Решение по дело №5763/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	4058
Дата:	31 октомври 2022 г.
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20221110205763
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4058
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И*******
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20221110205763 по описа за 2022 година

РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 2022 Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НО, 104 състав

На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:

1

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Г.

Секретар: *******
Прокурор:
Като разгледа докладваното от с ъ д и я т а
НДОХ №5763 по описа за 2022 година.

Въз основа на закона и събраните по делото доказателства

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА подсъдимата А. В. Г., родена на ***********,
неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 23.04.2018 г. около
08:00 часа в гр.**** с посока на движение от ул.„*****“ към бул.„К*****“, в
района на кръстовището с ул.„М*****“, при управление на МПС - л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. №****, нарушила правилата за движение, визирани в ЗДвП, а
именно:
- Чл.5, ал.2, т.1: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“
и
- Чл.20, ал.2, изр.2: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
и по непредпазливост причинила на движещата се по ул.„****“ с посока от
бул.„К****“, към ул.„**** велосипедистка Р. Ч. Т. средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в травматичен деколман
/мекотъканен джоб/ в областта на дясното бедро, изразен оток и хематом по
предната повърхност на средната и долната трети на дясното бедро, две
охлузвания и разкъсно-контузна рана в долната трета на дясното бедро,
разкъсно-контузна рана с дължина 15 см. по задно външната повърхност на
долната трета на дясното бедро до края на дясната задколянна ямка, довели
до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
2

КРАЙНИК за срок по-дълъг от 30 дни и средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в некроза с девиална кожа и подкожие на
предната повърхност на дясното бедро, на базата на която са налице
разраснали се нормо и хипертрофични белези на десния долен крайник, което
е довело доОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ТЯЛОТО - престъпление по
чл.343, ал.1, б.„Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на
основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. чл.78а, ал.1 НК я
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/
лева.
На основание чл.343г вр. чл.343, ал.1, б.„Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК ЛИШАВА подсъдимата А. В. Г. от право да управлява МПС за срок от
ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА А. В. Г. да заплати
разноски в размер на 316,71 /триста и шестнадесет лева и седемдесет една
стотинки/ лева по сметка на СДВР, както и разноски в размер на 670,00
/шестстотин и седемдесет/ лева, по сметка на Софийски районен съд.
На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА А. В. Г. да заплати сумата
от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на
Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по решение по ндох №5763/2022 г. по описа на СРС, НО, 104
състав:

Наказателното производство от общ характер е образувано срещу АНН. В.
Г. за това, че на 23.04.2018 г. около 08:00 часа в гр.С******с посока на
движение от ул.„******* в района на кръстовището с ул.„М****“, при
управление на МПС - л.а. „Фиат Пунто“ с рег. №*******, нарушила
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:
- Чл.5, ал.2, т.1: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“
и
- Чл.20, ал.2, изр.2: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и по
непредпазливост причинила на движещата се по ул.„****“ с посока от бул.
„*******“ велосипедистка Р. Ч. Т. средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в травматичен деколман /мекотъканен
джоб/ в областта на дясното бедро, изразен оток и хематом по предната
повърхност на средната и долната трети на дясното бедро, две охлузвания и
разкъсно-контузна рана в долната трета на дясното бедро, разкъсно-контузна
рана с дължина 15 см. по задно външната повърхност на долната трета на
дясното бедро до края на дясната задколянна ямка, довели до трайно
затруднение движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в
некроза с девиална кожа и подкожие на предната повърхност на дясното
бедро, на базата на която са налице разраснали се нормо и хипертрофични
белези на десния долен крайник, което е довело дообезобразяване на част от
тялото - престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Съдът, като взе предвид, че се касае за престъпление, извършено по
непредпазливост и наказуемо с лишаване от свобода до три години или
пробация, липсата на осъждане или освобождаване от наказателна
отговорност на дееца, както и че не са причинени имуществени вреди, след
приключване на разпоредителното заседание и даване възможност на
пострадалата да обжалва отказа на съда да я конституира като частен
обвинител, премина към разглеждане на делото в съдебно заседание по реда
на глава XXVIII от НПК.
Подсъдимата АНН. В. Г., редовно призована, се явява лично, давао
бяснения за деянието си и моли да бъде оправдана.
Защитникът, адв.М****** счита, че делото е изяснено от фактическа
страна изцяло, като фактическата обстановка безспорно е установена
следната обстановка:
1

