарушения на изпълнението на пробационните мерки и с остатъка от неизтърпяното наказание П., от което осъдения без каквато и да е било основателна причина се е отклонил, но и с обстоятелството че Б. към този момент е осъден само за престъпления, които е извършил като непълнолетен и за които не му е било налагано наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА. С оглед на обществената опасност на засегнатите с тези престъпления обществени отношения, тези деяния не се характеризират с висока степен на обществена опасност, не са и за тежки престъпления съобразно разпоредбите на НК. Така съобразените обстоятелства от обективна страна, допълнени и от обстоятелствата че към настоящия момент няма данни осъденият да е продължил във времето престъпната си дейност, то безспорен е и извода, че личността на осъдения не сочи на висока степен на обществена опасност и на дееца. От друга страна, безспорно налице са и законовите изисквания за отлагането на така замененото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като са налице процесуалните предпоставки за приложението на чл. 66 от НК. Към момента на внасянето на предложението пред съда, осъдения не е осъждан на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, измененото с настоящия съдебен акт наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не надхвърля срок от 3 години, а освен това очевидно е че вече измененото наказание по своя интензитет ще може да изпълни целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както в индивидуален план, така и в аспекта на общата превенция. Измененото и наложено наказание от настоящия състав на съда, счита че изпълнението на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 месеца и 14 дни, следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от датата на постановяването на настоящото определение на съда, като бъде дадена възможност на Б. за поправяне и социализиране, както и за коригиране на поведението му съобразно правните и морални норми на обществото в което живее.

Поради изложените съображения и на основание чл. 452 ал.3 от НПК, във връзка с чл. 43а т. 2 от НК, чл. 228 и чл. 231 от ЗИНЗПС, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАМЕНЯ наложеното на осъдения А. В. Б. с ЕГН – *, на адрес: град Б., ул.“Ал. С.” № 69, .3, ап. 6, с Определение № 6090/16.12.2008г. по частно наказателно дело № 1316/2008г. по описа на БлОС, общо и най – тежко наказание П. П. групиране по реда на чл. 25 и 23 от НК на наложените му наказания с НОХ дело № 463/2008г. и НОХ дело № 569/2007г. по описа на РС Б. - с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 месеца и 14 дни.

На основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на осъдения А. В. Б. с ЕГН – *, на адрес: град Б., ул.“Ал. С.” № 69, .3, ап. 6, с Определение № 6090/16.12.2008г. по частно наказателно дело № 1316/2008г. по описа на БлОС, общо и най – тежко наказание П. П. групиране по реда на чл. 25 и 23 от НК на наложените му наказания с НОХ дело № 463/2008г. и НОХ дело № 569/2007г. по описа на РС Б., за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на настоящото определение.

Определението на съда може да се обжалва или протестира, в 7 дневен срок от постановяването му, по реда на глава двадесет и втора, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: