Р Е Ш Е Н И Е
№ 897
16.07.2020 г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, в публично заседание на 24.06.2020 г.,
XXІІ наказателен състав състоящ се от:
Председател: Николай
Гемеджиев
секретар Милица Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 1555 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба
подадена от Д.Т.И., ЕГН ********** с адрес: ***2.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №20-0769-000335/25.02.2020
г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
С
това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.175,
ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба”
в размер от 200.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от
правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С
жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на материалния закон и несправедливост на наложеното
административно наказание. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
моли за присъждане на разноски при потвърждаване на процесното НП.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител,
както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното
НП.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено
лично на жалбоподателя на 06.04.2020 г., видно от приложената към него
разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 08.04.2020 г. с вх.№251000-6862/08.04.2020 г.
Ето защо съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка
с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Процесното МПС
представлява лек автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“ с рег.№ А 37 02 ВК. На 26.11.2019
г. и на основание чл.143, ал.10 ЗДвП регистрацията на процесния лек автомобил
била служебно прекратена поради получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.11 КЗ.
След извършване на
проверка на 13.12.2019 г. – около 09:55 часа и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, на
22.01.2020 г. младши автоконтрольор М.У. съставил против жалбоподателя Акт №20-0769-000355/22.01.2020
г. (бланков №660016) за установяване на административно нарушение (АУАН) със
свидетели Николай Костадинов и Венцислав Свирецов. На същата и срещу подпис на жалбоподателя
бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение с този АУАН било
по чл.140, ал.1 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявал процесното МПС, след
като на 26.11.2019 г. регистрацията му е била прекратена.
На
15.01.2020 г. прокурор от Районна прокуратура – Бургас е съставил по случая
Постановление за отказ да се образува наказателно производство, препис от което
е изпратен на наказващия орган за сведение.
На
25.02.2020 г., в рамките на давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън
рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал
обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя
на 06.04.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично
с това, отразено в АУАН.
На 08.04.2020 г., в седемдневния преклузивен срок
по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№251000-6862/08.04.2020
г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас била подадена процесната
жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да
обуславят отменително решение.
АУАН
и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 ЗДвП.
Вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП. Според изр.1 на тази
разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори, че
на 26.11.2019 г. регистрацията на процесния лек автомобил била прекратена, но
жалбоподателят не е знаел за това действие на полицейските органи.
Категорично Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас не е уведомил жалбоподателя за предстоящо
прекратяване регистрацията на процесното МПС.
При това положение жалбоподателят
е бил напълно в неведение за служебно прекратената от Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – гр.Бургас регистрация на процесния мотопед. Очевидно не съществува
практика водачите-собственици да бъдат уведомявани от Сектори „Пътна полиция“
за служебно прекратяване на регистрация на МПС в случаи, идентични на
настоящия.
В това неведение относно този
факт жалбоподателят е бил до спирането му от служители на МВР в гр.Бургас на 13.12.2019
г.
При това положение настоящия
състав не може да установи въобще вина в жалбоподателя при извършване на
вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно
настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на
вмененото му нарушение жалбоподателя Д.И. е знаел, че управляваното него МПС не
е регистрирано по надлежния ред, то не е налице умисъл в извършването на деянието
и същия не е административно-наказателно отговорен. Няма и данни процесното МПС
да е било със снети регистрационни табели към датата на нарушението, при което
състояние неминуемо у него, като правоспособен водач би възникнал въпроса дали
управлявания от него лек автомобил е регистриран. Управлението на МПС е волева
и мисловна дейност, като не са налице доказателства, а и индиции към датата на
проверката жалбоподателят да не е разбирал свойството и значението на извършваните
от него действия.
Поради посоченото дотук
процесното НП следва да бъде отменено.
При очерталия се изход на делото и на основание
чл.63, ал.3 ЗАНН следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 200.00 лева за адвокатско възнаграждение по
силата на представения договор за правна защита и съдействие (л.л.29-30 от
делото). Посоченият размер е съобразен с чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което не съществува възможност за намаляването му поради прекомерност.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0769-000335/25.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175,
ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата,
на Д.Т.И., ЕГН ********** с адрес: ***2
са наложени административни наказания:
-
„глоба” в размер от 200.00 лева, както и
-
„лишаване от правото да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
На основание чл.63, ал.3 във
връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР
– гр.Бургас да заплати на Д.Т.И., ЕГН ********** с адрес: ***2
сумата от 200.00
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението, съгласно чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК)
и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от
деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:_/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
ММ
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен
административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен
административен съд