Неговата подзащитна се е движела на 23.04.2018 г. по ул.„Д***“ с
посока на движение от ул.„********“, тоест извършвала е ляв завой по път с
предимство. При извършване на левия завой от тротоара изскача
велосипедист зад кофи за боклук, които даже са попречили обективно
неговата подзащитна да забележи велосипедиста и се удря по-точно не се
удря, а с предната си гума на велосипеда се пъха между предна дясна дума на
МПС, управлявано от неговата подзащитна и калник, вследствие на което се
получава едно завъртане и велосипедистът пада върху капака на автомобила и
от там пада на тротоара, а самият автомобил спира в стълб за улично
осветление.
Скоростта не е била повече от 10 км/ч, това е видно и от факта, че на
стълба няма никакви поражения, единствено са пораженията върху лекия
автомобил, които всички знаем, че отпред се правят да са по-чупливи, за да
омекотяват удара и да предотвратяват последиците от удара.
При падането вече велосипедистът се е наранил и от там са се получили
нейните увреждания.
Безспорно установено е и има и запис на камера, който е приложен по
делото и потвърждава това, което излага, е и това, че след пътното
транспортно произшествие неговата подзащитна е слязла от лекия автомобил,
оказала е всичко необходимо като помощ на пострадалата, позвънила е на
нейния приятел по нейна молба, предоставила й е медикаменти –
болкоуспокояващи, както и е уведомила веднага и шефове си.
Своевременно е помолила и преминаващ тогава пешеходец да се обади
на „112“. След пет минути е дошла вече линейка и велосипедистът е прибран
за лечение.
От така установената фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
На първо място безспорно е установено, че подзащитната му се е
движела по път, регламентиран с пътен знак В13, чл. 59, ал. 2 от Правилника
за прилагане на ЗДвП, гласящ, че с указване на направление на пътя с
предимство там точно знакът показва, че завиващите, извършващите левия
завой автомобили се движат по път с предимство. Движението на
велосипедистът безспорно е установено, че са извършва в нарушение на
регламентираното движение по улицата, по която тя се движи, тъй като тя се
движи в нарушение на правилата на движение и там е еднопосочно движение
точно с обратна посока на движението на велосипедистката.
На второ място, тя се движи даже още по-неправомерно като се движи
по тротоара без да има и автомобили по пътното платно или някакви
обективни препятствия, които да налагат това движение по тротоара.
Вследствие на това движение по тротоара и намиращите се там на ъгъла кофи
за боклук, които се виждат също от записите изведнъж след като задминава
кофите за боклук велосипедистът без да намали просто тръгва да пресича
2

