Р
Е Ш Е
Н И Е № 260422
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6726 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД от от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от .......
А.Д.А.,
чрез пълномощника адв. П. против В.Д.З. с ЕГН ********** за признаване за установено
, че ответника дължи на ищеца
сумата 1352,64 лв. извършено плащане по активирана гаранция,
поради неплащане на задълженията на ответника по
договор за заем и 882,52 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. 439/19 г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
между ответника и ............
е сключен договор за заем № ..../22.12.2015 г. Размерът на предоставената
в заем сума е 1100 лв. за срок
от 12 месеца, като погасяването следва да стане
на 12 равни месечни вноски, всяка една от
които на стойност 112,72 лв., с първа погасителна вноска 22.01.2016 г. и краен срок на погасяване
с последна вноска
22.12.2016 г. Общата сума, подлежаща на връщане,
е в размер на 1352,64 лв. Като обезпечение
на вземането по договора за
заем е сключен Договор за гаранция
от 22.12.2015 г. между ищцовото дружество в качеството му на
гарант, ............, като заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор
заемателят дължи на гаранта възнаграждение
в размер на 12 ежемесечни премии всяка, от които
на стойност 90,21 лв. , което пък
възнаграждение е обезпечено
с издадена в полза на гаранта запис
на заповед за пълното дължимо
възнаграждение. Няма плащане на суми
по договора за заем. По
договора за гаранция са платени
200 лв.. Подадено е заявление по чл.
410 и сл. ГПК. Издадена е заповед за изпълнение
по ч. гр.д. № 439/19 по описа на
ПРС за изплащане на претендираната сума, ведно със
законната лихва считано от момента
на подаване на исковата молба
и направените разноски в производството. Същата е връчена на длъжника
по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор, в който се оспорва
иска. Твърди се разлика между заявените в заповедното и настоящето производство факти имащи отношение към формиране размера
на задължението. Оспорва се възникването на облигационната връзка между страните,
както и настъпване на основание за
извършване на плащане от страна
на гаранта. Твърди се нищожност
на уговорките за заплащане на
възнаграждение на гаранта поради противоречие с добрите нрави.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното писменодоказателство- уведомление от 26.12.2018 г., платежно
нареждене от 31.12.2018 г. е видно, че „Лайт Кредит Консулт” ООД е уведомил ищеца
на 26.11.2018 г., че ответника като заемател по договор за за заем от
22.12.2015 г. не изпълнява задълженията си и към посочената дата задължението му
е в размер от 1352,60 лв. Отправено е искане за плащане на сумата. На 31.12.2018
г. търсената сума е преведена от ищеца на заемодателя.
От изготвеното заключение от 05.08.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че на
22.12.2015 г. на Н.К. и В.З. е преведана сума от 1100 лв. по разплащателна
сметка в ............ От тях са платени на „Лайт Кредит Консулт” ООД в периода
30.03.2016-26.05.2016 г.суми в общ размер от 200 лв. Задължението на Н.К. и В.З.
към ............ е в размер на 2235.16 лв.-1352.64 лв-активирана гаранция и
882,52 лв.-по договор за гаранция. С платената от „Лайт Кредит Консулт” ООД
сума от 1352.64 лв. е погасена главница от 1100 лв. и лихва от 252.64 лв.
От приложеното ч. г. д. 439/19 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл.
410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение против Н.К. и В.З.. Същъта е връчена на В.З. при
условията на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 439/19 г.
на ПРС на ответника е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
Притенциата на ищеца за заплащане на заявените суми произтича от изпълнение
на негово задължение поето по силата на сключен между страните договор за
гаранция във връзка с договор за потребителски заем.
Предвид липсата на ангажирани доказателства установяващи постигането на
заявените съглашения между страните по договор за заем и договор за гаранция,
съдът намира, че липсва основание за извършване на притендираното от ищеца
плащане на задължение на ответинка към третото лице-кредитор, а от там и суброгиране в правата му на удовлетворен кредитор. Поради това и исковете му за заплащане на суми по
активирана гаранция и възнаграждение за гаранция се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се заплащат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от .......
А.Д.А.,
против В.Д.З. с ЕГН ********** иск за признаване за установено
, че ответника дължи на ищеца
сумата 1352,64(хиляда
триста петдесет и четири лева и 64 ст.) лв. извършено плащане по активирана гаранция,
поради неплащане на задълженията на ответника по
договор за заем и сумата от 882,52 (осемстотин осемдесет и два лева и 52 ст.) лв. неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. 439/19 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