Решение по дело №6726/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260422
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20195330106726
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      260422

 

 

гр. Пловдив, 18.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6726 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД от от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от ....... А.Д.А., чрез пълномощника адв. П. против В.Д.З. с ЕГН ********** за признаване за установено , че ответника дължи на ищеца сумата 1352,64 лв. извършено плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем и 882,52 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 439/19 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ответника и ............ е сключен договор за заем № ..../22.12.2015 г. Размерът на предоставената в заем сума е 1100 лв. за срок от 12 месеца, като погасяването следва да стане на 12 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 112,72 лв., с първа погасителна вноска 22.01.2016 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 22.12.2016 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер на 1352,64 лв. Като обезпечение на вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от 22.12.2015 г. между ищцовото дружество в качеството му на гарант, ............, като заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 12 ежемесечни премии всяка, от които на стойност 90,21 лв. , което пък възнаграждение е обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение. Няма плащане на суми по договора за заем. По договора за гаранция са платени 200 лв.. Подадено е заявление по чл. 410 и сл. ГПК. Издадена е заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 439/19 по описа на ПРС за изплащане на претендираната сума, ведно със законната лихва считано от момента на подаване на исковата молба и направените разноски в производството. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор, в който се оспорва иска. Твърди се разлика между заявените в заповедното и настоящето производство факти имащи отношение към формиране размера на задължението. Оспорва се възникването на облигационната връзка между страните, както и настъпване на основание за извършване на плащане от страна на гаранта. Твърди се нищожност на уговорките за заплащане на възнаграждение на гаранта поради противоречие с добрите нрави.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното писменодоказателство- уведомление от 26.12.2018 г., платежно нареждене от 31.12.2018 г. е видно, че „Лайт Кредит Консулт” ООД е уведомил ищеца на 26.11.2018 г., че ответника като заемател по договор за за заем от 22.12.2015 г. не изпълнява задълженията си и към посочената дата задължението му е в размер от 1352,60 лв. Отправено е искане за плащане на сумата. На 31.12.2018 г. търсената сума е преведена от ищеца на заемодателя.

От изготвеното заключение от 05.08.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че на 22.12.2015 г. на Н.К. и В.З. е преведана сума от 1100 лв. по разплащателна сметка в ............ От тях са платени на „Лайт Кредит Консулт” ООД в периода 30.03.2016-26.05.2016 г.суми в общ размер от 200 лв. Задължението на Н.К. и В.З. към ............ е в размер на 2235.16 лв.-1352.64 лв-активирана гаранция и 882,52 лв.-по договор за гаранция. С платената от „Лайт Кредит Консулт” ООД сума от 1352.64 лв. е погасена главница от 1100 лв. и лихва от 252.64 лв.

От приложеното ч. г. д. 439/19 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение против Н.К. и В.З.. Същъта е връчена на В.З. при условията на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради начина на връчване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 439/19 г. на ПРС на ответника е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.

Притенциата на ищеца за заплащане на заявените суми произтича от изпълнение на негово задължение поето по силата на сключен между страните договор за гаранция във връзка с договор за потребителски заем.

Предвид липсата на ангажирани доказателства установяващи постигането на заявените съглашения между страните по договор за заем и договор за гаранция, съдът намира, че липсва основание за извършване на притендираното от ищеца плащане на задължение на ответинка към третото лице-кредитор, а от там и суброгиране в правата му на удовлетворен кредитор. Поради това и исковете му за заплащане на суми по активирана гаранция и възнаграждение за гаранция се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на спора на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се заплащат такива поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от ....... А.Д.А., против В.Д.З. с ЕГН ********** иск за признаване за установено , че ответника дължи на ищеца сумата 1352,64(хиляда триста петдесет и четири лева и 64 ст.) лв. извършено плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем и сумата от 882,52 (осемстотин осемдесет и два лева и 52 ст.) лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 439/19 г. на ПРС.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