кръстовището и се удря в завиващия в този момент лек автомобил на
подзащитната му.
Следва да се има предвид, че велосипедистът се движи, както в
нарушение на правилата за движение, така и трябва да се има предвид това,
което прокурора не е отчел, че за него важат тези правила за движение,
защото съгласно § 6 от ЗДвП пътни превози средства са съоръжения,
придвижвани по пътя на колела, използвани за превозване на хора или
товари, а т.19 велосипед е ППС най-малко с две колела, така, че тя като
пълноправен участник в движението по пътя е следвало да съблюдава
правилата за движение.
Още повече, както самата велосипедистка - свидетелката Т.,
пострадалата заявява в дадените от нея обяснения на досъдебното
производство и описва същия механизъм на причиняване на пътно
транспортното произшествие, както беше описано и в днешното съдебно
заседание от неговата подзащитна, което пък противоречи с изводите, до
които е достигнало вещото лице по автотехническата експертиза. Тя е
комплекса, но към съдебно медицинската част няма претенции.
Не случайно при първоначалното разглеждане първоинстанционният
съд отказа да възприеме заключението на вещото лице, което така и на никого
не стана ясно как възприе тази пътна обстановка и механизъм на причиняване
на ПТП, при което неговата доверителка е блъснала велосипед, нещо за което
няма никакви данни по делото, а по-достоверни данни от участниците на
пътно-транспортното произшествие, които в конкретния случай абсолютно
съвпадат като механизъм на действие няма.
Тъй като заключението на вещото лице не е задължително за съда и той
следва да го преценява с оглед всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства затова счита, че тези резултати и заключения в тази връзка не
следва да бъдат приети.
С оглед на това счита, че повдигнатото обвинение на неговата
подзащитна е неоснователно, тъй като те са посочили една обща правна
норма чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – водачът е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато настъпи опасност за движението, а в
случая не той удря велосипедиста, а той удря нея.
Второ, ако дори приемем, че сме ударили велосипедиста той попада в
опасната зона за спиране на лекия автомобил, тъй като би следвало тази
опасна зона да се изчислява от момента, в който велосипедистът стъпва на
пътното платно, тъй като се намира зад кофи за боклук, а той се и движи, не е
стоял зад кофите за боклук и тогава да тръгне да пресича и за неговата
подзащитна абсолютно не е имало възможност да реагира и по какъвто и да е
начин да предотврати пътното транспортно произшествие.
Пледира съдът да постанови присъда, с която да я признае за невиновна
по така повдигнатото обвинение.
3

От фактическа страна:
Съдът, след като прецени събраните по съдебното следствие
доказателства и доказателствата, намиращи се в досъдебно производство
№ЗМ220/2018 г. по описа на СО-СГП, приети по реда на чл.378, ал.2 от НПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 23.04.2018 г. в гр.София, около 08:00 ч. по ул.“Д*“ с посока на
движение от ул.„*****“ към бул.„****“, подс.АНН. В. Г. управлявала лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№******и същата се движила с 18 км/ч.
Пътното платно било предназначено за движение на ППС само в една
посока, с лек наклон, покрито с асфалт, дребно зърнест без дупки и
неравности с широчина 7,70 метра, като вляво и дясно на пътното платно за
движение има лента за платено паркиране по 2,00 метра. Времето било ясно и
слънчево, с добра видимост.
В този момент по левия тротоар на ул.„Д***“, считано по посоката на
движение на горепосочения л.а. „Фиат Пунто“, с посока от бул.„К*****, се
движел със скорост 9 км/ч. велосипед „Драг“, управляван от св.Р. Ч. Т..
Достигайки кръстовището с ул.“М******, което било регулирано с пътни
знаци и нямало обособено трасе за велосипедисти, водачът Т. навлязла с
велосипеда си /без да слиза от него/ на платното за движение на ППС на
самото кръстовище. След навлизане на велосипеда перпендикулярно на ул.
„Московска“, около средата на пътното платно, подс.Г., въпреки че имала
възможност да възприеме намиращия се на пътното платно велосипедист като
опасност за движението, не намалила скоростта и не спряла, а продължила да
се движи с управлявания от нея автомобил, като предприела маневра за
завиване наляво по ул.„М*********а“ и навлязла в траекторията на движение
на велосипеда, при което с предната част на автомобила /предната броня/
блъснала велосипеда в предната му гума.
Вследствие на удара тялото на водача на велосипеда, св.Т. било
отхвърлено напред и нагоре и се възкачило на предния капак на автомобила.
В следствие на по-голямата кинетична енергия на автомобила предната
част на велосипеда била отблъсната назад и вдясно, паднал на дясната си
страна на терена, продължил движението си заедно с автомобила и се е
ударил в северния бордюр на ул.„Московска“, притиснат от автомобила и
бордюра, след деформирането велосипедът е отхвърлен на тротоара и се
установил на мястото, отразено в протокола за оглед, с притисната предна
гума към стълба.
След удара автомобилът продължил движението си заедно с водача на
велосипеда св.Т. върху предния капак. С предна дясна гума автомобила
ударил северния тротоар на ул.„*******, при което се възкачил на тротоара и
с предна дясна част се ударил в стълб от уличното осветление, където се
установил в покой.
4

Вследствие на удара тялото на водача на велосипеда политнало напред
по посока на вектора на скоростта, като десният долен крайник попаднал зад
стълба и при охлузването по стълба дясната маратонка била изхвърлена
надясно. Тялото на водача на велосипеда паднало на тротоара пред
автомобила.
Подс.Г. веднага излязла от автомобила, дала аулин на пострадалата и
позвънила на приятеля й от телефона на пострадалата.
След ПТП-то, на местопроизшествието пристигнал екип на Бърза помощ
и служители на МВР.
Пострадалият велосипедист, св.Т., била транспортирана с линейка до
УМБАЛ „*****, където била приета за лечение.
Подсъдимата АНН. В. Г. е неосъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е с
добри характеристични данни.

При обсъждане на доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установи от:
1. Обясненията на подс.АНН. В. Г.;
2. Показанията на свидетелите Т., М., С. и К., дадени на досъдебното
производство;
3. Заключението по съдебно-медицинската експертиза на д-р Т.Б***,
изготвено на досъдебното производство;
4. Заключението по автотехническата експертиза на В.И*** изготвено на
досъдебното производство;
5. Заключението по автотехническата експертиза на инж.П.П*, изготвено
на досъдебното производство
6. Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум и
писмените доказателства по делото;
7. Справка за съдимост.
Съдът приема обясненията на подсъдимата за достоверни относно
обстоятелствата, които тя лично е възприела и счита, че те не се различават
съществено от останалите данни, взети в съвкупност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т., М., С. и К. относно
фактите, свързани с обективната страна на деянието.
Съдът кредитира заключението по съдебномедицинската експертиза на д-
р Б***** изготвена в хода на досъдебното производство, което безспорно
установява, че в следствие от пътнотранспортното произшествие
пострадалата Р.Т. е получила травматичен деколман /мекотъканен джоб/ в
областта на дясното бедро, изразен оток и хематом по предната повърхност на
средната и долната трети на дясното бедро, две охлузвания и разкъсно-
контузна рана в долната трета на дясното бедро, разкъсно-контузна рана с
дължина 15 см. по задно външната повърхност на долната трета на дясното
5

бедро до края на дясната задколянна ямка, довели до трайно затруднение
движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и некроза с
девиална кожа и подкожие на предната повърхност на дясното бедро, на
базата на която са налице разраснали се нормо и хипертрофични белези на
десния долен крайник.
Съдът кредитира заключението по автотехническата експертиза на
инж.П*** изготвена в рамките на досъдебното производство, от което става
ясно, че причина за настъпване на произшествието се явява поведението на
подсъдимата Г., която извършвайки маневра „завиване на ляво” не е
пропуснала насрещно-движещия се велосипед.
Вещите лица са дали ясни, точни и пълни отговори на поставените им от
органа на досъдебното производство задачи.
След преценка по реда на чл.378, ал.2 от НПК на всички събрани на
досъдебното и съдебното производство доказателства, съдът намира, че по
категоричен начин се установяват съставомерните факти, причинно-
следствената връзка и авторството на деянието.

От правна страна:
Съдът намира, че от обективна и субективна страна АНН. В. Г. е
осъществила състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„Б“, пр.2 вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението и транспорта.
От обективна страна се установи, че на 23.04.2018 г. около 08:00 часа в
гр.***, по ул.„Д******“ с посока на движение от у*****“, в района на
кръстовището с ул.„М******“, при управление на МПС - л.а. „Фиат Пунто“ с
рег. №****, АНН. В. Г. нарушила правилата за движение, визирани в ЗДвП, а
именно:
- Чл.5, ал.2, т.1: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“
и
- Чл.20, ал.2, изр.2: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и по
непредпазливост причинила на движещата се по ул.„**** с посока от бул.
„*****“, към ул.„О******“ велосипедистка Р. Ч. Т. средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в травматичен деколман
/мекотъканен джоб/ в областта на дясното бедро, изразен оток и хематом по
предната повърхност на средната и долната трети на дясното бедро, две
охлузвания и разкъсно-контузна рана в долната трета на дясното бедро,
разкъсно-контузна рана с дължина 15 см. по задно външната повърхност на
долната трета на дясното бедро до края на дясната задколянна ямка, довели
6

до трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК,
изразяваща се в некроза с девиална кожа и подкожие на предната повърхност
на дясното бедро, на базата на която са налице разраснали се нормо и
хипертрофични белези на десния долен крайник, което е довело до
обезобразяване на част от тялото.
В резултат от нарушението АНН. В. Г. е причинила две средни телесни
повреди на пострадалата Р.Т. по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяващи се
в травматичен деколман /мекотъканен джоб/ в областта на дясното бедро,
изразен оток и хематом по предната повърхност на средната и долната трети
на дясното бедро, две охлузвания и разкъсно-контузна рана в долната трета
на дясното бедро, разкъсно-контузна рана с дължина 15 см. по задно
външната повърхност на долната трета на дясното бедро до края на дясната
задколянна ямка, довели до трайно затруднение движението на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни и некроза с девиална кожа и подкожие на
предната повърхност на дясното бедро, на базата на която са налице
разраснали се нормо и хипертрофични белези на десния долен крайник, което
е довело дообезобразяване на част от тялото.
От субективна страна деянието е извършено при несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ - АНН. В. Г. не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици от деянието, но е била длъжна и е могла да
предвиди настъпването им – чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК; подсъдимата не е
предвиждала, че в резултат от нарушението на правилата за движение ще
причини две средни телесни повреда на пострадалата.

По вида и размера на наказанието:
Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на АНН. В. Г. от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
За извършеното деяние по чл.343, ал.1, б.„Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК е предвидено наказание до три години лишаване от свобода или
пробация.
Престъплението е извършено при условията на непредпазлива форма на
вината – несъзнателна непредпазливост.
Деецът е пълнолетно лице, което не е осъждано и не е освобождавано от
наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел IV от НК. С престъпното
деяние не са причинени имуществени вреди. Поради това единствената
законосъобразна санкция за осъществяване на целите по чл. 36, ал. 1 от НК се
явява административното наказание.
При определяне на размера на административното наказание „глоба”
съдът отчита на смекчаващите обстоятелства, а именно: подсъдимата АНН. В.
Г. дава обяснения за деянието си, има положителни личностни данни, оказала
7

е помощ на пострадалата след деянието.
Съдът отчете и дългият период от време, изтекъл от извършване на
деянието до постановяване на решението. Поради гореизложеното съдът
намира, че следва да наложи глоба в размер на установения в чл.78а от НК
минимум – 1000 лв.
Чл.343г във вр. с чл.343, ал.1, б.„Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК
предвижда и наказание лишаване от право да се упражнява определена
дейност. Поради тази причина на АНН. В. Г. следва да бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС на основание чл.343г от НК
за минималния срок от три месеца, поради смекчаващите обстоятелства.
Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще спомогне
за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК
да се поправи и превъзпита АНН. В. Г., както и да се въздейства
предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото.

Държавни такси и разноски:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди АНН. В. Г. да заплати
разноски в размер на 316,71 лева по сметка на СДВР, както и разноски в
размер на 670,00 /шестстотин и седемдесет/ лева, по сметка на Софийски
районен съд, а на основание чл.190, ал.2 от НПК по сметка на СРС държавна
такса в размер на 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г.Г*
8

Съобщи за изтекли лични данни